№ 4127
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100106790 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр.
чл.288 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А. П. П. твърди, че е сключил с ответника договор за счетоводно
обслужване и консултантски услуги от 30.06.2020г. и че е изпълнил задълженията
си по договора ефективно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин в периода
от 1.07.2020г. до 26.10.2020г., когато възложената поръчка била оттеглена от
ответника. Посочва, че ответника му е заплатил 2 500лв. от общо уговореното
възнаграждение от 150 000лв. и остава да му дължи още 97 500лв. Сочи, че заради
настъпилото неизпълнение на дължимото плащане по договора, ответникът му
дължи уговорената в договора неустойка за неизпълнение в размер на 9750лв.
Предявява срещу ответника частичен иск за заплащане на дължимото
възнаграждение по договора в размер на 42 750лв., иск за заплащане на дължимата
неустойка по т.7.1 от договора, ведно със законната лихва върху исковете, и
разноските по делото.
Ответникът „Б.“ ЕООД оспорва исковете. Оспорва твърденията, изложени в
исковата молба. Оспорва автентичността на съдържанието на договора за
счетоводно обслужване и консултантски услуги от 30.06.2020г. , като и размера на
1
уговореното между страните възнаграждение. Посочва, че действително между
страните са възникнали облигационни отношения по договор за счетоводно
обслужване на ответника. Ищецът е извършил действия по счетоводно обслужване
на дружеството за три месеца в периода 07.- 09.2020г., след което ответникът
преустановил отношения с ищеца. Заплатил му уговореното възнаграждение от
833лв. месечно, или общо 2500лв. Оспорва да е уговорено възнаграждение между
страните в размер на 150 000лв., като твърди, че е налице преправяне на договора,
в стр.2 , след подписването му от законния представител на ответника. Твърди, че
ищецът не е извършвал дейност за дружеството през м.10.2020г. Моли съда да
отхвърли исковете.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Основанието на предявените искове е неизпълнение на задължението за
изплащане на уговореното възнаграждение по сключения договор за услуга, в
настоящия случай предоставянето на счетоводни и консултантски услуги,
обосноваващо и задължение за плащане на уговорена между страните неустойка,
ведно с дължимите лихви. Договорът за услуга няма специална правна уредба и
поради това различните видове услуги се уреждат от разпоредбите на договора за
изработка. Изпълнителят на договора за услуга дължи извършването на някакво
фактическо действие и по-точно договорения резултат срещу което има право на
възнаграждение. Поради това, отношенията между страните се уреждат от
нормите на чл. 258 и сл. от ЗЗД. В Решение № 129 от 15.11.2013г. на ВКС по т.д. №
650/2012г. I т.о., имащо за предмет договор за консултантски услуги, се приема, че
договор имащ за предмет престиране на резултат, включително и от умствен труд,
представлява договор за изработка. По аналогия този извод може да се възприеме и
в настоящия случай, предвид правната природа и на двата договора за услуги. За
пълнота следва да се отбележи, че в Определение № 478 от 25.06.2012г. на ВКС по
т.д. № 1066/2011г., II т.о. се сочи, че договорът за счетоводни услуги съдържа
елементи на договор за изработка и на договор за поръчка.
По така предявените искове по чл.79 ал.1 вр. чл.288 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД,
ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между
страните по извършването на счетоводни и консултатски услуги, уговореното
възнаграждение и неговия падеж, както и че е извършена точно възложената
работа. Във връзка с претенцията за неустойка на доказване подлежи и че са били
уговорени неустойки в случай на неизпълнение на задълженията за плащане на
2
ответника, както и размера на дължимите неустойки. Ответникът от своя страна
следва да докаже наличието на плащане, съответно възраженията си във връзка с
изпълнението на договора.
По делото не се спори, видно от взаимните становища на страните, и се
установява от свидетелските показания, че ищецът е осъществявал счетоводно
обслужване на ответната фирма в периода от 1.07.2020г. до 26.10.2020г., като няма
спор по делото, че ответникът е заплатил сумата от 2 500 лева.
Предвид това, макар да не се установи сключването на писмен договор
между ищеца и ответното дружество /представеният такъв е изключен от
доказателствения материал по делото/, съдът приема, че на ищеца е било
възложено осъществяването на услугата счетоводно и консултантско обслужване,
извършена за процесния период през 2020 г., за която е заплатено от ответника
възнаграждение от 2 500 лева. Макар да е установено наличието на договорно
отношение между страните, по делото не бе доказано при пълно и главно
доказване от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, че по този
договор ответникът дължи и други суми, предмет на исковата претенция –
незаплатено възнаграждение и неустойка. По делото не е представен писмен
договор между страните, от който да се установи конкретния размер както на
договореното възнаграждение, така и на претендираната неустойка и което да
обуслови основателност на предявената претенция.
Вярно е, че договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради
което със съвпадане насрещните волеизявления на страните същият като валидно
сключен произвежда съответни правни последици. Действително договор за
изработка може да бъде сключен и вербално между страните /писмената форма е
форма за доказване, а не форма за валидност на договора/, но в доказателствената
тежест на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/, който черпи изгодни за себе си правни
последици от твърдяното договорно правоотношение, е да установи освен
наличието /чрез насрещни съвпадащи волеизявления на страните/ и съществените
елементи на договора /предмет и цена и други плащания/, каквото доказване по
отношение на както на цената, така и на уговорена неустойка и нейния размер, в
случая изобщо не е проведено.
Непровеждането на дължимото от ищеца- изпълнител по договор за
изработка /според направените в исковата молба твърдения/, доказване на всички
елементи от приложимия фактически състав, а именно – относно размера на
уговореното възнаграждение и дължимите неустойки, следва да бъде отнесено в
3
негова вреда, което обосновава извод за отхвърляне на исковете за заплащане на
възнаграждение и неустойка по договор за счетоводни и консултантски услуги,
като недоказани, от там - и неоснователни. Исковете следва да бъде отхвърлени
само на това основание, без да се обсъждат останалите елементи от фактическия
състав, свързани с точното изпълнение на договора от страна на ищеца и
приемането на извършената работа без възражения от страна на ответника.
При този изход на делото, ищецът няма право на разноски.
В негова тежест следва да се възложат сторените от ответника разноски в
размер на 8 000 лева – част от заплатеното адвокатско възнаграждение, намалено
до посочения размер с включен ДДС предвид основателното възражение за
неговата прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. П.; с ЕГН **********, от гр. София, срещу
„Б.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******, искове по чл.79 ал.1 вр. чл.288 от ЗЗД, и чл.92 от ЗЗД – за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата от 42 754 лева, предявени като частичен
иск от 97 500 лева – незаплатено възнаграждение за периода 01.07.2020г. до
26.10.2020г. по договор за счетоводно обслужване и консултантски услуги, както и
сумата от 9 750 лева - неустойка по същия договор, ведно със законната лихва
върху сумите до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА А. П. П.; с ЕГН **********, от гр. София, да заплати на „Б.“
ЕООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******,
сумата 8 000 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4