Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42
гр.Русе,27.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито
заседание на 10 януари през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове:АГЛИКА
ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
При секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията Н.Георгиева вгд № 837 по описа за 2019 год.,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ОД на МВР Русе е обжалвала решението
на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 1930/2019 год.,с което е осъдена
да заплати на О.А.С. *** сумата 1676, 13лв.,представляваща обезщетение за положен извънреден труд ,резултат
от преобразуване на нощен към дневен труд,за периода 1.ІV.2016 год.-31.ІІІ.2019
год.,както и сумата 2899,50 лева допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности за същия период,ведно със законната лихва върху двете главници,считано
от предявяване на иска до окончателното им изплащане и 392,58лв. лихва за
забавено плащане върху неплатеното възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности за периода 01.05.2016г.-31.03.2018г.,както и разноските в
производството.Развива оплаквания за неправилност на решението и моли то да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят
като неоснователни и да й се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът счита жалбата за неоснователна,
моли тя да не се уважава, а обжалваното решение да се потвърди.
Въззивният съд намира жалбата за
допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е частично
основателна.
Производството по делото е образувано
по предявени от О.А.С. *** искове за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв за периода
1.ІV.2016 год.-31.ІІІ.2019 год.,допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности за същия период и мораторна лихва върху него.
По делото не се спори,че в процесния
период страните са били в служебно правоотношение,като ищецът изпълнявал длъжността
„младши оперативен дежурен“в Оперативна дежурна част в І-во РУМВР гр.Русе,при
режим на труд на смени-днева и нощна от 22 до 6 часа с продължителност 12 часа
при сумарно изчисляване на работното време.
С обжалваното решение районният съд
е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд,като
е приел,че в действащите в процесния период Наредби на министъра на вътрешните
работи,издадени въз основа на законова делегация,не съдържат правна норма за
преобразуване на положения нощен труд с коефициент.Според съда е налице
празнота в уредбата,поради което субсидиарно е приложил нормата на чл.9 от
НСОРЗ и е уважил иска в посочения от съдебно-счетоводната експертиза
размер.Съдът е уважил и претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение
за работа при специфични условия.Изложил е мотиви,че Д. е изпълнявал повече от
една специфични дейности-охрана на помещението,в което се съхраняват оръжия и
боеприпаси и охрана на сгради и обекти и е определил размера на следващото му
се допълнително възнаграждение за тези дейности съгласно заповед № 8121з-671 от
9.VІ.2015 год.на министъра на вътрешните работи.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо.При преценка на неговата правилност окръжният съд съобрази следното:
Даденото от районния съд разрешение
по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона.Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители
в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения,между които съгласно чл.178,ал.1,т.3 от закона е възнаграждение
за извънреден труд.Редът за организацията и разпределението на работното
време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време,режимът на дежурство и др.се определят
на основание чл.187,ал.9 от министъра на вътрешните работи.В периода,за който
се претендира възнаграждението за извънреден труд м.ІV.2016 год.до м.март 2019
год.включително действащите Наредби съответно № 81213-592 от 25.V.2015 год.и №
81213-776 от 29.VІІ.2016 год.липсва норма,аналогична на нормата по чл.31,ал.2
на отменената Наредба №
8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд
с коефициент 0,143.При липса на изрична законова регламентация районният съд
правилно е приел,че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9,ал.2
НСОРЗ.Противното разрешение би довело
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители,така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение,които получават допълнително възнаграждение за извънреден
труд.В този смисъл е и реш.№ 311 от 8.ХІ.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018
год.То е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни
служители от системата на МВР,но дава принципно разрешение на въпроса за
субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в
ЗМВР.Посочено е,че положителният отговор на въпроса за приложение на
субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство
и недопускане на дискриминация,закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14
ЕКЗПЧОС.По отношение на размера на иска,съдът е съобразил установените по
делото обстоятелства относно часовете нощен труд,положени от ищеца в процесния
период и дължимото му се възнаграждение съобразно заключението на вещото лице.
По тези съображения и изложеното в
мотивите на първоинстанционното решение,към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК,решението в тази част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението е неправилно в частта,с
която е уважен иска за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение
на специфични служебни дейности и за мораторна лихва върху него.
Условията,редът и максималните
размери за изплащане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1 т.2 ЗМВР се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи,а конкретния размер-със заповед на съответния ръководител.
В § 26 а от ДР на ЗМВР е дадена
легална дефиниция на понятието „специфични служебни дейности“ и то е:“пряко
изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на
агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа,патрулно-постова,
пожарогасителна,спасителна и неотложна аварийно възстановителна работа ;държавен
противопожарен контрол или превантивна дейност по чл.17,ал.2,т.1;контрол на
държавната граница,химическа,биологически и радиационна защита при инциденти и
аварии,свързани с опасни вещества и материали; летателна, авиационна, парашутна,плавателна,водолазна;охрана
на взривоопасни вещества, банкови или други ценности;борба с тероризма или
участие в специални операции;откриване или обезвреждане на взривни вещества;
конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица;опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства.От цитираното легално определение
следва,че за да се определи допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.2 ЗМВР
полицейският служител следва пряко да осъществява някоя от изчерпателно
изброените дейности,т.е.да са му пряко възложени и да следват от
длъжността,която заема.Ищецът е заемал длъжността „младши оперативен дежурен“в
РУМВР и длъжностната характеристика не включва нито една от посочените по-горе
дейности.Извод за извършване на специфични служебни дейности не може да се
обоснова и от разпоредбите на Инструкцията за организация и реда за осъществяване
на дежурство в МВР,както и от Вътрешните правила за организацията за
осъществяване на дежурство в МВР.Такива дейности не са му възлагани пряко с
нарочна заповед.Липсват и доказателства фактически да е извършвал
такива.Неправилно районният съд е приел,че дейността по осъществяване на контрол
за охрана на структурата и спазването на пропускателен режим в тъмната част на
денонощието има характер на специфична служебна дейност по смисъла на закона и
на служителя му се дължи допълнително възнаграждение на основание чл.178,ал.1,т.2 ЗМВР.Решението в тази част е
неправилно и следва да се отмени,а вместо него съдът постановява друго за
отхвърляне на иска за присъждане на допълнително възнаграждение за изпълнение
на специфични служебни дейности и иска за лихва за забава върху главницата.
При този изход на спора ОДМВР дължи
държавна такса в размер на 67 лева , 117,60лв. разноски от бюджета на съда и
175лв. направени от насрещната страна разноски съобразно уважения иск.Решението
на районния съд над тези суми подлежи на отмяна.
Ответникът О.А.С. дължи
юрисконсултско възнаграждение на ОДМВР Русе в размер на 200 лева/по 100 лева за
всяка инстанция/.
По изложените съображения Окръжният
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1613 от 16.10.2019 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№
1930/2019 год. в частта,с която ОД на МВР-Русе е осъдена да заплати на О.А.С.
сумата от 2899,50 лева,допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности като държавен служител в МВР за периода от 1.ІV.2016 год.до
31.ІІІ.2019 год.,както и сумата от 392,58 лева мораторна лихва върху това
възнаграждение за периода 1.05.2016 год.-31.03.2019 год.,ведно със законната
лихва върху главницата считано от 1.04.2019 год.до окончателното й изплащане,както
и в частта за държавната такса над 67 лева до 233,02 лева, разноски от бюджета
на съда над сумата 117,60лв. до 235,20лв. и разноски в полза на О.А.С. над
сумата 175лв. до 350лв., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА
същото решение в частта,с която ОД на МВР Русе е осъдена да заплати на О.А.С. сумата
1676,13 лева,възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.04.2016
год.-31.03.2019 год.,ведно със законната лихва от 01.04.2019 год.до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О.А.С.
*** да заплати на ОД на МВР Русе сумата 200 лева юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: