ОПРЕДЕЛЕНИЕ №3
Гр. Кула 27.03.2018 г.
Районен съд Кула, първи състав, като
разгледа докладваното от председателя Петър Живков, гражданско дело №140 по
описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.64-66 от ГПК.
Подадена е молба от А.Г., чрез адв. П.Б., с която се иска възстановяване на срок
за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Изтъква се,
че жалбата действително е подадена на 13.11.2017г. по пощата, но решението е
връчено на 30.10.2017г., а не както е отбелязано в разписката на 27.10.2017г.,
тъй като кмета на село Рударци погрешно е отбелязал датата на връчване. Твърди
се, че на 27.10.2017г. кмета е получил съобщението за връчване, но не го е
връчил на тази дата, а на 30.10.2017г. Приложено е с молбата и удостоверение от
кмета на село Рударци, в което се сочи, че 27.10.2017г е датата на постъпване
на съобщението в кметството, а не дата на връчване.
Препис е връчен на насрещната
страна, от която е постъпил отговор, в който се оспорва молбата. Навеждат се
доводи, че датата на връчване се попълва пред адресата, още повече че в случая
това е адвокат, на който му е известно какви са последиците от неспазване на
сроковете. Освен това се излага, че не е предвидена процедура в ГПК за поправка
на грешки относно датата при удостоверяване на връчването. Посочва се също и че
погрешно изписване на дата не е особено непредвидено обстоятелство по смисъла
на чл.64 ал.2 от ГПК, което страната не е могла да преодолее, тъй като
обстоятелството относно датата на връчването е и обстоятелство при
осъществяването на което страната участва. Моли да не се уважава молбата.
За да се произнесе съдът приема
следното:
Съгласно чл.64 ал.3 от ГПК
молбата за възстановяване на срок се подава в едноседмичен срок от получаване
на съобщение за пропускане на срока и ако не е могло да се иска продължаване на
срока. Молбата е подадена на 06.12.2017г., с клеймо от 05.12.2017г., след като
на 28.11.2017г. е връчено съобщение за връщане на въззивна жалба, т.е. в срок. Не
е могло да се иска продължаване на срока, тъй като не може да се приеме
категорично, че страната е знаела коя дата е посочена за дата на връчване на
решението, за да знае кога изтича срока и за да иска продължаване.
Установено е по казуса от
фактическа страна, че на 16.10.2017г. в съдебното деловодство на съда е
изготвено съобщение за връчване на препис от решението по делото до адв. П.Б.,
процесуалния представител на Г., с адрес с.Рударци, след което на 17.10.2017г.,
видно от разносната книга на съда, копие от която е приложено към делото, съобщението
е изпратено по пощата до кметството на селото за връчване, тъй като в това
населено място няма съдебни призовкари. На 27.10.2017г. съобщението е връчено
на адв. Б. от Ц. .– служител на кметство село Рударци. На 30.10.2017г. кметът
на село Рударци е върнал до съда оформеното съобщение за връчване на препис от
решението, като върху пощенския плик е отбелязана датата на изходяване на
писмото от кметството, а именно 30.10.2017г. В реквизита „дата на връчване” в
съобщението е отбелязана датата 27.10.2017г. На 14.11.2017г. в съда е постъпила
въззивна жалба от А.Г. против решението по делото с пощенско клеймо от
13.11.2017г. С разпореждане от 20.11.2017г. съдът е приел, че въззивната жалба
е подадена след срока, тъй като двуседмичния срок за подаването и е изтекъл на
10.11.2017г. и е върнал тази жалба с разпореждане от 201.11.2017г.
По своето естество разписката за
връчване на съдебни книжа, попълнена от връчител, е официален удостоверителен
документ, тъй като е издаден от длъжностно лице – връчител, при изпълнение на
служебните му задължения за връчване, издадена е в съответната форма и ред и
съдържа законовите реквизити. Молителят е оспорил истинността на този официален
документ относно обстоятелството „дата на връчване”, като е представил
удостоверение от кмета на село Рударци, в което е удостовереното обстоятелство,
че съобщението за връчване на препис от решението по делото е връчено на
30.10.2017г, а не на 27.10.2017г., като погрешно е написана датата 27-ми, на
която всъщност е получено по пощата горепосоченото съобщение, а в
действителност връчването е станало на 30-ти.
От една страна съдът не кредитира
удостоверението, издадено от кмета на село Рударци. Не е възможно съобщението
да е изготвено на 16.10.2017г. в съда, да е изпратено в пощата на 17.10.2017г.
и да е получено в кметството едва десет дни след това на 27.10.2017г. От делото
се установява, че други съобщения по делото са изпращани и получавани в
кметството на село Рударци в много кратки срокове. Така например призовката за
насрочване на делото по чл.140 от ГПК е изготвена в деловодството на съда на
27.07.2017г, а е връчена на адресата на 01.08.2017г.; призовката за съдебното
заседание на 20.02.2018г. – за разглеждане на настоящата молба, е изготвена в
съда на 17.01.2018г., а е връчена на 24.01.2018г. При това положение
съобщението за връчване на препис от решението е пристигнало в кметството на
село Рударци много преди датата 27.10.2017г. и е връчено именно на тази дата –
27-ми, петък, след което на следващия работен ден 30.10.2017г. – понеделник
съобщението е върнато в съда, видно от изходящия номер на писмото. Прави
впечатление също, че и другите две призовки по делото, които са връчвани на адвокат
Б. ***, цитирани по-горе, не са връщани в съда същия ден, в който са били
връчени, а няколко дни след това, а така също е станало и със съобщението за
връчване на препис от решението. Например призовката от 27.07.2017г, връчена на
01.08.2017г. е изпратена за съда на 10.08.2017г., а призовката от 17.01.2018г.,
връчена на 24.01.2018г. е изпратена за съда на 25.01.2018г., видно от
пощенското клеймо върху пликовете. Така е станало и със съобщението, чиято дата
на връчване се оспорва. То е връчено на 27.10.2017г. и е изпратено за съда на
следващия работен ден – 30.10.2017г.
От друга страна кмета на село
Рударци не е фактически връчител и автор на разписката за връчване – като
официален документ и не може да удостоверява факти възприети от автора на този
документ, който е друго лице – Ц.Радославова.
Също така съдът не намира, че
приложеното удостоверение е достатъчно доказателство, от което да се установи
точната дата на връчване на съобщението за връчване на препис от решението.
Следва да се посочи също и че по
своето естество твърденията на молителя са за това, че всъщност не е пропуснат
срока за подаване на въззивна жалба, а този срок неправилно е изчисляван и
въззивната жалба е в срок. Във втори абзац второто изречение от текста на
молбата е записано: „Ние твърдим, че срока е спазен, защото ….”. Тези твърдения
следва да се проверят само в производството по обжалване на разпореждане за
връщане на въззивна жалба, а не в производство по възстановяване на срок. Ако
се приеме, че удостоверената дата от връчителя е сгрешена и всъщност решението
е връчено на 30.11.2017г., както се твърди в молбата, то тогава срока за
въззивна жалба не е изтекъл и следователно не следва да се възстановява този
срок, тъй като въззивната жалба е подадена в срок. Ако се приеме, че датата на
връчване на решението е така както е отразена в съобщението и не е сгрешена, то
молбата следва да се отхвърли, понеже не се навеждат други обстоятелства,
поради които да се възстанови срока за въззивно обжалване.
Предвид изложеното, молбата за
възстановяване на срок за въззивно обжалване следва да се остави без уважение,
за което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.Г.
за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба против решението по
делото.
След влизане в сила на
определението да се докладва частната въззивна жалба против разпореждане от
20.11.2017г. за администриране.
Определението може да се обжалва
пред Окръжен съд Видин в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: