Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в. гр.дело
№
17338 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
299404 от 20.12.2017 г., постановено по гр.дело № 38022/2013 г. по описа на
СРС, ГО,50 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове, че П.А.Я. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 5364,50 лв. за потребена
топлинна енергия в периода от м. 01.2010 г. до м. 04.2012 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК (10.06.2013г.) до окончателното й изплащане и сумата
от 878,88 лв. – сума за доплащане и 971,80 лева- лихва, на основание чл.86 от ЗЗД, върху главницата от 30.02.2010 г.
до 10.06.2013 г. Отхвърлени са исковете до пълния предявен размер от
7 257,49 лв.- главница за топлинна енергия за периода м.01.2010-м.04.2012
г. и 1 161,65 лева- законна лихва за забава от 03.03.2010 г. до 10.04.2013 г.
Съдът е приел,
че вземанията на ищеца за периода от м.01.2010 г. – м. 04.2010 г., за които са
издадени Фактури № **********/31.01.2010 г.; №**********/20.02.2010 г.; №
00228850143/31.03.2010 г. и №*********/30.04.2010 г. (л.71-74 от първоинстанционното
дело) на обща стойност – 840,71 лв.
(главница) и 260,10 (лихва за забава) са погасени по давност.
За посочените
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.06.2013 г. по ч.гр.д. № 9583/2013 г. по описа на СРС, 84 състав. Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Н.“ ЕАД.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника П.А.Я., с която
той обжалва поставеното решение изцяло. Изложени са подробни съображения за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от СРС или отмяна на
решението. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцовото
топлофикационно дружество и третото лице помагач – „Н.“ ЕАД.
В откритото
съдебно заседание на 27.09.2019 г. от процесуалния представител на въззивника е
представено Удостоверение за наследници изх. № РВЕ19-УГО1-2672/16.05.2019 г. на
СО, район „Възраждане“ на П.Я., от което
е видно, че въззивника Я. е починал на 11.05.2019 г. и е оставил наследници – съпруга
- А.А.Я., ЕГН: **********, дъщеря - А.П.Я., ЕГН: ********** и син – П.П.Я.,
ЕГН: **********.
На основание чл.227 от ГПК като
въззивници са конституирани и тримата наследниците на П.Я. -А.А.Я., А.П.Я., П.П.Я..
В откритото съдебно заседание е
представено и съдебно удостоверение от СРС, ГО, 37 състав, от което е видно, че
А.Я. е направила отказ от наследството на наследодателя ѝ П.Я., вписан в
особената книга на съда под №922/17.06.2019 г., поради което делото спрямо нея
следва да бъде прекратено.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са
за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За въззивника съществува правен
интерес от обжалване на решението само в установителната му част. Съгласно
чл.271, ал.1, изр. 2, доколкото
първоинстанционното решение не е обжалвано от „Т.С.“ ЕАД, положението на
жалбоподателя не може да бъде влошено с новото (въззивно решение).
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Разгледано по същество, първоинстанционното решение е и
правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да бъде допълнено
следното.
По делото е установено, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният апартамент/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са приети протокол от 02.09.2002
г. от проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
с „ТА-ЕС Нелбо инженеринг“ ООД / сега „Н.“ ЕАД/, договор от 16.09.2002 г., с
който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „ТА- ЕС Н. и.“
ООД /сега „Н.“ ЕАД/ да монтира индивидуални разпределители, термостатни
вентили, монтаж на уреди, да извърши проверка и контрол на количеството
доставена топлинна енергия в абонатната станция, както и услугата „топлинно
счетоводство“, и договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“
ЕАД и „ТА- ЕС Нелбо инженеринг“ ООД /сега „Н.“ ЕАД/.
Настоящият
съдебен състав споделя извода на районния съд, че от съвкупната преценка на
събраните доказателства се установява, че първоначалната ответница Н.Ч.( на
мястото, на която на основание чл. 227 от ГПК е конституиран наследника ѝ
П.Я.) е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Съгласно цитираната разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Видно
от представения по делото нотариален акт (л.13 от делото пред СРС) А.А. и Н.Ч.са
дарили имота, за който се отнасят процесните задължения, находящ се в гр.
София, район „Възраждане“, ж.к. „******* на въззивника П.Я., като са запазили правото
на ползване върху описания недвижим имот. А.А. е починал преди исковия период,
поради което претенцията е насочена само срещу вещния ползвател Чекарлиева.
След нейната смърт в хода на първоинстанционното производство, по силата на
наследственото правоприемство всички нейни права и задължения се наследяват от
сина ѝ П.А.Я..
Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР,
като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно
изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. В случая общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се
твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу
тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
В случая
етажните собственици на процесната сграда, след взето решение на проведено Общо
събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода на третото лице-помагач „Н.“ ЕАД. В чл. 4, ал. 1 от Правилника за
управлението, реда и надзора в етажната собственост – ПУРНЕС /в редакцията и
Изм. - ДВ, бр.76/1978 год., понастоящем отм./, изрично е предвидено правомощие
на общото събрание да решава въпроси, свързани с ползването на общите части от
сградата. Обстоятелството дали наследодателите на ответника са дали съгласие за
сключването на такъв договор не води до извода, че не е налице редовно
проведено общо събрание. А и законността на взетото решение не може да бъде
изследвано в рамките на настоящото производство. Ако ответника оспорва
редовността на проведеното общо събрание за него е съществувал друг ред за
защита, а именно чрез атакуване на решението с конститутивен иск пред
съответния съд по реда на ПУРНЕС. Предвид липсата на изрична отмяна на
решението на ОС, следва да се приеме, че сключения с „Нелбо“ АЕД договор
обвързва и наследодателя на ответника респ. него, тъй като се установява, че Чекарлиева е
потребител на топлинна енергия, доколкото е притежавала право на ползване върху
апартамент в процесния блок.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните в процесния
период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения.
На следващо
място, съдът дължи произнасяне по въпроса дали в процесния имот реално е
консумирана топлинна енергия в претендирания размер и цени.
Установено е
въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде
кредитирано, че начисляваните суми за топлоенергия за абонатен № 206344, с
титуляр наследодателя на ответника, за процесния период м.01.2010 г. –
м.04.2012 г. в технически аспект /методология, алгоритъм и изчислителна база/
са били начислени съобразно изискванията на действащата към процесния период
нормативна уредба. Съобразени са обстоятелствата, че фирмата за дялово
разпределение „Н. ЕАД е извършвала дялово разпределение в края на всеки отчетен
период, като изчислява прогнозните
дялове за отопление и топла вода през следващия; пълния отопляем обем на имота
е 284 куб.м.; за процесния период топлинната енергия за отопление на имота е начислявана
по показанията на седем от общо осем регистрирани в имота индивидуални
разпределителя; ТЕ отдадена за сградна инсталация е била определена съобразно
действащата към процесния период наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Изчислено е,
че общо незаплатената топлинна енергия без начислени лихва за процесния период
е 6205, 21 лв. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по
делото потребената от ответницата топлоенергия в определено количество.
Възражението
за разминаване между претендираните в заповедното и исковото производство суми
е неоснователно. Видно от подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №3313005/10.06.2013 г. и петитума на
депозираната искова молба, по която е образувано първоинстанционното
производство, „Т.С.“ ЕАД е претендирала еднакви суми.
Относно
наведените във въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд и ограничаването на правото на защита на отвеника Я.,
конституиран по реда на чл. 227 ГПК, съдът намира, че същите са неоснователни.
Видно от отразеното в протокол от проведено пред първата инстанция открито съдебно
заседание на 19.06.2018 г., ответникът Я. е поискал възможност да се запознае с
исковата молба и да направи възражения. В съдебното заседание са приети
заключенията на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. На
ответника е дадена възможност да се запознае с всички материали по делото,
както и да вземе становище и да поиска събиране на доказателства в едномесечен
срок, като делото е отложено с оглед осъществяване на тези действия от
ответника. Ответникът Я. е подал писмено становище относно основателността на
иска на 12.07.2017 г. , в което е направил доказателствено искане за
представяне на фактурите, съставени за процесния период. По делото са
представени съобщения към фактури, отнасящи се за процесния период (л.71-л.94
от делото пред СРС).
С оглед тези данни, следва да отбележим, че доказателствената
сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена
сила на официален свидетелстващ документ Тя е производна, което следва от изискването,
установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на
документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните
книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която
се позовава на тях, поради което съдът не би
могъл да основе решението си само на едностранно съставените от ищеца
фактури и извлечение от сметка. Настоящият случай, обаче, не е такъв. По делото
са събрани доказателства (заключение на вещо лице), въз основа които може да
бъде извършената преценката, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните
книги са достоверни. При изложеното съдът намира, че правата на отвеника не са
били ограничени от липсата по делото на фактурите издадени от ищеца за
процесния период.
Относно
твърденията във въззивната жалба, че вземанията за м. 05 и м.06.2010 г. са
погасени по давност, съдът следва да отбележи, че ги намира за неоснователни.
Първоинстанционният съд е разгледал наведеното възражение за изтичането на погасителна
давност, като правилно е стигнал до извод, че са погасени вземанията на
дружеството ищец за периода м.01.2010- м.04.2010 г. Съдът приема, че по
отношение на процесните вземания за главници намира приложение специалната
3-годишна погасителна давност по чл.111, б.“в” ЗЗД, според която разпоредба с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания / съобразявайки се с
разясненията, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело №3/2011 год. на
ОСГКТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. В частност, задълженията на ответника за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни – според Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД месечните суми за
топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното
заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на 10.06.2013 год. и с оглед липсата на твърдения и
доказателства за наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността
съгласно чл.115 и чл.116 ЗЗД, съдът приема, че вземанията на ищеца за периода
от м.януари 2010г. - м. април 2010 г. включително са погасени по давност.
Не е налице и нарушение
на общностното право /ЕО/. Европейските директиви са актове, които обвързват по
отношение на дължимия резултат, но оставят националните власти да изберат
формата и начина на въвеждането им в действащото право.
Според чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Въззивният
съд намира, че в разглеждания случай не е допуснато нарушение на чл. 9 и чл. 10
от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 година – траспонирана в българското законодателство чрез Закона за
енергийната ефективност - § 2 от ДР на ЗЕЕ, според който в сметките следва да
се включва само реално потребена енергия. Плащането по прогнозни сметки
съответства на посочената разпоредба на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, като
ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по правоотношението
- потребителят може да заплати както повече, така и по-малко от изразходваната
за този месец енергия, респ. топлоснабдителното предприятие на свой ред може да
подаде повече или по-малко количество от заплатената му топлоенергия. В крайна
сметка обаче с последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните
се уреждат справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях
енергия за целия отчетен период. По изложените съображения въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно.
С оглед изхода
на спора въззивникът-ответник няма право на разноски за въззивното
производство. Настоящият съдебен състав намира, че в полза на „Т.С.“ ЕАД не
следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като реално не
са извършени действия по защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП. От името на дружеството не е подаван отговор на въззивната жалба и в
проведеното съдебно заседание не е присъствал негов процесуален представител.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 17338 по описа за 2018 г. на СГС, II-Д състав, по
отношение на А.А.Я., ЕГН: **********, адрес: ***, конституирана на основание
чл. 227 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 299404 от 20.12.2017 г., постановено по гр.дело
№ 38022/2013 г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Н.“ ЕАД.
В
прекратителната част, съдебният акт има характер на определение и подлежи на обжалване
в едноседмичен срок от получаването му пред САС. В останалата част - решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.