Решение по дело №3026/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………../……………..2020г.

 

гр. Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            РАЙОНЕН СЪД-ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

            при участието на секретаря Илияна Илиева,

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д. № 3026 по описа за 2019 г. на РС-Варна,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявени от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *** против Н.С.Т., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1.) 680.84 лева – невърната главница по договор за потребителски кредит от дата 23.05.2017г., сключен между ответника  и „П. ф. Б.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 23.10.2018 г. до пълното й погасяване; 2.) 129.60 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017г. до 19.07.2018г. по същия горепосочен договор за потребителски кредит и 3.) 53.01 лева – мораторна лихва за забава, начислена за периода от 20.07.2018г. до 17.10.2018г. върху главницата по същия договор за потребителски кредит, които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение от 03.07.2018г. към договор за цесия от 01.07.2017г., за които суми е издадена заповед № 7866/24.10.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15867/2018 г. по описа на РС-Варна.

            Ищецът твърди в исковата молба, че по негово заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца се породил правният интерес да предяви исковете. Твърди още, че на 23.05.2017г. между „П. ф. Б.“ ООД и ответника бил сключен договор за кредит. По силата на този договор дружеството предоставило в полза на ответника паричен заем в размер на 700.00 лева. Кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва за ползването, на 60 равни седмични анюитетни вноски, с договорени размери и падежи. Излага, че длъжникът е преустановил плащанията, което е обусловило настъпването на предсрочната изискуемост по договора. Кредиторът изпратил и покана до длъжника. Отделно, преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК настъпил и крайният падеж на договора. С оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на кредитора стойността на всички /предсрочно/ падежирали месечни анюитетни вноски, включващи части от главницата и части от лихвата за ползването, в предявените размери и периоди, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът поддържа също, че с приложение от 03.07.2018г. към договор за цесия от 01.07.2017г., сключен между първоначалния кредитор и „И. А. М.“ АД, на последния били прехвърлени всички вземания по процесния договор за кредит, за което длъжникът бил уведомен и което легитимира ищеца, доколкото с рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. „И. А. М.“ АД е цедирало процесното вземане на ищеца, видно от Приложение № 1 от 03.07.2018 г. към договора. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Н.С.Т., редовно уведомена лично на адреса на работодателя.

            С протоколно определение от 17.02.2020 г., постановено в производството по делото, на основание чл. 226, ал. 2, във връзка с  чл. 218 от ГПК е допуснато встъпването на трето лице помагач на страната на ищеца, а именно "А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***, и същото е конституирано като страна в процеса.

            В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

            Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, също не се явява и не се представлява.

                Третото лице помагач на страната на ищеца, редовно призовано за съдебното заседание, не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 38448/18.06.2020 г. моли съда да уважи исковата претенция и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. Обективира и искане за постановяване на неприсъствено решение по делото. С молба с вх.
№ 264115/03.09.2020 г. подпомагащата страна поддържа горните си искания.

            По искането за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК съдът намира следното:

            В конкретния случай, изявлението за постановяване на неприсъствено решение изхожда от третото лице помагач на страната на ищеца. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от ГПК третото лице има призната и гарантирана от закона възможност да извършва всички съдопроизводствени  действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на делото. Искането за постановяване на неприсъствено решение безспорно не представлява акт на разпореждане с предмета на делото, но настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо главни в производството страни да бъдат обвързани от последиците на едно такова нетипично решение по изявление, изходящо от подпомагаща страна, чието участие в производството изначално е незадължително.

            Отделно, постановяването на едно неприсъствено решение се допуска по изключение при кумулативното наличие на предпоставките, обективирани в процесуалноправната норма материализирана в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че в конкретния случай разпоредбите на чл. 221 и чл. 238 от ГПК не следва да се тълкуват систематично, имайки предвид, че това би довело до разширяване на кръга от лица, имащи процесуалната възможност да искат постановяване на едно нетипично решение, каквото е неприсъственото, доколкото нормите изключения се тълкуват в точния им смисъл, т.е. право да искат постановяване на неприсъствено решение имат единствено главните страни – ищец и ответник и то при лимитативно изброените хипотези в процесуалния кодекс на Р. Б..

            С оглед изложеното съдът счита, че искането за постановяване на неприсъствено решение е неоснователно, поради което следва да се пристъпи към мотивиране на решението по съществото на спора.

            Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            Видно е от присъединеното ч.гр.д. № 15867 по описа за 2018г. на РС-Варна, ГО, 18 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.

            От представения писмен договор за потребителски кредит № *** от * г. се установява, че „П. ф. Б.“ ООД се задължил да предостави паричен заем /кредит/ в размер на 700.00 лева на Н.Т.. Фиксираната договорна лихва е уговорена в размер на 138.08 лева, която представлява 31.82% годишно при ГПР 48.1 %. Срокът на договора е 60 седмици, като размерът на седмичното плащане с изключение на последното е 25.15 лева, а размерът на последното плащане е 24.82 лева.

            Страните се уговорили кредитът да бъде предоставен в срок от 10 календарни дни от сключването на процесния договор, чрез банков превод по банковата сметка, посочена от кредитополучателя. А в случай, че 10-ят календарен ден не е работен ден, кредитът ще бъде преведен на кредитополучателя на следващия работен ден.

            От представения погасителен план се установява, че датата на последната седмична вноска е 17.07.2018 г.

            Видно от приобщения по делото договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. кредитодателят е прехвърлил своето вземане спрямо кредитополучателя на „И. А. М.“ АД.

            От рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и приложение № 1 към него от 03.07.2018 г. се установява, че последващия кредитор „И. А. М.“ АД е прехвърлило закупеното вземане на ищеца „А.“ ООД. Видно от приложеното към исковата молба уведомление, връчено на ответника лично /л. 67/ цедентът чрез цесионера довежда до знанието на длъжника-ответник новия кредитор. От представеното пълномощно /л.17/ се установява, че за уведомяването ищецът е нарочно упълномощен от цедента.

            С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г. и подписаното приложение към него ищецът е прехвърлил вземанията си спрямо ответника на третото лице помагач „А.“ ЕАД.

            При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

            Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

            Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване следните елементи от фактическия състав: 1.) валидно учреденото облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит; 2.) изпълнение на собствените си задължения – предоставяне на процесната главница на кредитополучателя; 3.) изискуемостта на главното задължение; 4.) размера на претендираните суми, както и 5.) извършените във времето поредица от частни правоприемства с предмет исковите вземания спрямо длъжника и уведомяването на същия за последния нов кредитор.

            В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

            От представения договор № *** от * г. по несъмнен начин се установява, че между ответника и първия цедент „П. ф. Б.“ ООД е възникнало договорно правоотношение със съдържание кредитодателят да предостави на ответника процесната главница в заем срещу задължението на последния да я върне в уговорения срок чрез частични плащания съобразно погасителния план, като заплати и възнаграждение в полза на кредитодателя в размер на уговорената фиксирана лихва с оглед възмездния и двустранен характер на договора.

            Наред с изложеното обаче, въпреки указаната с доклада по делото тежест, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, установяващи изпълнението на поетото от страна на кредитодателя задължение да предостави кредита така, както е уговорено в чл. 4 от процесния договор, а именно – чрез банков превод по банкова сметка ***, каквито са всъщност и наведените твърдения в уточняващата молба от 17.04.2019 г. В конкретния случай договорът за потребителски кредит е сключен при постигнато между страните съгласие досежно параметрите му, но това, от своя страна, не освобождава кредитодателя от изпълнение на задължението му да удовлетвори интереса на кредитополучателя чрез предоставяне нему поисканата парична сума.

            Липсата на доказателства касателно втория елемент от договорната отговорност на ответника обуславя неоснователността на иска и неговото отвхърляне, включително и по отношение на акцесорните задължения – договорната лихва, мораторната лихва и законната лихва за предявените периоди.

            Относно съдебно-деловодните разноски:

            При този изход от делото, претенцията на ищеца за компенсация на разноските, направени за защита в производството по неоснователна искова молба, не следва да бъде уважена.

            Претенцията на третото лице помагач за присъждане на разноски в негова полза не следва да бъде уважена на собствено основание по арг. от чл. 78, ал. 10 от ГПК.

            Доколкото на ответника в хода на настоящото производство не е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед личното връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея /л. 67/, на третото лице помагач следва да му се възстанови внесения депозит в размер на 335.00 лева след сезиране на съда с нарочна молба и посочване на конкретна банкова сметка.

            ***, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** против Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: 1.) 680.84 лева – невърната главница по договор за потребителски кредит от дата 23.05.2017г., сключен между ответника и „П. ф. Б.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 23.10.2018 г. до пълното й изплащане; 2.) 129.60 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017г. до 19.07.2018г. по същия горепосочен договор за потребителски кредит и 3.) 53.01 лева – мораторна лихва за забава, начислена за периода от 20.07.2018г. до 17.10.2018г. върху главницата по същия договор за потребителски кредит, които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение от 03.07.2018г. към договор за цесия от 01.07.2017г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15867/2018 г. по описа на РС-Варна, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

            Решението е постановено при участие на третото лице помагач „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *** на страната на ищеца.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: