№ 171
гр. В., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000594 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД “БУЛ ИНС" АД ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу решение №260086/16.04.2021 г. по т.д.1887/2019
г. по описа на ВОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на Й. КР. М., ЕГН
**********, действаща чрез законен представител ХР. Н. С., ЕГН ********** и двете от гр.
В., ул. П. М. 5, обезщетения по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди
от ПТП, настъпило на 10.12.2017г причинено от застрахован за периода 09.11.2017 –
08.11.2018 водач на МПС с ДКН В4693НХ, заявени с претенция на пострадало лице вх.№
ОК-3861-31/27.06.2019г. за изплащане по банкова сметка на законния представител ХР. Н.
С. в Банка ДСК ЕАД с IBAN BG62STSA93000018134967, както следва:
1. за горницата над 20 000 лева до 36 000 лв., компенсация за неимуществени
вреди, резултат от съпричинено нараняване, представляващи болки и страдания от
понесено телесно увреждане(счупване на дясна подбедрица), наложилото се лечение и
психическа травма(разстройство на адаптацията), ведно със законната лихва за забава
върху тази сума от предявяване на иска 14.11.2019 до окончателно изплащане на
обезщетението, на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД
и горницата над 773.33 до 1400 лв., законна лихва като компенсация за забавено
плащане, считано от уведомяването на застрахователя на 27.06.2019 г. до предявяване на
иска за неимуществените вреди, на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ, вр.
чл.84 ЗЗД.
2. за горницата над 133.64 лева до 297 лв., компенсация за имуществени
вреди, резултат от съпричинено нараняване, представляващи разходи за лечение
(закупуване на медицинско изделие) на понесено телесно увреждане, ведно със законната
лихва за забава върху тази сума от предявяване на иска 30.01.2020г. до окончателно
изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД,
и горницата над 11.50 до 17.90 лв., законна лихва като компенсация за забавено
1
плащане, считано от уведомяването на застрахователя на 27.06.2019 г. до предявяване на
иска за имуществените вреди, на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ, вр. чл.84
ЗЗД.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД
и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на
действителния обем претърпени болки и страдания, като при определене на размера, не е
съобразено, че увреденият е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите.
Счита, че постановеният съдебен акт не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Насрещната страна Й. КР. М., ЕГН **********, действаща чрез законен представител
ХР. Н. С. от гр.В. е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност на деянието; наличието
на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя; наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, както относно наличието на съпричиняване.
Следователно – процесните претенции са доказани по основание, доказано е и насрещното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, предвид
обстоятелството, че жалба от ищеца срещу решението в отхвърлителната част, не е
подадена.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и по отношение процента на
съпричиняване. Поддържа се, че е налице неправилно определяне на дължимото
обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за
справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата в особено големи размери. В този предметен обхват следва да се
произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на
обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но
и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като
продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за
вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията,
следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемата Й. КР. М., в резултат на
произшествието е получила счупването на два пищяла на дясна подбедрица, което е
наложило престой от седмица в болнично заведение, през който е извършена операция с
открито наместване на фрагменти и вътрешна фиксация, с вложени винт и игла, и
последващо обездвижване с гипс. Около месец по-късно е извършена втората хирургична
интервенция, за отстраняването на остеосинтезиращите изделия. Възстановителният процес
е продължил 3-4 месеца, като според вещото лице счупването се характеризира с много
силни болки в първи 2- 3 седмици, а в последствие с нужда от помощ за периода на
имобилизация. Използваното медицинско изделие, според експерта изцяло съвпада с
посоченото в заплатената с касов бон стока, представен като доказателство по делото.
Основно от показанията на св. И. се установява, че след произшествието детето е
2
станало много мълчаливо, загубило е увереността си, започнало да търси честа подкрепа на
възрастни в общуването си. Показанията напълно съответстват на заключението на детския
психиатър, който е констатирал продължаващо протичане на разстройство в адаптацията
като пряк резултат от преживяното ПТП, влошаването на телесното здраве и психотравма.
Според вещото лице е налице обективен риск от промяна в личността, в процеса на нейното
формиране при израстване на детето, поради фиксиране на тревожно хипо-депресивни
черти, хипохондрични фиксации и ниска самооценка. Според експерта обичайно
професионално лечение чрез индивидуална терапия би изключило последващо
задълбочаване на разстройството на психиката, а при своевременно прилагане би съкратило
периода на възстановяване от психотравматичното преживявяне.
Преценени в съвкупност, събраните по делото доказателства дават основание на съда
да приеме, че наред с болките и страданията резултат от фрактурата на крайника, двете
операции, обездвижването и възстановяването на движенията на крака за период от около 4
месеца, пострадалата е със симптоми на начална остра стресова реакция, последвани от
разстройство на адаптацията, изразени чрез тревожност, безпокойство, напрежение и гняв,
чувство за безпомощност и нарушения във социалното функциониране и изява на
личността.
Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – В., за
определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000
лева.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на
деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на
застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от
него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в
рамките на застрахователния договор.
В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на
ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.
о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г.
по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица
други. Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от
ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии, поради
което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от
автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси.
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на престъплението, за което е признат за виновен деликвента /извършителя на
деянието М. З./, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД. Обстоятелства, от които би могъл да се направи обоснован извод за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата са били обсъждани от наказателния съд в
мотивите към присъдата, но това не ангажира съда, разглеждащ имуществените последици
от установеното престъпно деяние доколкото не представлява елемент от престъпния
състав.
3
Направеното от застрахователя възражение за принос на пострадалия се обосновава с
предприетото от него внезапно пресичане на пътното платно, на необозначено за тази цел
място.
Действително от назначената по делото САтЕ се установява, че при настъпване на
произшествието, пострадалата пешеходка е нарушила правилата за движение – чл.113, ал.1,
т.1 и чл.114, т.2 от ЗДвП, като е навлязла в платното за движение, без да се съобрази с
разС.ието и скоростта на приближаващия се автомобил, на място където няма пешеходна
пътека. От показанията на деликвента М. З. обаче се установява, че същият е забелязал
тичащите деца след като са излезли от залесеното място около детска площадка, но
сравнително късно е предприел маневра за спиране, в резултат на което се е стигнало до
удара. След като своевременно е възприел тичащите към пътя деца, водачът е бил лъжен и
да предвиди обичайните за играещо дете липса на внимание и вероятност да пренебрегне
задълженията си като пешеходец на пътя. Ето защо съдът намира, че въпреки установеното
нарушение на правилата за пресичане на пътно платно, поведението на водача има много
по-съществена тежест, тъй като той е бил длъжен да предвиди възможната опасност, да
намали по-своевременно скоростта, а в случая е имало необходимост и възможност да спре
преди настъпване на произшествието.
Анализирайки механизма на настъпване на вредоносния резултат, съдът намира, че е
налице съпричиняване, като вината на пострадалия за настъпване на пътно - транспортното
произшествие е 1/10 в сравнение с тази на водача на МПС. В този смисъл размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лв., след определяне на приноса на
пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, следва да се намали на 36 000 лева.
Претендираната дължима законна лихва върху сумите за обезщетенията за
неимуществени вреди съгл. разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, следва да се изчисли от най-
ранната дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК; датата на уведомяване или
от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В разглеждания
случай, ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото събитие със заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 27.06.2019 г и до изтичане на тримесечния
срок за разглеждането й (чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ) определяне на обезщетението не е
настъпило. Не се установява да са изискани допълнителни данни по реда на чл. 106, ал. 3 от
КЗ, за да е приложим допълнителен срок в полза на застрахователя, поради което
претенцията следва да бъде уважена съобразно чл.429, ал.3 от КЗ от датата, на която е
предявена застрахователна претенция от увреденото лице – 27.06.2019 г. За периода от
27.06.2019 до датата на предявяване на иска за неимуществените вреди, размерът на
обезщетението за забава върху основателна част от главницата от 36 000 лв., изчислен при
използване на общодостъпен лихвен калкулатор е в размер на 1400 лева, а обезщетението за
забава върху обезщетението за имуществените вреди от 297 лв. е в размер на 17.90 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до
размера, уважен от ОС - В., поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.272 ГПК.
В случая, с оглед обжалваемия интерес – 16 796 лева, минималното възнаграждение
определено по правилата на чл.7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 1033 лева, поради което с оглед фактическата и
правна сложност на делото, броя на разгледаните искове и възражения, съдът намира
възражението за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение от 3000 лева, за
неоснователно, поради което следва да бъде намалено с 1000 лева и в полза на въззиваемата
да се присъдят направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 2000 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №260086/16.04.2021 г. по т.д.1887/2019 г. по описа на ВОС, в
частта с която ЗД “БУЛ ИНС" АД ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено да
заплати на Й. КР. М., ЕГН **********, действаща чрез законен представител ХР. Н. С., ЕГН
********** и двете от гр. В., ул. П. М. 5, обезщетения по застраховка „гражданска
отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, настъпило на 10.12.2017г причинено от
застрахован за периода 09.11.2017 – 08.11.2018 водач на МПС с ДКН В4693НХ, заявени с
претенция на пострадало лице вх.№ ОК-3861-31/27.06.2019г. за изплащане по банкова
сметка на законния представител ХР. Н. С. в Банка ДСК ЕАД с IBAN
BG62STSA93000018134967, както следва:
1. за горницата над 20 000 лева до 36 000 лв., компенсация за неимуществени
вреди, резултат от съпричинено нараняване, представляващи болки и страдания от
понесено телесно увреждане(счупване на дясна подбедрица), наложилото се лечение и
психическа травма(разстройство на адаптацията), ведно със законната лихва за забава
върху тази сума от предявяване на иска 14.11.2019 до окончателно изплащане на
обезщетението, на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД
и горницата над 773.33 до 1400 лв., законна лихва като компенсация за забавено
плащане, считано от уведомяването на застрахователя на 27.06.2019 г. до предявяване на
иска за неимуществените вреди, на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ, вр.
чл.84 ЗЗД.
2. за горницата над 133.64 лева до 297 лв., компенсация за имуществени
вреди, резултат от съпричинено нараняване, представляващи разходи за лечение
(закупуване на медицинско изделие) на понесено телесно увреждане, ведно със законната
лихва за забава върху тази сума от предявяване на иска 30.01.2020г. до окончателно
изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД,
и горницата над 11.50 до 17.90 лв., законна лихва като компенсация за забавено
плащане, считано от уведомяването на застрахователя на 27.06.2019 г. до предявяване на
иска за имуществените вреди, на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ, вр. чл.84
ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС" АД ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на
управление ул.„Дж. Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.ов ДА ЗАПЛАТИ
на Й. КР. М., ЕГН **********, действаща чрез законен представител ХР. Н. С., ЕГН
********** и двете от гр. В., ул. П. М. 5, сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 вр. ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5