Решение по дело №2462/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря	Ангелина Георгиева	и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов	изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2462/2020г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Д., ЕГН: **********, гр.Ямбол, чрез адв.А.А., против Решение № 260180/30.09.2020г. на ВРС ХIII-ти състав, постановено по НАХД № 2474/2020г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0000299/08.04.2020г. на и.д. Директор на РД „АА“ Варна, с което за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1500лв. Със същото решение на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на РД „АА“ – Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно твърди, че нарушението неправилно е квалифицирано като такова по чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, респ. неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП. Позовава се на събраните пред ВРС гласни доказателства, според които техническият специалист е извършил проверка със спирачен стенд на спирачката за паркиране, при която не бил постигнат минималния спирачен коефициент от 16% спрямо допустимата максимална маса на превозното средство, а бил постигнат коефициент 13%, поради което в противоречие с изискванията на Наредбата по чл.147, ал.1 ЗДвП е дадено неправилно заключение в документите от извършения преглед. Касаторът твърди, че деянието не кореспондира с разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г., която регламентира задължение за извършване на визуална проверка на превозното средство, а с разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, буква „б“ от Наредбата, регламентираща извършването на необходимите проверки и измервания на спирачната уредба. Отделно твърди, че приложената санкционна разпоредба на чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП се отнася за случаите, в които технически специалист не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите и т.н. по методите определени с Наредбата, а в случая проверка е извършена, но е дадено неправилно заключение, поради което приложима е санкционната разпоредба на чл.178а, ал.7, т.4 от ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.А., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№278298/03.11.2020г. Счита, че обжалваното решение е постановено изцяло в съответствие със събраните доказателства, които поотделно и в своята съвкупност кореспондират с квалификациите в наказателното постановление. Сочи, че с разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, буква „а“ от Наредба № Н-32/2011г. е определена ролята на техническия специалист, участващ в комисията при извършване на периодични прегледи на ППС, като прегледът следва да се извършва при спазване на изискванията определени в Наредбата и да отразява данните в протокол. В случая Д.Д., в качеството си на технически специалист е дал заключение „Допуска се ППС да се движи по пътищата отворени за обществено ползване“ в нарушение на т.1.4.2 от Методиката по Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредбата. При положение че при проверката на спирачката за паркиране е постигнат спирачен коефициент 13%, а не минималния 16%, е следвало да даде заключение „Допуска се ППС да се придвижи до мястото за отстраняване на неизправностите“. По изложените съображения счита, че фактическите констатации са отнесени правилно към хипотезата на правната норма. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че ВРС неправилно е отнесъл установените факти в хипотезата на извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредбата, вместо по чл.44, ал.1, т.1, буква „б“. По изложените съображения счита, че решението е постановено в нарушение на  закона и следва да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 22.01.2020г. служители на ДАИ сред които св.К., извършили рутинна проверка относно спазване на законодателството от страна на „Оникс Ауто Груп“ ООД и неговите служители при осъществяване на дейност в пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр.Варна, ЗПЗ. По време на проверката в пункта се извършвал ГТП на л.а. Фолксваген с рег.№ В****НН, категория М1, с технически специалист Д.Д.. След приключване на прегледа и изготвяне на заключение от комисията „Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване“, св.К. разпоредил извършването на повторен преглед по реда на чл.50, ал.2 от Наредба № Н-32/2011г. При повторния преглед отново била тествана спирачната система на автомобила и било установено, че при извършена от Д. проверка със спирачен стенд на спирачката за паркиране (ръчна спирачка) не е постигнат минималния спирачен коефициент от най-малко 16% спрямо допустимата максимална маса, а е достигнат коефициент 13%. При тези данни е прието, че е даденото заключение „Допуска се ППС да се движи по пътищата отворени за обществено ползване“ в нарушение на изискванията на т.1.4.2 от Методиката по Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № 32/16.12.2011г. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № 32/16.12.2011г., за което срещу Д. бил съставен АУАН № 274542/24.01.2020г. Въз основа на АУАН е издадено
НП № 23-0000299/08.04.2020г., с което на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба, в размер на 1500лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си по ЗАНН, спазени са сроковете по чл.34, както и изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е изведен извод, че въз основа на събраните доказателства АНО е направил правилен извод, че са налице признаци на административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по Наредба № Н-32/2011г. Прието е и че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП, както и че наказанието е определено правилно по вид и размер. Анализирайки разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № 32/16.12.2011г. ВРС е приел, че в обстоятелствената част на АУАН и НП са описани всички елементи от състава на нарушението, състоящо се в това, че при извършена проверка със спирачен стенд на спирачката за паркиране, не е постигнат минималния спирачен коефициент от най-малко 16% спрямо допустимата максимална маса, като е постигнат коефициент 13%, което е следвало да бъде квалифицирано като значителна техническа неизправност и да се даде заключение „Допуска се ППС да се придвижи до място за отстраняване на неизправностите“, а не ППС да се допуска до пътищата отворени за обществено ползване - каквото заключение е направил Д.. Изложени са и мотиви относно липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, но анализирайки събраните доказателства и приложимите правни норми, е стигнал до неправилен извод за спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и конкретно, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № 32/16.12.2011г., което следва да се санкционира на основание чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП.

Съгласно чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г., при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл.31, ал.1 и при спазване на технологичната карта по чл.18, ал.1, т.4, като извършва визуалната проверка на превозното средство съгласно част II, раздел I от методиката по чл.31, ал.1 и отразява данните от прегледа в протокола по приложения № 9, 10 или 11;

Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г., периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5.

Методиката определя еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. В методиката са определени подлежащите на проверка системи и елементи на превозните средства, в нея подробно са описани препоръчителният метод на тяхната проверка и критериите, които трябва да бъдат използвани, за да се определи дали техническото състояние на превозното средство е приемливо.

По отношение на елемент 1. „Оборудване на спирачната уредба“ в методиката са регламентирани отделните елементи и методи за проверка, като метод „визуална проверка“ е предвиден единствено по отношение елемент 1.1. „Механично състояние и функциониране“. По отношение елемент 1.4. „Полезно действие и ефективност на спирачната уредба за паркиране не е предвиден метод за оценка на изправността „визуална проверка“. Относно проверката по елемент 1.4.2. „Ефикасност“ е предвиден метод „Проверка на спирачен стенд. Когато това е невъзможно, проверка на пътя, като се използва индикатор или уред за измерване на отрицателно ускорение или с превозно средство на склон с предварително известен наклон“. В този смисъл неправилното интерпретиране на данните от проверката чрез използвания метод – проверка със спирачен стенд, респ. погрешното заключение за техническа изправност на автомобила, не кореспондира със задължението по чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № Н-32/2011, т.к. то касае само проверките на елементите/агрегатите/системите, за които е въведено изискване за извършване на „визуална проверка“. Такава по отношение на ефективността на спирачката за паркиране не е предвидена, поради което основателно е оплакването на касатора, че деянието кореспондира със задължението по чл.44, ал.1, т.1, буква „б“ от Наредба № Н-32/2011 – за извършване на необходимите проверки и измервания на спирачната уредба.

Неправилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.178а, ал.7, т.3 ат ЗДвП, според която с глоба от 1500лв. се наказва технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед да проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл.147, ал.1.

В случая в АУАН и в НП не се съдържат данни Д., в качеството си на технически специалист в комисията, да не е извършил изобщо проверка на ефективността на спирачката за паркиране, респ. да е извършил проверката по метод, различен от посочения в методиката. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че проверка със спирачен стенд е била извършена, при нея не е постигнат минималния спирачен коефициент на ефективност от 16% спрямо допустимата максимална маса, а е постигнат коефициент 13%, поради което е следвало да се даде заключение „Допуска се ППС да се придвижи до място за отстраняване на неизправностите“, а не заключение „Допуска се ППС до пътищата отворени за обществено ползване“. Че деянието, прието за нарушение, се изразява в даване на грешно/невярно заключение, не се оспорва и от ответника като това обстоятелство изрично е посочено в отговора по касационната жалба.

Това деяние обаче не покрива състава на санкционната разпоредба на чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП, а на чл.178а, ал.7, т.4 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 1500лв. за технически специалист, който квалифицира техническа неизправност в противоречие с изискванията, определени с наредбата по чл.147, ал.1 или даде неправилно заключение в документите за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност.

Грешната правна квалификация на нарушението, в привръзка с погрешна санкционна норма, обосновава извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което ограничава правото на защита на лицето до степен, налагаща отмяна на наказателното постановление.

Като е стигнал до други правни изводи ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

При този изход на спора в полза на касатора следва да се присъдят сторените разноски, които съгласно представен списък са общо в размер на 335,00лв. (триста тридесет и пет лева) - за адвокатско възнаграждение, изплатено изцяло в брой съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/02.12.2020г. Възнаграждението е определено в минималния размер по чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, Варненският административен съд, I-ви касационен състав

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260180/30.09.2020г. на ВРС ХIII-ти състав, постановено по НАХД № 2474/2020г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

 

ОТМЕНЯ НП № 23-0000299/08.04.2020г. на и.д. Директор на РД „АА“ Варна, с което за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП на Д.Д.Д., ЕГН: **********, гр.Ямбол е наложена глоба в размер на 1500лв.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Д.Д.Д., ЕГН: **********, гр.Ямбол разноски за производството в размер на 335,00лв. (триста тридесет и пет лева).

 

            Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.