РЕШЕНИЕ
Номер 433/17.07.Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ХIIІ търговски състав
На пети юни през 2019 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Мая Крушева
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 319 по описа за 2017
година
намери за
установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.
288 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът - „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Димитровград, ул. Колю Фичето № 15, ет.1, ап.1 твърди, че на
16.08.2016 г. между него, в качеството му на изпълнител и ЕТ „ФАРМАКОН-АДЕЛА
МАРИНОВА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул.
Ангел Кънчев № 30, като възложител е сключен договор за строителство, по силата
на който ответникът е възложил на ищеца – изпълнител извършването на СМР на „Магазин за авточасти
и автосервиз“, находящ се в УПИ Х-1623, кв. 495, с идентификатор 68850.524.1623
по КК и КР, в гр. Стара Загора, съгласно Количествено-стойностна сметка с
рекапитулация, неразделна част от посочения договор. Сочи, че е изпълнил качествено и в срок
договорените СМР, съгласно
Констативни протоколи за извършени СМР от № 1 до № 10 вкл., като възложителят е
заплатил извършените СМР от № 1 до № 8. Твърди, че съгласно Договора,
извършените СМР се заплащат поетапно на изпълнителя до 95 % от стойността на
актуваните и действително извършени СМР, в срок до 7 дни от подписване на
Приемо -предавателните протоколи Акт обр. 19 и представяне на количествена
сметка, сертификати, декларации за съответствие и фактура. Сочи, че на
10.02.2017 г. по електронната поща е изпратен за проверка Констативен протокол
за извършени СМР № 9, като в писмото изрично е посочено, че същото следва да се
счита за писмена покана за приемане на Акт № 9 в срок до 2 дни, като в случай,
че в този срок възложителят не изпрати свой представител за приемане,
изпълнителят ще счита, че
работата е приета без забележки. Ищецът твърди, че до изтичане на дадения срок, нито възложителят, нито
негов представител са се явили на обекта, поради което изпълнителят е счел
работата за приета и е издал Фактура № 1002485/15.02.2017 г. за извършените
СМР, описани в Акт № 9 на стойност от 20 023,24 лв. с ДДС, след приспадане
на 5 % от стойността на актуваните и действително извършени СМР. Посочената
фактура е била изпратена на възложителя и получена от последния на 16.02.2017
г., като същата е следвало да се заплати в седемдневен срок, т.е. до 23.02.2017
г.. Ищецът сочи, че на 06.03.2017 г. по електронната поща е изпратил на
възложителя протокол за приемане на извършени СМР № 10 с дължима сума за
плащане 41 504,22 лв., като е посочил, че поради забава в плащането на
задължението, за което е издадена фактура № 1002485/15.02.2017 г. и на
основание чл. 12.2 от Договора, спира извършването на каквито и да било СМР на
обекта до плащането на посоченото задължение. В уговорения двудневен срок
възложителят или негов представител не са се явили да приемат работата по
Протокол за приемане на извършени СМР № 10 и изпълнителят е счел същите за
приети без възражение, с оглед на което е издал Фактура № 10022503/09.03.2017
г. за извършените СМР, описани в Акт № 10 на стойност, след приспадане на 5 % от
стойността на актуваните и действително извършени СМР или на стойност 41504,22
лв. с ДДС. Покана за плащането ѝ е изпратена на възложителя и получена от
последния на 10.03.2017 г., като срокът за плащане е изтекъл на 17.03.2017г.
Отделно ищецът сочи, че е
изпратил на възложителя Писмо изх. № 95 от 09.03.2017 г. с писмено седемдневно
предизвестие, получено на 10.03.2017 г. с предупреждение, че ако не бъдат
платени дължимите суми, изпълнителят ще счита договора за развален. След като
не постъпило плащане, ищецът счел договора за развален, считано от 18.03.2017
г.. Твърди, че в срок от 7 календарни дни от разваляне на договора, възложителят
е следвало да заплати и всички суми, дължими като окончателно плащане по чл. 6,
ал. 3, т.3.2 от договора в размер на 5% от извършените и актувани СМР,
приспаднати по всеки един от протоколите за приемане на СМР от № 1 до № 10,
които суми общо възлизат на 19 441,96 лв. с ДДС.
Ищецът заявява, че на
03.04.2017 г. е била платена дължимата по Фактура № 1002485/15.02.2017 г. сума
на обща стойност 20 023.24 лв. с ДДС.
Сочи, че на основание чл.21,
ал. 1 от Договора, възложителя дължи и неустойка за забава в размер на 0.5 % от
стойността на дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от
общата стойност на Договора без ДДС. Съгласно посоченото, размерът на дължимата
неустойка за забава плащането по Фактура № 1002485/15.02.2017 г. за периода 23.02.2017 г. – 03.04.2017 г. възлиза на
3804.56 лв.
На основание чл. 21, ал. 2 от
Договора при забава на плащането, продължила повече от 40 дни, размерът на
дължимата неустойка е 1 % от дължимата сума, но не повече от 30 % от стойността
на договора без ДДС, с оглед, на което по неплатената към настоящия момент
Фактура № 10022503/09.03.2017 г. се дължи неустойка в размер на 31 128 лв.
за периода от 18.03.2017г. до 31.05.2017г..
Претендира като дължима и
неустойка върху приспаднатите суми в размер на 5 % от стойността на извършените
и актувани СМР по всеки един от десетте протокола за приемане на СМР,
възлизаща, според ищеца на общата сума
от 13 026,14 лв. за периода на забава – 26.03.2017 г. до 31.05.2017 г..
Въз основа на изложеното,
настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ЕТ „ФАРМАКОН - АДЕЛА
МАРИНОВА“ да му заплати следните суми, дължими по развален по вина на ответника
на 18.03.2017 г. Договор за строителство
от 16.08.2016 г. за извършването на СМР
на „Магазин за авточасти и автосервиз“, находящ се в УПИ Х-1623, кв. 495, с
идентификатор 68850.524.1623 по КК и КР, в гр. Стара Загора, съгласно
Количествено-стойностна сметка с рекапитулация, неразделна част от посочения
договор, а именно:
·
41 504,22 лв.,
представляваща дължима стойност на доставени материали и извършени СМР,
съгласно Констативен протокол за извършени СМР № 10 и издадена Фактура №
1002503 от 09.03.2017 г.;
·
19 441,96 лв. с ДДС,
представляващи 5% от стойността на извършените и актувани СМР по всеки един от
Протоколи за приемане на СМР от № 1 до № 10 вкл., дължими като окончателно
плащане;
·
3 804,56 лв. – неустойка,
на основание чл. 21, ал. 1 от Договора, дължима за забава в плащането на сумата
от 20023,24 лв. с ДДС по Фактура № 1002485 от 15.02.2017 г. за периода –
24.02.2017 г. – 03.04.2017 г.;
·
31 128 лв. – неустойка, на
основание чл. 21, ал. 2 от Договора, дължима за забава в плащането на сумата от
41 504,22 лв. с ДДС по Фактура № 1002503 от 09.03.2017 г. за периода –
18.03.2017 г. – 31.05.2017 г.;
·
13 026,14 лв. – неустойка, на
основание чл. 21, ал.2 от Договора върху
общата сума от 19 441,96 лв. с ДДС,
представляващи 5% от стойността на извършените и актувани СМР по всеки един от
Протоколи за приемане на СМР от № 1 до № 10 вкл., дължими като окончателно
плащане за периода на забава от 26.03.2017 г. до 31.05.2017 г.
Претендира и заплащане на
законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на иска
– 02.06.2017 г. до окончателното им плащане. Претендира присъждане на
разноските в настоящото производство, както и разноските, направени в
производството за обезпечаване на настоящите искове в общ размер от 1590 лв.
Ответникът - ЕТ „ФАРМАКОН-АДЕЛА МАРИНОВА“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. Ангел Кънчев № 30,
представляван от адв. М. И. оспорва исковете като неоснователни. Признава
сключването на процесния договор, но оспорва твърдението, че е приел работата.
Оспорва съдържанието на представените от ищеца Протоколи за приемане на СМР № 9
и № 10, както и съдържанието на фактури № 1002485/15.02.2017 г. и №
1002503/09.03.2017 г.. Оспорва редовността на воденото счетоводство и
търговските книги на ищеца. Твърди, че работата, чието плащане се претендира е
била некачествено изпълнена, както и че изпълнителят е нарушил уговорените
срокове за изпълнение и заявява, че още на 19.10.2016 г. надлежно е възразил срещу некачественото изпълнение и
изпълнение в отклонение на проектната документация. Твърди, че в хода на
строителния процес многократно са заявявани претенции за некачествено и неточно
изпълнение, но с оглед значителната забава от страна на изпълнителя и търпените
загуби от това за инвеститора, представителите на възложителя са приемали
извършената работа. По отношение на протоколи № 9 и № 10 за приемане на СМР
ответника ясно и категорично е заявил отказ за приемането и подписването им от
инвеститорски контрол. Претендира
заплащане на разноските в производството.
