РЕШЕНИЕ
№ 1084
гр. Бургас, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20222120100219 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Ф. Г. И., ЕГН
**********, съдебен адрес в .........................................., чрез адв.Д.К., против „ДВС-Транс
2014“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление .....................................,
представлявано от Управителя А.С., съдебен адрес в ............................., чрез адв.Д.П., с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
-50,96 лева, представляваща отработен, но незаплатен извънреден труд за периода
09.11.2021 г. – 30.11.2021 г. по 8 часа на ден (общо 21 дни),
-50,00 лева, представляваща отработен, но незаплатен нощен труд за периода 09.11.2021 г. –
30.11.2021 г. и за времето от 22,00 часа до 06,00 часа, по 8 часа на ден (общо 21 дни,
равняващи се на 168 часа по 0,25 лева),
-300,00 лева, представляваща отработени, но незаплатени празнични дни за периода
09.11.2021 г. – 30.11.2021 г., включващи събота и неделя – 6 дни,
-500 Евро, представляващи полагащи се командировъчни извън Република България за
периода 09.11.2021 г. – 30.11.2021 г., общо 21 дни,
-144,00 лева, представляващи полагащи се командировъчни на третиротията на Република
България – 4 броя, ведно с законната лихва върху главниците, считано от завеждане на иска
до окончателното плащане на сумите.
Ищецът твърди, че с договор от 05.11.2021 г. е бил назначен на длъжност
„...................................“ при ответника, както и че договорът е бил сключен със срок за
изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Твърди се и това, че
1
продължителността на работното време е била договорена в размер на 8 часа, без обедна
почивка от 60 минути на ден при основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева
месечно и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6 % за всяка година признат сходен трудов стаж и професионален опит.
Ищецът твърди, че с молба от 05.01.2022 г. е поискал прекратяване на трудовото
правоотношение, както и че за периода на полагане на труд има отработени 21 дни извън
пределите на страната и 3-4 дена в Република България.
Според изнесените в исковата молба фактически твърдения, работодателят не е заплатил
на ищеца допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за
всеки отработен нощен час или за част от него, както и положените нощен труд и
извънреден труд, празничен труд.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който по реда на чл.232 от
ГПК оттегли претенцията за нощен труд в размер на 50,00 лева за периода 09.11.2021 г. –
30.11.2021 г. и производството в тази му час бе прекратено с протоколно определение от
01.04.2022 г., а по реда на чл.214 от ГПК измени исковете по размер по следния начин,
който бе приет от съда с протоколно определение от 10.05.2022 г., а именно:
-104,69 лева, представляваща отработен, но незаплатен извънреден труд за периода
09.11.2021 г. – 30.11.2021 г. по 8 часа на ден (общо 21 дни),
-132,96 лева, представляваща отработени, но незаплатени празнични дни за периода
09.11.2021 г. – 30.11.2021 г., включващи събота и неделя – 6 дни,
-128,84 лева, представляващи полагащи се командировъчни извън Република България за
периода 09.11.2021 г. – 30.11.2021 г., общо 21 дни,
-80,00 лева, представляващи полагащи се командировъчни на третиротията на Република
България – 4 броя, ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на
иска до окончателното плащане на сумите.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна,
в който не се оспорва съществувалото трудово правоотношение между страните, като се
твърди, че трудовите функции са били изпълнявани от ищеца за времето от 09.11 до 30.11.,
през който период са му изплатени по банков път договореното възнаграждение,
извънредния и нощен труд след отчитане показанията на тахографа и направените почивки,
като конкретно с банков превод от 10.12.2021 г. е получил сумата от 555,66 лева, от която
472,73 лева е основната заплата, 20,68 лева е болничния за един ден, 220,00 лева е
компенсацията за плаващо работно време. Твърди се, че за периода на командироване на
ищеца са начислени и изплатени командировъчни в общ размер от 1748,32 лева, в който са
включени аванс от 300 Евро, а остатъкът е платен по банков път при прекратяване на
трудовото правоотношение. Твърди, че претенциите за нощен и празничен труд са
недоказани, като на подробни съображения се търси отхвърляне на исковете. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
2
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от управителя си и
пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете. Представя писмена защита.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.262, ал.1, т.1 и 2,
вр.чл.143 и чл.215 от КТ.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ответникът не оспорва, че ищецът е бил назначен при него на длъжност
„...................................“, както и че в периода 09.11.2021 г. – 04.01.2022 г. същият е положил
труд в страната и в чужбина. В този смисъл са приетите като доказателства трудов договор
№1/05.11.2021 г., л.7 и Заповед №110/09.11.2021 г., л.74. От съдържанието им става ясно, че
трудовият договор е бил сключен при работно време от 8 часа и основно трудово
възнаграждение от 650 лева месечно, със срок на изпитване шест месеца в полза на
работодателя, а за периода 09.11.2021 г. – 09.02.2021 г. ищецът е бил командирован при
следния маршрут: Г., Б., Ф., А., Д., И., И., Л., Н., Р., Ш., Ч., А., със задача: товарна
транспортна услуга. Посочено в заповедта е, че разходите за пътни, вътрешен транспорт са в
съответствие с наредбата и са за сметка на работодателя.
Със Заповед №1/04.01.2022 г., л.225, приета като доказателство по делото, трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, като със
същата е разпоредено на ищецът да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ в размер на
65,00 лева за два дни за 2021 г.
Приети като доказателства по делото са платежни нареждания, от съдържанието на които
става ясно, че на ответникът са били изплатени следните суми: 287,72 Евро-заплата
м.11.2021 г., 135,18 Евро-обезщетения и помощи, 212,43 Евро-обезщетения и помощи,
636,85 Евро-командировъчни м.11.2021 г., л.14-25, 144,87 лева-заплата м.12.2021 г., л.218,
58,50 лева -обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, л.219.
Според заключението на в.л.инж.Т., по записи на тахографа, монтиран на автомобила, за
периода 09.11.2021 г. – 30.11.2021 г. ищецът е изминал общо 8 557 км., от които 2255 км. са
били изминати в съботни и неделни дни (общо пет дни). Видно от таблицата, л.10 от
заключението, на 10.11.2021 г., 12.11.2021 г., 15.11.2021 г., 17.11.2021 г.23.11.2021 г.,
26.11.2021 г., управлението на автомобила е било с времетраене над 8 часа, а само на
12.11.2021 г. ищецът е управлявал автомобила над девет часа. Според приложената на л.6-7
от заключението таблица, в съответствие с картовите графики на .............., командировката в
чужбина е била с продължителност 17 дни, а в страната – 4 дни.
Според заключението на в.л.Д. по изготвената от нея основна съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира в тази му част като обективно и компетентно дадено, за
командировка от 17 дни в чужбина се полагат дневни пари от 850 Евро, а за командировка от
4 дни в страната – 80,00 лева. Начислените командировки са в общ размер на 1748,32 лева,
3
от които 80,00 лева за 4 дни в България, 853 Евро за 17 дни в чужбина, признати са разходи
за 85,71 лева, или общо дължимата сума за командировки и признати разходи възлиза на
1834,03 лева, от която са платени 1832,32 лева и е налице неизплатен остатък в размер на
1,71 лева.
Според заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, което съдът
кредитира в тази му част като обективно и компетентно дадено, за установените от
автотехническата експертиза отработени часове в делнични дни, надхвърлящи 8 часа, на
ищецът се полага възнаграждение в размер на 15,27 лева, докато за установените отработени
часове в почивните дни се полага възнаграждение в размер на 89,72 лева, или всичко в общ
размер на 104,69 лева.
При така приетото за установено от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.215 от КТ, при командироване работникът или служителят има
право да получи освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и
квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. В случая,
относими към предмета на делото разпоредби са тези от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина и Наредба за командировките в страната.
Съгласно нормата на чл.19 от Наредба за командировките в страната, на командирования,
когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20
лв. за всеки ден от командировката, а съгласно Приложение №3 към чл.31, ал.1 от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина, командировъчните пари на ден са
в размер на 50 Евро при единична езда, включително квартирни пари.
Установи се по делото, че в периода 09.11-30.11.2021 г., ищецът е изпълнявал трудовите
си задължения като ......................., както и че при условията на единична езда е извършил
превози в страната и извън границите й, като техният брой и продължителност се установи
от заключението на вещото лице инж.Т., което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Командировката е била с продължителност 21 дни, от които 17 дни са в
чужбина, за които се полагат дневни пари в размер на 850,00 Евро с левова равностойност
1662,46 лева по курса на БНБ и 4 дни - в страната, за които се полагат дневни пари в размер
на 80,00 лева. Установи се от основното заключение по извършената съдебно-икономическа
експертиза, че общо дължимите за периода командировъчни, ведно с признатите разходи са
в размер на 1834,03 лева, от които са платени 1832,32 лева. Доколкото са признати разходи,
извършени в чужбина, съдът прави извод, че неизплатената сума от 1,71 лева се дължи за
командировката в чужбина. До този размер предявеният иск за полагащи се командировъчни
извън Република България, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска, е основателен и доказан по размер, а за разликата до предявения
размер от 128,84 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен, ведно с претенцията
за законната лихва, считано от предявяване на иска.
Като неоснователен поради извършено от ответника плащане, следва да се отхвърли иска
4
за сумата от 80,00 лева, представляваща полагащи се командировъчни за територията на
Република България, ведно с претенцията за заплащане на законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време и съгласно нормата на чл.150 от КТ се заплаща в увеличен размер, съгласно чл.262 от
КТ. Последната предвижда положеният извънреден труд да се заплаща с увеличение,
уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Когато не е уговорено
друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение,
определено с трудовия договор.
Установи се по делото, че отработеният, но незаплатен извънреден труд през работни дни
е в размер на 15,27 лева, и тъй като представените доказателства не установяват
твърдението на ответника, че го е заплатил, то искът се явява основателен и доказан до този
размер и следва да се уважи ведно с претенцията за законна лихва, считано от предявяване
на иска. За разликата до предявения размер от 104,69 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска.
Установи се и това, че отработеният, но незаплатен извънреден труд в почивните дни е в
размер на 89,72 лева, поради което и до този размер искът се явява основателен и доказан
следва да се уважи като такъв ведно с претенцията за законна лихва, считано от предявяване
на иска. За разликата до предявения размер от 132,96 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 358,46 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл.78, ал.3 и 4 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените
от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената и прекратена част от иска или сумата от
520,76 лева.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при
завеждане на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иска, в размер на 200,00 лева,
както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, съразмерно на
уважената част от исковете, или в размер на 181,62 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДВС-Транс 2014“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
....................................., представлявано от Управителя А.С., съдебен адрес в
............................., чрез адв.Д.П., да заплати на Ф. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес в
.........................................., чрез адв.Д.К., следните суми:
-15,27 лева, дължими за отработен, но незаплатен извънреден труд за периода 09.11.2021 г.
– 30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска
на 14.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер от
104,69 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен,
-89,72 лева, дължими за отработени, но незаплатен извънреден труд за периода 09.11.2021 г.
– 30.11.2021 г., включващ събота и неделя, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска на 14.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до предявения размер от 132,96 лева, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен,
-1,71 лева, представляващи полагащи се командировъчни извън Република България за
периода 09.11.2021 г. – 30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска на 14.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
предявения размер от 128,84 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес в ..........................................,
чрез адв.Д.К., за осъждане на ответника „ДВС-Транс 2014“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ....................................., представлявано от Управителя А.С.,
съдебен адрес в ............................., чрез адв.Д.П., да му заплати сумата от 80,00 лева,
представляващи полагащи се командировъчни на третиротията на Република България – 4
броя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане на сумите, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДВС-Транс 2014“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
....................................., представлявано от Управителя А.С., съдебен адрес в
............................., чрез адв.Д.П., да заплати на Ф. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес в
.........................................., чрез адв.Д.К., сумата от 358,46 лева, представляваща направените
по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ф. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес в .........................................., чрез
адв.Д.К., да заплати на ответника „ДВС-Транс 2014“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ....................................., представлявано от Управителя А.С., съдебен
адрес в ............................., чрез адв.Д.П., сумата от 520,76 лева, представляваща направените
6
по делото разноски, съразмерно на отхвърлената и прекратена част от иска.
ОСЪЖДА „ДВС-Транс 2014“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
....................................., представлявано от Управителя А.С., съдебен адрес в
............................., чрез адв.Д.П., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Бургас държавна такса в размер на 200,00 лева и сумата от 181,62 лева–
възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7