Решение по дело №186/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20207260700186
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 286

гр. Хасково, 25.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на трети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН

                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА

                     РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

при секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) 186 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Х.М.А. ***, срещу Решение №4/03.01.2020г., постановено по АНД №1126 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.

В жалбата се сочи, че решението било неправилно и незаконосъобразно, като се моли да бъде отменено и да бъде постановен нов съдебен акт, с който да бъде отменено наказателното постановление. Навеждат се доводи, че формираният извод на районния съд не бил съобразен с изменението на разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, обн. ДВ, бр. 63/2017г., в сила от 05.11.2017г. Твърди се, че според действащата редакция на нормата, която била относима към казуса, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая били доказани предпоставките, предвидени във втората хипотеза, а именно: с постановление от 02.05.2019г. Районна прокуратура гр. Хасково отказала да образува наказателно производство по преписка №МЗ-408/2019г. по описа на РУ на МВР – Хасково, съставляваща Пр. Пр. №692/2019г. на Районна прокуратура Хасково. С писмо вх. №32-131722 от 07.05.2019г. преписката била предадена в отдел „МРР – Тракийска“ – Пловдив при ГД „МРР“ в ЦМУ – Агенция „Митници“ за ангажиране на административнонаказателна отговорност спрямо Х.М.А.. Следователно за установеното деяние бил налице отказ на прокурора да се образува наказателно производство, поради което законосъобразно и в съответствие с чл.36 ал.2 от ЗАНН, без да е съставен АУАН, следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност с издаденото НП. Сезиращо действие спрямо административнонаказателната отговорност имали постановлението на прокурора по чл.243, ал.1 от НПК, както и постановлението на прокурора по чл.213, ал.1 от НПК, в който смисъл била и разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Същата била ясна и не подлежала на анализ и тълкуване, вкл. в аспекта на правните последици при прекратяване на наказателно производство, съответно при отказ да се образува наказателно производство. В случая административнонаказващият орган, след получаване на постановлението от 02.05.2019г. на Районна прокуратура гр. Хасково за отказа да образува наказателно производство следвало да издаде наказателно постановление, а не както в настоящия случай са предприети действия по съставен АУАН №1401 от 13.06.2019г., като по този начин била нарушена процедурата, доколкото за основанието за издаване на обжалваното наказателно постановление послужил АУАН, който в случая, според касационния жалбоподател, бил издаден и при нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като актосъставителят не присъствал на установяване на нарушението и нямало посочени свидетели, които да удостоверяват обстоятелствата, изведени в същия. По този начин при съставяне на АУАН бил нарушен чл.40 и сл. от ЗАНН, доколкото видно от съставения акт, същия не бил издаден на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Ответникът, в представена чрез процесуален представител молба-становище оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Моли на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на Агенция „Митници“ възнаграждение за юрисконсулт, в размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 4/03.01.2020г., постановено по АНД №1126/2019г., състав на Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 3558/2019г. от 26.09.2019г., издадено от Началник на отдел „МРР Тракийска“ – гр. Пловдив, при ГД „МРР“ в ЦМУ – Агенция „Митници“, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на Х.М.А. и е отнета стоката, предмет на нарушение, в полза на Държавата, от Х.М.А. – акцизни стоки – 4 бр. найлонови торби, всяка по 0.500 кг., общо 2 кг тютюн за пушене, предадени на съхранение в склад на РУ – гр. Хасково, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. По същество съдът е преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение. Наложеното административно наказание е приел за правилно определено. Посочил е също, че НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките – предмет на нарушението.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд.

След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, районният съд е направил законосъобразни правни изводи. В случая при провеждането на административно- наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП - на изискванията на чл.57 от ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя и извода, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Този извод се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, на които съдът е направил адекватен анализ.

Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС, на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага: 1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица.

От доказателствата по делото е безспорно, че на посочените в АУАН и НП дата и място санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, изразило се в държане на акцизни стоки- общо 2 кг тютюн за пушене, без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, в каквато насока са и изводите на районния съд. По делото е установено по несъмнен начин, че процесните стоки са държани от наказаното лице. В случая в АУАН и в НП се съдържа фактическо описание на извършеното нарушение, достатъчно за лицето да разбере какво деяние му се вменява да е извършило. Настоящата инстанция намира, че в случая по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на лицето- същото се е защитавало именно срещу вмененото му нарушение. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда въз основа на преценените в съвкупност доказателства по делото. При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изводите, че коментираното нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Нарушението и правната му квалификация са точно установени. Размерът на наложеното наказание е съобразен с предвидения от закона минимум и установения по делото двоен размер на дължимия акциз. Правилно е приложен от наказващия орган и чл.124, ал.1 от ЗАДС, предвид осъщественото нарушение.

Следва да се отбележи, че доказателства, опровергаващи тези констатации, не са събрани нито в производството пред районния съд, нито пред настоящата инстанция.

Конкретният случай не би могъл да се приеме за маловажен, най - вече с оглед разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, според която маловажни случаи по ал.1 (включително за нарушения по чл.126 от същия закон) са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. Тази разпоредба в конкретния случай не може да бъде приложена, тъй като установения по делото общ размер на дължимия акциз за стоките е в размер на общо 304,00 лв. и двойният размер безспорно не попада в границата до 100 лева.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че в случая административнонаказващият орган, след получаване на постановлението от 02.05.2019г. на Районна прокуратура гр. Хасково за отказа да образува наказателно производство, следвало да издаде наказателно постановление, а не както в настоящия случай са предприети действия по съставен АУАН, като по този начин била нарушена процедурата, доколкото за основанието за издаване на обжалваното наказателно постановление послужил АУАН.

Според касационната инстанция, след като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.05.2019г., Районен прокурор при Районна прокуратура гр. Хасково отказва да образува наказателно производство и прекратява преписка вх. №692/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр. Хасково, като е постановено копие от постановлението, ведно с преписката да се изпрати на ТД „Тракийска“, Отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ Пловдив за реализиране на административно-наказателна отговорност, приложима е разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради което не се е налагало съставянето изобщо на АУАН.

Действително, липсва законова забрана за издаването на АУАН след получаване на постановлението на прокурора, но по – същественото в случая е, че при хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН не е било необходимо изобщо съставянето на АУАН, а е могло да се пристъпи директно към издаване на наказателно постановление.

По тези съображения в конкретния случай липсва съществено нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН и доводът на касатора за отмяна на решението и на наказателното постановление поради такова нарушение е неоснователен.

Неоснователни в тази връзка са и възраженията, че при съставяне на АУАН бил нарушен чл.40 и сл. от ЗАНН, доколкото видно от съставения акт, същия не бил издаден на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН. Видно от Акт за установяване на административно нарушение №1401 от 13.06.2019г., в същия изрично е вписано, че се съставя при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН и на основание чл.128, ал.2 от ЗАДС. В случая не се установи препятстване за разкриване на обективната истина, а критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на санкционираното лице. Правото на защита не е ограничено, въпреки прилагането на хипотезите на чл.36, ал.2 от ЗАНН и чл.40, ал.4 от ЗАНН в случая.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4/03.01.2020 г., постановено по АНД №1126 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                              2.