Р Е Ш
Е Н И
Е № 169
гр.Стара Загора, 27.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІII състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети май април през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Ива Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Янкова
административно дело № 233 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166,
ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Теринвест“
ООД , със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. …………,
представлявано от управителя И.В.Д. против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01/311/00873/3/01/04/01 от 11.03.2020 година издаден от Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – гр.София. В жалбата са изложени съображения, че
административният акт е неправилен, незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на административно
производствените правила. Твърди се, че договорът му с ДФЗ бил сключен на
27.11.2014 година при условията на Наредба №30, издадена въз основа на Закона
за подпомагане на земеделския производители не бил административен договор . Дори
да имало неизпълнение на договора, то това вземане било частно държавно
вземане, а не публично такова и АУПДЗ бил нищожен , като издаден при пълна
липса на компетентност . Освен това вземането следвало да възникне въз основа
на друг акт относно произхода на държавното вземане , установяващ го по
основание и по размер .Според жалбоподателя възприетото в АУПДВ относно фактите
и правните им последици било неправилно – необективно невярно. Кандидатът за
получаване за БФП не се бил задължил да изпълни по размер и години
прогнозираните при съставяне на бизнес плана приходи Не било и нормативно задължение
за изпълнение по размер на прогнозираните приходи, защото това не следвало от
чл.16 на Наредба № 30 Задълженията на ползвателя на БФП след реализацията на
проекта касаели единствено физическото ползване на инвестицията. Дори да е
приемело, че с подписването на договора бил имал задължение да постигне
прогнозните приходи, предложени при съставяне на бизнес плана, то неуспехът в
тази насока не можело да има за правна последица налагането на финансова
санкция в размер на 100 процента от предоставената финансова помощ по договора.
От клаузите на договора можело да се направи извод, че не можело да се наложи
финансова санкция за твърдяното нарушение Отделно не можело да се налага
финансова санкция, въз основа на правила , публикувани на 30.08.2019 година, след
извършване на проверката на дейността В нарушение на приложимите правни норми
не били обсъдени възраженията му в тази насока. Било недопустимо да се претендира възстановяване
на 100 процента от изплатената сума за проект, който бил реализиран. По тези
съображения се моли съда да обяви АУПДЗ за нищожен, респективно да го отмени,
като незаконосъобразен , евентуално да го измени, като определи по-малък размер
на наложената санкция. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата като допълва, че към момента на
извършване на проверките, единственият нормативен документ, който определя
размера на подлежащата на връщане безвъзмездна помощ е методиката, която е обявена за нищожна. От
друга страна сочи, че правилата, на които се основава акта, са влезли в сила
едва на 30 август 2019г. и по този начин реално към моментна на извършване на
проверките тези нарушения не са били определени като такива и за тях не е
предвидена санкция.
Ответникът,
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, чрез процесуалния
си представител в писмено становище сочи, че оспорения акт е издаден от
компетентен орган - Изпълнителният директор на Държавен Фонд „Земеделие“, при
спазване на процесуалните правила, предвидени в чл.26, чл.28 и чл.35 от АПК и
при спазване на разпоредбите на материалния закон. Сочи, че конкретните
нарушения, обосноваващи издаването на АУПДВ са нарушението на бизнес плана,
което представлява неизпълнение на сключения между страните договор,
неизпълнение на заложените в самия бизнес план показатели и нарушение
на изискването за икономическа жизнеспособност. Обосновава правилно определяне на
размера на вземането от административния орган. По подробно изложените в
писменото становище доводи, моли съда да отхвърли като неоснователна подадената
жалба. Претендира направените по делото разноски.
Административен
съд – Стара Загора, след като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
На 27.11.2014г.
между ДФ „Земеделие“, от една страна, наричана за краткост „Фонда“ и „Теринвест“ гр. Стара
Загора, като „Ползвател“, е сключен Договор № 01/311/00873 за отпускане на
финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 375 227,92
лева (т.2.1 от Договора – л.52-55/. Според договора Фондът предоставя на
Ползвателя безвъзмездната финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и
реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект №01/311/00873
от 15.05.2013г. (т.1.1), като Фондът изплаща помощта по т.1.1 от договора, при
условие, че Ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект,
съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и
всички действащи в съответната област нормативни актове (т.1.2). Според т.3.1
от договора Ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на
договора, в срок до 15.09.2015г. С анекс от 02.09.2015 г. първоначално
одобрената инвестиция по договора възлиза на 374 565,01 лева.
От
ползвателя „Теринвест“ ООД гр.Стара Загора е изготвен
Бизнес план (л.27-51) относно предоставяне на туристически услуги за имот,
находящ се в с.Ковачевица, община Гърмен, област Благоевград за изграждане на
две сгради в УПИ VІ, пл. №499,500, кв.20 . Съгласно глава
Финансово-икономически статус – приходи т.1.1 приходи от дейността ползвателят
предвижда, че през 2014 година до 2023 година
ще реализира годишен приход в общ размер от 262 380 лева/ л. 44 от
делото/.
След
подадена заявка (л.277-280), е извършено авансово плащане от Фонда към
Ползвателя на сума в размер на 187 613,96 лева съгласно писмо за оторизацзия на плащането и уведомително писмо / лист 448-452
от делото /. Дружеството е подало за окончателно заявление за плащане на БФП до
остатъка на сумата от 374 506,42 лева/ лист 66-68 от делото/Въз връзка с
това искане със заповед № 302731/09.11.2015 година е извършена проверка на
място на инвестицията , за което е съставен и контролен лист. След което ДФ „
Земеделие е извършил плащане в размер на
185 350, 78 лева / лист 236 и 237
от делото /. Общо заявената финансова помощ възлиза на 374 506,42 лева.
Със Заповед №3733780/19.06.2019г. на
началник-отдел „Регионален технически инспекторат“ е разпоредено
извършване на проверка на място (л.241), констатациите от която са отразени в
Контролен лист/ лист 241-249/ В него са посочени също и приходите от продажби и
услуги за периода 01.01.2016г. – 31.05.2019г.
С
писмо изх.№01-2600/6597 от 30.10.2019г. Изпълнителния директор на ДФ Земеделие
уведомява „Теринвест“ ООД за откриване на
производство по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че производството се
открива във връзка с констатации, направени при извършване на извънредна
проверка на място в периода 19.06.2019г. – 21.06.2019г. и след извършени
допълнителни административни проверки, при които е констатирано неизпълнение на
задължения, съгласно одобрения бизнес план по Договор 01/311/00873/27.11.2014г.
(л.21-22). В писмото са описани констатираните нарушения. Извършена е оценка на одобрения бизнес план за три
последователни пълни години 2016, 2017 и 2018 г. За 2016 г. бил установени
приходи от нощувки в размер на 4422,01 лв, което
съставлявало 1, 69 процента изпълнение на приходите на бизнес плана. За финансовата
2017 г. били установени приходи в размер на 16 655,00 лв
, което съставлява 6,35 процента изпълнение на бизнес плана. За 2018 година
били установени приходи от нощувки в размер на 10 761,46 лв, което съставлявало 4,10 процента изпълнение на плана. Административният орган е приел,че
на дружеството следвало да се наложи финансова санкция и издаде АУПДВ, който ще бъде общо в размер на 372 638,28
, представляващи 100 % от одобрената субсидия. Изрично е посочено, че в
14-дневен срок от получаването му, „Теринвест“ ООД
има право да представи писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане. Писмото е връчено на „Теринвест“
ООД на 14.11.2019г. (л.23). Срещу констатациите в писмото на 29.11.2019г. е
подадено възражение от „Теринвест“ ООД, заведено в
ДФЗ с вх.№01-2600/6597/29.11.2019г. (л.24-25).
С Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01/311/00873/3/01/04/01 от 11.03.2020г., издаден на
основание чл.20а, ал., чл.27, ал.3, ал.4 и ал.7 от ЗПЗП,чл. 46, ал.1 и ал.2 във
връзка с чл. 16,ал.2 и чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „ Разнообразие на
неземеделски дейности” от Програма за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013г. , чл.8, ал.1 във връзка с чл. 4.12 и чл. 4.18 от договор №
01/311/00873 от 27.11.2014 година, чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК и чл.162, ал.2,
т.8 и т.9 и чл.165 и 166 от ДОПК, Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“, е определил на „Теринвест“ ООД подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 372 633,28 лева.
Като мотиви за издаване на акта органът е
посочил следните обстоятелства:
. При извършената проверка на място
е установено неизпълнение на разпоредбите на
точки 4.12 и 4.18 от договор № 01/311/00873 ОТ 27.11.2014 година.В
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали
финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим,
сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. В одобрения
бизнес план за всяка една от годините са заложени приходи от нощувки, , ползване
на джип офроуд и ползване на планински бегачи в
размер на 262380,00 лв. за 2016г., 262
380лв. за 2017г. и 262380лв. за 2018г. За пълната финансова 2016г. са
реализирани приходи от нощувки в размер на 4422,01 лв., което представлява 1,69%
изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план. За
пълната финансова 2017г. са констатирани приходи от нощувки в размер на 16 655,02лв.,
което представлява 6,35% изпълнение на приходите, заложени за същия период в
одобрения бизнес план. За пълната финансова 2018г. са констатирани приходи от
нощувки в размер на 10761,46 лева, което представлява 4,10% изпълнение на
приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план.. Прието е, че
гореизложеното се явява и неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от Договор 01/311/00873
от 27.11.2014г., тъй като бенефициерът не е постигнал
икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, заложена в бизнес плана.
Посочено е, че съгласно т.30 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програма за
развитие на селските райони 2007 – 2013г., когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес
план, изчислени средно аритметично за същия период и това е продължило над две
финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.), размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената финансова помощ по
договора.
В
административният акт са изложени съображения относно депозираното възражение
от „Теринвест“ ООД, като посочените в същото доводи са приети за неоснователни.
По
делото са приети като доказателства документите, приобщени към
административната преписка по издаването на оспорения акт, както и допълнително
представени такива от страна на жалбоподателя.
Въз основа на изложеното съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт – Акт за установяване
на публично държавно вземане № 01/311/00873/3/01/04/01 от 11.03.2020 година,
издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр.София, от лице с правен
интерес, адресат на акта и чиито права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно от него. Административният акт е връчен на жалбоподателя на 16.03.2020г.
(л.20) и е оспорен с жалба, подадена пред административния орган на 31.03.2020г. предвид на което съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК (в приложимата редакция), публични са
вземанията недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства
на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, включително финансови
корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции
по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз;
В нормата на §1,
т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а
от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС,
като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
От посочената нормативна
регламентация следва извода, че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” – РА е издаването АУПДВ по всички схеми и
мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мерките по чл.1 от
Наредба № 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към земеделски дейности”
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. В случая
оспореният АУПДВ е подписан от Васил Грудев, като от фактическа страна по
делото не е спорно, че към датата на издаването му лицето е заемало длъжността
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”. Следователно обжалваният
акт е издаден от материално компетентен орган.
Оспореният АУПДВ №
01/311/00873/3/01/04/01 от 11.03.2020 година издаден от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – гр.София, е в писмена форма и съдържа с изискуемите
от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни
основания за издаването му. Изложените мотиви предоставят възможност за
извършване на проверка за приложението на материалния закон въз основа на
фактите, счетени за относими от административния
орган.
Не са допуснати съществени нарушения на административно-
производствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Правото на
участие на заинтересованото лице е осигурено чрез надлежното му уведомяване за
служебното иницииране на производство за издаване на административен акт
по чл.26 от АПК.
