Р Е
Ш Е Н
И Е № 164
гр.Сливен, 27.02.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 3796 по
описа за
Производство по спорна съдебна
администрация с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
Ищцата твърди, че бракът й с
ответника е прекратен със решение на съда от 2011 год., като с това решение на
нея са предоставени родителските права за отглеждане на детето С.,
местоживеенето на детето, което е при майката. Сочи, че от 2012 год. няма контакт
с ответника, който не осъществява и контакт с детето, не му плаща и издръжка.
Сочи, че ответникът по никакъв начин не може да бъде открит. Сочи, че детето е
ученик в трети клас, при отглеждането му й помагат майка й и брат й. Сочи, че
от октомври месец работи в Германия по финансови причини, за да отглежда детето
си по-добре. Посочва, че за да упражнява пълноценно родителските си права, с
оглед възрастта на детето и пребиваването й в Германия, е необходимо детето да
има възможност да пътува с нея. Сочи също, че нейни роднини живеят и работят в
Гърция и иска с детето да посещават и тази страна. Сочи, че е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като ответника не може да бъде
открит, за да даде съгласие за издаване на паспорт. Сочи, че възможността на
детето да пътува освен личния контакт с майката, ще му осигури и възможността
да опознае двете държави. Счита, че искането й е само в интерес на детето.
Моли съда, да разреши детето С.П.
С. придружено от майка си Н.Д.Й. или упълномощено от нея лице да напуска
пределите на Република България и да пътува до Германия и Република Гърция за
период от пет години, считано от влизане в сила на съдебното решение, без да се
иска писмено разрешение от бащата П.С.С. за това.
Моли съда и да разреши да се
издаде паспорт на детето С.П. С. по заявление, подадено само от неговата майка Н.Д.Й.
без да се иска писмено съгласие на бащата П.С.С. за това, като постановеното
решение да замести писменото съгласие на бащата П.С.С. пред органите на МВР за
горните обстоятелства.
Претендира направените по делото
разноски за държавни такси и адвокатски хонорар.
По делото, в указания в закона
срок, е постъпил отговор от назначения
особен представител на ответника. В отговора особения представител сочи, че
предявеният иск е допустим и основателен, като при формиране изводите си по
въпроса относно интереса на детето, съдът следва да се ръководи изцяло от целта
на нормативната уредба, а именно да защити в максимална степен правата и
интересите на детето и да ограничи възможността за злоупотреба с оглед
възрастта и превенция срещу неправомерни актове срещу тях.
В съдебно заседание, ищцата
редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по
пълномощие по чл. 32, т.1 от ГПК - адв. К., който заявява, че поддържа исковата
молба.
Ответникът, редовно призован по
реда на чл. 47 от ГПК, не се явява, представлява се от особев представител -
адв. Д., която моли съда да се съобрази с отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните в настоящото производство са сключили брак на
20.10.2017 год., като от съвместното им съжителство се родило детето Стефан
Пламенов С.. С Решение № 1002/02.12.2011 г. по гр.д. № 5490/2011 г. на СлРС, като съдът е утвърдил постигнато
между тях споразумение по чл. 49, ал.4 от СК, като родителските права спрямо малолетното
им дете С. С. се предоставят за упражняване на майката - Н.Й., а на бащата е определен режим на лични контакти.
Малолетният С. С. през учебната 2016/2017 год. е
ученик във втори клас.
От представеният превод на трудов договор се установява,
че ищцата е страна – работник по трудово правоотношение в Република Германия,
като срокът на договора е до 12.10.2017 год., като няма представен писмен
документ относно обстоятелството дали ищцата продължава да работи и къмнастоящия
момент.
От представен превод на служебна бележка се
установява, че ищцата е адресно регистрирана в гр. Дитценбах от 10.10.2016 год.
От социалния доклад се установява, че малолетното дете
Стефан се отглежда от баба си по майчина линия – М.Ж.. При проучванено
последната е съобщила, че ищцата работи и живее в Германия, има семейство. При проведения
разговор с детето социалния работник, извършил проучването установил, че детето
има голямо желание да пътува в чужбина и да гостува на майка си в Германия.
Ежедневно поддържало връзка с нея по телефона и скайпа, по думи на детето между
тях имало емоционална привързаност и то много я обичало. За баща си заявило, че
не го помни, не го е виждало от години и той не го е търсел. В хода на
социалното проучване социалния работник не е успял да открие ответника и с
последния не са провеждани срещи.
В хода на процеса се събраха и гласни доказателствени
средства.
От показанията на свидетеля М.Ж. се установява, че ищцата
е в Република Германия, където работи и живее с настоящия си съпруг и другото
си дете. Детето изразявало желание да отиде при майка си, в Гърция живеела
майката на съпруга на ищцата, която искала детето да я посети, детето и то желаело.
Детето тренира волейбол и е възможно да се наложи да пътува до някой от
държавите от Европейския съюз. Търсели са ответника, но не са могли да го
открият.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
са последователни, логични, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи, едни с
други.
Съдът е допуснал изменение на иска в съдебно заседание
както следва: Детето С.П. С. да пътува във всички държави членки на Европейския
съюз, както и да пътува придружено освен от майка си или упълномощено от нея
лице и от своята баба М.Д.Ж. или упълномощено от нея лице.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл.127а СК е допустим.
Искането за даване
разрешение, заместващо съгласието на другия родител за пътуване на дете извън
територията на страната ни, респ. за издаване на документ за това, съдът намира
за основателно.
В чл.10 от Конвенцията
за правата на детето е прокламиран принцип на свободно и безпрепятствено
влизане и напускане територията на която и да е държава- страна по Конвенцията,
както за детето, така и за неговите родители. Право на свободно придвижване
прокламира и чл.2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи. Такова право предвижда и Конституцията на
РБългария - чл.35. Правото на свободно
придвижване в рамките на държавите членки на ЕС е гарантирано и от чл.3, §2 от
Договора за ЕС.
По принцип едно
дете не може да пътува само, нито със съдействието единствено на единия
родител. В този смисъл принципът на свободно предвижване в рамките на
Европейския съюз на стоки и хора не лишава родителя от възможността и правото
да преценява, с оглед интересите на детето си, кога, как, с кого, по какъв
начин и за какъв срок то да пътува в чужбина.
На въпроса
при какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по
реда на чл.127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител е
даден отговор с Решение по тълкувателно
дело № 1/2016г. на ОСГК ВКС, според което съдът може да разреши по реда на чл.
127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
В конкретния случай
е безспорно, а и се установи в процеса, че родителя, упражняващ родителските
права спрямо малолетния С. е неговата майка. Установи се, че в момента майката
живее и работи в Германия, като грижи за детето полага неговата баба по бащина
линия. Установи се, че семейството има
роднини в Германия, Гърция и Испания,
Искането на майката
е за даване разрешение за пътуване на детето, очертано в рамките на държавите
от Европейския съюз.
Съдът намира, че е
в интерес на малолетния Стефан да пътува в извън страната и по-специално в
Германия, тъй като детето има нужда да общува пълноценно, възможно най-често и
продължително със своята майка, с която, видно от заключението на изготвения
социален доклад, е в отношения на емоционална близост. Отказът на даване на
разрешение на детето да пътува в чужбина и по-специално в Германия, би лишило малолетния
Стефан от майчината грижа, ласка и топлина, от която всяко дете се нуждае,
търси и следва да получи.
Съдът намира, че е
в интерес на малолетния Стефан да пътува, заедно със майка си, баба си, или
упълномощено от от тях лице, извън
територията на Република България щом има такава възможност, да придобива нови
впечатления и от други държави, други култури и да разширява своя мироглед. Това
по никакъв начин не би навредило на детето, а напротив ще доведе до
обогатяването му от ранна детска възраст и по-пълното му развитие и израстване
като личност. В интерес на детето е да пътува извън територията на страна и
специално в Република Германия, предвид обстоятелството, че майката на детето
живее и работи в момента в тази страна.
Съдът счита, че
следва да разреши пътуването на детето в държавите членки на ЕС, тъй като в тях
нашата държава може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения
за осигуряване на мерките на лични контакти на детето с родителя, неупражняващ
родителските права. Регламент № 2201/2003г. защитава правото на детето да живее
спокойно и да общува и с двамата родители, като предвижда правила за бързо
изпълнение на постановено решение, относно режим на лични отношения.
С оглед
гореизложеното съдът счита, че в интерес за малолетния Стефан е да напуска
пределите на страната, заедно със своята майка или баба, или упълномощено от
някоя от двете лице, като пътува до държавите членки на ЕС и обратно.
Следователно основателно се явява и искането за разрешаване издаване на паспорт.
Съдът намира, че с
оглед спазване най-добрия интерес на детето и за да се избегне безконтролно
напускане на страната ни от едно ненавършило пълнолетие дете, следва да
постанови разрешението за срок от 5 години, като съобрази разпоредбата на
чл.36, ал.1 ЗБЛД и в този смисъл срокът за пътуванията, поискан от ищецът
следва да бъде уважен.
Що се отнася до претендираните от ищцовата страна
деловодни разноски, съдът счита, че такива не се дължат, с оглед характера на
производството
на спорна съдебна администрация.
Съдебното решение, което следва да изхожда
от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора /в този
см. Определение № 385/25.08.2015г. по чгд № 3423/2015г., І г.о. ВКС/.
Ето защо съдът не дължи
произнасяне с изричен диспозитив за разноски.
Ръководен от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
РАЗРЕШАВА ДА СЕ ИЗДАДЕ паспорт на детето СТЕФАН ПЛАМЕНОВ С., родено на ***
год., ЕГН ********** с родители -майка Н.Д.Й., ЕГН ********** и баща П.С.С. ЕГН
**********.
Настоящото решение
замества съгласието на бащата П.С.С. ЕГН ********** за издаване на паспорт.
ЗАМЕСТВА
СЪГЛАСИЕТО на П.С.С.
ЕГН ********** - баща на малолетното дете С.П. С., родено на *** год., ЕГН **********
за напускане от детето на територията на Република България за неограничен брой
задгранични пътувания до страните членки на ЕС и обратно, придружено от своята
майка Н.Д.Й., ЕГН ********** или упълномощено от нея лице или придружено от
своята баба М.Д.Ж. ЕГН ********** или упълномощено от нея лице, за период от 5
/пет/ години от влизане в сила на настоящото решение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от деня на връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: