Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. П., 15.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 17.11.2017
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 6957 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД. Насрещен иск с правно основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Ю.Б.“ АД, срещу И.С.Н.
***, за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК, съществуването на
вземането на ищеца от ответника сумата от общо 18 905.35 лв., от които: 17 143.15 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2016г. до окончателното
изплащане на задължението; 1519.28 лв. – договорна лихва за периода от
19.02.2015г. до 05.04.2016г.; 146.88 лв. – наказателна лихва за периода от
19.02.2015г. до 05.04.2016г.; 34.84 лв. – такси за периода от 19.02.2015г. до
05.04.2016г. и 61.20 лв. – нотариална такса за периода от 26.02.2016г. до
05.04.2016г., които представляват и обща сума на начисленията по договор за
потребителски кредит ***. Моли съда да признае за установено съществуването на
задължението по ч.гр.д. № 3247/2016г. по описа на ПлРС, по отношение на ответника,
във връзка с неизпълнение на задължение по договор за потребителски кредит ***.,
както и да осъди ответника за разноските в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът, чрез назначения от съда процесуален
представител, твърди, че исковете са неоснователни, че при сключването на
процесния договор ***., ответникът не е могъл да възприема, анализира и оценява
фактите от действителността, да контролира поведението си и да защитава
интересите си, като това води до унищожаване на процесната сделка. Предявява
възражение за унищожаване на осн. чл. 31 ал.1 от ЗЗД. Прави възражение за
нищожност на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, на част от клаузите на договора –
чл. 3, 5, 7 и 8, които не са индивидуално договорени по смисъла на чл. 145 ал.
2 от ЗЗП и са неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 10 и т. 12 от ЗЗП.
Предявява и насрещен иск на осн. чл. 31 ал.1 от ЗЗД.
По насрещния иск, ищецът заявява, че е допустим,
но неоснователен и недоказан. Заявява, че договорът е сключен за пълно
предсрочно погасяване на задължения по договор за издаване и ползване на
кредитна карта Класик от 08.05.2014г. и договор за потребителски кредит със
срок за издължаване до 19.12.2024г. Твърди, че на 09.04.2015г. ответникът е
направил едниствената вноска по кредита от 200лв., с което е заявил намерение
да изпълнява задълженията си, с което счита, че е изпълнена разпоредбата на чл.
35 ал. 2 от ЗЗД. Счита, че при действията на попълване в банката на искане на
предоставяне на кредит ответникът не е представил документи или е дал основание
да се счита, че той страда от заболявания – органично разстройство на личността
или епилепсия, не е бил неадекватен, напротив – проявил е интерес към
договорните условия. Сочи, че ищецът е бил активен субект в гражданско-правния
оборот – има сключени няколко договори за кредит, има свои дружества и е
управител в такова, продавал е имоти. Поради това счита, че ищецът по насрещния
иск е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си и да възприема
заобикалящата го действителност, не само при сключване на договора, а и преди
това. Счита, че вменяемостта му може да се изключи само ако по време на
подписване на договора е получил пристъп на епилепсия.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца е с правно основание чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните
относно съществуването на договорни отношения по силата на Договор за
потребителски кредит и дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед
по ч. гр. д. № 3247/2016 г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй
като по издадената заповед за изпълнение № 2120 от 09.05.2016 г. в заповедното
производство е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок
– ПДИ, ведно със заповедта и изпълнителния лист, са били връчени на длъжника на
12.07.2016 г., а възражението е подадено в заповедното производство на същата
дата 12.07.2016 г. Заявителят е предявил претенцията по чл. 422 от ГПК в
указания едномесечен срок – след получаване указанията на съда на 25.08.2016 г.,
искът е предявен на 17.09.2016 г.
По делото е представен договор за потребителски
кредит № FL748903
от 19.12.2014 г., сключен между ищеца „Ю.Б.“ АД и ответника И.С.Н. ***, по
силата на който банката е предоставила на ответника потребителски кредит в
размер на 17 242.77 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по
Договор за потребителски кредит от 11.04.2014 г. и кредитна карта от 08.05.2014
г., сключени между същите страни, а кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на
договора. Налице са уговорки за годишните лихви, ГПР, такси, структурата на
месечните вноски, начина на плащане, обезпеченията, последиците от
неизпълнението, начина на размяна на книжа и др. Представения по делото писмен
договор на стр. 7-14 във вид на копие със заверка „Вярно с оригинала“ от
представителя на ищеца, е подписан от страна на кредитополучателя и е без
подписи от страна на търговските пълномощници на банката, посочени с имената М.К.Т.и
М.Б.Г.. Неподписан от страна на банката е и екземпляра на договора, представен
в заповедното производство на лист.8-15 от ч.гр.д.№ 3247/2016 г. отново заверен
„Вярно с оригинала“ от пълномощника на заявителя в това производство. По делото
е представена Методология за определяне на референтен лихвен процент по
кредитите с подпис на кредитополучателя и без подпис на представител на
банката. Представен е погасителния план по кредита за периода от 19.01.2015 г.
– 19.10.2024 г., подписан от кредитополучателя, без подпис на представител на
банката. Видно от нотариалната покана, изпратена от ищеца до ответника на
25.02.2016 г. и връчена на 11.03.2016 г., банката е посочила, че ответника е в
забава и поради неиздължаване на месечна вноска с падеж 19.02.2015 г. обявява
цялото задължение по договора към 16.02.2016 г. в размер на 18 580.33 лв.
за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора. Представено
е доказателство, че кредитът е усвоен на 19.12.2014 г. както и писмено доказателство
/лист 117/ за внасяне на вноска от 200 лв. на 09.04.2015 г. с основание - погасяване
на кредит. Изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /лист 72-74 от
делото/ сочи, че по сключения на 19.12.2014 г. договор за потребителски кредит,
сумата е имала предназначение за пълно предсрочно погасяване на други
задължения по два договора от 2014 г. От счетоводните записвания се установява,
че с усвоената сума от 17 242.77 лв. е погасено задължение по другите
договори, а заплащане е имало единствено на сумата от 200 лв. на 09.04.2015 г.,
с която е погасена главница от 99.62 лв. и лихва от 100.22 лв. Задълженията по
кредита са следните: главница – 17 143.15 лв., договорна лихва –
1 519.28 лв. за периода от 19.02.2015 г. до 05.04.2016 г., наказателна
лихва – 146.88 лв. за периода от 19.02.2015 г. – 05.04.2016 г., такси по
договора – 34.84 лв. за периода от 19.02.2015 г. – 05.04.2016 г., нотариални
такси – 61.20 лв., платени от банката. По заключението от допълнителната
експертиза са разгледани лихвените нива по кредитната сделка по периоди като
същото е установило променливи лихвени проценти - за първата година до
19.06.2015 г. – 7%, до 19.12.2015 г. – 6.05%, за втората и следващите години –
12.55% с различни за годините надбавки – за първата 2.55%, а за втората и
следващите години – 9.55%. След просрочието до 19.01.2015 г. лихвените проценти
са били 0%, до 19.06.2015 г. – 10.01%, до 19.08.2015 г. – 10.02%, до 19.02.2016
г. – 10.01% и до 05.04.2016 г. – 10.00%.
Във връзка с направеното възражение за
унищожаемост на договора, съдът констатира, че ответникът е с диагноза
„Органично разстройство на личността“ с придружаващо заболяване - припадъци
неуточнени, съгласно амбулаторен лист от
11.05.2010 г. Същия работи като чистач в хотел „Балкан“ – гр.П. с основна
заплата 420 лв. Видно от информацията, предоставена от Окръжен съд – гр.П., в него
не е било образувано гражданско дело за поставяне под запрещение на ответника И.С.Н. за периода от 1984 г. до
15.03.2017 г. Относно психичното състояние на ответника в съдебно заседание от
30.05.2017 г. в процедурата за възстановяване на срока за отговор на исковата
молба, по делото е разпитан свидетеля К.Т.. Той посочва, че ответника е работил
при него преди 10 години в интернет клуб, където свидетелят го е наел на
работа, тъй като установил, че ответника няма къде да живее и му предложил да
живее в едно помещение срещу извършване на почистване и общи дейности. Посочи,
че не му е възлагал работа с компютри, че е виждал ответника да играе
най-опростените игри, които неговата дъщеря играела в първи клас, но не и
по-сложни игри, изискващи задълбочено разбиране на ситуации, стратегии и
мислене. Посочи, че в момента ответника работи в хотел „Балкан“, но той се
опитва да му помага с каквото може. Счита, че състоянието му преди десет години
е същото, каквото е понастоящем и на теми като банкови институции и съдебни
дела не може да се разговаря с него.
Посочи, че ответникът му разказал, че има проблеми с банка, но от самия
разказ свидетеля счита, че той не е наясно какви са му проблемите. Посочи, че
нямат общи теми за разговор, понякога моли ответника да му пазарува от магазина
и единствено това са темите, на които може да се разговаря с него. По делото е изготвена и съдебно-психиатрична
експертиза по въпроса – годно ли е лицето правилно да възприема, анализира и
оценява фактите и обстоятелствата от действителността и действията на други
лица и да определя и контролира собственото си поведение, внушаем ли е, може ли
да защитава интересите си, както към момента, така и към датата на подписване
на договора през месец 12.2014г. Заключението сочи, че ответника страда от лека
умствена изостаналост, значително нарушение в поведението, изискващо внимание и
лечение, епилепсия – големи припадъци, и че лицето е с ограничена, но не
напълно изключена годност правилно да възприема, анализира и оценява фактите и
обстоятелствата от действителността и действията на други лица и да определя и
контролира собственото си поведение. Внушаем е. Не може да защитава интересите
си както към момента, така и към месец 12.2014 г. Вещото лице в съдебно
заседание след изслушване показанията на свидетелите посочи, че според него има
много малко значение посоченото, че при посещението в банката ответникът е бил
мърляв, но счита, че банката е сериозна
институция и смята, че когато човек отива там би трябвало да бъде по-спретнат, въпреки
че това не влияе пряко на психичното му състояние. Посочи, че ответникът работи
с понятия и думи, които представляват доста голям операционен апарат, но
въпросът е в това, дали разбира това, което говори. Посочил е, че на ответника
са правени две изследвания, като той се осланя на резултатите от теста
„Векслер“ като по-меродавни. В този тест, направен през 2004 г. се установява,
че IQ
на ответника е 63, което сочи интелектуален дефицит, отговарящ на лека умствена
изостаналост. По делото бяха разпитани в качеството на свидетели М.К.Т.и М.Б.Г.,
служители на банката-ищец. Свидетелят Т. посочи, че процедурата по
кандидатстване за кредит при ищеца е следната – клиента кандидатства за кредит
при някой от експертите в клона на
банката, където се попълват всички документи, уговарят се оферти, после данните
се въвеждат в системата и се изпращат в гр.С. за одобрение. След отказа или
одобрението се изискват допълнителни документи, като цялата процедура протича в
рамките на 2-3 дена от кандидатстването до одобрението и усвояването на кредита.
По същия начин се процедира и при рефинансиране. Посочи, че е управител на
банката. Не си спомня не само ответника, а и други клиенти да са получавали
припадъци в банката. Посочи, че централата в С. има създаден отдел, който да
следи дали клиентите не си плащат вноските и те търсят контакти с клиент, който
не погасява вноски. Категорично посочи, че ако има три месеца просрочие след
сключване на договора, клиентът е търсен за плащане. Заяви, че не познава
ответника. Свидетелката М.Г. заяви, че познава ответника като клиент на банката.
Свидетелката работи като ръководител секция „Индивидуално банкиране“. Работи с
клиенти, но те кандидатстват при експерт, а при нея се подписват договорите за
кредит. Твърди, че няма спомен за разговор с ответника, но това, което помни е,
че е дошъл в банката в не много приличен
вид и изглеждал мърляво. Посочи, че го е виждала сам при сключване на договора,
но не и след това и не си спомня да е получавал припадъци в банката. Посочи, че
това е стандартен договор. Тя подписва абсолютно всички договори и само ако я
няма на работа я замества друг човек. Заяви, че тя е подписала договора с
ответника, че не се занимава с просрочени кредити и има други лица от
централата, които се занимават с това. Поради твърденията на ответника, че не
познава свидетелката Г., по делото беше извършена очна ставка между ответника и
тази свидетелка, която обаче не доведе до изясняване на въпроса дали ответника
се е виждал и е имал отношения с свидетелката Г., тъй като ответника твърдя, че
е имал контакти само с лице на име Л., а свидетелката продължи да твърди, че
договорът е бил подписан от ответника при нея, а не при експерта. Във връзка с
възраженията на ответника по предявения насрещен иск, по делото е представена
справка от Служба по вписвания на името на ответника, от които е видно, че той
е бил продавач по сделки, участвал е в договор за доброволна делба, сключвал е
договор за аренда, имал е договорни ипотеки, както и че са налице налагани
възбрани върху негов недвижим имот от ЧСИ и ДСИ. Видно е, че между банката и
същия ответник е имало договори във връзка с издаване на кредитна карта „Виза“
от 11.04.2014 г., договор за
потребителски кредит с опция „Флекси“ от 11.04.2014 г. и договор за потребителски
кредит от 12.11.2013 г., приложени на лист от 118 до лист 138 по делото.. От
справките от Търговския регистър се установява, че ответникът е едноличен
собственик на капитала на „Урал Лес“ ЕООД от 2012 г., управител на „ТУ БИ УАН“
ЕООД от 2012 г., управител на „Централ Мак Груп“ ООД.
По делото е била изисквана и информация от РП - П. във връзка с подадени жалби от ответника за
това, че е бил измамен от лицето С.Р.Л.и че са му били прехвърлени три фирми,
че са били теглени кредити на негово име, но той не знаел какво значи това, и
че искат да му вземат апартамента. Жалбите са от 2015 г. и 2016 г. и съгласно
писмо от РП – П. от 16.11.2017 г., те са обединени и е образувано досъдебно
производство 287/2016г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209,
ал.1 от НК. Извършвани са следствени действия, но отсъствието на С.Р.Л.е
затруднило разследването, поради което наказателното производство е било спирано
и той е обявен за общодържавно издирване. Впоследствие е открит, но с
постановление от 11.08.2017 г. наказателното производство отново е спряно
поради неразкриване на извършителя на деянието. След последното възобновяване, действията
по разследването продължават и предстоят нови такива, като срокът за
разследване не е приключил, няма привлечено лице в качеството на обвиняем и
взети мерки за процесуална принуда.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна
следното: По делото е представен договор за банков потребителски кредит, на
който се основава както главната претенция за главница, така и акцесорните
такива за лихви и разноски. За този договор са приложими разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, т.к. предметът му не попада в изключенията, посочени
в чл. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, с посочени
изрично изисквания за неговия вид и съдържание, а чл. 11, ал. 1 т. 27 от ЗПК
сочи като задължителен реквизит на договора подписите на страните. В случая
обаче, по делото се установи, че е налице писмена форма на договор, която не е
подписана от представител на кредитора, т.е. фактическия състав за сключване на
договора не е завършен. Въпреки твърденията на св. Г., че тя подписва
договорите в клона на банката и че процесния договор е подписан с нея, то на
мястото на търговски пълномощник 2 в договора, където е посочено нейното име,
липсва положен подпис. Подпис липсва и на мястото на търговски пълномощник 2,
както и подписи на кредитора във всички съпътстващи договора документи –
методологията за определяне на РЛП, погасителен план, приложените екземпляри на
тези документи в заповедното производство. Горното налага извод, че между
страните по делото не е сключен Договор за кредит, защото не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК - съгласието с уговорките на договора
да е изявено чрез подпис. Липсата на изрично писмено волеизявление от страна на
кредитора опорочава валидността на договора и същият е недействителен, както на
осн. чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, така и на осн. чл. 26 ал. 2 предл. 3 от ЗЗД
– липса на съгласие и липса на предписана от закона форма. В случая е
неприложимо правилото на чл. 22, респ. чл. 23 от ЗПК за прогласяване на
договора за недействителен и дължимост на чистата стойност на кредита, т.к.
недействителността при липса на реквизит по чл. 11 т. 27 от ЗПК не попада в
приложното поле на чл. 22 от ЗПК. Договорът за банков потребителски кредит е
строго законодателно регламентиран и следва да са налице всички изискуеми за
него реквизити, за да може да се приеме, че такъв съществува в правния мир.
Независимо от обстоятелството, че уговорените в него суми са отпуснати на
ответника, че фигурират в счетоводството на ищеца, че по него е издадено
извлечение, послужило за облекченото снабдяване на кредитора с изпълнителен
лист по реда на чл. 417 от ГПК, то неговото сключване не може да бъде доказвано
с други доказателства или доказателствени средства, освен с редовната му
писмена форма. Нищожността на договора на осн. чл. 26 ал. 2 от ЗЗД е очевидна и
произтича пряко от представения по делото екземпляр на договор, на базата на който
ищецът претендира вземанията си, поради което независимо, че по делото липсва
своевременно направено възражение за нищожност, след констатацията на съда за
такава, то тя следва да се съобрази при решаване на спора по същество. Липсата
на валиден договор от своя страна означава, че за страните, посочени в този
договор, не са възникнали права и задължения, т.е. ищецът няма договорно
основание, на което да търси изпълнение от ответника. Поради всичко изложено
дотук, съдът намира, че предявените установителни искове за дължимост на суми
по нищожен договор, се явяват недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът намира, че предявения насрещен иск за
прогласяване на унищожаемост на договор за потребителски кредит № FL748903 от
19.12.2014 г., също следва да бъде отхвърлен, поради изложените по-горе изводи
за нищожност на договора. За да може да се обсъжда унищожаемост на една правна
сделка, то тя на първо място следва да бъде валидна, а в случая се доказа, че
договорът е нищожен, такъв липсва. Само констатацията на тази нищожност е
достатъчно основание за отхвърляне на иска, без могат да се разгледат по
същество останалите наведени от ответника доводи, касаещи прилагането на чл. 31
от ЗЗД по отношение на този договор.
При
този изход на делото на констатираното основание - установена нищожност на
договора, искането на ищеца за присъждане на разноски в исковото и заповедното
производство се явяват неоснователни и такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от "Ю.Б." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от П.Н.Д.и М.В., на осн. чл. 422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79
от ЗЗД и 86 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ УСТАНОВЕНА по отношение на И.С.Н. с ЕГН ********** ***, на ДЪЛЖИМОСТТА
на следните
суми: 17 143.15 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението;
1519.28 лв. – договорна лихва за периода
от 19.02.2015г. до
05.04.2016г.; 146.88 лв. – наказателна
лихва за периода от 19.02.2015г. до 05.04.2016г.; 34.84 лв. – такси за периода
от 19.02.2015г. до
05.04.2016г. и 61.20 лв. – нотариална
такса за периода от 26.02.2016г. до 05.04.2016г., които представляват и обща сума на начисленията
по договор за потребителски кредит ***., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 3247/2016г.
на ПлРС, като недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на осн. чл. 31 ал.1 от ЗЗД от И.С.Н. с ЕГН **********
***, против "Ю.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от П.Н.Д.и М.В., ЗА унищожаемост на договор за
потребителски кредит ***., като неосонователен.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: