ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пловдив, 30.03.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав, в
закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като
разгледа частно административно дело №781/2021година
по описа на съда, докладвано от председателя и взе предвид следното:
Производство по чл.
41 ал. 3, във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на търговско дружество “В.Т.75“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в с.
Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 55,
представлявано от управителя В.И.Т., против Действия на органите по
приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 050901794004_3 от 15.03.2021 г., потвърдени с Решение № 72 от 16.03.2021
г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на атакуваните действия, като се иска тяхната отмяна от Съда. Оспорват се
изводите на органите по фискален контрол, че дружеството няма ДМА, че липсват
банкови сметки, както и че според тях липсва риск да се избегне недеклариране
или укриване на приходи за бюджета и внасяне на данъци. Моли се да бъдат
отменени посочените действия. Претендират се сторените разноски.
Ответникът
по жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител, в писмено становище излага съображенията си, че процесните
действия са правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат
потвърдени. Претендира се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът възприе следното от фактическа страна:
Установява се по делото, че на 15.03.2021 г. в
пункт за фискален контрол с.Първенец, общ.Родопи обл.Пловдив слад 82 на Стокова
борса „Родопи -95“АД, органи по приходите при Дирекция „Фискален Контрол“ при
ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България по реда на Глава ХV
А от ДОПК. При проверка на мястото за разтоварване за съответствие между
посоченото в документите за превоз и вида и количество на разтоварената стока,
те установили съответствие относно количеството превозвана стока ябълки пресни
20280 кг. С пазарна оценка 32245.20 лева, превозвани с МПС марка ДАФ, рег. № ***
и ремарке рег. № ***, като същата е осъществена в присъствието на водача Х.Г.К..
За същата имало осъществен фискален контрол и на пункт „ГКПП Видин-Дунав мост
2“, обективирана в Протокол №0509017940004_1/14.03.2021г.. В хода на проверката органите по приходите са
извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Наредба №
Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България и изискванията към фискалните контролни пунктове /наричана по-долу
само Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./, като от придружаващите стоката превозни
документи са снети данни за получателя, превозвача, за доставчика, за вида и
количеството на стоката, мястото на получаване, датата и часа на разтоварване. Резултатите
от извършената проверка били отразени в процесния Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 050901794004_3
от 15.03.2021г.. Констатирано е в присъствието на представляващия
управител на жалбоподателя В.И.Т. и
водача на превозното средство, че транспортното
средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от
водача час, дата и място, както и че поставеното техническо средство за контрол
на транспортното средство е с ненарушена цялост. Тези действия са обективирани
в Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 050901794004_1
от 15.03.2021г.. В резултат на осъществените действия по установяване
съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно данните от
превозните документи и фактически установените такива на място при
разтоварването, както и при проверка в
информационната система на НАП са установени следните факти и обстоятелства,
дали основание на органите по приходите да предприемат действия за обезпечаване
на доказателства на основание чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК: Задълженото
лице не притежава собствени ДМА няма открити и декларирани банкови сметки,
което поражда съмнения за начина, по който се извършват разплащанията с
доставчиците; Съмнение за намаляване на данъчните задължения чрез непълно
отчитане на приходи от продажби на стоки; Индикация за риск от недеклариране и
укриване на приходи, невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане.
Затова на основание чл.121а, ал.3 от ДОПК е определено обезпечение относно вида
на превозваната стока „ябълки - пресни“, количество от 20280кг., пазарна цена
за 1брой от 1,59 лв., обща стойност на пазарната цена 32245,60 лв., размер на
обезпечението 9673,56 лв.. Изрично е посочено, че сумата за обезпечение следва
да се преведе по цитираната в протокола банкова сметка ***. Пловдив, а банковата
гаранция или платежното нареждане за преведена да бъдат представени на Началник
отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в срок от 72 часа, който започва да тече
от крайния час на приключване на проверката. Посочено е в протокола, че на
основание чл. 121а, ал. 4, в случай, че обезпечението не се представи в срок до
72 часа от изземването, а при бързо разваляща се стока - до 24 часа, стоката се
смята за изоставена в полза на държавата. Стоката е оставена на отговорно
пазене, като за пазач на стоката е назначен В.И.Т., управител на проверяваното
дружество. В тази връзка е съставен Приемо-предавателен протокол от 15.03.2021г..
на 15.03.2021г е постъпило посоченото обезпечение в размер на 9673.56 лева от „В.Т.-75“ ЕООД по сметка на ТД на
НАП-Пловдидв, за което е издаедна и служебна бележка ВО-05-48/15.03.21г..В тази
връзка е съставен и Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 050901794004_7 от 15.03.2021 г., с който на основание чл. 121а, ал. 3,
изречение 2, предложение второ от ДОПК, органите по приходите освободили
иззетата с Протокол № 050901794004_3/15.03.2021г. стока с висок фискален риск. В
срока по чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по
административен ред процесните действията на органите по приходите, обективирани
в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901794004_3
от 15.03.2021г. пред горестоящият административен орган, който с Решение № 72/16.03.2021г.
на директор ТД на НАП-Пловдив е отхвърлил жалбата. За да постанови този
резултат, решаващият орган изцяло е възприел констатациите, съдържащи се в
цитираните по-горе протоколи и е приел, че безспорно е установено наличието на
хипотезите на чл. 121а, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК за обезпечаване на доказателствата.
При така установеното от фактическа страна, като се запозна със становището на страните и прецени събраните писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното
от правна страна:
Процесните действия са обжалвани в предвидения за това
срок пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който със свое
Решение №72/16.03.2021
г. е отхвърлил жалбата на дружеството, поради което
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, поради следните
за това съображения:
Обжалваните действия са предприети по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК от
материално компетентни органи на приходната администрация /видно от представена
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор
на НАП на лист 33 по делото/, при осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск (уреден в Глава Петнадесета „а“ от
ДОПК). При извършената проверка на дружеството-жалбоподател
органите по приходите са приели за установено, че при последващо разпореждане с
процесната стока, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни – хипотеза, допускаща предприемане на действия по
обезпечаване на доказателства, уредена в чл. 121а, ал. 3 във връзка с ал. 2 и
чл. 40 от ДОПК. Така посочената разпоредба предвижда, че в случаите по ал. 1 и
2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на
доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда и определя
размер на обезпечението, като стоката и документите за стоката се изземват. В контекста на цитираните норми, съдът
констатира, че от съдържанието на процесния протокол не се установява по какви
конкретни съображения и въз основа на какви точно данни, органите по приходите
са приели, че са налице предпоставките на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, за да предприемат действия по обезпечаване на доказателствата. Обезпечаването
на доказателствата по смисъла на чл.121а, ал. 3 във вр. с чл. 40 от ДОПК се
извършва посредством изземването на стоките и придружаващите я документи и продължаване
на забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК. В чл. 121, ал. 3
от ДОПК е предвидено още, че „…стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на
стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й“. В хода на извършените
на дружеството проверки, е установено, че транспортното средство е пристигнало
на мястото на разтоварване в декларираните от водача час, дата и място, като
поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с
ненарушена цялост и същото е отстранено, при разтоварването на стоката е
констатирано пълно съответствие между декларираното и установеното количество
стока. Не се твърди дружеството да има ликвидни и изискуеми задължения. Други
фактически констатации в оспорения протокол не се съдържат. Липсват изложени
съображения относно конкретната доставка и защо се приема, че при последващо разпореждане
със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, органът по
приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства,
водещи до този извод. Липсата на собствени ДМА само по себе си не е обстоятелство, което да обоснове наличието на
предпоставките по чл. 121а, ал. 2 ДОПК, а именно, че при последващо
разпореждане с процесната стока, събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Достатъчно в тази насока е да се
отбележи, че не съществува законодателство, което да поставя като изискване
притежанието на движими и/или недвижими вещи от конкретно лице като гаранция за
осъществяване на съответна на закона търговска дейност. Другото посочено
основание – липса на банкови сметки, е излишно да бъде коментирано, доколкото
от данните по делото безпротиворечиво се установява че дружеството притежава две банкови сметки (в евро и в лева),
открити в Пощенска банка („Юробанк България“ АД) на 13.11.2020г..
Неизлагането
на всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което от своя страна
представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с §
2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл.121а, ал. 2 от ДОПК изисква конкретно установяване от органа
по приходите (а не предположение) на точни факти, последица от проявлението или
липсата, на които е състояние, при което след разпореждане със стоката,
несъмнено събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни. Впрочем, в случая дори не е посочено събирането на кои точно
данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено.
Относно размера на определеното обезпечение съдът
констатира, че не са спазени изискванията на чл.121а, ал.3 от ДОПК, според
който текст обезпечението се определя в размер 30 на сто от пазарната стойност
на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. В закона
липсва изрична разпоредба за начина на определяне на пазарната стойност на
стоката и органа и/или лицето, което я определя. Несъмнено е, че обезпечението,
а следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде определено още в
протокола/акта, с който е постановено временното изземване на стоката и
налагане на обезпечителните мерки. Последният се съставя от органите по
приходите и съответно, същите са компетентни да определят и пазарната стойност
на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл. В тази насока, трябва да
се посочи и това, че Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., не изисква пазарната цена
във всички случаи да бъде определяна от независим лицензиран оценител и/или
вещо лице. Напротив – допуска се само по преценка на органите по приходите да
бъдат ползвани такива оценки. В тази връзка разпоредбата на §1, т.8 от ДР на
ДОПК сочи, че пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Съответно, в § 1,
т. 10 от ДР на ДОПК са описани конкретните методи, посредством които може да се
определя „пазарната цена“, когато това е необходимо във връзка с приложението
на конкретни разпоредби на процесуалния кодекс. Първо посочен между тях е
„методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци“ и той
именно, съгласно процесния протокол, е бил приложен в конкретния казус при
определяне на размера на обезпечението за освобождаване на процесните стоки.
Според разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. методът на
сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по
контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима
неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Ясно е, че
съобразно цитираната нормативна разпоредба, определянето на пазарната цена на
една стока към конкретен момент във всички случаи трябва да бъде извършено при
сравняване на цените и условията на точно определени конкретни сделки,
извършени между независими търговци, т.е. трети за жалбоподателя и
съконтрагентите му лица. За да бъде приложен този метод и съответно да се
определи пазарната цена на процесните стоки, безусловно необходимо е било органът
по приходите да констатира данни за конкретно извършени продажби в същия период
и със същите стоки между независими търговци и да съотнесе стойностите по тях с
процесните такива, като ги коригира, с оглед критериите, посочени в чл. 20 от
Наредбата. В тази връзка в обжалвания протокол от 15.03.2021г. не е изяснен
механизма на определяне на пазарната цена на стоката и размерът на
разпореденото обезпечение, за да се установи дали същите са определени в
съответствие с нормативно установения за това ред. Тези обстоятелствата фискалните
органи е трябвало да изследват и за тях е трябвало да изградят своите
констатации и изводи само, ако са налице несъмнени данни за наличието на
конкретни сделки между конкретни правни субекти, които имат за конкретен обект
идентични стоки. Такива към протокола липсват. Определянето на пазарната цена
на стоките не е основано на отделно индивидуализирани правни сделки, извършени
между точно определени правни субекти. Липсата на данни за определяне размера
на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие с нормативно
установения за това ред, без съмнение нарушава правата и законоустановените
интереси на същия в хода на административната процедура. Това пък налага да се
приеме, че жалбата, с която е сезиран съдът, е основателна, а оспорените действията
на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск № 050901778925_4 от 25.02.2021г. са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
При посочения изход на спора, на основание чл. 161
ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по
производството Същите се констатираха в размер на 800.00 лева за адвокатско възнаграждение съобразно представения Договор
за правна защита и съдействие от 19.03.2021г., и 50 лв. платена държавна
такса за образуване на съдебно производство. От ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което е неоснователно.
В случая с оглед на фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и
характера на действията, обективирани в оспорения протокол, които пряко и непосредствено засягат имуществената сфера на жалбоподателя, следва
да се определи настоящия административноправен спор като такъв с материален
интерес. Като такъв с материален интерес заплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 800.00 лева е съобразено с минималния размер съгласно чл. 8, ал.1,
т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, на основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на
търговско дружество „В.Т.-75“ ЕООД, ЕИК204055601,
седалище в с.Първенец, обл.Пловдив Действия
на органите по приходите, предприети по отношение на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 050901794004_3
от 15.03.2021г., потвърдени с
Решение № 72 от 16.03.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите гр. София да заплати на “В.Т.75“
ЕООД, ЕИК204055601, със седалище с. Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, сумата от 850.00/осемстотин
и петдесет/ лева разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.