№ 233
гр. Велико Търново , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110200341 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от "С.С." ЕООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ******, представлявано от управителя Я.З.С., против НП
№ 35-0000188 от 11.02.2021 год., издадено от Директора на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" (РД "АА") – Плевен, с което за
допуснато нарушение по чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП), на основание чл. 53 от ЗАНН, на дружеството е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева
на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП. Със жалбата се моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи
в тази насока.
Жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Д.С. от
ВТАК - редовно упълномощен. Същия поддържа жалбата, като счита, че не е
установено описаното в АУАН и НП нарушение, сочи, че водачът има
нужната квалификация за професионална компетентност. Сочи също така
допуснати съществени пропуски при издаването на НП, които представляват
1
нарушение по чл. 57 от ЗАНН. Представя писмено становище, както и
писмени доказателства измежду които заверено копие от Удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 133-
002902/06.12.2019 год. издадено на името на С.Х. с ЕГН ******. Адв. С. моли
процесното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Излага доводи в тази насока. Претендира разноски
Ответникът по жалбата РД "АА" - Плевен, редовно призована – не се
представлява. В придружителното писмо е направено предложение НП да
бъде потвърдено. В същото е направено възражение за прекомерност на
претендираните по делото разноски, в случай че размера на адвокатското
възнаграждение надвишава предвидения р чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 04.02.2021 год. около 10:40 часа в гр. Велико Търново, ул. "Цар
Тодор Светослав" № 59, етаж 3, в офиса на фирма "С.С." ЕООД на основание
писмо за извършване на комплексна проверка с изх. № 80-00-53-32/19.01.21 г.
на РД "АА" гр. Плевен, контролни органи от дирекцията в състав И. И. К. -
инспектор и М. Г. Г., са извършил такава проверка на фирма "С.С." ЕООД,
притежаваща лиценз за извършване на товарни превози в Общността № 7078
от 21.07.2016 година. При извършената проверка, контролните органи
установили, че един от водачите на превозвача - Х. С., е извършил
международен превоз на товар на 12.12.2020 година. При това контролните
органи установили, че към тази дата посочения водач не притежавал карта за
квалификация на водача. Била извършена и справка в информационната
система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", при която
се потвърдило, че няма данни този водач на притежава карта за квалификация
на водача.
При така установеното св. И. И. К. в присъствието на М. Г. Г. и в
присъствието на управителя на дружеството Я.С., съставил АУАН №
285347/04.02.2021 год. на "С.С." ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ******, затова, че на 04.02.2021 г. около 10:40 часа в гр.Велико
Търново, ул. "Цар Тодор Светослав" № 59, етаж 3, в офиса на фирма "С.С."
2
ЕООД на основание писмо за извършване на комплексна проверка с изх. №
80-00-53-32/19.01.21 г. на РД "АА" гр. Плевен е извършена такава проверка на
фирма "С.С." ЕООД, притежаваща лиценз за извършване на товарни превози
в Общността № 7078 от 21.07.2016 г., като в хода на проверката е установено
следното административно нарушение:
1. Превозвачът е допуснал извършването на международен превоз на
товар (амбалаж) от България до Текирдаг Турция видно от ЧМР от 12.12.2020
год. с водач Х. С.. Видно от справка в ИС на ИА"АА" за дейностите на
водачите с влекач "Даф ФА ХФ 105" с рег. № ***** от кат. N3 и полуремарке
с рег. № ***** собственост на "С.С." ЕООД, като след направена справка в
ИС на ИА "АА" се установява, че при извършването на превоза водачът Х. С.
с ЕГН ****** не отговаря на изискването за квалификация на водача - той не
притежава карта за квалификация.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози.
АУАН е бил връчен на управителя на дружеството по съответния ред,
който го е подписал доброволно и без да впише възражения.
В законоустановения тридневен срок, дружеството не е депозирало пред
наказващия орган допълнителни възражения.
Въз основа на посочения АУАН, на 11.02.2021 год. от Директора на РД
"АА" - Плевен е издадено и обжалваното наказателно постановление № 35-
0000188, с което на "С.С." ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ******, представлявано от управителя Я.З.С., за допуснато
нарушение по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
дружеството е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 3
000.00 (три хиляди) лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП. НП е
връчено на управителя на дружеството на 18.02.2021 год., като същото е
обжалвано по реда на чл. 59 от ЗНН пред наказващия орган в
законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Описаната фактическа обстановка се потвърди от показанията на
3
свидетеля И. И. К. - актосъставител. Същия потвърждава описаните в АУАН
констатации, като твърди, че при извършената проверка е установено, че
водача на дружеството е извършил международен превоз на товари, без да
притежава карта за квалификация на водача, което обстоятелство било
проверено и потвърдено и след справка в информационната система на ИА
"АА".
При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и
издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нередовности.
Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И акта и НП съдържат
изискуемите по закон реквизити.
Съдът намира за неоснователен доводите изложени в жалбата, че
липсват доказателства относно компетентността на наказващия орган. От
приложените към административно наказателната преписка (приета като
доказателство по делото) копия от Заповед № РД-08-80/24.01.2020 год. на
Министъра на транспорта, се установява, че Директора на РД "АА" е
надлежно упълномощен и оправомощен да издава наказателни
постановления.
Настоящия съдебен състав обаче намира, че атакуваното НП е
неправилно и незаконосъобразно въз основа на следните доводи:
С наказателното постановление жалбоподателят "С.С." ЕООД, е
санкциониран за това, че като лицензиран превозвач на товари е допуснал на
12.12.2020 г. Х. С. да извърши превоз с товарен автомобил с влекач "Даф ФА
ХФ 105" с рег. № ***** от кат. N3 и полуремарке с рег. № ***** собственост
на "С.С." ЕООД, без водачът да отговаря на изискванията за квалификация на
водача – без издадена карта за квалификация, представляващо нарушение по
чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП, която разпоредба гласи: Лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на
пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
4
длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на
валидност 5 години." За това нарушение е наложена санкция на основание
чл. 96г, ал. 1 пр. 2 от ЗАвП, съгласно който лице, което назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3
000 лв. При така отразеното е видно, че наказващият орган е приложил
санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр единствено въз
основа на установяването, че към датата 12.12.2020 г. водачът Х. С. не
притежава карта за квалификация по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП и без да бъде
извършена преценка относно наличие на предпоставките по чл. 7б, ал. 6, ал. 7
и ал. 8 от ЗАвП (в редакцията към ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.,
действаща към датата на извършване на нарушението). Според ал. 6, карта за
квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или
периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8. Ал. 7 на сочената норма сочи,
че изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато
водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за
обучение, и е положил успешно изпит. Водачите, които са придобили
квалификация по ал. 6 подлежат на периодично обучение за усъвършенстване
на познанията си на всеки 5 години, установява ал. 8 на чл. 7б от ЗАвП.
В случая не е изследвано от наказващия орган и не е отразено в НП дали
водачът Х. С., освен че не притежава карта за квалификация, не е посещавал
курсове за обучение, за които да е положил успешно изпит. Неизследването
на този въпрос води до непълнота на наказателното постановление и го
опорочава, тъй като установената с него липса на карта за квалификация на
водача към датата на извършване на нарушението не е достатъчна, за да се
направи извод, че този водач не отговаря на някое от изискванията,
определени в ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му
и оттам за наличие на извършено административно нарушение, което да бъде
санкционирано на осн. чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвП. Ако беше изследвал този
въпрос органът, издал обжалваното наказателно постановление, щеше да
установи, че към дата 12.12.2020 г. водачът Х. С. е притежавал удостоверение
за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 133-
5
002902/06.12.2019 год., издадено в съответствие с изискванията на Наредба №
41/04.08.2008 г. и Директива 2003/59, с което е изпълнено изискването на чл.
7б, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗАвП за квалификация на водача, поради което деянието
е и несъставомерно.
Превозвачът "С.С." ЕООД е наказан за това, че е допуснал извършването
на обществен превоз на товари от водач, който не отговаря на изискването за
квалификация. Съдът намира, че първичният документ, който пряко
удостоверява придобитата от водача квалификация, е не картата на водача,
както неправилно е приел наказващия орган, а удостоверението за
професионална компетентност. И това е изрично посочено в съображение 7-
мо и 15-то от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 15.07.2003 г. относно начална квалификация и продължаващо
обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари
или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и
Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета. Съображение 7-мо от нейния преамбюл предвижда: "За да докажат,
че водачът на превозно средство изпълнява своите задължения, държавите-
членки трябва да издадат на водача на превозно средство удостоверение за
професионална компетентност, наричано по-долу "УПК", което удостоверява
неговата или нейната начална квалификация или продължаващо обучение".
Следователно, очевидно е, че именно удостоверението за професионална
компетентност е този документ, който удостоверява придобитата
квалификация. Функцията на картата на водача пък е разяснена в
съображения 15-то от преамбюла на директивата: "За да удостовери, че
шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК,
предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на
различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код
на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в
свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за
квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно
от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с
настоящата директива.... ". Казано другояче, картата за квалификация на
водача е "удостоверение за удостоверението", т. е. нейната удостоверителна
функция е вторична, доколкото установява не пряко квалификацията на
6
водача, а притежаването на УПК, и е свързана преди всичко с улесняване
взаимното признаване на различните УПК от държавите – членки. В този
смисъл Директива 2003/59/ЕО се явява правилно транспонирана в
националното ни законодателство като нейното транспониране е извършено
не в ЗАвП, а в подзаконов нормативен акт – в Наредба № 41 от 4.08.2008 г.
(вж. § 4 от ПЗР на същата). Така, с оглед принципа за примат на правото на
ЕС над националното законодателство и предвид изискването за
конформното му тълкуване (т. е. тълкуване в съответствие с буквата и духа на
Директива 2003/59/ЕО) следва да се приеме, че придобитата от водача
квалификация се удостоверява пряко с удостоверението за професионална
компетентност (УПК) и само вторично – с карта за квалификация на водача.
Предвид изложеното по-горе съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление № 35-0000188/11.02.2021 г. на Директора на РД "АА" -
Плевен, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 96г, ал. 1, пр.
2 от Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000, 00 лв. – за нарушение на чл. 7б, ал. 1 от същия закон, е
незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 250 (двеста и петдесдет) лева, което
не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е
направено възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък
размер на разноските, ако същия надвишава размера предвиден в чл. 7, ал. 2,
7
т. 2 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Направените разноски обаче са в размер към минималния предвиден за
подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода
на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се
присъдят на жалбоподателят направените от него разноски в размер на 250.00
(двеста и петдесет) лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 35-0000188 издадено от Дирлектора на РД "АА" -
Плевен, с което на "С.С." ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ******, представлявано от управителя Я.З.С., за допуснато
нарушение по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
дружеството е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 3
000.00 (три хиляди) лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП – като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - гр. Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на "С.С." ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя
Я.З.С., направените разноски по делото в размер на 250,00 (двеста и
петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8