Решение по дело №197/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен, подадена от пълномощник, срещу Решение № 63 от 21.02.2024 г., постановено по АНД № 1198/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта с която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-003546 от 25.07.2023 г., издадено от Началник сектор ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен, в частта, с която на В. Г. М., с [ЕГН], от [населено място], за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че поставеното допълнително цветно фолио на стъклата на предните странични врати било безспорно доказано и съставлявало нарушение съобразно чл.105, ал. 1 от ЗДвП, като закономерна своя последица рефлектирало върху техническата изправност на ППС и обосновавало съставомерността на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Счита, че административнонаказващият орган обосновано е приел, че с осъществяването на едно деяние жалбоподателят е извършил две отделни нарушения, за които правилно е определил и две отделни административни наказания. Счита, че при наличието на безспорно установено нарушение, решаващият състав неправилно е отменил НП в частта, в която е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на районния съд и да реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно НП в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище от пълномощник, който заявява, че поддържа касационната жалба на посочените в нея основания. Излага становището си по същество и моли съда да отмени решението на Районен съд - Сливен в обжалваната част. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. ответникът по касационното обжалване В. Г. М., редовно призован, се представлява от адв. М. П. от ***, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява становище по същество и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че са налице основания да бъде оставено в сила решението на въззивния съд.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

На 29.06.2023 г. началникът на Охранителна полиция гр. Сливен спрял лек автомобил „Ауди“ с рег. № [рег. номер] на б. „Ц. С.“ до В. Установил, че предните странични стъкла на автомобила са затъмнени и поискал съдействие от служители на РУ-Сливен за вземане на отношение. При пристигането на място полицейските служители установили, че: водач на автомобила е В. Г. М., като на предните странични стъкла на автомобила имало поставено цветно фолио. При извършена проверка чрез ОДЧ било установено, че МПС е спряно от движение на основание чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП - поради техническа неизправност от 09.11.2022 г. За констатираното на В. Г. М. бил съставен АУАН за нарушения по чл. 105, ал.1 от ЗДвП, по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Срещу съставения акт било подадено възражение, по което била извършена проверка. Установено било, че автомобилът е бил предаден на жалбоподателя без затъмнение на предните странични стъкла, както и, че този автомобил не е бил спиран от движение, поради което началникът на участък „Надежда“ е дал становище да се издаде НП само за нарушенията по чл. 105, ал.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП № 23-0804-003546 от 25.07.2023 г., с което на В. Г. М. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева; за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева; за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размерна 20 лева.

С Решение № 63 от 21.02.2024 г., постановено по АНД № 1198/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, НП № 23-0804-003546 от 25.07.2023 г., издадено от Началник сектор ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен, е отменено в частта, с която на В. Г. М., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева. НП е потвърдено като законосъобразно в частта, с която на В. М. за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размерна 20 лева и осъдена е ОДМВР – Сливен да заплати на В. Г. М. сумата от 375 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

За да отмени НП в частта, с която на М. е наложено административно наказание за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Районният съд е приел, че: с поставянето на цветно фолио, ограничаващо видимостта на водача, последният е извършил нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП; както проверяващите, така и АНО неправилно са приели, че са осъществени и двете нарушения – по чл.105, ал.1 от ЗДвП и по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като се касаело за идентични нарушения по два различни нормативни акта - ЗДвП и Наредбата. Приел е, че се касае за нарушение извършено чрез поставяне на цветно фолио, ограничаващо видимостта, като проверяващите е следвало да преценят за кое от двете нарушения да се състави акт, или АНО при така съставен акт, да определи санкция за едното от тях.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт като краен резултат. Касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд, поради следните съображения:

По силата на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Както в АУАН, така и в НП е описано, че ответникът по касация е санкциониран като водач на лек автомобил, който е със значителна техническа неизправност. Словесно е възпроизведен текстът на нормата, като същата е и коректно изписана цифрово. Според §6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Съгласно закрепената в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП санкция, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани значителни неизправности, се наказва с глоба от двеста лева. Изпълнителното деяние е управлението на технически неизправно МПС. С нормата на чл. 105, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Касае се за две различни изпълнителни деяния, представляващи административни нарушения, като с наказателното постановление АНО правилно е наложил наказание за всяко от тях.

Извършвайки своята проверка в рамките на чл. 220 от АПК, настоящият касационен състав установи допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби АУАН, съответно НП, трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Актосъставителят в АУАН, съответно АНО в НП, е посочил, че автомобилът е със значителна техническа неизправност съгласно т. 3.1 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Касае се за Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, която е разработена за целите на техническите прегледи, извършвани от технически лица – специалисти и няма обвързващо значение относно определянето на вида на конкретна неизправност и нейното класифициране по критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Още повече, че съгласно т. 3.1 от Приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. - Поле на видимост, визуалната проверка се извършва от седалката на водача.

Предвид определената в АУАН и в НП техническата неизправност като значителна следва да се има предвид следното:

Характеристиките за технически неизправно МПС се съдържат в нормата на чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/, като според т. 6, б. „в“ моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване - има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Съгласно §1, т. 7 от ДР към Закона за националната стандартизацията „стандартизационни документи“ са документи, приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни. Именно такива характеристики има Правило № 43 на ИКЕ на ООН. С подписването, ратифицирането и публикуването на Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания, РБългария е приела и „Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства“, представляващи Правило № 43 на ИКЕ на ООН.

Доколкото Правило № 43 на ИКЕ на ООН, представлява стандартизационен документ, то по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП всяко отклонение от същото представлява и неизправност на съответния елемент. Съгласно т. 6. 1 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на странични стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. В т. 6. 2 се посочва, че материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат и достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство. Когато определените изисквания за прозрачност на стъклата са намалени, това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП, попадайки в хипотезата на значителна неизправност по §6, т. 72 от ДР към ЗДвП.

При описанието на нарушението в АУАН и в НП не е посочено Правило № 43 на ИКЕ на ООН като основание за характеризиране неизправността на автомобила като значителна.

Предвид посоченото, настоящият касационен състав намира, че нарушението е описано по начин, който възпрепятства санкционираното лице да разбере на какво основание органът е приел установената неизправност на МПС за значителна, съответно го е възпрепятствало да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Предвид изложеното, оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които да се възложат в тежест на касатора, което съдът не намира за прекомерно и преценява същото като пропорционално спрямо извършената правна защита.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63 от 21.02.2024 г., постановено по АНД № 1198/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта с която е отменено Наказателно постановление № 23-0804-003546 от 25.07.2023 г., издадено от Началник сектор ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен, в частта, с която на В. Г. М., с [ЕГН], от [населено място], за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Сливен да заплати в полза на В. Г. М. с [ЕГН], от [населено място], разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.