РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Велико Търново, 21.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №11 по описа за 2023 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до
обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по
жалба на Д.М.М. от
гр. В. Търново, срещу писмен отказ по подадено искане за достъп до обществена
информация с изх. №36604-38/22.12.2022г. на директора на ОД на МВР – В. Търново.
Жалбоподателят оспорва посоченото писмо с твърдения,
че то по съществото си представлява отказ по подаденото искане за предоставяне
на обществена информация, като изразява твърдения за противоречие на този отказ
с нормативните разпоредби на закона. В подробно изложени съображения по
отношение на мотивите в писмото, жалбоподателят обосновава наличието на интерес
от предоставянето на поисканите данни, която според него представляват
обществена информация, до която той няма достъп по друг начин. Отправя искане
да бъде отменен отказът, а ОД на МВР – В. Търново да бъде задължена по съдебен
ред да предостави поисканата в заявлението информация. Претендира за присъждане
на разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ОД на МВР – В. Търново, чрез пълномощника си по делото
заема становище за недопустимост на жалбата, тъй като посоченото писмо не
представлява по своята същност административен акт – решение за отказ от
предоставяне на обществена информация. Алтернативно поддържа възражения за
неоснователност на жалбата. От съда се претендира жалбата да бъде оставена без
разглеждане, респ. да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени разноски в
полза на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съдът, като прецени оспорения административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С два
броя идентични по съдържание заявления за достъп до обществена информация вх.№
812104-369/12.12.22г. и №812104- 370/12.12.22г. по описа на Министерството на
вътрешните работи, подадени от Д.М.М., жалбоподателят е поискал да му бъде
предостовена информация за действията на служители на РУ – В.Търново при ОД на
МВР – В. Търново за периода от 02.06.2019г. до 12.12.2022г. по подадени от него
сигнали към телефон 112 относно извършени нарушения по ЗЗШОС /Закон за защита
от шума в околната среда/ от управителите/съдържателите на търговски обект
„Механа Търновци"/ „Механа Водопада" /находящ се в гр. В. Търново,
бул. „България“ №41/. В заявлението в табличен вид са посочени дати, на които е
било сигнализирана на ЕЕН 112 за нарушения на
нощната тишина. Във връзка с тези сигнали заявителят е формулирало
следните въпроси:
„1.
Какви проверки, наблюдения, измервания са осъществени по подадените от мен
сигнали /чл. 27, ал. 2/?
2.
Какви
констативни протоколи или актове са извършили служителите на МВР по подадените
от мен сигнали /чл. 28, ал. 1/?
3.
Какви
факти и обстоятелства са констатирани по подадените от мен сигнали /чл. 28, ал.
2/?
4.
Какви
предписания са дадени, с какви срокове за изпълнение, по подадените от мен
сигнали /чл. 28, ал. 2/?
5.
Кои
отговорни лица и органи са посочени за изпълнението на предписанията по
протоколите по чл. 28, ал. 1 по подадените от мен сигнали /чл. 28, ал. 2/?
6.
Констатирани
ли са нарушения по чл. 16а, ал. 1, 2 и 3 по подадените от мен сигнали /чл. 28а,
ал. 1/?
7.
Издадени
ли са писмени разпореждания за преустановяване на озвучаването по подадените от
мен сигнали /чл. 28а, ал. 1/?
8.
Издадени
ли са наказателни постановления по този закон по подадените от мен сигнали /чл.
37/?
9.
Подадена
ли е информация, писмено или устно, към кмета на Община В.Търново /или
служители на кмета на Община В.Търново/относно констатираните нарушения по
ЗЗШОС от управителите/съдържателите на търговски обект „Механа Тьрновци"/
„Механа Водопада"?
10.
Подадена
ли е информация, писмено или устно, към кмета на Община В.Търново /или
служители на кмета на Община В.Търново/относно това, че на телефон 112 има от
мен подадени сигнали за нарушения по ЗЗШОС от управителите/съдържателите на
търговски обект „Механа Тьрновци"/ „Механа Водопада"?“
До Д.М. е било адресирано писмо с изх. №36604-38/22.12.2022г., подписано от на директора на
ОД на МВР – В. Търново, с което е отговорено на
заявителя, че по неговите сигнали са извършвани проверки за спазване на чл.
16а, ал. 2 от закона за защита от шума в околната среда, пояснени са правомощията
на органите на МВР по този закон, както и са развити доводи, че претендираната
за получаване от заявителя информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал.
1 от ЗДОИ и не може да бъде предоставена по този ред. По делото няма данни кога
този отговор е получен от оспорващия.
На 05.01.2023г. в АС – В. Тръново са получени подадени по електронната поща
и чрез куриер идентични по съдържание жалби от Д.М., насочени против
постановеното писмо, съдържащо отказ от предоставяне на обществена
информация.
За
неоснователни съдът намира доводите на ответника за недопустимост на
оспорването, тъй като поисканата от оспорващия информация не е обществена и
съответно заявлението не е било разгледано по същество, а писмото на директора
на ОД на МВР не представлявало отказ, а имало единствено уведомителен характер.
Поначало въпросът дали търсената информация е обществена или друг вид, не
предпоставя допустимостта на искането, а е предмет на произнасянето по същество
в производството по ЗДОИ. Следва да се отбележи, че именно така в случая е
процедирано и от ответника, който е изложил мотиви относно основателността на
заявеното искане, формално обсъждайки неговата допустимост. Административното
производство по ЗДОИ може да приключи с пълно или частично удовлетворяване на
заявлението или с цялостен отказ, обоснован с разпоредба на чл. 2, ал. 4 от
ЗДОИ, какъвто е налице в конкретния случай. Съответно актът, приключващ това
производство представлява по своите правни характеристики индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, какъвто е и отказът,
обективиран в оспореното писмо. Характера на административния акт не се
определя от външните му белези или от обективиращата го форма, а от
съдържанието му и изразената чрез него правнозначима воля на издателя. В случая
изрично е посочено в уведомителното писмо, че то е издадено в резултат от
отправено заявление за достъп до информация, като са направени изявления, по
същество формулиращи отказване предоставянето на исканата информация, с
аргумент че се касае за лични данни и друг вид информация, а обществена такава.
Поради това неоснователни са доводите на ответника, че неговото писмо изх.
№36604-38/22.12.2022г. има единствено уведомителен характер. Действително
въпросното писмо не съдържа изрично обособена разпоредителна част, но на
практика в него е обективирано решение за отказ за предоставяне на достъп, със
съдържанието по чл. 38 от ЗДОИ, единствено без посочване на реда за обжалване.
Няма
данни кога писмо изх. №366004-38/22.12.2022г. на директора на ОД на МВР – В.
Търново е доведено до знанието на адресата му, но съобразно датата на
извеждането му и тази на подаване на жалбата, оспорването е извършено в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Освен това в оспореното
писмо не е посочен реда и срока за обжалване, при което приложима в случая е
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал
легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът
регламентира. Съгласно тази дефиниция обществена е всяка информация, свързана с
обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Именно за
тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените,
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ,
правни субекти да я предоставят. Но законът за достъп до обществена информация
не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът
се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация. Според чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ
не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на
повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със
закон.
По начина, по който е формулирано искането на
оспорващия обаче, съдът споделя
съображенията на ответника, че в случая не е налице обществена информация. Касае
се до действия, при които жалбоподателят е участвал и извършил лично, поради
което не могат да му послужат да си изгради мнение за работата на
администрацията. Изложеното в жалбата и в съдебно заседание относно подаване на
жалби и сигнали, доклади на служители и информация дали сигналите са препратени
по компетентност и какво е извършено по тях, не попада в обхвата на понятието
за обществена информация, регламентирано в закона.
В конкретния случай релевантните за преценката
обстоятелства са естеството на данните, чието предоставяне се изисква, както и
наличието на специална цел у заявителя, различна от тази, за която е
регламентирано производството. Информацията, която заявителят претендира да
получи по реда на ЗДОИ, касае извършвани в рамките на правомощията на органите
на МВР на проверки по сигнали, подавани от заявителя за конкретен търговски
обект. Целта на събиране на тази информация, по думите на самия жалбоподател, е
подпомагане снабдяването му с доказателства, с оглед обезпечаване на негови бъдещи,
вкл. и съдебни претенции срещу трето, неучастващо в настоящото производство
лице/лица.
Претендираната информация, освен, че не отговаря на
изискванията да бъде квалифицирана като обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ, представлява по същество уведомяване на заявител по подаден сигнал по
смисъла на чл. 107 и сл. от АПК
Следва да се посочи, че в разпоредбите на Глава осма,
чл. 107 – 125 от АПК, е регламентирано отделно производство по сигнали на
граждани и организации, подадени
до административни органи, както и до други органи, които осъществяват
публичноправни функции. Сигнали могат да се подават съгласно чл. 107, ал. 4 от АПК и за злоупотреби
с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за
други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат
държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. В разпоредбите на чл. 123 от АПК е
регламентирано изрично задължение на органите, адресати на подадени сигнали, да
уведомяват подателите им. По делото са приети като доказателства писма с рег.
№, № 173900-10339/06.07.2020г.; 173900-1498/21.09.2020г.;
173900-1875/31.01.2022г. и 173900-972/17.01.2022г. по описа на ОД на МВР – В.
Търново/стр. 57-66 от делото/, адресирани до Д.М., с които оспорващият е бил
уведомяван за предприетите действия от органите на ОД на МВР по подадени от
него сигнали. С изпълнение на това законово изискване производството по
сигналите, подадени по заявителя и включващи негово участие, приключва.
По-нататъшните действия по сигналите, касаят други производства, по които
подалият сигнала не е страна, респ. за техният ход той не се уведомява.
Информацията за конкретен ход/действия по едно наказателно или административно
наказателно производство от вида, който се претендира от заявителя, не е
обществена такава и не се предоставя по реда на ЗДОИ. След като конкретни разпоредби на друг закон,
в случая АПК, предвиждат отделен ред за уведомяване на подателя на сигнала,
редът за получаване на обществена информация,
предвид в ЗДОИ е неприложим по арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ.
В заключение следва да се посочи, че данните,
съдържащи отговори на част от поставените от жалбоподателя въпроси, се съдържат
в посочените писма/по същество отговори по чл. 123 от АПК/, както и в
доказателствата, приети и налични по делото и жалбоподателят, като страна в
процеса, може да се запознае с тях.
Тъй като не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, вр. чл. 40
от ЗДОИ жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед своевременното
искане на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4
от АПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в
минимален размер от 100 /сто/ лева
съобразно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на Д.М.М. от
гр. В. Търново, срещу писмен отказ по подадено искане за достъп до обществена
информация с изх. №36604-38/22.12.2022г. на директора на ОД на МВР – В. Търново.
ОСЪЖДА Д.М. ***. Търново, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – В. Търново съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: