№ 2516
гр. С, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110104362 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от П. Г. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. С, против „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С, представлявано от А А, с искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи сумата от 988,91 лева главница /сума по изравнителна сметка за
доплащане/ за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на топлоснабден
имот – апартамент № 99, находящ се в гр. С, относно който имот, при
ответното дружество била разкрита партида с номер на инсталация
********** и договорна сметка *****. На 18.01.2023 г., ищецът получил
уведомление от „Н“ АД – топлинен счетоводител, че поради изтекла
валидност на метрологичната проверка на монтираните в имота водомери, в
30-дневен срок следвало да се извърши подмяна на същите. На 15.02.2023 г.,
служители на „С“ АД извършили подмяна на всички монтирани водомери в
собствения на ищеца имот, за което бил съставен протокол, в който надлежно
били описани показанията на подменените уреди. На 27.05.2023г., след
приключването на отоплителния сезон 2022г. - 2023г., служители на „Н“ АД
извършили отчет на показанията на монтираните измервателни уреди, за което
бил съставен протокол, в който надлежно били описани както показанията на
подменените уреди, така и показанията на новомонтираните уреди за
измерване. На 25.06.2023г. била издадена изравнителна сметка за топлинна
енергия, с която били доначислени 6.858166 M W h топлинна енергия за
доплащане. След подадено възражение от ищеца срещу така изготвената
изравнителна сметка до топлинния счетоводител, в отговор от „Н“ АД било
1
изпратено уведомление, с което се заявило, че поставените на 15.02.2023г. от
„С“ АД водомери, не били от одобрен от „Н“ АД тип, поради което и при
изготвянето на изравнителната сметка за периода м.05.2022г. - м.04.2023г.,
количеството топлинна енергия за подгряване на топла вода било изчислено
на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба №Е- РД04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. Впоследствие, ответникът „Т“ ЕАД издало фактура за
общо потребление №**********/30.06.2023г., с която се претендирала за
заплащане сумата в общ размер на 1823,71 лева за периода 01.05.2022г. -
30.04.2023г., от които била заплатена сумата в размер на 834.80 лева по
прогнозни фактури, а 988.91 лева останали за доплащане. Ищецът счита, че в
конкретния случай не били налице законовите предпоставки количеството
топлинна енергия за подгряване на топла вода за периода м.05.2022г. -
м.04.2023г. да бъде изчислено на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба №Е-
РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Твърди, че след получаване на
уведомлението за изтекла валидност на метрологичната проверка на
монтираните в имота водомери, ищецът добросъвестно предприел
необходимите действия, като ангажирал „С“ АД да извърши подмяна на
всички водомери в процесния имот. При осъществена подмяна, всички
показания на сменените уреди били надлежно удостоверени в съставения
протокол. Сочи, че показанията за действителното потребление на топлинна
енергия за отоплителния сезон 2022г. — 2023г. били надлежно установени и
от топлинния счетоводител, като показанията на старите и новите водомери
били отразени в съставения на 27.05.2023г. протокол за извършен отчет. По
тази причина намира, че липсва каквото и да било основание за начисляване
на допълнителни суми за доплащане на топлинна енергия, каквато не била
реално доставена до имота, респ. потребявана от ищеца за процесния период,
при положение, че действително доставената и потребена топлинна енергия
била отразена от монтираните измервателни уреди и реално отчетена от
служителите на топлинния счетоводител. Обосновава правния си интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск с обстоятелството,че
ответното дружество претендирало за заплащане цитираните суми като
същевременно всички извънсъдебни възражения на ищеца били отхвърлени.
Ответникът „Т С“ЕАД в депозирания писмен отговор изразява
становище, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че сумите за
топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Твърди се, че ищецът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот,
респективно потребител на топлинна енергия не е спазил задължението си,
предвидено в Общи условия от 2016г., след придобиване на имота да открие
партида на свое име за абонатен №112491. Партидата била открита служебно,
което се потвърждавало и от факта, че за получател на представените по
делото от ищеца фактури, било посочено лицето, на чието име е открита
партидата. Следователно между страните за процесния период е бил сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
2
известни общи условия за продажба, одобрени от комисията.
В срока за отговор са предявени и насрещни осъдителни искове, с
правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден ответникът по насрещния иск П. Г.а Х. да
заплати на ищеца следните суми - 988,91 лева - представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 80.80 лева за
периода от 15.08.2023г. до 21.03.2024г.
В насрещната искова молба се твърди, че страните се намират в
договорно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия
за имот в гр. С, при което ответникът е длъжен да заплаща цената на
доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се, че за
процесния период цената не е заплатена и възлиза на 988,91 лева, която
съответства на реално доставено количество топлинна енергия. Предвид това,
че цената не е заплатена в срок, ищецът претендира и заплащане на мораторна
лихва в размер на 80,80 лева.
Ответникът по насрещния иск П. Г. Х. е подал отговор, с който излага,
че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е доказал при условията на
главно и пълно доказване, че действително е доставил топлинна енергия в
претендираното количество и на претендираната стойност до процесния
топлоснабден имот, както и че тази топлоенергия отговаря на изискуемото
качество. Оспорва за процесния период да е доставяна топлинна енергия в
изискуемото от закона качество на предоставяната услуга. От твърденията на
ищеца, както и от представените към исковата молба документи не ставало
ясно дали общият топломер в сградата, както и индивидуалните топломери и
водомери в процесния имот са преминали необходимите метрологични
проверки, съответно дали същите били годни за отчитане на преминалата през
тях топлинна енергия и съответно дали показателите им биха могли да бъдат
съобразени при изчисляване на същата. Не ставало ясно как е осигурявано
качество на доставяната услуга за процесния период, нито какъв е
санитарният минимум по отношение на температурата в имота и битовата
гореща вода. По делото не бил представен температурен график, който се
спазвал от „Т С” за процесния период. Същевременно ОУ на ищеца, които
обвързвали страните, ясно посочвали качествени характеристики на
предоставяната от страна на ищеца услуга. Такива характеристики била
посочена и в Закона за енергетиката. Съгласно чл. 132, ал. 1 от ЗЕ задължение
на оператора на топлопреносната мрежа, било да осигури режима на работа
в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване, приети на
основание чл. 125, ал. 3 от ЗЕ. Такива наредби се явявали Наредба № 2 от
28.05.2004 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Същите вменявали
задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на
работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и
налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен
3
режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи
при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на
потребителите, както и да следи за спазването им. ОУ на ищеца също
определяли качествените параметри на услугата - задължение за ищеца да
осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на
топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване
на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за
битови нужди; задължение за ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на
изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на
предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо
отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими; задължение за
ищеца да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния
режим и температурния график на топлопреносната мрежа, относно който
подробно е посочено как функционира. Поддържат се изложените
съображения при предявяване на отрицателния установителен иск. Оспорва се
претенцията за мораторна лихва по подробно изложени доводи.
Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав,
приема за установено следното:
Представено е уведомление от 18.01.2023 г. от „Н“ АД, видно от което,
ищецът Х. е уведомен, че в 30-дневен срок от уведомяването следва да
извърши подмяна или метрологична проверка на водомерите в ползвания от
него топлоснабден имот, поради изтекла валидност на метрологичната
проверка.
Приложен е приемо-предавателен протокол от 15.02.2023 г. относно
доставянето, монтирането, пломбирането на нови 4 броя индивидуални
водомери в процесния имот.
Представен е талон за отчет на уреди за дялово разпределение за сезон
2022 – 2023, издаден от „Н“ АД, в който е посочено, че водомери с пломби с №
********* и № ********* са за подмяна.
Представена е изравнителна сметка, съгласно която е налице сума за
доплащане 907,23 лева без ДДС, а съгласно фактура за периода 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г., сумата за доплащане е в размер на 988,91 лева.
Приет е отговор на извънсъдебно възражение, подадено от ищеца, в
което е посочено, че водомерите за топла вода, находящи се в имота на ищеца,
са подменени с уреди, неотговарящи на законовите разпоредби, което е било
причина за служебно начисляване на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба №
Е-РД-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Представен е договор от 25.09.2002 г., сключен между „Н“ АД
/понастоящем/ и етажните собственици, притежаващи обекти в сграда в
режим на ЕС с адрес гр. С, относно извършването на услугата „дялово
разпределение“, както и протокол за вземане на решение от общото събрание
4
на етажните собственици.
Приложен е договор от 02.06.2017 г., сключен между „Т С“ ЕАД и „Н“
ЕАД относно извършване от последното на услугата „дялово разпределение“.
Приети са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т С“ ЕАД на клиенти в гр. С.
Представена е справка от 09.06.2023 г. относно броя ползватели в
имотите в процесната етажна собственост, като относно имота, обитаван от
ищеца, е посочено, че се ползва от две лица.
По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице, изготвило
съдебно-техническа експертиза. След снабдяване с необходимите документи и
извършване на съответните справки, вещото лице е установило, че
консумацията на топла вода за БГВ през процесния период е начислена
служебно поради изтекъл срок на метрологична проверка на водомерите за
топла вода, чрез пресмятане на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-
РД-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разходите са начислени на това
основание, тъй като според ФДР, монтираните индивидуални водомери за
топла вода са били с изтекла на 08.07.2021 г. валидност на метрологична
проверка, а новоинсталираните водомери не отговаряли на изискванията на
чл. 140, ал. 7 и 8 от ЗЕ. Сочи се, че осъществените отчети по време на
инсталираните от „С“ АД на поръчаните от ищеца Х. водомери за топла вода и
отчетът, извършен от ФДР, отразен в протокол от 27.05.2023 г., не дават
основание на вещото лице да потвърди посочените количества поради
употребата на водомери за топла вода през процесния период с изтекъл на
08.07.2021 г. срок на валидност на метрологичната проверка и несъответствие
на изискванията на ЗЕ. Уточнено е, че предвид служебното начисляване на
разхода за топла вода, изчислената топлинна енергия, отделена от сградната
инсталация, както и липсата на консумация на топлинна енергия за отопление
на имота, разпределението на ТЕ през процесния период от страна на „Н“ АД
е в съответствие с нормативната уредба. На следващо място, вещото лице е
посочило, че за отчетния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., общо
изчислената от ФДР сума е в размер на 1834,24 лева /226,62 лева за сградна
инсталация и 1607,62 лева за БГВ/, а изчислената от „Т С“ ЕАД сума е в
размер на 834,78 лева /235,94 лева сградна инсталация и 598,84 лева за БГВ/,
като сумата за доплащане възлиза на 999,46 лева. Посочено е, че сумите са
начислени съгласно Наредба № Е-РД-1 от 12.03.2020 г. Относно общия
топломер, монтиран в абонатната станция, вещото лице е установило, че
същият е преминал последваща метрологична проверка на 24.02.2022 г., с
издадено заключение за съответствие и срок за валидност на проверката две
години.
По делото е прието заключение и на съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което, размерът на неплатените от ищеца суми за топлинна енергия
за аб. № 112491, за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., възлиза на 988,91
лева, а лихвата за забава, изчислена за периода от падежа на фактурата до
5
21.03.2024 г. е в размер от 80,83 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на първоначално предявения отрицателен
установителен иск:
Предвид това, че ищецът Х се позовава на недължимост на паричното
вземане, а същевременно паричната сума не е заплатена, съдът приема, че
съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск,а и в настоящия случай отрицателният установителен иск е предявен
преди насрещния осъдителен иск.
По основателността на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск и ищецът
оспорва дължимостта на паричната сума, при съобразяване правилото за
разпределение на доказателствената тежест, установено с чл. 154 от ГПК
ответното дружество следва да проведе доказване, че съществува
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, както и да
докаже, че разполага с вземане за сумата, която подлежи на изпълнение.
Софийският районен съд приема, че между страните съществува договорно
правоотношение. Дружеството "Т Со****" ЕАД извършва дейност по
доставка и продажба на топлинна енергия, каквато е доставяна в жилищната
сграда, където се намира жилището на ищеца Х., който не отрича, че е
собственик на процесния имот, при което съдът приема, че по смисъла на
легалната дефиниция на понятието потребител, регламентирана с § 1, т.41б от
ДР на ЗЕ, ищецът е потребител на топлинна енергия. Съдът, като съобрази, че
чл. 150, ал.1 от ЗЕ предвижда, че продажбата на топлинна енергия се урежда
според общите условия на дружеството доставчик, каквито са представени с
писмения отговор и се установява, че са влезли в сила, както и предвид
обстоятелството, че никоя от страните не твърди да са уговорени
индивидуални условия, приема, че намират приложение именно общите
условия, което означава, че потребителят на топлинна енергия се явява
задължен да заплаща цената на доставена топлинна енергия в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнася сумата. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява, че начислената топлинна
енергия съответства на действително доставена топлинна енергия, в която
насока отчете заключението по съдебно-техническата експертиза, според
което дяловото разпределение съответства на нормативната уредба. При това
положение съдът намира, че ответното дружество "Т Со****" ЕАД
претендира парични суми за действително доставена топлинна енергия.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме, че претендираната от
ответника цена съответства на действително доставена топлинна енергия. Не
може да бъде възприет доводът на ищеца Х.,че е липсвало основание за
определяне на дължимост на допълнителна парична сума по изготвената
изравнителна сметка. В настоящия случай с оглед изтичането срока за
6
валидност на водомерите в имота на ищеца е връчено уведомление относно
необходимостта от поставяне на нови водомери,което задължение ищецът Х. е
изпълнил,защото се установява,че са монтирани водомери от „С“АД,но следва
да се приеме,че това изпълнение на задължението се явява неточно,поради
което следва да бъде възприето,че липсва нормативно основание за зачитане
показанията на поставените нови водомери,съответно налице е основание за
начисляване на служебен разход за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване,респективно паричната сума по изравнителната сметка се
явява дължима. Следва да бъде отчетено,че съгласно чл.140,ал.2 от ЗЕ
клиентите,присъединени към една абонатна станция прилагат еднакви
средства за дялово разпределение,а ал.8 от цитираната разпоредба
предвижда,че при поставяне на индивидуални водомери с дистанционно
отчитане същите се доставят от лицето по чл.139б от ЗЕ или се одобряват от
него за използване в сградата. В конкретния случай ищецът Х. не е изпълнил
законовото изискване индивидуалните водомери да са поставени от
дружеството,което е реализирало дялово разпределение,съответно да са
одобрени от това дружество,поради което и е реализирана предвидената от
нормативната уредба предпоставка да бъде начислявана топлинна енергия
служебно,поради което и предявеният отрицателен установителен иск
подлежи на отхвърляне. Действително разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 от
Наредба № Е-РД-04-I от 12.03.2020 г. предвижда,че количеството топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване се определя при норма на разход за
потребление от 140 л. на обитател на денонощие при липса на монтирани
водомери,ако водомерите са повредени,ако не са изпълнени изискванията на
чл.52,ал.4 и ал.6,т.4,при липса на осигурен достъп за отчитане или при
нарушаване на пломба. С оглед това,че законовата разпоредба на чл.140,ал.8
от ЗЕ предвижда,че водомерите се поставят или от дружеството,което
реализира дялово разпределение или ако са одобрени от това дружество,а в
конкретния случай законовото изискване не е спазено – по делото не е
спорно,че са поставени водомери от трето лице,различно от
дружеството,което осъществява дялово разпределение и не представляват
водомери,одобрени от това дружество,съдът намира,че следва да бъде
възприето,че тази хипотеза представлява хипотеза,идентична с неизпълнение
на задължението за монтиране на нови водомери,т.е. достига се до хипотезата
да не са поставени водомери,респективно начислената служебно топлинна
енергия не се явява недължимо начислена. Развитите съображения мотивираха
съда да счете,че отрицателният установителен иск подлежи на отхвърляне.
По предявените насрещни искове:
Уважаването на иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
от ЗЕ е обусловено от доказване, че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия, от
доказване доставеното количество топлинна енергия и цената на същата. Този
иск е уреден като иск за реално изпълнение на задължението за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия, когато липсва доброволно
7
изпълнение. С иска за реално изпълнение страната по договора, която е
изпълнила своето задължение и е доставила топлинна енергия претендира
изпълнение на насрещното задължение да бъде заплатена цената на доставена
топлинна енергия. Софийският районен съд приема, че е доказано, че между
страните съществува договорно правоотношение към процесния период
относно продажба и доставка на топлинна енергия – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия, а ответникът
се явява клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения
имот, което обстоятелство не е спорно между страните. Разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ регламентира, че правата и задълженията на страните се уреждат
според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорили индивидуални условия, поради което приложение намират именно
общите условия. В хода на производството се установи, че за сумата от 988,91
лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., е издадена изравнителна сметка,за която съдът
счита,че паричната сума по същата е дължима при съобразяване вече
изложените съображения,че при наличието на монтиран водомер,който не е
одобрен от дружеството по чл.139б от ЗЕ не може да бъде счетено,че следва
да бъдат взети предвид показанията на водомера. Допуснатото нарушение на
законовото изискване,предвидено съгласно чл.140,ал.8 от ЗЕ налага извод,че
насрещният иск е основателен и подлежи на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е обусловено от
доказване, че съществува парично вземане, което не е изпълнено, при което
кредиторът има право на обезщетение за периода на забавата. Когато
задължението има падеж или срок за изпълнение, считано от деня, следващ
падежната дата или последния ден от срока, длъжникът изпада в забава, а ако
задължението няма уговорен падеж или срок, за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо да бъде отправена покана. Общите условия
регламентират срок за плащане на месечните задължения, както и срок за
изпълнение на задължението по общата фактура като мораторна лихва се
начислява единствено върху задължението по общата фактура, ако липсва
плащане. Изводът на съда за основателност на исковата претенция по
насрещния иск,както и липсата на плащане на задължението по общата
фактура в предвидения по общите условия срок обуславят извод за
основателност на насрещната искова претенция за мораторна лихва.
При този изход на делото и като съобрази, че изхода от делото съдът
намира,че в полза на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещните
искове следва да бъдат присъдени 900 лева – съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен на основание чл.124,ал.1 от ГПК от П. Г. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. С, с пълномощник адв. К. С., с адрес гр. С, ул. „*****,
по отношение на „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. С, представлявано от П. П и М Ц,за признаване за установено,че не дължи
сумата 988,91 лева (деветстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и една
стотинки), главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2023
г. /сума по изравнителна сметка за доплащане/, представляваща служебно
начислена топлинна енергия на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-
РД-1 от 12.03.2020 г.
ОСЪЖДА П. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С,да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ на „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С, представлявано от П. П и М Ц сумата
от 988,91 лева ( деветстотин осемдесет и осем лева деветдесет и една
стотинки ) - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва
от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С,да заплати на
основание чл.86 от ЗЗД на „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С, представлявано от П. П и М Ц сумата от 80.80 лева (
осемдесет лева и осемдесет стотинки ) мораторна лихва за периода от
15.08.2023г. до 21.03.2024г.
ОСЪЖДА П. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С, да заплати на
основание чл.81 от ГПК на „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С, представлявано от П. П и М Ц сумата от 900 ( деветстотин )
лева сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Н
И“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9