РЕШЕНИЕ
№ 14617
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110131529 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Б. М.
срещу ЗД „Б.И.“ АД.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477,
ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди –претърпени болки, страдания и стрес от ПТП
настъпило на 05.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на претенцията към ответното дружество 23.02.2023 г.
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2023 г., около 21:30 часа, в град
София, по бул. „ИСТ.СЛ.“, в района на кръстовището, образувано с ул.
„Заводска“, с посока на движение от бул. „Р“ към ул. „К“, Н. С. Ф. управлявала
л.а. марка „ШК.“, модел „С.“, с peг. №*****. Пътното платно на бул.
„ИСТ.СЛ.“, се състояло от две платна, разделени с пътна мантинела, като
платното било предназначено за двупосочно движение и за всяка посока
имало по три пътни ленти. Преминаването на пътни превозни средства през
посоченото кръстовище се регулирало посредством светофарна уредба.
Ищцата твърди, че по ул. „Заводска“, с посока на движение към бул.
„ИСТ.СЛ.“, с правилно поставен обезопасителен колан, управлявала лек
автомобил марка „А“, модел „АЗ“, с peг. № **********, като в района на
кръстовището, образувано с бул. „ИСТ.СЛ.“ предприела преминаване през
кръстовището на разрешителен „зелен“ сигнал. В този момент водачът на л.а.
марка „ШК.“, модел „С.“, с peг. № *****, навлязъл в горепосоченото
кръстовище на забранителен „червен“ сигнал, като реализирал ПТП с
преминаващия от дясно спрямо посоката му на движение и на разрешителен
1
„зелен“ сигнал л.а. марка „А“, модел „АЗ“, с peг. № **********, управляван от
ищцата. Сочи, че Н. Ф. е нарушила правилата за движение по пътищата и
станала причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост
причинила на ищцата телесни увреждания: Повърхностна травма на
окосмената част на главата; Мозъчно сътресение. След ПТП ищцата била
откарана от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Ц Й. - ИСУЛ“ ЕАД гр. София, където
била поставена основна диагноза: Повърхностна травма на окосмената част на
главата. След ПТП ищцата била в тежко физическо и здравословно състояние.
Процесът на възстановяване бил съпроводен от непрестанни болки в областта
на главата. Твърди, че имала и други отрицателни изживявания - слабост,
сънуване на кошмари свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност,
безпокойство и притеснение, страхувала се да пътува в автомобил, изпаднала
в състояние на тревожност. Сочи, че на виновния водач Н. С. Ф. е съставен
АУАН № ******/05.02.2023г., за допуснато нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП и издадено Наказателно постановление № 23-4332- 002715/24.02.2023 г.
Твърди, че управляваният от Н. С. Ф. л.а. марка „ШК.“, модел „С.“, с peг. №
*****, е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество. Излага, че с молба с вх. № ОИ-134167/23.02.2023 г. до ответника, е
направила искане за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като със същата молба представила и удостоверение за банкова сметка,
но до настоящия момент не било изплатено такова. При тези твърдения моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „ШК.“,
модел „С.“, с peг. № *****. Оспорва механизма на ПТП, в това число и вината
на водача на застрахованото при него МПС, като сочи, че в случая събитието е
случайно. Сочи, че в случая не е съставен протокол за ПТП с пострадали лица,
което според ответника означавало, че няма увредени лица. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като сочи, че
същата е управлявала МПС без поставен предпазен колан. Сочи, че вина за
процесното ПТП има изцяло ищцата, т.к. била преминала червен сигнал на
светофарната уредба, движела се с превишена и несъобразена скорост и
отнела предимството на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва
наличието на причинна връзка между вредите и ПТП. Излага, че в случая
полученото увреждане е причинило болка, но нямало доказателства за
усложнения. Оспорва оздравителния процес да е бил продължителен. Оспорва
претенцията по размер и счита, че е прекомерно завишена. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото намира следното:
Безспорно е между страните, поради което е отделено от съда като
ненуждаещо се от доказване, че л.а. марка „ШК.“, модел „С.“, с peг. № ***** е
бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на процесното
ПТП – 05.02.2023 г.
Като писмени доказателства по делото са приети съставените по
административно-наказателна преписка във връзка с процесното ПТП
2
докменти, сред които: 1/ Наказателно постановление №********/24.02.2023 г.,
издадено от СДВР – Отдел „ПП“, което постановление е влязло в сила на
28.03.2023 г.; 2/ Акт за съставяне на административно нарушение №
******/05.02.2023 г., издаден от младши инспектор при СДВР – Отдел „ПП“;
3/ Скица на ПТП от 05.02.2023 г., изготвена от орган на МВР; 4/ Декларации
от Н. С. Ф. и от Й. Б. М.; 5/ Протокол за ПТП № 1826022/05.02.2023 г.
От съвкупния анализ на тези писмени доказателства се установява
следният механизъм на ПТП:
На 05.02.2023 г. около 19,30 часа л.а. „ШК. С.“, рег. № *****, управляван
от Н. С. Ф. се движи по бул. „ИСТ.СЛ.“ с посока от надлез „Н.“ към ул. „К.“ и
на кръстовището с ул. „Заводска“ навлиза на забранен /червен/ сигнал, при
работеща в нормален режим светофарна уредба, и реализира ПТП с
преминаващия на разрешен /зелен/ сигнал отдясно л.а. „А Спортбак“, рег. №
**********, управляван от Й. Б. М..
Разпитана като свидетел пред СРС Н. С. Ф., водач на л.а. „ШК. С.“, рег.
№ *****, при настъпване на процесното ПТП, излага, че си спомня да е
участвала в ПТП в началото на 2023 г. при управление на л.а. „ШК. С.“.
Посочва, че инцидентът настъпил около 19,30 ч. на булеварда пред Централни
софийски гробища. Участъкът бил осветен, а пътното платно било заледено.
Свидетелката твърди, че се движела със скорост от 50-60 км./ч. по трилентов
булевард, като първоначално се движила в дясната лента, а после се
престроила в средната. Преди и след нейния автомобил нямало други
превозни средства. Признава, че объркала светофарите, като видяла, че този за
завиване надясно свети зелено, но не забелязала своевременно, че сигналът за
продължаване направо е различен. В последния момент забелязала, че свети
жълт сигнал, а после и червен. Намалила незабавно скоростта до около 20-30
км./ч., но не успяла да предотврати удара с навлизащия в кръстовището
отдясно л.а. „А“, който завивал наляво. Ударът настъпил по средата на
кръстовището в средна лента, в началото. По другия автомобил имало видими
щети – бронята била огъната и била ударена предната лява гума. Момичето,
управлявало другия автомобил, извикало линейка, отишла полиция. Ф. била
затиснала с автомобила си шофьорската врата на другата кола, но водачката й
се преместила и излязла от дясната врата. На място дошла линейка, която
отвела водачката на увредения автомобил.
По делото е изслушано заключение по САТЕ, изготвено от в.л. Й., което
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
Заключението по САТЕ потвърждава механизма на ПТП, установен
от писмените документи и от свидетелските показания. Вещото лице описва,
че на 05.02.2023 г., около 19:30 часа, лек автомобил „ШК. С”, с рег. № *****,
се движи по бул. „ИСТ.СЛ.”, с посока надлез „Н.” към ул. „Каменоделска”, и
на кръстовището с ул. „Заводска”, поради преминаване на червен сигнал на
светофарната уредба, водачът реализира ПТП с движещия се от дясната му
страна, на зелен сигнал на светофарната уредба лек автомобил „А А 3”, с рег.
№ **********. От САТЕ се установява, че от техническа гледна точка,
причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „ШК. С”, с рег. № *****, който не се е съобразил с указанията на
светофарната уредба и е навлязъл в кръстовището на червен сигнал. Вещото
лице посочва, че инициалният удар е настъпил между предната лява част на
3
предната броня на лек автомобил „ШК.” и лявата странична част (предна лява
гума, преден ляв калник) на лек автомобил „А”. Установява се, че увреденият
автомобил е снабден с предпазен колан за водача, но при удар в лявата част на
л.а. „А А3” тялото на водача се измества наляво в посока на удара. В този
случай предпазния колан не ограничава странично движението на тялото. При
удар като в разглежданото ПТП предпазният колан се явява неефективен. При
изслушването на заключението по САТЕ вещото лице уточнява по реда на чл.
200, ал. 2 ГПК, че при заледена настилка на пътното платно сцеплението
намалява, поради което спирачният път се удължава. Независимо от това,
посочва вещото лице, за водачът на л.а. „ШК.“ е съществувала техническа
възможност да предотврати ПТП, ако се движи със съобразена с условията
скорост и започне да спира на достатъчно отстояние преди кръстовището.
Настоящият състав намира, че заключението по САТЕ е изготвено
компетентно и изводите се подкрепят от съвкупния доказателствен материал,
поради което го кредитира за установяване на механизма на ПТП и
техническите причини за настъпването на инцидента.
Пряка причинна връзка между ПТП и причинените вреди на водача на
увредения автомобил – Й. М., се установява от приетата по делото СМЕ.
От заключението по СМЕ се установява, че вследствие на пътно-
транспортния инцидент от 05.02.2023г. Й. Б. М. е получила следното
травматично увреждане: травма в областта на главата изразяваща се с
контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в лява теменна област на
главата. Вещото лице – д-р П., посочва, че при прегледа на М. след инцидента
в спешно отделение при ищцата не е приета мозъчна увреда въз основа на
анамнезата,нормалния неврологичен статус данните от
рентгенографиите.Поставената тогава диагноза е: Повърхностна травма на
окосмената част на главата.От локалния статус-подкожен хематом в лява
париетална/теменна област на главата.След ПТП неврологичният статус е бил
в граници на нормата,от рентгенографията на черепа във фасова и профилна
проекции не са описани травматични промени. След инцидента Й. Б. М. е
прегледана в спешния център на УМБАЛ „Ц Й.-ИСУЛ”. При прегледа е била в
ясно съзнание, с ясен спомен за случилото се, разказала, че ударила главата в
предното стъкло. Оплаквала се от главоболие и леко гадене. Неврологичният
статус е без данни за отпадна неврологична симптоматика. От образните
изследвания-рентгенографии на черепа във фасова профилна проекции не са
установени травматични промени на костите на мозъчния череп. След
прегледа е назначено лечение с нестероидни противовъзпалителни
медикаменти. Дадени са указания за наблюдение и поведение в следващите
дни.
Вещото лице излага в заключението си, че травматичните подкожни
кръвонасядания в областта на главата се резорбират за срок до десет дни в
зависимост от тяхната големина.По данни от личния преглед по данни на
ищцата той е резорбиран за този период. Ищцата е имала главобол с пулсиращ
характер, започващ от лява половина на главата, около петнадесет-двадесет
дни след травмата.
По данни от последния преглед Й. Б. М. е в добро общо състояние,ясно
съзнание,адекватна,всестранно ориентирана.Неврологичният статус е в
граници на нормата. Експертизата не намира невъзстановени увреди свързани
4
с процесното ПТП от 05.02.2023 г.
Експертът посочва, че в делото няма приложена медицинска документация
за съпътстващи заболявания при Й. Б. М., които да са оказали негативно
въздействие върху възстановителния процес
На въпрос на ответника в заключението е посочено, че процесните травми
могат да настъпят и при правилно поставен предпазен колан.
При изслушването на заключението в открито съдебно заседание, вещото
лице уточнява по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, че мекотъканните травми в
областта на главата, каквато травма е имала ищцата, подкожен травматичен
кръвоизлив, отшумяват в периода на 10-ина дни, но конкретният
възстановителният период и усещането за болка са индивидуални, тъй като
всеки човек възприема болката по различен начин. В посочения първоначален
период болките са по-интензивни. Вещото лице излага, че главата е много
добре инервирана, така че там има добри рецептори, които поемат болката. По
време на прегледа ищцата съобщила на вещото лице, че не е правила нови
консултативни прегледи в областта на главата. Споделила още, че е имала
главобол. Не е споделила за повръщане.
Пред СРС като свидетел е разпитан Божидар Методиев Ботев – баща на
ищцата Й. М.. Свидетелят Ботев излага, че посетил мястото на процесното
ПТП непосредствено след настъпването му, след като дъщеря му му се
обадила. Й. М. била много уплашена. На мястото на ПТП дошли органи на
МВР, както и линейка, която отвела М. в спешно отделение на ИСУЛ. В
болницата М. останала за прегледи и изследвания около 5-6 часа. Когато М.
била освободена от спешно отделение Божидар Ботев я прибрал у дома.
Ищцата била с „цицина“ на главата, в която имало вътрешен кръвоизлив.
Имала и синина на рамото.
Свидетелят излага, че ищцата имала главоболие няколко месеца, имала
световъртеж при рязко ставане, а след инцидента имала гадене и повръщала. В
тази част относно физическите болки, описани от Ботев, съдът не кредитира
показанията, тъй като те не са подкрепени от други доказателства, приети по
делото. Експертът по СМЕ изрично уточнява, че няма данни ищцата да е
имала повръщане, което би било симптом за черепно-мозъчна травма, при
прегледа също не е споделила такова оплакване. Относно периода на
физическите болки също следва да се кредитира заключението по СМЕ.
Макар и вещото лице да посочва, че усещането за болка да е индивидуално,
няма данни, които да потвърждават твърденията на Ботев, че
възстановителният процес е продължил няколко месеца.
Съдът обаче кредитира показанията на свидетеля за установяване на
негативните психическите преживявания на ищцата след инцидента, тъй като
те са житейски обясними и безпротиворечиви. Свидетелят твърди, че М. била
силно уплашена след инцидента; имала смущения на съдя за около месец и
половина; след инцидента отказвала да шофира, а сега го превела със страх.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни
изводи:
В тежест на ищцата е да докаже твърденията си, че в причинна връзка с
противоправно поведение на Н. Ф. е претърпяла твърдените неимуществени
вреди, както и тяхната продължителност и интензивност, както и че
5
ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента към
датата на настъпване на вредите.
Противоправността на поведението на Ф. се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от СТЕ.
Съдът приема за установено по делото, че на 05.02.2023 г., около 19:30
часа, лек автомобил „ШК. С”, с рег. № *****, управляван от Н. Ф., се движи
по бул. „ИСТ.СЛ.”, с посока надлез „Н.” към ул. „К”, и на кръстовището с ул.
„З”, поради преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, Ф.
реализира ПТП с движещия се от дясната й страна, на зелен сигнал на
светофарната уредба лек автомобил „А А 3”, с рег. № **********, управляван
от ищцата Й. М.. С поведението си хилипова е нарушила правилата за
движение по пътищата – а именно – разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 6, т. 1
ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинила на ищцата
травматично увреждане: травма в областта на главата изразяваща се с
контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в лява теменна област на
главата.
Установява се и обстоятелството, че гражданската отговорност на Ф. е
била застрахована от ответника, по силата на сключена полица със срок на
валидност обхващащ датата на ПТП. Съществуването на застрахователно
правоотношение е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване,
поради което и съдът приема, че ответното дружество носи отговорност за
вредите, причинени от Ф..
Що се отнася до вината, по силата на оборимата презумпция на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД същата се предполага. Ответникът не е релевирал конкретни
обстоятелства, които да изключват вината на Ф., нито сочи доказателства за
подобни факти, поради което по настоящото дело презумпцията на чл. 45, ал.
2 ЗЗД не е оборена.
Безспорно участието в пътно-транспортното произшествие е от естество
да предизвика и страхови изживявания при всеки индивид, както в случая се
установява и от показанията на бащата на ищцата, които съдът цени при
съобразяване на правилото на чл. 172 ГПК.
По възраженията на ответника. По пътя на пълното и главно доказване
не се установи действия от ищцата, които да допринасят за вредите или
противоправния резулатат, поради което възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Следователно при тези изводи виновен за ПТП е водача застрахован при
ответника, поради което следва само да се определи размера на обезщетението
за причинените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. степента и характера на телесното увреждане; 2. продължителност и
интензитет на физическите болки, 3. Необходимост от лечение и/или
операция, и/или чужда помощ, продължителен период до пълно
възстановяване на пострадалия 4. начинът на извършването на увреждащото
6
деяние причинило вредите; 5. обстоятелствата, при които е извършено; 6.
допълнителното влошаване състоянието на здравето, както и причинени
неудобства; 7. причинените морални страдания от осакатявания, загрозявания
и др. невъзстановими трайни увреждания (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.). Към
тези други следва да се добавят още следните критерии: 8. психологическите
аспекти на страданието свързани с личностните особености на пострадалия, 9.
Средните обезщетения определени от съдебната практика при сходни
наранявания и обстоятелства, 10. Развитието на икономическата обстановка в
страната, както и застрахователните лимити.
При така дадения отговор за критериите съдът приема следното
съобразно фактите по делото:
Съдът съобрази и размерите на обезщетенията определени със следните
актуални съдебни решения, които са влезли в законна сила и са постановени
по сходни казуси, както следва:
Решение № 3487 от 13.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1507/2023 г. –
ищцата е претърпяла повърхностна травма на меките тъкани на главата и
травма на рамото с кръвонасядания, като след преглед в болничното
заведение, е освободена, без медикаментозно лечение, с препоръки за покой и
наблюдение на състоянието. В цитирания случай уврежданията са причинили
болка и страдание, които се характеризират с невисока интензивност, които са
отшумяли за 7-10 дни след инцидента, като не е изключено и същите да са
продължили до 2 седмици, същата е могла да се обслужва битово- хигиенно,
като лечението е включвало обезболяващи медикаменти – само при нужда и
покой, както и липсват трайни увреждания на здравето на ищеца,
включително и не е причинена мозъчночерепна травма. Претърпени са
негативни психически изживявания. Уврежданиета са в резултат от ПТП,
настъпило през м. 07.2020 г. СГС е присъдил обезщетение от 2000 лева.
Решение № 2724 от 17.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 14755/2021 г. - на
ищеца вследствие на ПТП от 06.07.2019 г. са причинени следните уреждания:
контузия и подкожен хематом в лявата теменна област на главата и контузия
на гърдите и корема, като при такъв вид увреждания лечението е покой и
приемане на обезболяващи медикаменти, а болките и страданията, които е
претърпял ищецът са за период 20-25 дни, като през първите 10 дни с по –
голям интензитет. Ищецът е имал емоционални преживявания в разултат на
инцидента. От СГС е определено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 2 000 лева.
Извод: Обезщетенията за подобни увреждани получени по сходен начин
са по- високи от предявения размер в исковото производство и средно са в
размер около 2000 лв.
Съдът съобрази икономическата обстановка в страната към момента на
настъпване на процесното ПТП към момента на настъпване на ПТП, когато
МРЗ в страната е 780 лв., и към края на съдебното дирене, към който момент
МРЗ в страната се е увеличила до 933 лв..
Изводът е, че от датата на ПТП до настоящия момент икономическата
обстановка в страната се подобрява и приходите на населението нарастват. По
тази логика и размера на обезщетения поетапно и логично следва да се
увеличават, за да отговарят адекватно на нуждите на пострадалия.
7
При определяне на размера на обезщетението съдът следва да вземе
предвид още младата възраст на ищцата към момента на настъпване на
инцидента – 25 години.
Съдът като съобрази характера на претърпените физически и
психически страдания и неудобства, които включват физически болки, стрес
и страх, както и обичайната им продължителност, намира че справедливият
размер на обезщетението за физическите болки и психическите страдания,
причинени от процесното ПТП в случая са в размер на 2000 лв., т.е. искът е
изцяло основателен.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има само ищцовата страна.
М. е сторила разноски в размер на 470 лева, които следва да й бъдат
присъдени.
В процеса ищцата е представлявана от адвокат В. О., с който е сключила
договор за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Адвокат О. представя доказателство, че е регистриран по ЗДДС, поради
което моли да бъде начислен ДДС към възнаграждението.
Съдът намира, че на адв. О. следва да се присъди възнаграждение в
размер на 600 лева с ДДС, като се съобразят материалния интерес по делото,
фактическата и правна сложност на спора и броя и характера на извършените
от процесуалния представител действия в процеса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Й. Б. М., ЕГН
**********, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и
чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на настъпилото на 05.02.2023 г. в гр. София ПТП, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
– 08.06.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Й. Б. М., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 470 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат В. В. О.
от САК, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за
производството пред СРС в размер на 600 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9