В депозираната допълнителна
искова молба, ищецът оспорва твърденията на ответника за направени възражения
по приемане на работата. Оспорва твърдението на ответника, че изпълнителят не е
спазил сроковете за изпълнение като навежда твърдения, че сроковете са
коригирани по вина на възложителя. Оспорва съдържанието на представения от
ответника Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството (Образец № 10).
В допълнителния отговор
ответникът поддържа направените с първоначалния отговор възражения.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Няма спор, че на 16.08.2016г.
между ищеца, в качеството му изпълнител и ответника като възложител е сключен
договор за строителство, по силата на който възложителят е възложил, а
изпълнителя е приел да изпълни СМР на „Магазин за авточасти и автосервиз“,
находящ се в УПИ Х-1623, кв. 495 с идентификатор № 68850.524.1623 в гр. Стара
Загора, ул. Патриарх Евтимий, предвидени в одобрения инвестиционен проект и
съгласно количествено – стойностна сметка, неразделна част от същия. Страните
са уговорили срок за изпълнение на СМР –та на 120 календарни дни, който започва
да тече от по-късната от датите, а именно тази на съставяне на Протокол обр. 2,
издаване на разрешение за строеж или предаване на работни проекти, като
крайната дата на срока се удостоверява с подписването на Акт обр. 15 – вж.
чл.4.
Съгласно чл.6 от договора
цената на договорената услуга се формира от приложената количествена стойностна
сметка и е в размер общо на 458 451.41 лв., а извършените СМР се заплащат
поетапно на изпълнителя до 95 % от стойностна на актуваните и действително
извършени СМР по договора на всеки 30 дни, за което изпълнителя представя
констативен протокол Образец 19 с количествена сметка, придружена със
сертификати и декларации за съответствие на вложените материали и оригинална
фактура. Страните са се съгласили, че плащанията на поетапно приетите СМР се
извършват в срок от 7 календарни дни от подписване на приемо – предавателен
протокол Акт обр. 19 и представяне на изброените документи, а окончателното
плащане в размер на 5 % от актуваните и действително извършени дейности
възложителя заплаща в срок от 2 месеца, след въвеждане на сградата в
експлоатация, но не по-късно от 4 месеца след подписване на окончателния приемо
– предавателен протокол Акт обр. 19 за извършване на СМР по договора.
Страните са предвидили в чл.
26 от договора всички съобщения във връзка с договора да бъдат в писмена форма,
като същата се счита спазена и когато съобщенията бъдат изпратени на адресите
на електронните пощи, посочени в договора, като те се смятат за връчени с
постъпването им в посочената информационна система.
На 11.08.2016г. между
възложителя и инж. И.А.Д. е сключен договор, с който ЕТ „ФАРМАКОН – Адела
Маринова“ е възложила на изпълнителя инж. И.Д., който се е съгласил да
осъществява инвеститорски контрол на строеж „Магазин за авточасти и
автосервиз“, находящ се в УПИ Х-1623 кв. 495 с идентификатор 68850.524 в гр.
Стара Загора.
Няма спор между страните, че
част от възложените СМР-та са извършени и приети от възложителя, за което са
съставени Протоколи за приемане на СМР, обр. 19 с № 1 - 8 вкл., както и че
възложителят е заплатил цената на изработеното.
Спорът по делото е
концентриран досежно извършените СМР, за които са съставени Протоколи, обр. 19
№ 9 и № 10. Протокол № 9 от 13.02.2017г. и в съответствие с уговореното в чл.
26 от договора е изпратен на електронната поща на възложителя на 10.02.2017г.,
а на 11.02.2017г. е постъпил отговор, в който възложителя чрез осъществяващия
възложения от него инвестиционен контрол инж. И.Д. е посочил, че приемането на
покривната система ще бъде извършено след окончателното завършване на всички
работи по нея и след като бъдат изпълнени отдушниците на канализацията и
вентилацията на покрива. В отговор на постъпилото писмо изпълнителя е уточнил,
че отдушниците на канализацията и вентилацията на покрива не са включени в КС
към Договора и могат да бъдат изпълнени само след допълнителното им възлагане и
заплащане от възложилия ги и е посочил, че същото следва да се счита за писмена
покана за приемане на Акт 9. На 22.02.2017г. изпълнителя е изпратил писмо на
електронната поща на възложителя, с което е посочил, че възложителя не е се е
явил в предвидения 2 дневен срок за приемане на СМР-тата, за които е съставен
протокол № 9, поради което и с приложението на уговореното в чл. 12.3 от
договора е приел, че работите са приети без забележки и възложителя следва да
плати стойността на изработеното. Издадена е фактура № ********** от
15.02.2017г. с посочено основание – извършени СМР, съгласно протокол за
приемане на СМР № 9 от 13.02.2017г. и с посочена сума за плащане в размер на
20 023 лв., която е платена от възложителя на 03.04.2017г., видно от
приложения кредитен превод – л.80. Плащането на стойността, за която е издадена
фактурата е потвърдено и от изводите по приетата без възражения от страните
ССчЕ на в.л. С..
На 08.03.2017г. е съставен
протокол за приемане на СМР № 10 /окончателен/ на обща стойност 41 504.22
лв., който е изпратен на възложителя с писмо на електронната поща на същия на
06.03.2017г. за приемане на изработеното. Със същото писмо и в съответствие с
уговореното в чл.12.2 от договора изпълнителя е уведомил възложителя, че спира
извършването на СМР-та до плащане на фактура № ********** от 15.02.2017г..
Издадена е от ищеца фактура № ********** от 09.03.2017г. на обща стойност
41 504.22 лв., която е изпратена на възложителя, заедно с писмо изх. № 95
от 09.03.2017г., в което и тъй като плащането на задължението по фактура №
********** от 15.02.2017г. за извършените СМР е просрочено с повече от 14 дни,
е направено изявление за разваляне на договора за строителство, в случай, че
ответника не заплати своето парично задължение. Коментираното писмо и фактура
са изпратени на възложителя с пратка на Еконт с обратна разписка, като
получаването им на 10.03.2017г. е удостоверено с подписа на И. Ж..
Със следващо писмо изх. № 118
от 20.03.2017г. ищецът е уведомил възложителя, че въпреки полученото от него
писмо изх. № 95 от 09.03.2017г. и
фактура № ********** от 09.03.2017г., същия не е изпълнил задължението
си за заплащане на сумата по фактура № ********** от 15.02.2017г. и е посочил,
че счита договора за строителство за развален, като е поканил възложителя да му
заплати дължими по договора суми, вкл. и приспаднатите 5 % от извършените и
актувани СМР-та по съставените протоколи № 1-10 в размер на 16 201.62 лв.,
както и неустойки за забава, за което е определен 3 дневен срок. Коментираното
писмо няма данни да е получено от възложителя, като приложената обратна
разписка – л.138 е с посочена пратка, без да е удостоверено съдържанието на
същата.
На 29.03.2017г. е съставен акт
за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, поради
смяна на строителя, който е подписан от всички участници в процеса на
строителство, освен от изпълнителя. Констатациите в същия са, че сградата е
изпълнена в груб строеж, изпълнени са основи – фундаменти, носеща метална конструкция, монтирани външни стени –
термопанели, монтирана покривна система; за изпълнени са приети площадков
водопровод с частично изпълнена водопроводна шахта и площадкова канализация.
Констатирано е, че част от изпълнените СМР са в отклонение от одобрените
проекти, тъй като в покривната система не са изпълнени вентилационни отвори за
вентилирането на покривната система и вентилацията на канализацията.
От приетата от съда и
неоспорена от страните СТЕ на в.л. С.Ж., изготвена след оглед на място се
установява, че посочените в протокол обр. № 10 дейности са изпълнени на място и
са на обща стойност 41 504.22 лв.. Уточнено е от експерта, че по
приложената към договора КСС няма
отделни позиции за изпълняване на отдушници на трите канализационни клона и за
изпълнение на пароотдушници на покривната изолация, въпреки че са предвидени в
одобрения проект. Вещото лице е констатирало, че по искане на възложителя е
променено фасадното оформление на сградата – от вертикално е изпълнено
хоризонтално монтиране на фасадните термопанели, което според експерта е
наложило изпълнение на допълваща метална конструкция за захващане на същите.
Експертът е посочил, че видно от приложената справка от метериологичната служба
по време на изпълнение на договора е имало продължителни периоди на лоши
метеорологични условия, непозволяващи извършване на СМР, така че да отговарят
на нормативните изисквания или БДС и европейските норми за качество, както и че
останалите неизпълнени довършителни работи са до голяма част свързани с т.нар.
мокри процеси, които не могат да се изпълняват при ниски температури. При
извършения оглед на място вещото лице е посочило, че водомерната шахта не е
завършена в пълен обем, поради незавършване на вертикалната планировка на
строежа, доколкото същата е в площта за транспортна комуникация – път за достъп
до халето и не може да се завърши, поради липса на ниво на горен капак.
Приетата от съда и без
възражения от страните ССчЕ на в.л. Д.С., която съдът кредитира, след като
констатира, че само два от съставените 10 броя протоколи обр. 19 са подписани
от възложителя и изпълнителя, сочи, че след извършена проверка в счетоводството
на ответника е установила, че всички фактури, издадени на база протоколи за
приемане на СМР обр. 19 с № от 1 до 10 са включени в дневниците за покупките и
е ползван данъчен кредит по тях в размер на начисления ДДС, както и че към
31.12.2017г. в счетоводството на същия е налично задължение към ищеца в размер
на 41 504.22 лв. по фактура № ********** от 09.03.2017г..
От приетата основна ССчЕ,
изготвена от в.л. В.Г. е видно, че след
проверка на счетоводната документация на дружеството ищец е установено редовно
водене на счетоводството, вкл. и във връзка с отразяване и осчетоводяване на
доставките на стоки и услуги в изпълнение на процесния договор.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че макар и неподписана от възложителя по договора за изработка
издадената от изпълнителя фактура № ********** от 09.03.2017г. следва да се
приеме като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, след
като съдържа необходимите реквизити за осъществяваните елементи на сделката.
Отразяването на същата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в
дневниците за покупко – продажби и в справките декларации по ЗДДС, както и
ползването на данъчен кредит от задължената страна, съставляват признание за
възникването и за размера на задълженията, за които е издадена фактурата, в
който смисъл са и Решение № 47 от 08.04.2013г. по т.д. № 137/2012г. II т.о. и
Решение № 172 от 13.01.2016г. по т.д. № 2535/2013г. I т.о..
При съобразяване уговореното в
чл.3.1 от договора за строителство, съдът приема, че волята на страните е
работата да се приема поетапно – с отделни приемо – предавателни протоколи,
съответно задължението на възложителя за заплащането й възниква с приемането й
т.е. уговореният начин на плащане на дължимото възнаграждение не е след изпълнение
на извършените СМР в пълен обем, а се дължи в 7 дневен срок от предаването,
респ. приемането на поетапно изпълнената работа. В този смисъл и възраженията
на ответника за това, че е възразил по отношение на качеството на извършената
работа чрез лицето, осъществяващо инвеститорски контрол инж. И.Д., още на
19.10.2016г. по отношение на работите
актувани с протокол № 3 е без никакво значение за повдигнатия за разрешаване
спора, тъй като тези работи, въпреки възраженията са приети от възложителя, за
което свидетелства и осчетоводяването на издадена въз основа на него фактура, а
и извършеното плащане на стойността, за която е издадена същата.
По отношение на работите, за
които е съставен протокол обр. 19 № 10 от 08.03.2017г. и чието заплащане се
претендира в настоящото производство ще се посочи, че фактът дали договора е
развален, така както твърди ищеца е без особено значение за спора, тъй като
същия договор е за продължително изпълнение и евентуалното му разваляне на
основание чл. 87, ал.2 ЗЗД има действие занапред. Освен това в случаите на
едностранно разваляне и при започнало и налично частично изпълнение на
възложителя се дължи възнаграждение при съобразяване на обстоятелствата,
свързани с приемане на изработената част, причината довела до незавършване на работата
и ползата за възложителя от вече реализираното, в който смисъл е и решение №
196 от 05.03.2010г. по гр.д. № 747/2009г., III гр.отд. на ВКС. Няма спор, че съставения протокол обр. 19 № 10 от
08.03.2017г. не е подписан от възложителя, но това не означава, че работата не
е извършена. От приетото от съда и без възражения заключение на в.л. С.Ж. се
установява, че обекта е изграден в груб вид, както и че неизпълнени са елементи
от покривния детайл – отвори на вентилацията на покривната система и за вентилиране
на вертикалните клонове – 3 бр. на канализацията, които обаче не са включени в
КСС към договора за строителство. По отношение на възраженията на ответника, че
не е изпълнена в пълен обем водомерната шахта и площадковата канализация, съдът
съобрази установеното от експерта инж. Ж., че тези дейности са заложени за
изпълнение при реализацията на вертикалната планировка и предвид
синхронизацията им с котите на настилката, които с оглед етапа на строителство
не са били извършени, констатираното частично изпълнение е напълно оправдано и
е актувано като такива в съставения акт № 10. Казаното означава, че е налице
изпълнение на договореното – вж. чл.1, ал.1 и ал.2 от договора, а
неизпълнението на невъзложени и неприети работи не е основание възложителя да
откаже приемането на точно изпълненото. Други възражения за неприемането на
актуваните работи не са заявени от възложителя, поради което и съдът приема, че
същия е приел изработеното с конклудентни действия, доколкото ползва
изработеното по предназначение, съобразно етапа на строителство и предвид
уговореното поетапно предаване на извършената работа. От значение е и извода,
направен от вещото лице инж. С.Ж. в изготвеното от него допълнително
заключение, че технологичната последователност при изграждане на покривната
система и канализационните вертикални щрангове е едновременно или след
изпълнение на покривния детайл да се изпълни и вентилирането на покрива, както
и вертикалните канализационни клонове т.е. възможни са и двата варианта на
изпълнение. Следва да се посочи и факта, че по делото са налице данни за
изготвени оферти от изпълнителя за останалите невъзложени работи по изработка
на отвори на вентилацията на покривната система и за вентилиране на
вертикалните клонове – 3 бр. на канализацията, изпратени на възложителя за
приемане, които обаче са останали неприети.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че изработеното е в съответствие с възложеното и затова СМР-тата, за
които е съставен протокол № 10 от
08.03.2017г. следва да заплатени от възложителя. Искът за заплащане на сумата
от 41 504.22 лв. е основателен и ще се постанови решение, с което
ответникът бъде осъден да заплати посочената сума на ищеца.
По отношение на претенцията за
заплащане на сума в размер на 19 441.96 лв., представляваща окончателно
плащане в размер на 5 % по извършените и актувани СМР-та с Актове обр. 19 съдът
прие следното: Каза се вече задължението за заплащане на поетапно извършените
СМР, съгласно чл.3.1 е предвидено да бъде изпълнено в 7 дневен срок от
подписване на приемо – предавателните протоколи Акт обр. 10, придружени със
сертификати и декларации за съответствие, както и с оригинал на издадената
фактура. С писмо от 10.02.2017г. на електронната поща на възложителя са
изпратени Акт № 9 и придружаващи го документи, а със следващо такова от
11.02.2017г. възложителя е поканен да приеме съставения акт № 9. На
15.02.2017г. издадената фактура № ********** въз основа на съставения акт № 9 и
за стойността на актуваните работи. На 08.03.2017г. е издаден протокол № 10, а
на 09.03.2017г. е издадена и фактура за стойността на актуваните СМР, а с писмо
изх. № 95 от 09.03.2017г. е направено изявление от изпълнителя до възложителя
за разваляне на договора, поради неизпълнение на последния за заплащане на
поетапно извършени работи, като е даден 7 дневния срок от получаването му за
заплащане на същите. Последното е достигнало до адресата, видно от приложената
обратна разписка – л. 128 на 10.03.2017г. като в определения за това срок
възложителя не е изпълнил задължението си за плащане на актуваните и поетапно
извършени работи, поради което и съдът приема, че същото е произвело действието
си и считано от 17.03.2017г. договора е развален.
Не може да се приеме
възражението на ответника, че изпълнителя е неизправна страна, тъй като
изпълнението му е неточно във времево отношение или закъсняло. Срокът за
изпълнение на възложените СМР е уговорен на 120 календарни дни, като същия
започва да тече от по-късната от датите на съставяне на Протокол обр. 2, от
представяне на копие от разрешението за строеж или работните проекти – един
комплект. Протокол обр.2 за открИ.е на строителна площадка и определяне
строителна линия и ниво на строежа е съставен на 19.08.2016г., на която дата е
предаден на възложителя е архитектурния проект за обекта, но без част Електро –
вж. л.189, а разрешението за строеж е № 19-313 от 20.06.2016г.. Или макар и
съдът да приема, че фактически изпълнението на възложените СМР да е започнало
на 19.08.2016г., то не може да се приеме за основателно възражението на
ответника, че изпълнението е закъсняло по вина на изпълнителя, тъй като
уговореното условие за начало на срока за изпълнение не е настъпило към тази
дата, доколкото не е представен пълен работен проект, така както е уговорено в
чл. 4 от договора. Или налице е хипотезата на чл. 95 ЗЗД – кредиторът е в
забава, тъй като не е оказал необходимото съдействие на длъжника, за да
обезпечи неговото изпълнение, тъй като е предал част електро от проекта в един
по-късен момент – вж. показанията на св. Р. – „…част „Електро“ дойде по-късно,
но не помня точно кога по-късно…“, потвърдени и от св. Д., която забава
освобождава от отговорност изпълнителя. Не може да се приеме, че е налице и
виновно неизпълнение от страна на изпълнителя в посока – неточно във времево
отношение, предвид установеният факт, както от приетата СТЕ, така и от
събраните гласни доказателства и конкретно показанията на св. Р., който твърди,
че по искане на възложителя е била променена фасадата и конкретно начина, по
който се редят термопанелите – от вертикал на хоризонтал, което е повлияло на
срока за приключване на обекта. Изложеното до тук съпоставено с факта, че
извършената работа и била приета и заплатена от възложителя, налага да се
приеме, че евентуално неизпълнение в посока – неточно такова във времево
отношение е било незначително с оглед кредиторовия интерес и не може да
обоснове извод за неизправност на изпълнителя.
Затова и следва да се приеме, че договора за строителство е развален от
изпълнителя и е настъпило условието на чл. 23, ал.3 от договора, поради което
възложителя е длъжен да му заплати всички извършени и приети работи, в т.ч. и 5
% от стойността на същите, представляваща окончателно плащане. По изложените
съображения искът за присъждане на сумата от 19 441.96 лв. е основателен и
следва да се уважи.
По исковете с правно основание чл.92 ЗЗД:
Страните са уговорили в чл. 21 от договора, че възложителят дължи
неустойка на изпълнителя в размер на 0.5 % от стойността на дължимите суми за
всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на договора. По
отношение на вземането, за което е издадена фактура № ********** от
15.02.2017г. съдът приема, че от доказателствения материал по делото не се
установява ищеца да е изпълнил задължението си за представяне на оригинална
фактура, така както е уговорено в чл.3.1 от договора, за да е изпаднал в забава
възложителя за плащането й. Приложената на л.79 обратна разписка не съдържа
данни за съдържанието на пратката, поради което и не може да се приеме, че
именно документите, посочени в чл.3.1 от договора са изпратени от изпълнителя
на възложителя. Последно коментираното не позволява вземането да се приеме за
изискуемо, доколкото не е установено изпълнение на условието по чл.3.1, за да
започне да тече 7 дневния срок, уговорен в посочената разпоредба. Искът за заплащане на сумата от
3804.56 лв., представляваща неустойка за забава плащането на вземането по
фактура № ********** от 15.02.2017г. за периода от 24.02.2017г. до
03.04.2017г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираната неустойка за забава плащането по фактура № ********** от 09.03.2017г. за
извършени СМР, съгласно протокол за приемане на СМР № 10 от 08.03.2017г. съдът
констатира, че издадената фактура е изпратена на възложителя с пратка на ЕКОНТ,
в която е изрично посочена – л. 127 и получена на 10.03.2017г. от представител
на ответника. Предвиденият в чл.3.1. от договора 7 дневен срок е започнал да
тече на посочената дата – 10.03.2017г., тъй като с писмо от 06.03.2017г. ищеца
е изпълнил задължението си за изпращане на останалите посочени в чл. 3.1 от
договора документи и съответно е изтекъл на 17.03.2017г., а от 18.03.2017г.
ответника е в забава. В чл. 21, ал.2 от договора страните са предвидили, че ако
забавата продължи повече от 40 календарни дни плащането дължи неустойка в
размер на 1% от стойността на дължимите суми за всеки просрочен ден, но не
повече от 30 % от стойността на договора. От приетата от съда и без възражения
от страните ССчЕ на в.л. В.Г. се установява, че размера на претендираната
неустойка за забава за периода от 18.03.2017г. до 31.05.2017г. е 31 128
лв., за който размер иска е основателен и ще се уважи, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
й заплащане.
От ищеца е заявена за заплащане и неустойка за забава плащането на
сумата от 19 441.96 лв., представляваща окончателно плащане на извършени и
приети работи. Съгласно чл. 23.3 от договора независимо от причините за
прекратяване/разваляне на договора на изпълнителя се дължи в 7 дневен срок
плащане на всички извършени и приети или годни за приемане СМР. Изискуемостта
на вземането е настъпила, след като ищецът е отправил изявление за разваляне на
сключения договор – вж. писмо № 95 от 09.03.2017г., получено от ответника на
10.03.2017г. – л. 128 и в дадения му срок не е изпълнил, а предвидения в чл.
23.3 от договора 7 дневен срок от развалянето му е изтекъл на 25.03.2017г..
Затова и като съобрази приетата ССчЕ на в.л. Г. съдът намери, че иска е изцяло
основателен до размера, установен от последната 13 026.14 лв. и за периода
от 26.03.2017г. до 31.05.2017г., за която сума ще се осъди ответника, ведно със
законната лихва, считано от 02.06.2017г. до окончателното й заплащане.
При този изход на спора се дължат разноски и на двете страни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, съразмерно с
уважената част от исковете и съобразно приложения списък на разноските, които
съдът констатира да са в размер на 10 881.11 лв. и представляват направени
разноски в обезпечителното производство по заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение и в настоящото производство по заплащане на държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете и съобразно приложения списък,
които съдът намери, че са в размер на
87.60 лв. и за които следва да бъде ангажирана отговорността на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ
„ФАРМАКОН-АДЕЛА МАРИНОВА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Карлово, ул. Ангел Кънчев № 30 да заплати на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Димитровград, ул. Колю Фичето № 15, ет.1, ап.1 следните суми:
41 504,22
лв., представляваща дължима стойност на доставени материали и извършени СМР,
съгласно Констативен протокол за извършени СМР № 10 и издадена Фактура №
1002503 от 09.03.2017 г. по договор за строителство от 16.08.2016г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г.
до окончателното й заплащане;
19 441,96
лв. с ДДС, представляващи 5% от стойността на извършените и актувани СМР
по Протоколи за приемане на СМР от № 1
до № 10 вкл., дължими като окончателно плащане на извършени и приети СМР по
договор за строителство от 16.08.2016г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г.
до окончателното й заплащане;
31 128 лв. –
неустойка, на основание чл. 21, ал. 2 от Договора за строителство от
16.08.2016г., дължима за забава в плащането на сумата от 41 504,22 лв. с
ДДС по Фактура № 1002503 от 09.03.2017 г. за периода – 18.03.2017 г. –
31.05.2017 г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното й
заплащане;
13 026,14
лв. – неустойка, на основание чл. 21, ал.2
от Договора за строителство от 16.08.2016г., дължима за забава плащането
на сумата от 19 441,96 лв. с ДДС, представляващи 5% от стойността на
извършените и актувани СМР по всеки един от Протоколи за приемане на СМР от № 1
до № 10 вкл., дължими като окончателно плащане за периода на забава от
26.03.2017 г. до 31.05.2017 г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до
окончателното й заплащане;
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Димитровград, ул. Колю Фичето № 15, ет.1, ап.1 да бъде осъден ЕТ
„ФАРМАКОН-АДЕЛА МАРИНОВА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Карлово, ул. Ангел Кънчев № 30 да му
заплати сума в размер на 3 804,56
лв., представляваща неустойка, на основание чл. 21, ал. 1 от Договора, дължима
за забава в плащането на сумата от 20023,24 лв. с ДДС по Фактура № 1002485 от
15.02.2017 г. за периода – 24.02.2017 г. – 03.04.2017 г.
ОСЪЖДА ЕТ
„ФАРМАКОН-АДЕЛА МАРИНОВА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Карлово, ул. Ангел Кънчев № 30 да заплати на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Димитровград, ул. Колю Фичето № 15, ет.1, ап.1 сума в размер на
10 881.11 лв., представляваща разноски съразмерно с уважената част от
исковете, направени в обезпечителното производство по заплащане на държавна
такса и адвокатско възнаграждение и в настоящото производство по заплащане на
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. Колю Фичето № 15, ет.1,
ап.1 да заплати на ЕТ „ФАРМАКОН-АДЕЛА МАРИНОВА“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Карлово, ул. Ангел Кънчев № 30 сума в размер на 87.60
лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ПАС.
Съдия: