Р
Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 06.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Алексиева гр. дело № 4789 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл.
273 ГПК.
С Решение № 20275426
от 14.12.2020 г. по гр.д.№ 18862/2013 г. по описа на СРС, 30-ти състав е
признато за установено по предявен по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.
1, т.1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск от „С.“ ООД, ЕИК ********срещу Г. Н. К. с
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 282,80 лв. – главница по
силата на договор № 50080040 от 25.08.2008 г., по който е издадена фактура №
********** от 18.02.2010 г. с отчетен период 18.01.2010 г. до 17.02.2010 г. с
абонатен номер № *********, с краен срок за плащане 08.03.2010 г. и е осъдена Г.К.
да заплати на ищеца сумата от 338 лев – разноски по делото.
В срока по чл.259,
ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Г.Н.К. срещу постановеното решение. Изложени са доводи, че решението е неправилно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице валидно извършена цесия. По делото
не е приложено Приложение № 1 към договора за цесия, от които да се установи
кои вземания са предмет на договора за цесия. Представеното удостоверение № 190
от 16.04.2013 г. от К.Б.М.ООД също не установява този факт. От уведомлението за
цесията се установява, че вземането е прехвърлено с договор за цесия от
13.01.2012 г. , а от представения с исковата молба договор за цесия се
установява, че същият е от дата 21.03.2011 г. Сочи, че договорът между Д.С.ООД и Б.П.ЕАД от
18.03.2010 г. и договора от 14.01.2010 г.
между С. ООД и Д.С.ООД са с дата преди договора за цесия от 21.03.2011
г. За постановяване на решение в посочения смисъл съдът не е взел предвид направеното
с отговора на исковата молба възражение за погасителна давност. Сочи, че
решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор.
Жалбата е подадена в
срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части. Във връзка с доводите във въззивната жалба за
неправилност, съдът намира следното:
Първоинстанционният
съд е уважил искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1, т.1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В предмета на делото са включени
установителни искове, предявени от „С.“ ООД в качеството му на цесионер, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в
рамките на установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение
Ищецът „С.“ ООД твърди,
че е цесионер по силата на договор за цесия от 21.03.2011 г. на вземане по
договор № 50080040 от 25.08.2008 г. с индивидуален клиентски номер М01827688,
сключен между „К.Б.М.“ ЕАД, за което е издадена фактура № ********** от
18.02.2010 г. с отчетен период 18.01.2010 г. до 17.02.2010 г. с абонатен номер
********* с краен срок за плащане 08.03.2010 г. и обща сума за плащане в размер
на 282,80 лв. Твърди,
че ответникът не бил изпълнил задълженията си до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Моли да бъде признато за установено дължимостта на
посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който отговор оспорва предявените искове по
основание и размер.
С протоколно
определение от 16.02.2015 г. по делото на ищеца е указано да установи сключване
на посочения в исковата молба договор за цесия между ищеца и „К.Б.М.“ ЕАД и съдържание – права и задължения на
страните, уведомяване на ответника за сключения договор за цесия, сключване на
договор между „К.М.Б.“ ЕАД и ответника, изпълнение на задълженията на първата
страна и стойността на ползваните услуги на ответника з апроцесния период,
извършване на действия, с които е спряна или съответно прекъсната погасителната
давност по отношение на вземането.
По делото е приложен
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2011 г. между „К.Б.М.“ ЕАД
и „С.“ ООД, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията,
произтичащи от договори за мобилни услуги, описани в Приложение № 1. Съгласно
т. 1.6 от договора, Приложение № 1 означава списък /таблица в електронна форма,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно
за всеки един от длъжниците, както следва: име /фирма, ЕГН или ЕИК/ булстат,
адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента
и дължима сума, който представлява
неразделна част от този договор. Като приложение № 1 към договора е описано
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договора, но такъв не е представен по делото, нито пък е възпроизведено
съдържанието му на хартиен носител. Към договора за цесия е приложен опис на
съдържанието на Приложение № 1, който посочва, че съдържа информация за
вземанията, предадена в електронна форма, но такава не се установява от
съдържанието му, доколкото липсва индивидуализация
по основание и размер на прехвърлените вземания. Представеното удостоверение №
190/16.04.2013 г. удостоверява, че по силата на договора за цесия вземането на „КБМ“
от Г. Н. К., произтичащо от договори за мобилни услуги и/или апарати на лизинг
към 21.03.2011 г. е прехвърлено на „С.“ ООД, но отново не индивидуализира
прехвърлените вземания по основание и размер. По делото не са представени други
документи, от които да се установи дали вземането по процесния договор срещу
ответника е прехвърлено на ищеца.
Въз основа на
изложеното, съдът намира за недоказан фактът, че процесното вземане на "К.Б.М."
ЕАД към Г.К. е включено в Приложение № 1 договор за прехвърляне на вземания от
21.03.2011 г. следователно
не би могло да се приеме, че по силата на приложения договор за цесия от
21.03.2011 г. в полза на ищеца са
прехвърлени процесните вземания.
Наред с горното, съгласно
приложеното уведомление за цесия от „С.“ ООД до Г.К. по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
, „С.“ ООД уведомява Г.К. за сключен
договор за цесия от 13.01.2012 г.между „К.Б.М.“ ЕАД и „С.“ ООД, по силата на
който задължението ѝ към „К.Б.М.“ ЕАД, възникнало по договор за мобилни услуги
в размер на 282,80 лева е прехвърлено към „С.“ ООД. Следователно съгласно
приложеното уведомление, „С.“ ООД се е легитимирал като кредитор на Г.К.
съгласно друг договор за цесия, различен от посочения в исковата молба и заявлението
по чл. 410 ГПК.
Предвид изложеното,
и въз основа на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че не би
могло да се приеме, че "С." ООД се легитимира като кредитор на
ответника за процесните вземания по силата на договор за цесия от 21.03.2011
г., поради което и предявеният установителен иск се явява недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед на това без
значение за изхода на спора е дали цедентът е уведомил длъжника за прехвърляне
на вземането или не, поради което релевираните в тази насока, както и другите
доводи във въззивната жалба не следва да се обсъждат по същество.
Поради несъвпадане
изводите на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, а исковете отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззивникът – ответник.
Доказани разноски в първа инстанция са адвокатски хонорар – 300 лева, а във
въззивна инстанция адвокатски хонорар – 300 лева и 25 лева –държавна такса.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20275426 от 14.12.2020 г. по гр.д.№ 18862/2013
г. по описа на СРС, 30-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.
1, т.1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск от „С.“ ООД, ЕИК ********срещу Г. Н. К. с
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 282,80 лв. – главница по
силата на договор № 50080040 от 25.08.2008 г., по който е издадена фактура №
********** от 18.02.2010 г. с отчетен период 18.01.2010 г. до 17.02.2010 г. с
абонатен номер № *********, с краен срок за плащане 08.03.2010 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „С.“ ООД, ЕИК ********да
заплати на Г. Н. К. с ЕГН **********
сумата от 625 лева разноски по делото пред СРС и СГС.
Решението не
подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.