Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер ………..                                 09.06.2009 година                     град Стара Загора  

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорски районен съд                                                   Пети  граждански състав

На девети юни                                                                 Година две хиляди и девета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                               Председател: С.Г.                                                                                                                                                               

Секретар: Е.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия С.Г.

гражданско дело номер 1979 по описа за 2009 година.

 

 

 

Производството е по реда на чл.12 и следващите във връзка с чл.4 от Закона за защита срещу домашното насилие.

 

Молителката В.Д.Д. твърди в молбата си, че с ответника по делото са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен по силата на влязло в сила съдебно решение №40/19.03.2008 г. постановено по гражданско дело № 187/2008 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което упражняването на родителските правата над роденото от брака им дете Н. К. са предоставени на нея. Твърди още, че през целия период на развода между нея и ответника тя и детето са подложени на психически тормоз от негова страна, като нееднократно тя била обект на физическо насилие от страна на ответника. Психическото насилие, което ответникът упражнявам върху нея и малолетното им дете се изразявало в непрестанни обиди и ругатни, съпроводени с нецензурни думи, които ставали в присъствието на детето.  Молителката твърди, че на 01.05.2009 г. ответникът взел детето Надежда, като уговорката помежду им била на 04.05.2009 г. същият да върне детето на майката. Тъй като същият не спазил уговорката, молителката се опитала да се свърже с ответника и дъщеря си по телефона, но същият не разрешил на дъщеря им да говори с нея, като отправял към нея обидни думи и заплахи. По този повод сигнализирала полицейските служители в РПУ – Стара Загора, но от там и било отговорено, че те не могат да предприемат съответните действия, тъй като бащата и детето се намирали в Пловдивска област. Обстоятелството, че не може да се свърже с детето си създало у нея силен страх, тъй като се притеснявала, че е възможно ответника да упражни психически тормоз върху дъщеря си. Късно вечерта на 04.05.2009 г. детето Н. К. се обадила на майка си по телефона, като й казала, че ще бъде върнато на следващия ден по обяд. На 05.05.2009 г. молителката заедно с ответника и детето, съпровождани от брат му, съпругата и двете им деца отишли на разходка в „Зоопарка” на Аязмото. Ответникът настоял да вземе детето и да го заведе на почивка от 18.06.2009 г. до 06.07.2009 г., като молителката му отговорила, че в този период е възможно дъщеря им да бъде със съученици на летен лагер. След което ответникът ударил силно по лявата ръка молителката при което тя изпуснала торбичката с чипс, която държала, след което си тръгнали. Сочила още, че ответникът я е настигнал и силно я е стиснал в областта на предмишницата на дясната й ръка, след което я е разтърсил с думите „ще те пребия ……”, след което отправил закани към нея. По повод на възникналия инцидент между ответника и молителката при тях отишъл брата на ответника, който застанал между тях. След инцидента молителката седнала на една пейка заедно с Т.Л. К., като при тях отново се приближил ответника, който отправил закани към нея. В молителката се породил основателен страх от изпълнение на заканите на ответника. Сочи още, че това е акт на психическо насилие спрямо нея и малолетното й дете. Счита, че за нея и детето се поражда правния интерес да бъдат защитени от бъдещи посегателства на ответника. Поради това моли съда  да издаде заповед за защита, с която да наложи следните мерки: Да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; да бъде забранено на ответника да приближава жилището, в което живее молителката и детето й на ****************, както и местоработата и в град Стара Загора, „**********” ЕООД  в индустриална зона; да бъде забранено на ответника да приближава училището на детето – VІ ОУ „*******” – Стара Загора, както и  местата за социални контакти и отдих.

В съдебно заседание молбата се поддържа от адвокат М. Г..

 

Ответникът по молбата С.Т.К., чрез процесуалния си представител, адвокат Д. взема становище, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли, като излага подробни съображения за това в съдебно заседание.

 

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства намери за установено следното:

 

От представеното по делото решение №40/19.03.2008 г., постановено по гражданско дело № 187/2008 г. по описа на Районен съд - Стара Загора бракът между страните по делото В.Д. К. и С.Т. К. е прекратен по взаимно съгласие. Със същото решение упражняването на родителските права над роденото от брака дете Н. С. К. е предоставено на майката.

 

Видно от представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН  от 11.05.2009 г. молителката е удостоверила, че на 05.05.2009 г. е пострадала от домашно насилие изразяващо се в осъществяван психически тормоз и физическо насилие от страна на бившия и съпруг извършено на 05.05.2009 г. в град Стара Загора, „Зоопарк Аязмото”.

 

По делото е представен договор за наем на недвижим имот от 04.03.2008 г.   от който се установява, че молителката В.Д. живее на квартира в жилище находящо се в град Стара Загора, *************.

 

Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН – домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или в родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

 

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

 

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите: Н.З.П., К. Г. С.а, В. Т.К. и Т. Л.а К..

 

От разпита на свидетелката Н.П., се установява, че същата не е присъствала на инцидента. Същата обаче заявява, че молителката и се е обадила по телефона и й казала, че детето не било върнато в уреченото време. Твърди, че не е присъствала на инцидента станал на 05.05.2009 г. в „Зоопарк Аязмото” в град Стара Загора, но молителката й била разказала, че ответникът  я е ударил по ръката, стиснал я е силно и я е разтърсил. Твърди, че тя лично е чувала, че ответника е обиждал молителката.

От разпита на свидетелката К. С. се установява, че познава двете страни по делото. На въпросния ден същата не е била очевидец на инцидента, но молителката й споделила, че по време на разходката ответникът я обиждал, като я наричал „боклук, курва и че не става за майка”, като я хванал за ръката и я е разтресъл. .

 се установява, че същите на 05.05.2009 г. те заедно с ответника  са върнали детето на майка му от град Пловдив в град Стара Загора, като са отишли на разходка в „Зоопарк Аязмото”. Свидетелят К. твърди, че не е виждал ответника да удря и да обижда молителката. След като решили да тръгват, молителката отказала да се качи в колата и да тръгне с тях. Свидетелката Та. К. твърди, че на 05.05.2009 г. тръгнали от град Пловдив за град Стара Загора за да върнат детето. Решили да отидат на разходка в „Зоопарк Аязмото”. Заявява, че не била чула ответника по делото да е обиждал или да е удрял молителката. Заявява, че след като видяла чипса на земята попитала молителката какво става и тя и отговорила, че ответника я е ударил по ръката. Твърди, че съпруга й (свидетеля Васил Т.К.) застанал между тях и ги предупредил да не се карат пред децата.

Свидетелските показания следва да бъдат обсъдени с оглед и другите представени по делото доказателства. Действително свидетелските показания на свидетелите Н.З.П., К. Г. С. са косвени, тъй като същите не са присъствали на инцидента, но съдът ги кредитира, тъй като същите са без противоречиви, логични и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Съдът не кредитира свидетелските показания на В.Т.К. и Т. Л. К.а, тъй като разпитаните свидетели са заинтересовани от изхода на делото. На следващо място от показанията на свидетелката Т. Л. К. макар и косвено се установява, че между страните по делото е възникнал конфликт, тъй като същата заявява, че съпругът й застанал между тях и ги предупредил да не се карат пред децата.

 

По делото е изготвен и представен социален доклад от Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” относно детето Н. К.. От същия се установява, че детето при разговор със социален работник заявява, че не иска да се среща с баща си, защото изпитва страх. Детето се бояло, че баща й може да я „открадне” от майката. В присъствието на детето бащата обиждал майка й, като я наричал „боклук”, „циганка”, „куче мръсно”. Установява се още, че детето е било свидетел на грубо отношение на бащата С.К. към майката. Това се отразява негативно на психическото, социалното и нравствено развитие на детето.

           

Като взе предвид гореизложеното съдът намира за установено, че на 05.05.2009 г. ответника по молбата е извършил акт на домашно насилие изразяващ се в осъществен психически тормоз и физическо насилие върху молителката  В.Д., бивша негова съпруга. Защита по този закон може да търси всяко лице пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг – чл.3, т.1 от ЗЗДН. Предвид разпоредбата на закона молителката е активно легитимирана по молбата предмет на настоящото производство

 

Съдът приема за установено, че на същата тази дата ответникът е ударил молителката през ръката в град Стара Загора в „Зоопарк Аязмото”, като е отправил към нея заплахи и обиди към нея. Това поведение от страна на нарушителя съдът приема, като акт на физическо и психическо насилие над молителката и  психическо такова по отношение на детето Н. С.К..

 

По изложените съображения и с оглед разпоредбите на чл.13 от ЗЗДН съдът намира, че са налице предпоставките за издаване на заповед за защита на молителката. Това обосновава необходимостта да бъде предоставена защита срещу домашно насилие, чрез мерките предвидени в закона.

 

От така поисканите в молбата мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът намира за подходящи в случая мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН – задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на нарушителя да доближава жилището, местата за социални контакти и отдих на молителката.

 

На основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН съдът намира, че следва да наложи на ответника глоба в размер на 200,00 (двеста) лева.

 

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 30,00 (тридесет) лева.

 

            Водим от горното, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, С.Т.К. с ЕГН:********** ***, обл.Пловдив, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие – психическо и физическо по отношение на В.Д.Д. с ЕГН:**********, негова бивша съпруга.

 

ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на С.Т.К. с ЕГН:********** ***, обл.Пловдив ДА ПРИБЛИЖАВА жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на В. Дмитриева Д., ЕГН:***********, бивша съпруга за срок от шест месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН, С.Т.К. с ЕГН:********** ***, обл.Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева, в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт и сметка на Районен съд - Стара Загора.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН, С.Т.К. с ЕГН:********** ***, обл.Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 30 (тридесет) лева, в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт и сметка на Районен съд - Стара Загора.

 

РАЗПОРЕЖДА да бъде издадена заповед за защита, която да съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.2 от ЗЗДН, като копие от същата да се изпрати на РПУ гр.Стара Загора, ведно с препис от настоящото решение, за сведение и изпълнение.

 

Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от връчването му, пред Старозагорският окръжен съд, като обжалването не спира неговото изпълнение.

           

 

           

                                                Районен съдия: