Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил, 05.12.2019г.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, Х – ти състав, в открито
съдебно заседание на шести ноември , две хиляди
и деветнадесета година , в състав :
Председател:
Пламен Деянов
При Секретаря: Гергана Милушева
Като разгледа докладваното
от съдия Деянов АНД № 1027
по описа за 2019 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Коки Шпед-1“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“№89, представлявано от Д. Д. обжалва наказателно постановление № 30-0000215/09.05.2019г. ,издадено от Началник ОО“АА“ Кюстендил, с което на дружеството, на осн. чл. 96, ал.1,т.1, пр. последно, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 7а, ал.1 от ЗАвтПр.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението. Твърди се неправилно прилагане на материалните норми.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител в съдебно заседание, но в придружително писмо ,с което жалбата е
изпратена в съда, изразява становище за неоснователността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Като разгледа
събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН бл.№ 256548/15.04.2019г. е привлечено към
административно-наказателна отговорност „Коки Шпед-1“
ЕООД, с ЕИК *********, в качеството
на „превозвач“, който притежава Лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда
сметка или срещу възнаграждение / Лиценз
на Общността/ с № 17742 от 11.07.2017 г./ е извършил превоз с влекач марка „ ДАФ“ с рег.№*** от кат.N3, без да е вписан в
списъка към Лиценз на общността. Твърди се ,че цитираният превоз е извършена на
13.02.2019 г., видно от приложено СMR но на практика АНО не е представил такова към
писмените доказателства по делото.
Според описаното в АУАН и НП – нарушението е
установено при извършена на 15.04.2019 г. комплексна проверка на дружеството- превозвач.
По делото са
представени два документа изписани с латински букви но не преведени на
български език. В АУАН актосъставителят е дал правна квалификация на нарушението – чл. 1 и чл.7а,ал.1 от ЗАвПР.
На 15.04.2019 г., след
съставяне и връчване на АУАН
актосъставителя С.И.К. сторил връчването в присъствието на свидетеля Б.Б.И..
Въз основа на
съставения АУАН , на 09.05.2019г. Началник ОО“АА“ Кюстендил издал атакуваното
НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Правната квалификация на нарушението е посочено, че превозвачът е извършил нарушение а разпоредбата
на чл. 7а, ал.1 от ЗАвтПр. За това нарушение на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на
осн. чл. 96, ал.1,.1, пр. последно от ЗАвПр.
По делото са представени доказателства относно
материалната компетентност на наказващия орган. Събраните гласни
доказателства потвърждават описаното в
АУАН. Към административнонаказателната преписка не е приложено и съдът няма как да цени като годно
доказателствено средство CMR неизвестен номер или подобно изцяло съставено на
чужд/различен / от българския език. Нормата на чл.21 от НПК е императивна и
съгласно същата наказателното производство в Република България следва да се
провежда на български език.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата
е подадена в установения в чл.
59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът счита, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават проведеното пред административнонаказващия орган производство.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че неправилно е било прието в хода на извършената комплексна проверка, че превозвачът „ХОНЕС ТРАНС“ ЕООД гр. Кюстендил, е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал.1, от ЗАвтПр, тъй като сe твърди извършен превоз с влекач, който е включен към Лиценз на Общността но процесният автомобил не бил в този списък. Съдът няма да кредитира подобно твърдение и поради това ,че по делото АНО не е представил безспорни доказателства относно съществуването на подобен автомобил и неговият собственик. В същото време липсват и писмени доказателства сочещи ,че лице с имена И. А. , ЕГН – ********** е правоспособен водач на съответната категория МПС, както и това, че същото лице е управлявал процесния автомобил на територията на Кралство Швеция.
Затова съдът счита, че липсата на
обективно, безспорни и категорични доказателства за твърдяното не само не го подкрепят но го оборват в цялост.По делото липсват годни доказателства посочващи извършен превоз от лицето Арсовски по време, място и начин описани в АУАН и НП.Липсата на такива доказателства оборва и тезата на АНО за осъществено административно нарушение, както и че този автомобил не е включен в издадения на превозвача Лиценз на Общността.
Фактическата обстановка отразена в акта и НП не се подкрепя от останалите доказателства по делото. При това не без значение за изхода от делото е ,че и при разпита на извършилите проверката служители на АНО не бе възможно да се установи безспорно това дали е налице нарушение и кои са доказателствата относно съществуването му.
По изложените съображения, съдът намира за не доказано осъществяване от страна на дружеството-жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно нарушение от обективна страна.
При служебна проверка относно процесуалната законосъборазност на атакуваното НП, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения опорочили го в крайна степен. Нито в АУАН нито в атакуваното НП е посочено безспорно, кои кога къде и как е установил подобно нарушение. Сочат се дати и държава членка на Евросъюза но легално преведени документи потвърждаващи версията на АНО по делото не се представят. Посочва се лице водач на автомобил но договор за наемането му като такъв от процесната фирма не се представя. От друга страна АНО квалифицирайки нарушението, като такова по чл. 7а , ал.1 от ЗАвПР твърди, че нарушението е извършено в Република България защото:
„Лицензираните превозвачи
могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република
България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения
за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите
се извършват с лиценз на Общността.
В
същото време посоченото деяние, така, както е описано, не фигурира в нито една
от трите хипотези на сочената като нарушена разпоредба на чл. 96, ал.
1, т. 1 от ЗАвП. Тази разпоредба не предвижда наказание за този, който е допуснал или
разпоредил извършването на обществен превоз на товари с МПС, което не е вписано
в лиценза. По този начин административнонаказващият орган е нарушил от една
страна разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е налице
пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
така както би следвало, съобразно съдържанието на нарушената норма от ЗАвП, а
от друга страна съответно са налице нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно
неконкретизиране на законовите разпоредби, които са били нарушени с оглед
наличието на две изпълнителни деяния и три хипотези, съдържащи различен състав
на административно нарушение в разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Това са съществени
пропуски на императивни разпоредби, довели до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. За да се гарантира в пълнота правото на защита на
жалбоподателя, същият е следвало да научи нарушената от него виновно
административна разпоредба, с посочване на конкретния и цифров израз, за да
организира адекватно защитата си и реализира ефективно правата си.
С
тези нарушения е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като то
не е могло да разбере какво е нарушението, за което е наказано. Разпоредбите на
чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН са безусловно
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на жалбоподателя. В този
смисъл са напълно основателни възраженията на адв. К. , че
административнонаказателната отговорност на „Коки
Шпед-1“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“№89,
представлявано от Д. Д. е ангажирана при неизяснена фактическа обстановка, при явно
смесване на
фактически състави на административни нарушения и най-вече при неяснота в коя
именно хипотеза на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр попада твърдяното нарушение,
както и че АУАН и НП са съставени при нарушаване на императивни разпоредби на
ЗАНН и ЗАвПр, в резултат на които нарушения издаденото НП се явява
незаконосъобразно.
Констатираните
от настоящата инстанция нарушения по ЗАНН представляват формална предпоставка
за отмяна на процесното НП, тъй като опорочават изцяло производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Воден от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НП № 30-0000215/09.05.2019г. ,издадено от Началник ОО“АА“ Кюстендил, с което на „Коки Шпед-1“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“№89, представлявано от Д. Д. обжалва наказателно постановление № 30-0000215/09.05.2019г. ,издадено от Началник ОО“АА“ Кюстендил, с което на дружеството, на осн. чл. 96, ал.1,т.1, пр. последно, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 7а, ал.1 от ЗАвтП
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр.Кюстендил .
Районен съдия :