Р Е Ш Е Н И Е
№
260054/20.01.2022 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2916 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от Н.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която срещу З. „О.“ АД, ЕИК *, със седалище:***, е предявен осъдителен иск за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца парично застрахователно обезщетение в
размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания в
резултат на реализирано на 28.03.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока гр.
София пътно – транспортно произшествие между водача на лек автомобил „*“ с рег.
№ * и водача на лек автомобил „БМВ 523“, с рег. № В * *, на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът Н.В.И. твърди, че на
28.03.2018 г. по автомагистрала „Хемус“ посока гр. София се е возил с лек
автомобил „БМВ 523“, с рег. № * за работното му място в с. *, когато водачът на
автомобила А.Х.А. е причинил ПТП, вследствие на което му е причинил телесни
повреди и мозъчно сътресение, като е загубил съзнание. Излага, че се е возил
като пътник на първа дясна седалка с поставен предпазен колан и са се движили
след л.а. „*“ с рег. № *, управляван от *. Сочи, че докато се е возил и
изведнъж е усетил удар и автомобилът, в който е бил, се е завъртял на пътното
платно и се е ударил в разделителната мантинела на
магистралата. Описва, че изпаднал в шок, усетил силна болка в гърдите, гръдният
кош и главата, като с нея е счупил стъклото на дясната врата, след което
загубил съзнание. Твърди, че след инцидента са го транспортирали и е посетил
спешен център, като са му извършили съответните прегледи и манипулации, като
след това е изписан от болничното заведение и е ползвал болнични. Излага, че
получените от него увреждания са вследствие на претърпения инцидент, като към
датата на ПТП за лек автомобил „БМВ 523“, с рег. № * е била налице валидна
застраховка гражданска отговорност при ответника. Сочи, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му
множество телесни повреди, бил е обездвижен и се е налагало да бъде с
придружител, за да се обслужва. Излага още, че се е променил начина му на
живот, изпитвал е страх да се вози в автомобил, спрял е да шофира и към
настоящия момент често изпитва силни болки в главата, като приема и
обезболяващи лекарства. Счита, че следва да му бъде определено справедливо
застрахователно обезщетение от ответника, доколкото е увредено лице по
настъпило събитие, покрито от сключената застраховка „Гражданска отговорност“.
Сочи, че на 24.06.2020 г. е предявил претенцията си към застрахователя, но
обезщетение не му е определено. Моли за осъждане на ответника и присъждане на
разноски.
Ответникът З. „О.“ АД подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че застрахователят не е
определил обезщетение на лицето, защото в хода на преписката не са му
представени достатъчно доказателства, от които да се установи, че вредите са в
причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на застрахования
при ответника автомобил. Не оспорва, че на 28.03.2018 г. между А.А. и застрахователя е било налице валидно облигационно
правоотношение по сключена застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“, както и факта на осъществилото се на тази дата ПТП. Излага, че по
образуваната преписка за заплащане на застрахователно обезщетение е изискал от
ОД на МВР-Варна копие от съставения АУАН, но е получил отговор, че
производството е спряно. Сочи, че е свикал комисия и е взето решение да не се
изплаща обезщетение на ищеца, за което той е уведомен с писмо от 24.09.2020 г.
Оспорва водачът А.Х.А. да има вина за осъществилото се ПТП. Излага, че не са
налице доказателства за механизма на ПТП, за вината на водача, както и за
причинно-следствената връзка между противоправното му
поведение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Счита, че вина за ПТП
носи другият водач на лек автомобил „Рено Клио“,
който е нарушил разпоредбата на чл. 24 ЗДвП, като в условията на евентуалност
твърди, че деянието на двамата участници следва да се квалифицира като
независимо съпричиняване. Сочи, че ако
се приеме, че А.А. е делинквент,
то ищецът не установява твърдените от него неимуществени вреди. В тази връзка
оспорва, че на ищеца са му причинени множество телесни повреди, както и че
продължително време е бил обездвижен и е имал нужда от чужда помощ, за да се
обслужва. Оспорва ищецът да се е възстановявал повече от 2-3 седмици, като за
този период това се е състояло само в почивка и приемане на обезболяващи.
Оспорва в резултат на ПТП цялостно да се е променил начина на живот на ищеца,
както и че е понесъл значителна психотравма и страх
от пътуване с автомобил. Сочи, че претендираното обезщетение е завишено.
Релевира възражение за съпричиняване, защото от характера на получените травми
може да се направи извод, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен
колан. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва. Моли за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител, но подава молба, с която поддържа отговора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който е пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. За успешното провеждане на иска ищецът е следвало да докаже
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя -
ответник към момента на увреждането (не се спори между страните), както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно
реализирането на противоправно деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно
причинено от водача на лек
автомобил „БМВ 523“, с рег. № В 1622 ВМ,
от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените
неимуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявения размер. Ответникът е
следвало да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на
претърпените вреди, или да докаже релевираните правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение,
включително възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца.
Не
се спори между страните и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че на 20.03.2018 г. между А.Х.А. и З. „О.“ АД е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите за автомобил БМВ 523,
с рег.№ *, със срок на валидност до 19.03.2019 г. На 28.03.2018 г. по
автомагистрала „Хемус“ посока гр. София водачът на лек автомобил „БМВ 523“, с
рег. № * А.Х.А. е причинил ПТП.
В
тази връзка на 28.03.2018 г. е съставен констативен протокол за ПТП между А.А. и „*“ ООД, в който като виновен за произшествието е
записан водачът А.Х.А., който е блъснал другия автомобил отзад. Съставен е
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.10.2018 г. от дежурен
инспектор към ОД на МВР, в който е записано, че Н.В.И. е участник в произшествието и е
бил пътник и пострадало лице с диагноза мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма. Ответникът оспорва тези документи.
След инцидента на
24.06.2020 г. ищецът е подал до застрахователя уведомление за щета, като е
представил изготвения констативен протокол за ПТП с пострадали деца и е посочил
претърпените от него неимуществени вреди. Застрахователят е поискал от ОД на
МВР-Варна копие от съставения на 26.08.2018 г. АУАН във връзка с настъпилото
ПТП, който му е предоставен и същият е уведомен, че акта още не е връчен. В
акта е записано, че нарушителят А.Х.А. е управлявал личния си автомобил „БМВ
523“, с рег. № * и поради неспазване на достатъчно разстояние от движещият се
пред него автомобил „Рено Клио“ с рег. № * го блъска в задната част. Пътникът в
автомобила Н.И. е посетил УМБАЛ „Света Анна“ и му е издадена епикриза с
диагноза – мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна
травма. На 24.09.2020 г. застрахователят е приел, че липсват достатъчно
документи, които установяват основателността на претенцията на пострадалия за
обезщетение, поради което не следва да се изплаща такова, като е уведомил с
писмо ищеца. Представени са писмени доказателства, че ответникът е заплатил на
собственика на автомобил „Рено Клио“ с рег. № *
застрахователно обезщетение във връзка с претърпените от ПТП имуществени вреди.
Установява се от писмо от Сектор „Пътна полиция“ към МВР и че регистрацията на
лек автомобил „БМВ 523“,
с рег. № * е прекратена с услуга „Съхраняване на ПС в частен имот“.
За да се произнесе по
отношение на механизма на настъпване на ПТП и вината на водача на застрахования
автомобил настоящият състав, освен представените писмени доказателства, взема
предвид и изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице
по същата дава заключение като описва механизма на ПТП по начина посочен в
представените писмени доказателства и приема, че вероятната причина за
настъпване на произшествието е неспазване на дистанция от водача на лек
автомобил „БМВ 523“, с рег. № * поради което застига и удря лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *. Водачът на лек автомобил „БМВ 523“ е имал възможност да предотврати
произшествието, ако е бил избрал подходяща скорост на движение, която не би му
позволила да застигне и удари движещият се пред него лек автомобил. Не са
налице данни водачът на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № * да
е променил скоростта си на движение непосредствено преди произшествието, като
същият не е имал възможност да предотврати настъпването му, тъй като е много
вероятно да не е имал възможност и причина да възприеме движещият се зад него в
същата посока лек автомобил „БМВ
523“ като опасност. Предвид механизма на ПТП и получените от ищеца увреждания,
както и липсата на достатъчно данни, експертизата не може да твърди със
сигурност дали Н.И. е бил с поставен предпазен колан. Възможно е дори с
поставен колан крайниците и тялото на пътник, седящ на предна дясна седалка да
влязат в контакт с вътрешни детайли на купето на автомобила при страничен удар
в дясната му част. В съдебно заседание вещото лице В. пояснява, че няма данни
дали е имало предна дясна въздушна възглавница и дали е сработила, но е
възможно ако седалката е била прекалено напред пътникът да удари главата си, но
не може да каже със сигурност.
Съдът намира изготвеното
от вещото лице заключение по отношение на механизма на настъпване на ПТП за
компетентно и безпристрастно, като същото е изготвено и съобразено със
събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът възприема изцяло
изложеното от вещото лице, което в случая води до извода за това, че водачът на
автомобил „БМВ 523“, с рег. № * А.Х.А. е виновен за причиненото ПТП. Не се
установява вина на водача на лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. № * за произшествието.
Предвид тези изводи възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, от една страна от водача на другия автомобил, а от друга страна – от
ищеца, следва да се приеме за неоснователно. Недоказани останаха твърденията,
че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен
колан, доколкото вещото лице не може да даде категоричен отговор, а тежестта за
установяване на това обстоятелство е пълна и главна и се носи от ответната
страна. Установява се, че е възможно уврежданията да настъпят и при поставен
колан.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386,
ал.2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователят
отговоря както делинквента. Доколкото по делото се
установи деяние, противоправност и вина, то следва да
бъде установено и дали за ищеца са настъпили твърдените вреди и да се извърши
преценка от съда как същите да бъдат справедливо остойностени.
Съобразно
критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните
за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението през всичките му етапи; отстраними ли
са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на
двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013
г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други./
В тази връзка са представени
множество писмени доказателства, съставляващи медицинска документация, на които
съдът няма да се спира подробно, доколкото са взети предвид от вещото лице по допуснатата
по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице по същата дава заключение,
че към датата на пътното произшествие от 28.03.2018 г. при Н.В.И. са диагностицирани следните травми: контузия на главата, сътресение
на мозъка и контузия на гръден кош. Травмите в двете области на тялото се
изразяват в субективни оплаквания на главоболие, гадене, световъртеж и
съответно болка в дясна гръдна половина. Вещото лице квалифицира уврежданията
като временно разстройство на здравето неопасно за живота, за което обичайния
срок за възстановяване е около месец, като определени симптоми могат да се
проявяват в различна степен за неопределен период от време, предизвиквайки
неразположение и дискомфорт. След първоначален преглед в спешен център ищецът
се е лекувал в клиника по неврохирургия за период от три дни, като по време на
престоя са отхвърлени съмненията за вътрешночерепни и
мозъчни увреди. Проведено е съотвеното медикаментозно
лечение и пациентът е насочен към домашно-амбулаторно лечение, по време на
което са му назначени щадящ режим и медикаменти подобряващи мозъчното
кръвообращение и дейност, включително от групата на хранителните добавки. От
медицинските документи не се установява ищецът да е имал нарушено съзнание и трайно
затруднени функции, които да изискват постоянно наблюдение или чужда помощ при
ежедневно обслужване. Състоянието на
пациента се е ръководило единствено от усещания за главоболие, гадене, нарушена
координация, които като симптоми на мозъчното сътресение са единствено във вид
на субективни оплаквания. При проведения преглед пострадалия не е съобщил за
оплаквания и не представя резултати от изследвания, които да насочат към
влошено физическо здраве във връзка с претърпения инцидент. Вещото лице счита, че
описаните увреждания е възможно да се причинени от удар в твърди тъпи предмети,
което може да се обясни със съприкосновение на тялото с предмети в купето на
автомобила, както и общо сътресение в резултат на механичните сили от
движението и удара на превозното средство. Категорични медицински данни,
потвърждаващи използването на предпазен колан, не са описани. Вещото лице
счита, че предвид лекостепенните контузии на
пострадалия, тялото му е запазено в относително стабилно състояние, което
счита, че се осигурява от предпазния колан.
Настоящият състав на съда
намира изготвеното заключение за обективно и безпристрастно. Същото е
достатъчно подробно и следва да се вземе предвид при определянето на вида на
претърпените вреди и необходимия период за възстановяване.
Във връзка с претърпените
от ищеца неимуществени вреди са разпитани по делото и свидетелите * /майка на
ищеца/ и * В.И. /брат на ищеца/. Свидетелката * споделя, че знае за инцидента
през 2018 г., като в този ден колеги са довели вкъщи сина й и същият е бил
блед, жълт, уплашен с кръв по лицето и главата. Тя много се уплашила, а той е
повтарял, че главата го боли и не може да диша. Обадила се на такси и го завела
в спешния център и са го вкарали в шокова зала. По-късно се качила при него и
той бил на система, като докторът е казал, че ще му правят скенер, защото имат
съмнение за сътресение на мозъка. Впоследствие е посетил невролог и са му
предписани лекарства. Синът й живее с нея, като свидетелката споделя, че дълго
време го е дразнила светлината и не е искал да говори с никого, гадело му се е,
имал е главоболие и е залитал. По-късно се е върнал на работа, но я е напуснал.
Забелязва, че има моменти, в които след известен период синът й не си спомня за
какво са говорили. Свидетелката разказва, че като са довели синът й е имал кръв
по лицето и като го е почистила видяла, че лявата вежда е като срязана и е имал
леко охлузване около кръста. Не си спомня да е имал рана. Около месец след
изписването от лечебното заведение са продължавали неразположенията и тя се е
грижила за него и винаги да има човек вкъщи. Свидетелят И. споделя, че е
научил, че брат му е претърпял инцидент, като на следващия ден го е посетил, за
да го види в болницата. Бил е на легло, неадекватен и на система. След няколко
дни са го изписали и са го прибрали вкъщи. Брат му е имал физически болки от
травмите, главоболие и трудно се е придвижвал. Помагал му е заедно с майка си.
Брат му му е разказал за инцидента и че си е ударил главата в стъклото.
Свидетелят разказва, че не по малко от 3-4 месеца след изписването от болницата
е продължило домашното лечение. Впоследствие брат му е напуснал работа, защото
му е било трудно да работи. До месец след инцидента е имал нужда от чужда помощ
и свидетелят му е помагал.
Анализирайки събраните по
делото свидетелски показания настоящияt състав взема предвид, че свидетелите се намират в
родствена връзка с ищеца, което създава предпоставки за заинтересоваността им
от изхода на делото. Въпреки това, доколкото същите са най-близките хора до
пострадалия, то и те са възприели и проследили непосредствено развитието на
състоянието му след инцидента. Техните показания следва да се ценят в
съвкупност със заключението на вещото лице по допуснатата медицинска
експертиза. В тази връзка съдът намира, че от доказателствата се установява, че
в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил травми в главата и в гръдния
кош, за които се е наложил краткотраен престой в болница, но от които същият се
е възстановил почти изцяло в рамките на един месец. Още известен период от
време след това ищецът е търпял негативни последици от преживяното, които са се
изразявали в главоболие, гадене и леки болки в тялото. Според вещото лице по
медицинската експертиза не се установява от доказателствата уврежданията на
лицето не са били от характера, че същото да се нуждае от придружител, за да се
обслужва, но от показанията на свидетелите съдът прави извод, че е вероятно
това да е било необходимо поне през първите няколко седмици след инцидента.
Следва да се съобразят също и болките и страданията, които лицето естествено е
преживявало в резултат на катастрофата, още повече че се установява, че е
ударило главата си и е имало кръв, както и необходимостта му от спешна помощ.
Също така последиците върху психиката на лицето след такъв инцидент могат да
бъдат най-различни /страх от пътуване, страх от движещи се превозни средства,
страх от излизане навън/, но тъй като конкретни такива да не се установяват по
делото, следва да се приеме, че те са в рамките на обичайните такива при
подобни случаи. Няма данни инцидента да се е отразил трайно върху психиката на
пострадалия, макар и несъмнено да е предизвикал емоционален стрес. Няма данни и
за настъпили усложнения в здравето на пострадалия. Установява се, че същият е напуснал
работа, но инцидента не се е отразил трайно на трудовата му дейност, доколкото
е започнал нова работа в по-късен момент. Не са налице данни за намаляване на
трудоспособността му.
С оглед характера и
тежестта на увреждането на здравето на пострадалия, изхождайки от получените
травматични увреждания, продължителността на понесените във връзка с травмата
болки и техният интензитет, проведеното болнично и домашно лечение,
обстоятелството, че към момента пострадалият се е възстановил изцяло от злополуката,
както и че няма данни занапред да изпитва неприятни усещания, вследствие на
полученото увреждане, при условия на пълно и главно доказване се установи
настъпването на неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
претърпяното ПТП, както и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди
и същото застрахователно събитие.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че за репарация на причинените на ищеца
болки и страдания следва да се определи обезщетение по справедливост в размер
на 4 000 лв., което е съобразено и с икономическата обстановка в страната, и
практиката на съдилищата за сходни случаи, като за разликата до предявените 12
000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на началната дата на дължимост на законната лихва за забава върху
обезщетението съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на
чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
В Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за вреди за
собствената си забава.
В този смисъл и съобразно
практиката на ВКС дължимата от застрахователя законна лихва следва да се
начислява от датата на уведомяването му от пострадалото лице, която дата е
24.06.2020 г. /видно от входящия номер върху уведомлението за щета/ Доколкото
ищецът е посочил, че претендира законна лихва от датата на уведомяването то и
не следва да се приема за съществен пропуск погрешното посочване на датата
/23.06.2020 г./, което вероятно е техническа грешка и не налага отхвърляне на
претенцията за законна лихва за един ден.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства всяка от страните следва да бъде осъдена
да заплати на другата страна сторените разноски съразмерно на уважената и
отхвърлената част от иска. Ищецът е освободен от държавна такса и не претендира
разноски. Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА, което съдът определя на 900 лв., съобразно материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. Съразмерно с уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката сумата в размер на 300
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА.
Съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски в общ размер от 1 000 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, включващи адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица и депозит за
свидетел. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата в размер на 66,66
лв. за депозит за вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК. Останалите суми остават в тежест на Бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК *, със седалище:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, парично
застрахователно обезщетение в размер на 4
000 лв. /четири хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от получени телесни увреждания в резултат на реализирано
на 28.03.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София пътно –
транспортно произшествие между водача на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № * и водача на лек автомобил „БМВ 523“, с
рег. № *, на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 24.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 000 лв. до предявения размер
от 12 000 лв.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК *, със седалище:***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.И.-ВАК, с
адрес: ***, сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК *********, със седалище:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата в размер на 66,66 лв. /шестдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща депозит за вещо лице, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „О.“
АД, ЕИК *, със седалище:***, сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща сторени от ответника
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят на ищеца чрез посочената банкова сметка ***.
Н.И. с IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: