|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 146 |
||||||||||
|
гр. Видин,
30.11.2016г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
Втори административен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на |
двадесет и трети ноември |
|||||||||
|
през две хиляди и шестнадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
|
при секретаря |
К.Б. |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
Хр. Гугуманова |
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Антония Генадиева |
|
||||||||
|
Административно дело № |
225 |
по описа за |
2016 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
||||||||||
|
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.46,ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба
на Н.М. – гражданин на Шри Ланка, с посочен по делото адрес: СДВНЧ – София
при Дирекция «Миграция», против Заповед № УРИ 4518 ОЧ – 1592/ 23.09.2016г.
на Зам. Началника на Гранично
полицейско управление /ГПУ/ - Брегово при РДГП – Драгоман, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка ”Принудително
отвеждане до границата на Република България”. Жалбоподателят твърди,
че заповедта, с която се разпорежда принудителното му отвеждане до границата
на Република България е издадена в нарушение на чл.39б от ЗЧРБ, тъй като не
му е даден срок да изпълни доброволно задължението за връщане. Посочва се
също така, че е нарушена и разпоредбата на чл.14,ал.2 от АПК, защото не му е
осигурен преводач на език, който владее, както и разпоредбата на чл.34 от
АПК, поради това, че не е изслушан, с което и е нарушено правото му да изрази
становището си в хода на административното производство и преди приемането на
всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му. Иска се от Съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Ответникът – Зам.
Началник на ГПУ - Брегово, не е взел становище по жалбата. Покурорът твърди, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Административен съд -
Видин, като прецени събраните по делото доказателствата и доводите на жалбоподателя,
приема за установено следното от фактическа страна: До Началника на ГПУ –
Брегово е постъпило предложение с рег.№ УРИ 4518р – 8130/ 23.09.2016г. от Ст.
Инспектор, Началник на 01 ГОДГ, при ГПУ Брегово, с което последния го
уведомил, че на 22.09.2016г. около 16,30 часа, в землището на с.Киреево,
общ.Макреш, обл.Видин на около 200 м. източно от ГП № 157, са установени и
задържани 34 лица – мъже и момчета, граждани на Афганистан, Бангладеш,
Пакистан, Шри Ланка и Иран, всички без документи, сред които и жалбоподателя
– Н.М., роден на ***г., гражданин на
Шри Ланка. Всички те отговарят на профила „нелегален емигрант”. В предложението е
посочено, че самоличността им е установена след извършена справка в АФИС,
където по – голямата част от тях имат регистрация. Жалбоподателят е без
такава регистрация в АФИС. Тъй като те не могат да удостоверят влизането си в
страната по законноустановения ред и използват Р България като транзитен
пункт за миграция към трета държава, е направено предложение да им бъдат
наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ. Със Заповед № УРИ 4518
ОЧ – 1592/ 23.09.2016г. предвид факта, че на 22.09.2016г., около 16,30 часа в
землището на с.Киреево, обл.Видин на около 200 м. източно от ГП № 157, е
установен и задържан гражданинът на Шри Ланка - Н.М., без да може да
удостовери влизането си в Р България по законноустановения ред и въз основа
на мотивите, изложени в предложение рег.№ УРИ 4518р – 8130/ 23.09.2016г. от
Ст. инспектор Началник на 01 ГОДГ, при ГПУ Брегово, Зам. началникът на ГПУ -
Брегово, на основание чл.41,т.1 и чл.44,ал.1 от ЗЧРБ, наложил на
жалбоподателя принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до
границата на Р България”. По делото са приети и
приложени следните писмени доказателства във връзка със заповед № УРИ 4518 ОЧ – 1592/ 23.09.2016г., а именно: УРИ 4518 ОЧ – 1593/ 23.09.2016г. за принудително
настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция «Миграция» МВР, докладна записка,
рег. № 4518р- 8135 от 23.09.2016г. ; Предложение с рег. № УРИ 4518р – 8130/
23.09.2016г. от Ст. инспектор, Началник на 01 ГОДГ, при ГПУ Брегово;
приемателно – предавателен протокол УРИ № 4518р – 8128 / 23.09.2016г. на ГПУ,
І ст. – Брегово; Заповед № 5935/ 11.11.2014г. относно оправомощаване на
длъжностни лица да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗЧРБ на Директора
на РДГП – Драгоман, както и карта, издадена от Държавна агенция за бежанците
за явяване и получаване на регистрационна карта на 07.11.2016г. и
регистрационен лист на Н.М. и писмо от Директора на Дирекция «Качество на
процедурата за международна закрила» при ДАБ към МС. Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално
допустима. Същата е съобщена на жалбоподателя лично срещу подпис на
23.09.2016г., а видно от приложения пощенски плик, жалбата срещу нея е
постъпила в съда, по пощата с дата на пощенското клеймо 07.10.2016г., т.е. в
14 - дневния срок за съдебно обжалване. Жалбата е подадена срещу годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Заповедта е
обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.44 от ЗЧРБ,
принудителните административни мерки могат да се налагат със заповеди на
директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” на МВР или на
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № 5935/
11.11.2014г. относно оправомощаване на длъжностни лица да издават заповеди за
налагане на ПАМ по ЗЧРБ на Директора на РДГП – Драгоман, от която е видно, че
Зам. Началникът на ГПУ – Брегово е компетентен да издава заповеди от
категорията на обжалваната. Предвидените от закона /чл.39а от ЗЧРБ/ принудителни
административни мерки /ПАМ/ са вид административна принуда без санкционни
последици. С налагането им се прилага диспозицията на съответната правна
норма и затова те не са средство за реализиране на юридическа отговорност. ПАМ безспорно е насочена против волята на лицето, но
тя е предвидена от закона мярка, свързана със защита, както на права и
законни интереси на гражданите, така и интересите на държавата и обществото,
какъвто е настоящият случай. ПАМ, от категорията на които е и наложената по
чл.41,т.1 от ЗЧРБ, имат превантивен
характер и целта им е да предотвратяват действия, които съставляват нарушения
на установения режим за влизане, излизане от РБ и пребиваването на чужденците
на територията на страната. С цитираното предложение рег. № УРИ 4518р – 8130/
23.09.2016г. компетентният орган е
изложил и анализирал събраната информация и на тази база е направил изводите
си за необходимост от налагането на процесната принудителна административна
мярка. За прилагането й поначало не е необходимо пълно провеждане на
производство по проверка и доказване на събраната информация, защото по своя
характер това не е производство за налагане на административна санкция, а за
прилагане на мярка за административна принуда. В компетентността на
административния орган, налагащ такива мерки е да отмени същите при промяна
на обстоятелствата или отпадане на необходимостта от тях, тъй като в това
производство не се изисква установяване на виновно поведение. Преценката се
прави от издателя на акта, който разполагайки с необходимата му информация, и
в рамките на свободната му преценка упражнява правото си на оперативна
самостоятелност. С предприемането на превантивните мерки сериозно се засягат
личността и имуществото на правния субект, затова
административният орган е задължен да използува само допустими от закона
средства и методи. Оспорената заповед е
издадена на основание чл.41,т.1 от ЗЧРБ. Съгласно тази норма, принудително
отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не
може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред.
Условията и реда, при които чужденците могат да влизат в Република България
са определени в глава втора на ЗЧРБ. От събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че жалбоподателят – чужденец, е влязъл в Р
България не по установения за това ред. Този факт не се оспорва от него и е
мотивирал административния орган да наложи принудителната административна
мярка. Разпоредбата на чл.41,т.1 от ЗЧРБ, според която принудително
отвеждане до границите на РБ се налага, когато чужденецът не може да
удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, а именно с
редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ,
както и виза, когато такава се изисква /чл.8,ал.1 от ЗЧРБ/, според съда е
императивна. Съответно при установяване на юридически факти, попадащи в
състава на сочената хипотеза, органът в условията на обвързана компетентност
задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Действително
към момента на издаването на заповедта е
инициирано производство пред ДАБ при МС, но висящите производства пред
ДАБ при МС са пречка единствено за привеждане в изпълнение на наложените ПАМ,
съгласно чл.67,ал.1 от ЗУБ, но не представляват основание за отмяна на
същите. Според цитираната норма, принудителните
административни мерки, включително мярката “принудително отвеждане до
границата”, не се привеждат в изпълнение до приключване на производството
/това по Раздел I на глава VІ от ЗУБ/ с влязло в сила
решение. Тази специална норма има отношение единствено към производството по
изпълнението на индивидуалния административен акт, какъвто представлява
заповедта за налагането на ПАМ, след влизането й в сила. Разпоредбата на
чл.67,ал.1 от ЗУБ е ирелевантна към основанията за издаването на ПАМ, които
са предвидени в ЗЧРБ, както и към преценката за наличието на предпоставки за
допускане на предварително изпълнение на акта, т.е. възможността същият да
бъде изпълнен преди да влезе в сила. В тази връзка следва да се посочи, че
от представения отговор от ДАБ при МС е видно, че жалбоподателят е
регистриран в Държавна агенция за бежанците при МС на 07.11.2016г. с имена
Махендирам Нисам, като с решение № УП ОК – 5 от 15.11.2016г. на интервюоращия
орган, молбата е отхвърлена, като явно неоснователна. Основно
оплакване в жалбата е за неправилност на заповедта във връзка с неопределяне
от административния орган на срок за доброволно напускане в противоречие с
правилото на чл.39б от ЗЧРБ. Сочи
се, че е нарушено изискването на чл.39б,ал.1 от ЗЧРБ, по силата на което в
заповедта за налагане на ПАМ по чл. 39а,ал.1,т.1 и 2 се определя срок от 7 до
30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за
връщане. Според съда обаче отсъствието на такъв срок в административния акт
не опорочава волеизявлението на компетентния орган за прилагане на ПАМ.
Заповедта
за налагане на ПАМ е постановена от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби. Правомерността на разпореденото принудително отвеждане на
чужденеца до границата се обосновава от доказателствата, сочещи на
невъзможност чужденецът да удостовери влизането си в страната по
законоустановения ред, съобразно чл.41,т.1 от ЗЧРБ. Видно от посочената
разпоредба, определянето на срок за доброволното напускане по чл.39б,ал.1 от
ЗЧРБ не е елемент от фактическото основание за прилагане на ПАМ, поради което
този пропуск в съдържанието на акта не засяга законосъобразността на
волеизявлението. Както
бе посочено определянето на срок за доброволно напускане на страната не е
елемент от фактическия състав за прилагане на мярката, поради което
преценката по чл.146,т.3 АПК следва да съобрази доколко този пропуск се
отразява на съдържанието на акта и засяга правата на неговия адресат.
Разпореждането по чл.39б,ал.1 от ЗЧРБ е свързано с изпълнението на заповедта
по чл.39а,ал.1,т.2, а
производството по изпълнението на административния акт поначало е последващо
съдебната фаза по оспорването му, развива се по правилата на Дял пети, Глава
ХVII АПК и е неотносимо към законосъобразността на властническото
волеизявление. Няма пречка при желание от страна на чужденеца, такъв срок за
доброволно напускане, да бъде определен и впоследствие, именно защото този
срок е свързан с изпълнението на заповедта. Налагането на процесната ПАМ не е
обвързано от определянето на срок за доброволно връщане, изпълнението на
чл.39б,ал.1 от ЗЧРБ не е условие за издаване на акт от категорията на
обжалвания, поради което възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Дори
хипотетично да се приеме, че предоставянето на срок за доброволно напускане е
неотменим и поради това задължителен реквизит на акта по чл.39а,ал.1,т.2 от
ЗЧРБ, пропускът на органа не засяга правата на адресата и не може да бъде
преценен като съществен. Няма пречка той да бъде саниран. В настоящия случай
са налице основания да се счита, че непредоставянето на срок за доброволно
изпълнение не е в колизия с целите на Директива 2008/115 /ЕО/ на Европейския
парламент и на Съвета от 16.12.2008г. относно общите стандарти и процедури,
приложими в държавите-членки за завръщане на незаконно пребиваващи граждани
на трети страни, за прекратяване на незаконния престой на граждани на трети
страни по справедлива и прозрачна процедура. Фактите по делото обосновават
правилността на решението на административния орган да предпочете
принудителното извеждане пред доброволното връщане. Като следва да се вземе
предвид и представеното по делото писмо от ДАБ при МС, в което се посочва, че
молбата на жалбоподателя е отхвърлена, като явно неоснователна с решение от
15.11.2016г. Относно
твърдението за издаване на обжалвания акт в нарушение на правото на
жалбоподателя да бъде изслушан в хода производството пред административния
орган, според съда в случая то също не представлява съществен пропуск, тъй
като не рефлектира върху постановения от административния орган краен правен
резултат. Не е спорно по делото, че в производството пред административния
орган на жалбоподателя – чужденец, е бил назначен преводач от английски език,
съответно и заповедта за налагане на ПАМ е преведена на английски език именно
в съответствие с разпоредбата на чл.14,ал.2 от АПК. Видно от документите,
съдържащи се в административната преписка, включително и от обжалваната
заповед за налагане на ПАМ на жалбоподателя е осигурен превод на английски
език. При връчването на документите на жалбоподателя е видно, също така, че
той се е подписал на латиница, респ. от превод на английски език. Никъде в
производството пред административния орган жалбоподателят не е заявил, че не
владее английски език, че не го разбира, както и никъде не е вписан отказ да
получи или да му бъдат връчени документите на английски език поради това, че
не ги разбира. Не е заявил също така, че не владее английски език и желае да
му бъде назначен преводач от друг език, който владее, включително и тамилски.
Напротив, видно от обжалваната заповед, както и от други документи, намиращи
се в административната преписка е, че те са подписани от жалбоподателя, те са
получени от него, редовно са му връчени, като положеният от него подпис е на
латиница. На латиница се е подписал и върху пълномощното, с което е
упълномощил адвокат по настоящото делото, индиция поне за използването от
негова страна на английски език. Едва в жалбата против заповедта за налагане
на ПАМ се твърди, че той не владее английски език и че е нарушено правото му
на изслушване пред органа в административното производство, но не и преди
това. Действително
в Шри Ланка официалните езици са синхалски и
тамилски / който жалбоподателят твърди, че владее/, но широко се
използват и английски и арабски. Именно на английски език е извършван и
превода на жалбоподателя. Към момента на извършването на превода от английски
език, той не е възразил, дори и на тамилски език, че не го разбира. Описаното
по – горе не води до извода, че жалбоподателят не владее английски език или
че не е разбрал същността на извършеното от него. Нито пред административния
орган, нито пред съда не се оспорват констатациите, отразени в
доказателствата по административната преписка, докладни записки и др., както
и описаното в обжалваната заповед. Т.е. жалбоподателят не оспорва наличието
на обстоятелствата във връзка, с които му е наложена процесната ПАМ.
Конкретизирани са единствено нарушения на процедурата. В
съдебното производство пред настоящата инстанция това е едно от наведените
възражения за незаконосъобразност на заповедта, наред с другото такова,
отново процесуално основание – за недаване на срок за доброволно напускане на
страната в обжалваната заповед. Конкретни твърдения за нарушаване на материалноправни
разпоредби не се съдържат в жалбата, както и не са навеждани в съдебното
производство. Липсват и доказателства за такива нарушения, а именно, че не са
налице условията за налагане на обжалваната ПАМ. В жалбата се посочва
единствено общо нарушение на материално – правните разпоредби, без да се
конкретизират такива. Видно
е, че в производството пред настоящата инстанция жалбоподателят се
представлява от процесуален представител – адвокат, който е имал възможността
да направи всички възражения, които има по отношение на обжалвания
административен акт. Видно е също така и че не са оспорени отразените в
заповедта факти, установени от административния орган, послужили за основания
за налагане на процесната ПАМ. В тази връзка според съда се оказва, че
правото на защита на чужденеца е надлежно упражнено във фазата на съдебното
обжалване на наложената му ограничителна мярка. В хода на настоящото съдебно
производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи
фактическите констатации на издателя на заповедта и водещи на друг правен
извод, различен от възприетия от административния орган. От друга страна
административният орган е ангажирал достатъчно доказателства, установяващи
основанията за налагането на ПАМ по чл.39,ал.1,т.2 от ЗЧРБ. Поради това,
противно на оплакванията на жалбоподателя, административният акт не е
засегнат от процесуален порок. В тази връзка не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.34 от АПК. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно наложена мярка, поради
лишаването му от участие в административното производство. Процедурата по
прилагане на ПАМ по специалния закон ЗЧРБ с оглед характера и
предназначението й започва, развива се и приключва по почин на органа, който
при формиране на завършващото я волеизявление, дължи преценка на плоскостта
на дефинираното в чл.44,ал.2 от ЗЧРБ конкретно проявление на принципа на
съразмерност. От една страна на чужденеца е назначен преводач от английски
език, за което той не е възразил по никакъв начин, както и не е посочил, че
не разбира, извършвания му превод, а от друга страна видно от данните по
делото, твърдяното неизслушване преди издаването на акта не може да се
квалифицира като отменително основание, тъй като по никакъв начин не засяга
материалната законосъобразност на разпоредената мярка на държавна принуда.
Твърдението за неизслушването му в административното производство не му е
попречило да организира адекватно и ефективно защитата си пред съда.
Доказателства, оборващи посочените в докладната записка данни не са
представени, независимо, че в съдебната фаза на производството, пред
настоящия съд, жалбоподателят е имал възможност да се запознае с
административната преписка и е бил надлежно представляван от упълномощен от
него адвокат. Не е налице непропорционално засягане на процесуалните права на
адресата на мярката, тъй като същият е упражнил в пълна степен правото си на
защита в производството по съдебен контрол. Правилно
е приетото от административния орган за възникване на предпоставките по
чл.41,т.1 от ЗЧРБ, обуславящи принудително отвеждане на Н.М. до границата на
РБ – установено влизане в страната не по законоустановения ред, което е
предпоставка за налагане на мярката по чл.39а,ал.1,т.2 от същия закон. В този смисъл не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.6 от АПК, съответно не е налице несъразмерно приложение на
наложената ПАМ и нейната пропорционалност, с оглед степента на засягане на
основно човешко право и противопоставимия обществен интерес. Процесната
заповед е свързана само с необходимостта от преустановяване на незаконното
пребиваване в страната и предприемане на действия за уреждане на статута на
жалбоподателя. Оспорената пред съда заповед се основава на обстоятелството,
че жалбоподателят не може да установи влизането си в страната по
законоустановения ред. Ето защо съдът намира, че представените доказателства
не водят до извод за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Предвид изложените
съображения се налага извода, че оспорената заповед се явява законосъобразна,
като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са
допуснати съществени нарушения на административната процедура, при наличието
на материално-правните предпоставки на чл.41,т.1 от ЗЧРБ и в съответствие с целта на закона,
а жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Административен съд - Видин Р
Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М. – гражданин на Шри Ланка
против Заповед № УРИ 4518 ОЧ – 1592/
23.09.2016г. на Зам. Началника на ГПУ
- Брегово при РДГП – Драгоман, с която е наложена принудителна
административна мярка ”Принудително отвеждане до границата на Република
България”. Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : |
||||||||||
|
|
||||||||||