По отношение на
приложението на материалноправните разпоредби на
закона съдът намира следното:
Съгласно чл.27, ал.6 от
ЗПЗП „Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70,
ал. 1, т. 1 – 9
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл.73
от същия закон“. Според разпоредбата на ал.7 от същия законов текст „Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс“. От посочените разпоредби става ясно, че законодателят
е въвел разграничение между нарушенията, които водят до издаване на решения за
налагане на финансова корекция и нарушенията, които са основание за издаване на
АУПДВ. АУПДВ се издава само в случаите, когато не се касае за нарушения,
представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в
чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение на задължения на бенефициерите, произтичащи от секторното законодателство.
В
разглеждания случай, като основание за вземането се твърди неизпълнение от
страна на „Теринвест“ ООД гр. Стара Загора на
одобрения бизнес план по Договор № 01/311/00873 а именно –неизпълнение на
финансовите показатели на бизнес плана, В представения към заявлението за
подпомагане бизнес-план самото дружеството е определило съответните приходи и
създаването на нови работни места, посредством които да докаже жизнеспособност
и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл.2 от Наредба № 30/2008г. цели на предоставената финансова помощ. В този
бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена
субсидията по него. От извършените проверки е установено, че за цялата
финансова 2016г. са реализирани
приходи от нощувки, обяд и вечеря в размер на4422,01 лв., което представлява 1,69%
изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план. За
пълната финансова 2017г. са констатирани приходи от нощувки – в размер на 16665,02
лв., което представлява 6,35% изпълнение на приходите, заложени за същия период
в одобрения бизнес план. За пълната финансова 2018г. са констатирани приходи от
нощувки в размер на 10461,46 лева, което представлява 4,10% изпълнение на
приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план. Установеното
изпълнение на бизнес плана, изчислено средно аритметично за всички пълни
финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.), е в размер на 4,05%. Тези данни,
касаещи неизпълнението
на финансовите показатели на бизнес плана и, които не са оспорени от
жалбоподателя, съставляват неизпълнение на одобрените
индикатори по смисъла на чл.70, ал.1,
т.7 от ЗУСЕСИФ (в този смисъл Р №3184/28.02.2020г. по адм.дело №7468/2018г. на ВАС, IV отд.)
и са основание за налагане на финансова корекция по посочения закон, а не за
издаване на АУПДВ. Посочената в писмените бележки на процесуалния представител
на ответника съдебна практика е неотносима към
разглеждания случай, тъй като в тези решения освен, че не се разглеждат
въпроси, свързани с финансова помощ по приложимата в случая Наредба №30 от 11.08.2008г., се касае за
нарушения, които са съвсем различни от установените такива с оспорения в
настоящото производство АУПДВ.
При липсата на издаден и влязъл в сила
административен акт по чл.27, ал.6 от ЗПЗП, вр. чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ,
въз основа на който е възникнало публично държавно вземане по чл.27, ал.5 от
ЗПЗП във вр. с чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, свързан с неизпълнение на финансовите
показатели на одобрения с договора за подпомагане бизнес план,
оспореният АУПДВ
се явява издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон.
По
делото е направено искане за присъждане на направените разноски. Предвид така
направеното искане, като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и
на основание чл.143,
ал.1 от АПК съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди
сумата от 7507, 60 лева, съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие, и доказателства за изплатената сума по банков път както и 50 лева
за държавна такса.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
предложение четвърто от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ” Теринвест“ ООД , със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, бул……….,
представлявано от управителя И.В.Д. Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01/311/00873/3/01/04/01 от 11.03.2020 година издаден от Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – гр.София „
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София да заплати на
„ Теринвест“ ООД , със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, бул. „ ………., представлявано от управителя И.В.Д. сумата от 7557,60 (седем хиляди петстотин петдесет и
седем лева и шестдесет ст.) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: