Решение по дело №219/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 34 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е образувано по жалба на Н. А. О., [ЕГН], чрез адв. В. П. против Решение № 11056/24.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на Н. А. О. е отказано да се събере с неговата съпруга А. А. З..

Съдът първоначално е сезиран с жалба вх. № 29479/30.10.2024 г., подадена пред Административен съд София – град (АССГ) от Н. А. О., чрез адв. В. П. против Решение № 11056/24.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Със свое Определение № 27462/17.12.2024 г. съставът на АССГ е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството, като е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик. С Определение № 165/16.01.2025 г. Административен съд – Пазарджик е повдигнал спор за подсъдност с АССГ, с оглед адресната регистрация на жалбоподателя. С Определение № 1962/26.02.2025 г., постановено по адм. д. № 710/2025 г. по описа на ВАС, за компетентен да разгледа делото е определен Административен съд – Пазарджик.

Делото е постъпило в Административен съд – Пазарджик на 06.03.2025 г.

С жалбата, решението на председателя на ДАБ при МС, е оспорено като незаконосъобразно. Изложени са кратки твърдения, че от множество представени писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е женен за А. А. З., гражданка на Сирия, както и че този брак е сключен преди влизане на жалбоподателя на територията на Република България. Поради това, се счита че са налице законовите основания за събиране на жалбоподателя със съпругата му. Жалбата е подадена чрез надлежно упълномощен адвокат, за който е представено пълномощно, с отразяване за осъществен превод от арабски език, чрез преводач.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован в срока по чл. 85 от ЗУБ, чрез упълномощения от него адв. В. П. по реда на чл. 137, ал. 2 от АПК, за което упълномощеният адвокат е потвърдил изрично (л. 9 от делото). В съдебно заседание жалбоподателят и упълномощеният от него адвокат не се явяват.

Ответникът по жалбата – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – редовно призован в срока по чл. 85 от ЗУБ, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е предоставен хуманитарен статут с Решение № 7952/21.04.2023 г. (л. 60 от делото на АССГ) на заместник-председателя на ДАБ при МС. Решението е връчено лично на 09.05.2023 г. и е влязло в сила.

С Молба с вх. № УП 4406/28.05.2024 г. (л. 56 от делото на АССГ), получилият закрила прави искане за събиране на територията на Република България със своята съпруга А. А. З., родена на [дата]. в гр. Хомс, Сирия, гражданка на Сирия.

За установяване на личните данни и роднинската си връзка с лицето, молителят представя оригинали и копия от следните документи: Удостоверение за брак, издаден от С. А. Р.; Граждански семеен регистър, издаден от С. А. Р.; Семейна книжка, издадена от С. А. Р.; Копие на индивидуален регистър, издадена от С. А. Р.; Копие от национален паспорт, издаден от С. А. Р. (л. 19-30 и л. 33-43 от делото на АССГ). Посочените документи са представени с превод на български език. От същите се установява, че жалбоподателят е сключил брак на 15.07.2022 г. в област Хама, Сирия, с А. А. З., родена на [дата]., като първа съпруга (в някои от преводите изписвана като А. А. З.). Съответно съпругът - жалбоподателят изписван в част от преводите като Н. А. О..

С жалбоподателя било проведено интервю на 06.06.2024 г. и на 10.07.2024 г. по повод заявеното искане за събиране, за което били съставени протокол № УП4406/06.06.2024 г. (л. 44-45 от делото на АССГ) и протокол № УП4406/10.07.2024 г. (л. 31-32 от делото на АССГ).

С Молба вх. № УП4406/05.08.2024 г. (л. 18 от делото на АССГ), жалбоподателят заявил, че в Решение № 7952/21.04.2023 г. за предоставяне на хуманитарен статут била допусната грешка в семейното му състояние „неженен“, а той бил женен.

Установява се от представените по делото доказателства, също така, че в рамките на проведеното интервю на 28.11.2022 г., за което е съставен Протокол № УП4406/28.11.2022 г. (л. 125 - л. 129 от делото на АССГ), жалбоподателят е посочил, че е женен (л. 126).

По повод подадената молба за събиране на жалбоподателя със съпругата му било издадено процесното решение на председателя на ДАБ при МС. В същото е посочено, че от доказателствата по преписката и от твърденията на кандидата ставало ясно, че при първоначалната му регистрация в ДАБ-МС на 29.09.2022 г., той е посочил, че е неженен. В приложението към регистрационния лист също не била посочена съпруга. Видно от проведеното с молителя интервю с peг. № УП 4406/10.07.2024 г. по повод молбата му за събиране на семейство със съпругата му А. А. З., той бил посочил, че не е бил разбран от преводача по време на регистрация, че е женен. В допълнение е посочено, че видно от преписката ставало ясно, че един месец преди да напусне страната си по произход молителят, сключил брак със съпругата си в Сирия, което не можело да се дефинира като дълготрайна връзка и не можело да се кредитира с голямо доверия следствие на противоречията още в производството в общия ред. Предвид това на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗУБ на жалбоподателя е отказано да се събере със съпругата си А. А. З..

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 29.10.2024 г., лично срещу подпис, видно от отбелязването на самото решение. Жалбата е подадена на 30.10.2024 г. до Административен съд София – град. Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗУБ във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците дава разрешение за събиране на семейство. Предвид това и доколкото оспореното решение касае именно отказ за събиране с член на семейството и е издадено от председателя на ДАБ при МС, настоящият състав намира, че същото е издадено от териториално и материално компетентен орган.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на решението.

Акта обаче е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието „членове на семейство“, за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните му разпоредби. Съгласно буква „а“ на същата разпоредба, членове на семейството са съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца. Тоест законодателят е направил разграничение на две хипотези – съпруг/съпруга, при условията на сключен брак или лицето, с което молителят се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка. Граматическото тълкувание на разпоредбата предполага, че съюзът „или“ е използван за разграничение на два възможни, взаимоизключващи се правни статута – на сключен брак от една страна и на съжителство, което е дълготрайно и стабилно, но без сключен брак, т.е. без да е официализирано със санкцията на закона, от друга страна. В този смисъл законодателното решение е такова, че за член на семейството се приема съпругът при наличие на сключен брак, независимо от продължителността му. Член на семейството може да е и лице, с което молителят няма сключен брак, но пък е създал стабилна и дълготрайна връзка.

В случая безспорно се установява от доказателствата по преписката, че жалбоподателят има една съпруга - А. А. З., с която е сключил брак на 15.07.2022 г. А. А. З. е адресирана като съпруга и в оспореното решение. Въпреки това в процесния акт са развити доводи за липса на доказано стабилна и дълготрайна връзка между Н. А. О. и А. А. З..

Не е спорно, че жалбоподателят е напуснал Сирия към м. август 2022 г. и е влязъл нелегално в България към 29.09.2022 г. през Турция. Независимо от това, в случая се установява, че е налице сключен брак към м. юли 2022 г., като напускането на Сирия от страна на жалбоподателя е към м. август 2022 г. Тоест след сключването на брака.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г., държавите - членки гарантират запазването на целостта на семейството, а съгласно § 2 гарантират, че членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24 - 35, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството. Разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и 34 от ЗУБ гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Следователно, административният орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки на това право.

Съгласно общите административнопроизводствени правила на чл. 26 и чл. 35 от АПК, административният орган е длъжен да уведоми заинтересованите страни за образуваното административно производство, да им осигури право на участие в процеса и гарантира спазване правото им на защита и да издаде административния акт след изясняване на релевантните обстоятелства и обсъди доводите и възраженията на участниците. В горния смисъл Решение № 7671 от 11.07.2023 г. по адм. д. № 3123/2023 г. на Върховен административен съд.

Разпоредбата на чл. 35 от АПК изисква индивидуалният административен акт, какъвто безспорно е оспореното решение на председателя на ДАБ, да се издаде след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, като всички събрани доказателства се проверяват и преценяват. ЗУБ не предвижда изключения от приложението на посочените разпоредби, поради което и с оглед установеното по делото от фактическа страна и предмета на дължимата от органа проверка за наличието на предпоставките по чл. 34, ал. 1 във връзка с § 1, т. 3, б. „а“ ДР на ЗУБ, съдът приема, че органът е издал процесното решение, без предварително да изясни всички обстоятелства, относими към подадената от чужденеца молба и от значение за преценката по основателността й, при това без да му предостави възможност, като му укаже необходимостта от това, да представи допълнителни доказателства за изясняване на съдържащите се в преписката сведения.

Към молбата по чл. 34 ЗУБ жалбоподателят е представил доказателства за наличието на сключен брак към 15.07.2022 г., поради което и искането за събиране с член на семейството се основава на чл. 34, ал. 1 във вр. с § 1, т. 3, буква „а“, предложение първо (съпрузи) от ДР на ЗУБ, а не на предложение второ (лица в доказано стабилна и дълготрайна връзка). Нещо повече, видно от представените от страна на органа писмени доказателства – Протокол № УП4406/28.11.2022 г., се установява, че още в производството по предоставяне на хуманитарен статут, жалбоподателят е казал „женен съм“.

Поради това, не става ясно на какво основание ответния орган е обсъдил наличието или лисата на дълготрайна стабилна връзка между съпрузите и е отказал събирането им на това основание. От мотивите на решението не се установява наличие на съмнение по повод достоверността на представените документи за реално сключен брак. Установява се съмнение за наличието на емоционална връзка между Н. О. и А. З..

Доказателствата по делото и по-конкретно представените преводи на документи сочат, че Н. А. О. и А. А. З. са сключили брак на 15.06.2022 г., като чуждият гражданин е влязъл нелегално в Република България през месец август 2022 г. и е подал молба за международна закрила на 29.09.2022 г., т.е. след датата на сключване на брака със съпругата си. Още повече, че на проведеното на 28.11.2022 г. интервю молителят лично е заявил, че е женен. С молбата си по чл. 34 ЗУБ Н. А. О. е представил акт за брак, удостоверяващ, че същият е сключен на 15.07.2022 г.

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗУБ чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Както бе посочено, жалбоподателят е влязъл нелегално в Република България през месец септември 2022 г., а бракът е сключен на 15.07.2022 г.

При тези данни, административният орган е следвало да събере, включително служебно, всички необходими и допустими за установяване на това обстоятелство доказателства, в това число да даде възможност на чужденеца да представи декларация по чл. 34, ал. 5 от ЗУБ, ако прецени че такава е нужна, както и да прецени налице ли са били обстоятелствата както за даване на разрешение за събиране със съпруга, така и дали са налице отрицателните предпоставки за отказ по чл. 34, ал. 3 от ЗУБ, за които няма данни да са обследвани.

Органът не е изложил и мотиви защо приема, че не са налице предпоставките на § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ЗУБ досежно представените му доказателства за сключен брак, а единствено е приел, че не е налице трайна и стабилна връзка между съпрузите, което както бе посочено по – горе е друга правна хипотеза.

Предвид гореизложените, настоящият състав намира, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на закона.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя молба за събиране на семейството му, съобразно дадените в горните мотиви задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. А. О. Решение № 11056/24.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на Н. А. О. е отказано да се събере с неговата съпруга А. А. З..

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Молба рег.№ УП4406/28.05.2024 г., подадена от Н. А. О., гражданин на Сирия, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.