РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Благоевград, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20221200500866 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита от
домашното насилие.
Срещу Решение № 250/16.05.2022г., постановено по гр.д. № 244/2022г. по описа на РС
Благоевград, с което е издадена Заповед за защита № 2/16.05.2022г., е подадена въззивна
жалба от И. К. Ш., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „****“ № *, с която се иска отмяната на
решението на първоинстанционния съд и обезсилване на издадената заповед за защита по
реда на ЗЗДН.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради
нарушаване на материалния закон и необоснованост на същото от събраните доказателствен
материал пред първата инстанция. Излагат се във въззивната жалба съображения, че
твърденията за извършено физическо насилие от страна на И. К. Ш. по отношение на
молителката Д. С. Б. Ш., са недоказани и неподкрепени от представените доказателства пред
първата съдебна инстанция. Твърди се че акт за домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДМ, при описаната в молбата фактическа обстановка, не е бил извършван.
Възразява се, че първоинстанционният съд е основал решението си изцяло въз основа на
показанията на свидетеля К., както и на представеното от молителката медицинско
свидетелство, макар от медицинския документ да е видно, че съдебният лекар е установил
1
травматични увреждания, които по своята същност, не могат да се получат по начина
описан в показанията на разпитания свидетел. В показанията си К. сочи на бутане и
повдигане от мястото на Ш.а, но липсват данни за удари, стискане или каквито и да е било
действия от страна на И. К. Ш., които биха могли да доведат до травматичните увреждания
описани в медицинското свидетелство.
Поддържа се с жалбата, че абсолютно неоснователно първоинстанционният съд не е
кредитирал свидетелските показания на свидетеля Ф., който в показанията си заявява че е
бил очевидец на инцидента. В показанията си същият твърди, че не е виждал Ш. да бута или
удря молителката Д. С. Б. Ш. Поддържа се с въззивната жалба, че с оглед на позицията на
двамата свидетели и разположението им спрямо участниците в инцидента, свидетелските
показания на Ф. следва да се възприемат като по- достоверни от тези дадени от свид. К..
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение и поради
това, че съдът е ценил изцяло представеното от молителката и прието като писмено
доказателство медицинско свидетелство. Същото се оспорва макар и да съставлява
официален документ, издаден от лекаря в качеството му на компетентен орган и съдържащ
констатациите му за здравословното състояние на молителката. Истинността му се оспорва
поради това, че част от констатациите на лекаря се основават на обстоятелства посочени от
лицето, по чиято молба се издава медицинския документ. В този смисъл възразява се, че
достоверна за състоянието на молителката би могла да бъде само съдебно медицинска
експертиза, каквато в настоящия случай не е била поискана.
Поддържа се още необоснованост на обжалваното съдебно решение, като недоказано от
събраните по делото доказателства.
При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, като се обезсили
издадената въз основа на него заповед за защита.
Претендират се от жалбоподателя и разноските пред настоящата съдебна инстанция.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства и не са направени
доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.
В предвидения по чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН, тридневен срок за отговор по подадената въззивна
жалба, такъв е постъпил от насрещната страна- Д. С. Б. Ш., чрез пълномощника и адв. В. В..
С писмения отговор се иска от съда да остави въззивната жалба, подадена от И. К. Ш. без
уважение.
Поддържа се че в обжалваното решение на РС Благоевград, съдът е стигнал до верни правни
изводи, като въз основа на събраните доказателства е приел извършването на акт за домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Поддържа се с писмения отговор, че съдът правилно и кредитирал показанията на свидетеля
К., тъй като е приел същите за достоверни, доколкото свидетелят не е заинтересован от
изхода по делото- не е роднина и няма други отношения с двамата съпрузи. Отделно съдът е
2
посочил, че дадените свидетелски показания от свидетеля К., съответстват на посоченото в
медицинското свидетелство по делото, което е официален документ.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че съдът правилно не е кредитирал
свидетелските показания на свидетелят Ш. и полицейските служители, тъй като същите не
са непосредствени очевидци на случая, а са пристигнали на място по- късно.
С писмения отговор се поддържат доводи за обоснованост на съдебното решение, като се
излагат съображения че съдът правилно е изградил изводите си въз основа на свидетелските
показания и на обстоятелствата отразени в представеното по делото медицинско
свидетелство. Не са налице допуснати от съда процесуални нарушения, като съдът не може
да носи отговорност за бездействието на страните по делото, като е длъжен да изгради
правните си изводи на тези доказателства, които са събрани в хода на съдебното
разследване. Ако страната е искала да направи искане за допускането на съдебно
медицинска експертиза, във връзка с оспорването на представеното по делото медицинско
свидетелство, следвало е да го направи пред първата съдебна инстанция, а сега вече тази
възможност за въззивника е преклудирана.
При изложените съображения, с писмения отговор се иска от въззивния съд да остави
жалбата без уважение и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като
правилно и обосновано.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК и чл. 17
ал.1 от ЗЗДН, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на
изискванията на закона и е редовна.
Подаденият писмен отговор на жалбата е своевременно представен по делото, редовен е с
оглед на съдържанието му и наведените доводи от въззиваемата страна, следва да бъдат
взети впредвид от въззивния състав на съда при произнасянето по съществото на делото.
При устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, пълномощникът на
въззивника- адв. Ч., моли съда да уважи депозираната въззивна жалба, като отмени
обжалваното решение на първоинстанционния съд. Поддържа се оплакването за
необоснованост, основано на доводи за това че съдът е изградил правните си изводи само
върху част от събраните гласни доказателства, като не е съобразил наличието на
несъответствие между гласните доказателства и отразеното от лекаря в представеното
медицинско свидетелство, доколкото твърди се от въззивната страна, че установените
травматични увреждания не биха могли да бъдат причинени на ищцата, в причинна връзка и
по механизма описан в молбата пред районния съд, като в тази насока би следвало съдът да
назначи съдебно- медицинска експертиза, каквато не е назначена.
Пълномощникът на въззиваемата- адв. Тодорова, в становището си по съществото на
селото, оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение на РС
Благоевград ката правилно и обосновано. Излагат се доводи, че обжалваното решение е
обосновано, подборно мотивирано и правните изводи на съда са пълно съответствие със
3
събрания пред първоинстанционния съд доказателствен материал.
Претендират се разноските направени пред въззивната съдебна инстанция, съобразно списък
по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на събраните доказателства пред първоинстанционния съд, настоящия състав
на ОС Благоевград, счита за установена следната обстановка от фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е иницирано от депозирана молба за защита
на осн. чл. 9 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), депозирана от Д. С. Б. Ш.а,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „***“ №*, с която се навеждат оплаквания срещу И. К.
Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „****“ № *, за извършени действия на домашно
насилие на 27.01.2022г.
Молителката Д. С. Б. Ш. е сезирала РС Благоевград, с искане за издаване на заповед за
защита по смисъла на чл. 5 ал.1 т. 3 от ЗЗДН, срещу жалбоподателя- И. К. Ш.- неин съпруг.
В молбата си пред съда молителката сочи че тя и ответника са съпрузи, като от брака си
имат родено дете- К.- К. И. Ш., роден на ****г.
В писмената молба е посочен и конкретен акт на домашно насилие, поради който е
предявено искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН. Сочи се че на 27.01.2022г. около
20.00 часа вечерта, ответникът И. К. Ш. пристигнал с автомобил пред входа на кооперация в
гр. Благоевград, на ул. „***“ № 33, където молителката Д. С. Б. Ш.а, заедно с детето била на
гости при своите родители. Твърди се с молбата, че ответника бил в нетрезво състояние,
като молителката отказала да му даде детето поради това че е пил и му казала че тя и детето
ще препспят в дома на родителите и същата вечер. Ответникът избухнал, като започнал да
обижда молителката и да я нарича с непристойни думи, като дори я заплашил с убийство.
След това И. К. Ш. излязъл от колата, тръгнал към Д. С. Б. Ш., като яростно я сграбчил за
лицето и после я блъснал назад, като тя паднала на земята пред входа на кооперацията.
Поради силния удар в главата при падането назад, молителката останала на земята и за
известно време била зашеметена.
Твърди се молбата за защита пред РС Благоевград, че след това И. К. Ш. тръгнал към входа
на кооперацията, където посегнал физически и върху бащата на молителката, след което
сграбчил детето и го извел от апартамента. Както молителката, така и нейния баща го
последвали и го помолили да се успокои за да поговорят, но Ш. отново блъснал тъста си,
който паднал на земята. След това се качил в автомобила и заминал в неизвестна посока.
За инцидента била уведомена полицията, като молителката се обадила на тел. 112. На място
пристигнали полицаи, които след като разпитали всички присъстващи, съставили протоколи
за предупреждение и поканили всички да се явят в 01 РУ – Благоевград, за даване на
обяснения. След като приключил разпита, И. К. Ш. взел сина си и го прибрал със себе си.
Молителката Д. С. Б. Ш. сочи в молбата си, че на следващия ден- 28.01.2022г., тя посетила
лекар в МБАЛ „Благоевград“, където била прегледана и било издадено представеното по
делото медицинско свидетелство № 15/28.01.2022г., в което са отразени оплаквания за болки
в горната устна и врата, придружени с главоболие, както и лек оток с бледо кръвонасядане
4
по горната устна, лек оток/цицина/ в задната част на дясната теменна област и палпаторна
болка в горната част на врата.
В молбата за защита от домашно насилие, депозирана от Д. С. Б. Ш.а пред РС Благоевград е
посочено, че това не е единствената проява на физически и психическо насилие от страна на
съпруга И. К. Ш. към съпругата Д. С. Б. Ш., като молителката твърди че след 2020г./когато
починал бащата на ответника/ са и били нанасяни многократно побои и удари с ръце и
крака, за които тя е подавала жалби до полицията, както и се е обаждала на тел. 112 за
търсене на съдействие и закрила.
Сочи се в молбата, че поради засиления физически и психически тормоз, който е
упражняван от съпруга срещу съпругата систематично и постоянно, на 05.03.2021г. Д. С. Б.
Ш. е напуснала семейното жилище и от тогова живее в дома на родителите си. Сочи че
съпругът и отказва да и предоставя срещи с детето, като категорично отказва да разреши
детето да приспива в дома на родителите и. Молителката твърди че живее в постоянен стрес
и страх, като се притеснява за сина си, който става свидетел на разправиите между
родителите си.
С писмената молба пред първоинстанционния съд иска се от съда, да издаде заповед за
защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5 ал.1 т. 3 от ЗЗДН и да наложи по
отношение на И. К. Ш. мерки по ЗЗДН- като му забрани да се приближава до жилището на
родителите на молителката в гр. Б., на ул. „***“ № *, до местоработата и на следните адреси
в гр. С., ул. „***“ № * и ул. „***“ № *.
В подкрепа на твърденията в писмената молба, молителката– Д. С. Б. Ш., е представила по
делото пред първоинстанционния съд- декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от Закона за защита
срещу домашното насилие, за твърдят акт за домашно насилие, осъществен от Д. С. Б. Ш. на
27.01.2012г., около 20.00часа вечерта, изразява ща се във физическо посегателство- яростно
сграбчване за лицето и последващо блъскане на земята пред входа на кооперацията, в която
живеят родителите на съпругата му- гр. Б., на ул. „***“ № *.
Представени са пред РС Благоевград- удостоверения за сключен граждански брак и
удостоверение за раждане, както и медицинско свидетелство № 15/28.01.2022г., издадено от
д-р Яни Златин на 28.01.2022г.,след преглед на пострадалата Д. С. Б. Ш.
С молба от 04.02.2022г. депозирана пред РС Благоевград, молителката Д. С. Б. Ш. е
поискала от съда издаване на заповед за незабавна защита срещу съпруга и И. К. Ш..
Съдът от закрито съдебно заседание с Определение № 181 от 04.02.2022г., по образуваното
гр.д. № 244/2022г. по описа на РС Благоевград, след като е приел че в подаденото пред съда
писмено искане се съдържат данни за пряка и непосредствена опасност за физическото
здраве и психическото състояние на Д. С. Б. Ш., по смисъла на чл. 18 ал. 1 във връзка с чл. 4
ал. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие, и основан на твърденията в
представената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, е счел че следва да бъдат предприети
незабавни мерки за защита и охрана интересите на молителката.
Въз основа на депозираното писмено искане е издадена Заповед за незабавна защита № 8 от
5
04.02.2022г., с която съдът е задължил И. К. Ш., ЕГН **********, от гр. Б., да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Д. С. Б. Ш., като не се приближава на
повече от 15 м. и не са доближава до адреса на родителите и- гр. Благоевград, на ул. „***“
№ 33, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих, които същата
посещава, до приключването на съдебното производство с окончателно решение на съда по
реда на чл. 17 от ЗЗДН.
С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция Решение № 250/16.05.2022г.,
постановено по гр.д. № 244/2022г. по описа на РС Благоевград, и издадената въз основа на
нето Заповед за защита № 2 от 16.05.2022г., съдът е задължил ответника И. К. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „****“ № *, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката Д. С. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „***“
№ *, като е наложил на ответника и наказание ГЛОБА в размер на 200лв. Осъдил е
извършителя да заплати и сторените пред първата съдебна инстанция от молителката
разноски.
Отхвърлил е молбата за защита за налагане на останалите поискани мерки от Д. С. Б. Ш. по
реда на ЗЗДН, като неоснователна.
Събраните от районният съд доказателства по реда на чл. 9 ал. 4 от Закона за защита срещу
домашното насилие, сочат че на И. К. Ш., не са налагани преди това мерки за защита по
ЗЗДН, същият не се води на психиатричен отчет и е с чисто съдебно минало, като не е
осъждан с влязла в сила присъда за престъпления от общ характер.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства,
въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а установява се от писмените доказателства че страните са
съпрузи/Удостоверение за сключен граждански брак от 04.06.2021г./, като от брака си имат
родено едно малолетно дете- К.-К. И. Ш., роден на ****г./Удостоверение за раждане № 329
от 26.05.2014г./. Към момента на разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция,
съпрузите са във фактическа раздяла, като не живеят в едно домакинство, а пред съда е
висящо дело за развод и за определяне на родителските права за малолетното дете.
С молбата за защита, молителката Д. С. Б. Ш., е депозирала пред съда декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, в която е описан актът на домашно насилие. Сочи се, че на 27.01.2022г., около
20.00 часа вечерта, пред входа на кооперацията в която живеят родителите на молителката-
на адрес: гр. Б., на ул. „***“ № *, нейния съпруг И. К. Ш., в нетрезво състояние, упражнил
спрямо съпругата си психическо и физическо насилие. Отправил срещу нея непристойни
думи и изрази, в присъствието на детето, а след това се нахвърлил върху нея, като я хванал с
ръка през лицето и я блъснал назад, при което тя паднала по гръб на земята. Сочи се в
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че след това И. К. Ш. се отправил към входа
на блока и блъснал и бащата на молителката. След като на място пристигнала полиция и на
страните били съставени предупредителни протоколи, И. К. Ш. грабнал детето и го отвел
със себе си.
6
Представено е по делото и прието като писмено доказателство- медицинско свидетелство №
15/28.01.2022г., издадено от специалист по съдебна медицина, в което е посочено, че при
прегледа на молителката се установява лек отток с бледо кръвонасядане по горната устна,
лек отток (цицина) в задната част на дясната теменна област, палпаторна болка в горната
част на врата. Посочено е, че установените травматични увреждания могат да се получат по
време и начин, съобщен от освидетелстваната /по начина описан в молбата по реда на ЗЗДН,
въз основа на която е образувано настоящото дело/.
По делото пред първоинстанционния съд са ангажирани гласни доказателства и от двете
спорещи страни.
Св. К. К. е без родствени и други връзки със страните, като не познава И. К. Ш., а знае Д. С.
Б. Ш., тъй като е записал детето си при нея за часове при психолог. В показанията си
свидетелят сочи че е станал пряк свидетел на случилото се, тъй като чакал в лека кола с
детето си за насрочен час при психолог и се намирал пред входа на блока, от който излязла
Д. С. Б. Ш. Сочи пред съда, че тя отишла до лек автомобил/тип „баничарка“/, скарала се със
седящия в автомобила мъж. Когато тръгнала към входа на блока, мъжът излязъл от
автомобила и след като я хванал я повалил на земята. Свидетелаят пояснява че мъжът я
хванал през главата и тогава я повалил на земята. Свидетелят не се намесил, тъй като детето
му бил с него и се изплашило. Докато успокои детето за да слезе, свидетелят К. се обърнал и
видял че същия мъж е върху един възрастен човек. След това мъжа се качил в колата и
заминал. /Свидетелят разпознава в залата при разпита си ответника И. К. Ш./. К. сочи в
показанията си, че все пак изчакал като видял че на място дошла и полиция и тогава кой си
тръгнал, тъй като разбрал че насрочения час при психолог няма да се проведе.
Разпитанията свидетел пред РС Благоевград- К. Д. Ф. е без родствени и други връзки със
страните по делото. Сочи че познава страните по делото, тъй като живее на ул. „***“- съсед
е на родителите на молителката. Свидетелят помни за възникнал инцидент в края на януари
2022г., между Д., нейните родители и И., разговаряли на висок тон. Свидетелят знае че И.
вече и преди бил идвал да си вземе детето. След като си разменили нападки имало
жестикулиране, разговор пред входа на висок тон. Свидетелят Ф. сочи, че след това И. се
качил в колата и отишъл до някъде, а след малко отново се върнал заедно с брат си. Дошла и
полицията. Свидетелят не е видял удари и бутане, но в показанията си сочи че е влизал за
известно време в стаята, а след това отново се показал поради започналите отново
разправии.
В качеството на свидетели пред РС Благоевград са разпитани и полицейските служители,
посетили адреса на процесните дата 27.01.2022г.вечерта- В. И. П. и Д.М.Т.. И двамата
свидетели сочат в показанията си, че посетили адреса по повод на сигнал, но не могат да
отговорят кой е подал сигнала. На място били страните по делото, които спорили при кого
от двамата родители да пренущува детето, при кого от тях да остане да преспи. Свидетелите
поясняват, че при спор за упражняване на правата върху дете, полицаите не са страни и не
могат да вземат отношение, ако не се представи влязло в законна сила съдебно решение или
друг акт. Тъй като съдебно решение в този случай не било представено, били съставени
7
предупредителни протоколи на страните и били отведени в полицията за снемане на
обяснения като там се съставили и самите протоколи. Свидетелят сочат че на място е имало
разправии, като е била проявена и агресия срещу тях. Не могат да кажат дали някой от
лицата е бил употребил алкохол. Нямат спомен някой от присъстващите да се е оплаквал от
физическо посегателство или насилие.
По делото пред РС Благоевград са представени писмените обяснения на страните, снети във
връзка с възникналия спор. Молителката Д. С. Б. Ш. описва акта на домашно насилие като
посочва в обясненията си, че ответникът я е стиснал за устата и повалил на земята. И на
двете страни са съставени предупредителни протоколи, които са приети като доказателства
по делото.
Представена е пред първоинстанционния съд и приета като писмено доказателство справка
от ОД на МВР- Благоеврад с изх. № 4261 от 18.03.2022г., на 01-во РУ на полицията, от която
е видно че от Д. С. Б. Ш. са постъпвали преди този случай множество сигнали и жалби
срещу лицето И. К. Ш., част от които не са приключили към този момент, като такива са
постъпили на 03.02.2019г.; на 14.05.2021г. и на 29.07.2021г., като за всички на ответника са
били съставяни протоколи за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР.
Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени от
първоинстанционния съд, настоящия състав на въззивния съд, излага следните правни
съображения:
Обжалваното решение на РС Благоевград е валидно постановено, от законен съдебен състав
в рамките на правораздавателната му власт и компетентност, при спазване на процесуалните
правила и със съдържание, предвидено в разпоредбата на чл. 236 от ГПК.
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е допустимо, тъй като е постановено въз
основа на редовна молба за защита по ЗЗДН, подадена в определения от закона преклузивен
срок, от активно легитимирана страна- пострадала, измежду лицата посочени в чл. 3 от
ЗЗДН и срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговаря след като попада в
предметния обхват на цитираната законова норма и по отношение на който може да иска
специалната съдебна защита.
Депозираната молба отговаря на всички изисквания на закона/ чл. 9 от ЗЗДН/, като същата е
придружена съгласно чл. 9 ал. 3 от същия закон с декларация за обстоятелствата посочени в
писмената молба с която съдът е сезиран.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяването на
обстоятелства, които в своята съвкупност да обосновават извода за осъществен спрямо
молителя акт на домашно насилие: наличието на морално укоримо поведение от страна на
дееца по отношение на пострадалото лице, което да може да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в
молбата за защита ответник и да е извършено на конкретната дата, време и място. Акта на
домашно насилие може да съставлява и психическо насилие, изразяващо се в осъществяване
на действия спрямо лицето потърсило защита, които да принуждават пострадалото лице да
8
действа против волята си или да създава у него усещане за заплаха за телесната му цялост,
или заплаха за друго ценно за него благо, което влияе на душевното му спокойствие и
емоционална настройка.
Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, което е пострадало от конкретен акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта
на законодателя е да се даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез
налагане на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя, които също са
изчерпателно и лимитивно определени в чл. 5 от ЗЗДН. Чрез съдебното решение и
издадената заповед, в случай на установяване на акт на насилие по смисъла на чл. 2 от
специалния закон, се интервинира върху свободата на нарушителя, чрез ограничаване на
правото му да спазва определено поведение спрямо пострадалото лице и да се въздържа от
срещи с него и упражняване на ново насилие, както и чрез ограничаване правото на
нарушителя да посещава дома на пострадалия, както и местата на които същия работи или
осъществява социалните си контакти в свободното си време. Тъй като се интервинира в
чужда правна сфера, за да се предостави защита на определено лице, съдът е длъжен в хода
на делото да изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на физическо
или психическо насилие, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Според правилата на процеса, представянето на декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, не
освобождава молителят от задължението да докаже пред съда, с допустимите по ГПК
доказателствени средства, посочения в декларацията акт на домашно насилие, неговият
извършител, обстоятелствата при които същият е извършен, като в тази насока и по
настоящото дело е бил изготвен доклада на първоинстанционния съд, който е възлажил
доказването на фактите, твърдени в представената декларация, на молителката- Д. С. Б. Ш.
И в настоящото производство важат правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 от ГПК- за всяка от страна тежи задължението за установи и докаже в
процеса изгодните за нея факти от които се ползва. За молителката тежи задължението да
докаже осъществяването на твърдения от нея акт на физически или психическо насилие, а за
ответника да опровергае обстоятелствата изведени с декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и
да проведе успешно обратно насрещно доказване.
По смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, акт на домашно насилие е всяко конкретно действие на едно
лице, съставляващо физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, насочено срещу личността на друго лице, опита към такова насилие или
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, тогава
когато лицата се намират в семейна, родствена връзка или във фактическо съпружеско
съжителство, както и когато са бивши съпрузи.
Въз основа на собствен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, обвързан
от оплакването с въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да изгради собствени правни
изводи, като вземе становище по оплакванията, наведени с жалбата от И. К. Ш., чрез
пълномощника му- адв. Ч.- за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на
РС Благоевград.
9
Настоящият съдебен състав на ОС Благоевград споделя изложените от първоинстанционния
съд изводи, че в конкретния случай, представената с молбата от молителката декларация по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, съдържаща твърденията на Д. С. Б. Ш. за извършен акт на домашно
насилие от нейния съпруг, в частта и относно хващането за главата и бутането и назад, се
подкрепя убедително от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като в тази
част представената пред първоинстанционния съд декларация, не е опровергана от лицето,
срещу което е издадена заповед за налагане мерки по ЗЗДН. Оплакването с въззивната жалба
за недоказаност на извършения акт на домашно насилие на посочената в декларация начин
на извършване, въззивният съд намира за неоснователно.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителката е извършено под страх от
наказателна отговорност и е поради това същата е допустимо доказателство с оглед на
разпоредбата на чл. 13 ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на заповед за
защита само на основание на приложената по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН,
стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие-
посочване на датата, мястото, времето и съответно начина на осъществяването на
конкретните действия на дееца, с които е извършен фактически акт на насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН. При липса на други убедителни преки доказателства за твърдения акт на
насилие с писмената молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на
подадената декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита
основан само на обстоятелствата посочени в нея. С оглед на специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен от закона улеснен за молителя
търсещ защита срещу домашното насилие процесуален ред, като се позове само на
представена от него в съответната форма декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. В този
случай в доказателствена тежест на ответниците по искането е при направено оспорване на
обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да
проведат успешно обратно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата изложени
в декларацията и така обори и разколебае нейната доказателствена сила.
Въззивният съд счита, че въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и
гласни доказателства, следва да се приеме че молителката потърсила защита по реда на
ЗЗДН е провела успешно пълно и главно доказване на правнорелевантните факти във връзка
с осъществения акт на домашно насилие. Фактите посочени в декларацията по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН убедително се подкрепят от събраните пред РС Благоевград писмени и гласни
доказателства. Неоснователно е и възражението наведено с въззивната жалба, че твърдения
акт за домашно насилие се подкрепя единствено от показанията на свидетели- К. К., като
първоинстанционният съд неоснователно е игнорирал разпита на останалите свидетел и
най- вече показанията на свидетеля- К. Ф., който не твърди да е видял физическа разправа
от страна на И. К. Ш. по отношение на съпругата му Д. С. Б. Ш.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай правилно първоинстанционният съд е
кредитирал свидетелските показания на И. К. като най-достоверни. Същият е очевидец на
случилото се и безпристрастен свидетел, тъй като не е роднина или близък на никоя от
10
страните по делото. Отделно- неговите показания кореспондират изцяло както с останалите
събрани по делото гласни доказателства, така и с представеното и прието като писмено
доказателство медицинско свидетелство. Свидетелят К. е присъствал на случилото се
изцяло, като се е намирал в непосредствена близост през цялото време.
Според въззивният съд не може да бъде дадена пълна вяра на показанията на свидетеля К.
Ф.. На първо място този свидетел не сочи точна дата на случилото се, а сам твърди в
показанията си че И. е идвал често на този адрес за да взима детето и е възможно това което
описва свидетелят да не се е случило вечерта на 27.01.2022г., а друга вечер. Свидетелят Ф.
твърди че е очевидец на случката, но сам признава че е имало период от време когато е
влизал в стаята си и не е бил на балкона, поради което не може да се приеме че е станал
непосредствен свидетел на всичко което се е случило пред блока.
Не на последно място, свидетелските показания на К. Ф. не могат да се приемат за изцяло
достоверни, тъй като същите не кореспондират на останалите събрани по делото
доказателства, като са в противоречие със свидетелските показания на свидетеля И. К.
именно в частта на физическото посегателство от страна на И. над неговата съпруга. В този
смисъл тези показания са в противоречие и със съдържанието на медицинското
свидетелство, в което са описани нараняванията получени от Д. С. Б. Ш.а в предходния ден
в който медицинското свидетелство е издадено- 27.01.2022г. Така показанията на свидетелят
Ф. са изолирани, откъслечни доколкото той не е пряк очевидец на всичко което се е случило
същата вечер. Правилно първоинстанционният съд не ги е кредитирал изцяло.
Неоснователни са според въззивния съд и доводите, че не следва да бъде кредитирано и
съставеното медицинско свидетелство, доколкото същото е съставено по данни за това
което се е случило, дадени от самата пострадала, а освен това посочените в него
травматични увреждания не отговарят да са получени по начина описан от молителката в
молбата за защита и в представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Вярно че лекарят
извършил прегледа е снел анамнестични данни за начина на получаването на увреждането
от самата пострадала, но д-р Яни Златин е описал установените от него наранявания, в
резултат на извършен личен преглед на пострадалата, в рамките на своята компетентност
и медицинска специалност, поради което не съществуват основание на същите да не бъде
дадена пълна вяра, тъй като не е оспорена по делото неговата компетентност, а в тази част
медицинското удостоверение съставлява официален документ, с удостоверителна
доказателствена сила, доколкото съдържа констатации на лекар специалист, извършени в
рамките на неговата медицинска компетентност, извършени при изпълнение на работата му
и при прякото изпълнение на служебните му задължения. Оспорването на официалния
документ/медицинско свидетелство/ в тази му част е допустимо само досежно
автентичността на същия, но не и относно неговото съдържание.
Неоснователни са според въззивният съд и доводите, че установените травматични
увреждания, не отговарят на механизма на осъществяването на акта на домашно насилие, по
начина по който същият е описан в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Описаните в
медицинското свидетелство травматични увреждания на пострадалата Д. С. Б. Ш. са
11
областта на лицето/по устата и/, както и в областта на тила, поради което същите безспорно
отговорят да са получени при хващане на пострадалата с ръка в областта на лицето и поради
падането на същата по гръб и на тила си на земята, след като е била бутната от извършителя
на акта за домашно насилие. В този смисъл извода за това че тези наранявания са могли да
бъдат получени по начина сочен от молителката в молбата по настоящото дело е безспорен
и за него не са необходими специални знания, поради което и съдът е отказал да уважи
искането за назначаване на съдебна експертиза в тази насока.
Въззивният съд намира, че чрез приетото по делото медицинско свидетелство №
15/28.01.2022г. съдебният лекар потвърждава механизма на причинивяне на установените от
него травматични увреждания на Д. С. Б. Ш., като същият в самия документ е удостоверил
че същите могат да се получат по време и начин, които са му съобщени от
освидетелствуваната в предварителните сведения, т.е. потвърдил е че те се намират в
причинна връзка с извършения акт на домашно насилие на 21.04.2018г.
Поради изложеното съставът на ОС Благоевград счита, че в настоящия случай следва да
бъде дадена вяра на свидетелските показания на свидетеля И. К./ безпристрастен очевидец
на деянието/, тъй като те съответстват на посоченото от молителката в представената от нея
декларация по реда на чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, както и на медицинското свидетелство, прието
като доказателство по делото.
Действително, съобразно чл. 13 ал.3 от ЗЗДН, когато няма събрани по делото други
доказателства, съдът издава заповед за защита, основан и само на обстоятелствата посочени
в представената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Следва обаче да се изтъкне, че сама по
себе си декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, представена от въззиваемата пред
първоинстанционния съд, ведно с молбата и за защита от домашно насилие, се ползва с
пълна доказателствена сила и е обвързваща за съда разглеждащ делото, само при липса на
представени по делото други писмени или гласни доказателства. При наличието на събрани
по реда на ГПК други доказателства, съдът разглеждащ делото е длъжен да прецени
представената декларация и изложените в нея твърдения, само след анализ на събраните
доказателства в тяхната съвкупност.
Въззивният съд счита, че събраните доказателства пред първоинстанционния съд в тяхната
съвкупност, внимателно анализирани и преценени в настоящия казус, безспорно подкрепят
подадената от молителката Д. С. Б. Ш. декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която са
изнесени данни за деяние осъществено от И. К. Ш. на 27.01.2022г., около 20.00 часа вечерта,
изразяващо се във осъществено физическо насилие- хващане за лицето и последващо
блъскане назад на земята, което според състава на въззивния съд съставлява конкретен акт
на домашно насилие при обстоятелствата изложени в писмената молба от молителката Д. С.
Б. Ш., по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН. Безспорно е налице акт на физическо насилие над
личността на Д. С. Б. Ш., която е съпруга на извършителя И. К. Ш.. При така извършения
акт на насилие/ който не е единствен от страна на дееца по отношение на съпругата му/ тя е
била реално заплашена със саморазправа, което е събудило у нея основателен страх за
живота и здравето на себе си и на нейния баща, като категорично е установено и доказано
12
извършеното деяние.
Изложеното дава основание на въззивната инстанция да счете, че първоинстанционният съд
правилно е наложил част от поисканите от молителката с молбата мерки на защита по ЗЗДН,
тъй като същите са подходящи с оглед на констатирания акт за домашно насилие и могат да
окажат превантивно въздействие, такива актове от страна на И. К. Ш. да не бъдат
повтаряни.
Поради изложените от въззивния съд съображения от фактическа и правна страна и
доколкото изводите на настоящия състав на ОС Благоевград съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, то на основание чл. 17 ал. 5 от ЗЗДН, във връзка с чл. 271 от ГПК,
обжалваното решение на РС Благоевград, следва да бъде оставено в сила, като правилно и
обосновано от събраните доказателства.
При така постановения съдебен акт и изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, следва на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН,
въззивника И. К. Ш. да бъде осъден да заплати на въззиваемата Д. С. Б. Ш.а, разноските за
адвокатски хонорар, пред настоящата въззивна съдебна инстанция. По делото е представен
Договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен в полза на адв. В. В., адвокатски
хонорар в размер на 1 600лв., за който е посочено че е платен при подписването на договора.
Срещу така претендираното възнаграждение е наведено възражение за прекомерност по
реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Съдът счита, че в настоящия случай възражението за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение между въззиваемата и нейния пълномощник е основателно.
Минималното адвокатско възнаграждение за настоящия неоценяем иск следва да се
определи съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, в редакцията и действаща към момента на сключването на договора за
правна защита и съдействие, поради което минимално предвидения в цитираната наредба
размер е 600лв. Въпреки договореното в договора за правна помощ и съдействие, в
настящия случай не може да се начислява допълнително възнаграждение за подаване на
отговор на въззивната жалба, тъй като отделно възнаграждение за такова се начислява само
когато не се осъществява процесуално представителство и защита от адвоката по делото,
какъвто не е настоящия случай. Въззивният състав намира, че макар в настоящия случай да
са били релевантни по делото въпросите за оценката на събраните доказателства, делото
като цяло не съставлява фактическа и правна сложност, а по делото е проведено пред
въззивния съд само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства.
Поради изложеното следва да бъде присъдено в полза на въззиваемата минималното
предвидено в Наредба № 1/2004г. възнаграждение за адвокатски хонорар в размер на
600.00лв. пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
13
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 250/16.05.2022г., постановено по гр.д. № 244/2022г. по
описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА И. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „****“ № *, да заплати на Д. С. Б.
Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „***“ № *, сумата 600.00лв./шестстотин лева/, за
разноските за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция, съобразно списък по чл. 80 от
ГПК,
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14