Р Е Ш Е Н И Е
632/7.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, втори
състав, на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Георгиева
при секретаря В. И., като
разгледа докладваното от районния съдия ВАНД
№ 1403 по описа за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-0869-001828/04.06.2019г. на Началник група в
сектор „ПП“ към ОД МВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН,
чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДв.П на Б.Й.М., с ЕГН ********** *** са
наложени две административни наказания “глоба”,
в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДв.П,
както и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от
ЗДв.П.
Жалбоподателя
в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, тъй като е
използвана думата „блъска“ вместо „допира“ и няма абсолютно никакви материални
щети и е оказал пълно съдействие минути след обаждането на служителите. В съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и изцяло поддържа
жалбата си. Въззиваемата страна, редовно призована изпраща процесуален представител,
който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди атакуваното
НП.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е частично основателна по
следните съображения:
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 09.05.2019г. свидетелката И.С.И. паркирала управлявания от нея лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № Н07 30ВР на ул. Македония № 53 в гр. Шумен. Свидетелката работела във фризьорски салон на ул. Македония № 48. Около 17,50 часа, свид. И., работейки в салона видяла сив лек автомобил, който се намирал пред нейния автомобил да извършва движение назад, при което ударил нейния автомобил. Свидетелката веднага излязла на улицата и в паниката си отворила предната дясна врата на лекия автомобил, който ударил нейния и се развикала на водача. Водач на лекия автомобил „Рено“, който при движение назад ударил автомобила на свид. И. бил жалбоподателя Б.Й.М.. Жалбоподателят М. казал на свид. И., че щял да спре малко по надолу по улицата, за да не пречи на движението и потеглил. Свидетелката И. изчакала 10 минути и тъй като водача на автомобила, който ударил нейния не се върнал се обадила на тел. 112 и съобщила за инцидента. На място пристигнали свидетелите И.П.П. и И.С.Г. - служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен. Двамата свидетели установили на место свид. И.И. и паркирания й лек автомобил, която им разказала за случилото се и съобщила регистрационния номер на автомобила, който ударил нейния. След справка, свидетелите установили, че собственика живеел наблизо и чрез негови съседи го уведомили по телефона да се яви на местопроизшествието. Двамата свидетели констатирали, че жалбоподателя Б.М., който с управлявания от него собствен автомобил „Рено“ с рег. № Н01 63ВС при движение на заден ход удря паркирания лек автомобил „Пежо 207“ и проведен кратък разговор със свид. И. напуснал местопроизшествието. За да стигнат до този извод те огледали двата леки автомобила, на които направили и снимки и изготвили Протокол за ПТП № 1601130 от 09.05.2019г.
С оглед установеното по-горе, свид. И.Г. съставил АУАН серия АА, № 115642/09.05.2019г. против жалбоподателя Б.Й.М. като счел, че с действията си е нарушил чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДв.П. Жалбоподателят подписал акта без възражение. Не се е възползвал от законното си право по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на така съставения акт и
материалите по делото било издадено Наказателно
постановление № 19-0869-001828/04.06.2019г. на Началник група в сектор „ПП“
към ОД МВР гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.2, т.11 и
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Б.Й.М., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания: “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗДв.П и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за нарушение на чл.123,
ал.1,т.3, б.“а“ от ЗДв.П.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – И.И., И.Г. и И.П., както и от присъединените писмени доказателства. Показанията на свидетелите съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя действително
е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения: Установи
се по безспорен начин, че той е извършил визираните в наказателното
постановление две нарушения, тъй като същият е извършвал
маневра движение на заден ход без да се е убедил, че пътят за движение зад
превозното му средство е свободен и няма да създаде опасност на другите
участници в движението. Съобразно разпоредбата на § 6,
т.30 от ДР на ЗДП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. От показанията
на свид. Г. и П. се установява, че при обслужване на произшествието същите са
констатирали материални щети по задната броня в ляво на удареният автомобил
"Пежо 207", които са обективирали и в Протокол за ПТП, а и от
показанията на свид. И.И..
Следва да се има предвид, че законът не поставя
изискване относно размера на настъпилите материални щети, като условие за
преценка наличието или липсата на ПТП. В случая,
както е установено от протокола за ПТП, съдържанието на част от свидетелските
показания и приложените фотоси, действително материалните щети, които са
установени, са били незначителни, но все пак съществуващи, което обуславя
правилния извод за наличие на настъпило ПТП.
Освен това, жалбоподателят след причинено ПТП не е останал на
местопроизшествието за да окаже съдействие за установяване размера на вредите
от него. Именно в
качеството си на участник в ПТП, жалбоподателя е бил длъжен да окаже съдействие
за установяване вредите от произшествието, в какъвто смисъл е и задължителната
повеля на чл.123,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. Вместо това, той е напуснал местопроизшествието,
с което действително е осъществил визираното в чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДв.П, нарушение
Административно наказателната разпоредба на
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П предвижда наказание „глоба“ 20 лева, за водач който
наруши правилата за движение назад. Това наказание е в константен размер и не
подлежи на корекция.
Съгласно
наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П се предвижда наказание „лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и “глоба” от 50 до 200 лева, за водач на МПС,
който наруши задълженията си като участник в ПТП. Тази наказателна разпоредба
се прилага за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДв.П. Това
нарушение се реализира, когато водачът на ППС, който като участник в пътно
транспортно произшествие не остане на место за да окаже съдействие за
установяване размера на материалните вреди от произшествието.
В настоящия случай жалбоподателя е можело да остане на местопроизшествието и да уреди отношенията си с пострадалата, като изготвят и подпишат протокол за ПТП, но той него е направил и се е поставил в положението да бъде издирван от органите на МВР. За това нарушение административно-наказващия орган е наложил наказание над минималното, като е отчел факта на естеството на извършеното нарушение и степента на нанесените повреди.
Административно наказващият орган правилно да е квалифицирал нарушенията и правилно е наложил наказанията. Нарушенията за които е бил санкциониран са осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложена съответната административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като е съобразена разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН и като е взето предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.
Съдът намира обаче, че при определяне на наказанията "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" наложени на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП административно наказващия орган неправилно не е съобразил факта, че нарушителят е правоспособен водач от 1989г. и до момента е бил санкциониран шест пъти, което го очертава като дисциплиниран водач на МПС, поради което адекватен за конкретния нарушител се явява размер във визираният минимален такъв както за наказанието глоба и така и за лишаване от право да управлява МПС и в този смисъл НП следва да бъде изменено в тази му част.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА пункт 1 от Наказателно
постановление № 19-0869-001828/04.06.2019г. на Началник група в сектор „ПП“ към
ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДв.П на Б.Й.М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДв.П,
като правилно и законосъобразно.
ИЗМЕНЯВА пункт 2 от НП № 19-0869-001828/04.06.2019г.
на Началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П на Б.Й.М. ***, с ЕГН ********** и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени “глоба”
и “лишаване от право да управлява МПС”, като намалява размера на глобата от 80 /осемдесет/ на 50 /петдесет/ лева
и срока на лишаване от правоуправление от 2/два/ месеца на 1 /един/ месец за
нарушение на чл.123, ал.1,т.3, б.“а“ от ЗДв.П.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: