№ 640
гр. Пазарджик, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220104461 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ от
„Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК- *********,със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Христофор Колумб“№43,
представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. и Р. Б., против Община
Белово, с адрес гр.Белово, ул. „Орфей“№4А, представлявана от кмета инж. К.
В., с цена на иска 2839.80 лв.
В исковата молба се твърди, че на 14.01.2020 г., около 9:10 часа, при
движение по бул. „Освобождение“, който е част от гл. път 1-8, на км 163 +
806, в границите на гр. Белово, област Пазарджик, лек автомобил „Х. Д.“, с
ДК № РА ****** КН, собственост на Р. Г. Б., управляван от Г. Р. Б., е
реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/, както следва: на
горепосоченото място, с посока на движение от гр. Пазарджик към гр.
Костенец, малко преди с. Малко Белово, поради наличие на заледена хлъзгава
настилка автомобилът излиза частично отдясно на пътното платно и с предна
дясна част се блъска в мантинелата, като след удара се завърта на пътното
платно и след около 50 м се спира отдясно в мантинелата по посока на
движението.
Заледеният участък се намира на завой и в постоянна сянка. Твърди се,
1
че вследствие на настъпилото ПТП е пострадал водачът на л.а. „Х. Д.", с ДК
№ РА ****** КН, Г. Р. Б. и са нанесени множество щети на моторното
превозно средство /МПС/. Местопроизшествието е посетено и събитието е
освидетелствано от компетентните органи на „ПК“ при РУ на МВР - гр.
Септември с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №
340р~754 от 14.01.2020 год., в който са описани най-общо видимите
материални щети, нанесени на МПС. Отбелязано е, че са нанесени щети по
предна и задна, лява и дясна част на МПС и др. Твърди се, че според
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица Г. Р. Б. е
правоспособен водач на МПС, не е употребила алкохол, няма вина за
настъпилото ПТП и спрямо нея не е образувана административно-наказателна
преписка.
Сочи се, че компетентните органи са отразили в Констативния
протокол, че е съставен акт за установяване на административно нарушение
на участник първи в ПТП, който се явява институцията /организацията/,
стопанисваща пътя, на който е станало процесното ПТП. Твърди се, че
вследствие на настъпилото ПТП са нанесени вреди по целия л.а, „Х. Д.“, с ДК
№ РА ****** КН, Горепосоченото моторно превозно средство е било
застраховано по застраховка „Каско на МПС“ в „ЗД ЕВРОИНС“ АД със
застрахователна полица № 00500100328194 от 27.09.2019 год., със срок на
действие, считано от 27.09.2019 год. до 27,09.2020 год. Процесното ПТП е
настъпило по време на действие на застрахователния договор. Във връзка с
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от
застрахования в „ЗД ЕВРОИНС“ АД е образувана щета под № ********** от
16.01.2020 год. Извършен е подробен и обстоен оглед заедно с опис на
вредите, които са пряка и непосредствена последица от
настъпилото ПТП. След извършена детайлна и прецизна експертна с Опис-
протокол, е установено, че разходите за ремонта на МПС надхвърля
действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, поради което е
икономически нецелесобразно да бъде извършен такъв. Сочи се, че „ЗД
ЕВРОИНС“ АД е определило щетата като тотална по смисъла на чл. 390 от
Кодекса за застраховането /КЗ/. Регистрацията на МПС е прекратена. При
условията на тотална щета застрахователното обезщетение е изчислено на
сума в размер на 2600 лева.
2
Сочи се, че размерът на обезщетението е изчислен по следния начин:
Определена е действителната стойност на увреденото застраховано МПС към
датата на ПТП на сума в размер на 3700 лв. От тази сума са приспаднати
запазените части в размер на 1100 лв., като по този начин е получена сума в
размер на 2600 лв., представляваща размера на застрахователното
обезщетение.
Твърди се, че тъй като настъпилото събитие е покрит риск по
сключената застраховка ЗД ЕВРОИНС“ АД изплатило определеното
застрахователно обезщетение на 12.05.2020 г. по банков път на собственика
на увредения автомобил Р. Г. Б.. Твърди се, че ПТП е настъпило на бул.
„Освобождение“, който е част от гл. път 1-8, на км 163 + 806, и се намира в
границите на гр. Белово, област Пазарджик. Пътят е част от републиканската
пътна мрежа. Сочи се, че според писмо изх. № 53-00-470 от 17.06.2020 г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - Областно Пътно управление
Пазарджик, има подписан Споразумителен протокол между АПИ и Община
Белово по силата на който и съгласно чл.30, ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/,
чл. 48, т.2, б. „в" от Правилника за прилагане на ЗП, Община Белово е
натоварена с ремонта и поддържането на преминаващия през града
републикански път Ь8, поради което същата носи отговорност за настъпилите
вреди. Сочи се, че съгласно чл. 47, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗП
поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. Поддържането включва и
зимно поддържане на републикански път 1-8 в границите на гр. Белово. Сочи
се, че на основание чл.3, ал.1 и чл. 167, ал.1 от Закона за движение
по пътищата лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок. Лицата, стопанисващи пътя, следва да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и при наличието на
опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението (чл. 3, чл.13 и чл.167, ал.1 от
Закона за движение по пътищата).
Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение,
наоснование чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 49 и 50
ЗЗД, „ЗД ЕВРОИНС" АД, като застраховател по имуществената застраховка,
3
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,
стопанисващ пътя и и осъществяващ надзор над същия /Община Белово/ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Сочи се, че „ЗД ЕВРОИНС“ АД е изпратило до Община Белово
регресна покана peг. № 003-21 /8/ от 25.06.2020 год. за доброволно
възстановяване на изплатеното обезщетение, получена от Община Белово на
29.06.2020 год. /видно от известието за доставяне/. Община Белово не
оспорила обстоятелството, че отговаря и стопанисва участъка от пътя на
който е станало ПТП, но отказала да възстанови изплатеното застрахователно
обезщетение.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да осъди ответника
Община Белово да заплати на ЗД "ЕВРОИНС” АД исковата сума от 2839,80
лева, представляваща: главница - 2600 лева; мораторна лихва - 239.80 лева,
считано от 08.07.2020 год. до 04.06.2021 год. /датата на завеждане на исковата
молба/, заедно със законната лихва върху исковата сума от датата на
завеждане на исковата молба в канцеларията на съда до датата на плащане,
както и разноските, направени по делото, включително адвокатско
възнаграждение. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени
искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който ответната община счита предявеният иск за неоснователен
и като такъв, моли да бъде оставен без уважение. Изложени са съображения в
тази насока. Твърди се, че застрахователят не е събрал доказателства, че
„видимите щети по ППС: предна и задна, лява и дясна част на МПС и др.“,
посочени в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 340р-754
от 14.01.2020 г., изготвен на 15.01.2020 г. от РУ на МВР - гр. Септември, са
настъпили от посоченото пътно транспортно произшествие. Сочи се, че
Констативният протокол е изготвен на 15.01.2020 г. от Е. П. дежурен „ПК“
при РУ гр. Септември. От една страна ПТП е настъпило на 14.01.2020 г., а КП
е изготвен едва на следващия ден, на 15.01.2020 г. и от друга страна лицето,
изготвило КП не е присъствало на настъпването на ПТП, а го е посетил след
това, което налага извода, че КП е изготвен по данни на Б., което буди
съмнение в описаните „Видими щети по ППС“ и в описаните „Обстоятелства
и причини за ПТП“. Твърди се, че МПС-то е закупено на 19.09.2019 г. за
4
сумата от 1200 лв., видно от представената с ИМ Фактура № 130/19.09.2019 г.
Твърди се, че застрахователят не е събрал доказателства, дали
претендираните щети са причинени на МПС-то от настъпилото ПТП или
преди настъпване на ПТП-то са съществували по МПС-то закупено на старо
за 1200 лв., поради което е несъстоятелно твърдението му, че „вредите са
вследствие на настъпилото ПТП“.
Твърди се, че в исковата молба е посочена „определена действителна
стойност на увреденото застраховано МПС към датата на ПТП на сума в
размер на 3700 лв. От тази сума са приспадната запазените части в размер на
1100 лв., като по този начин е получена сума в размер на 2600 лв.,
представляваща размера на застрахователното обезщетение“. Твърди се, че
посочената действителна стойност на МПС-то към датата на ПТП- то
14.01.2020 г. в размер на 3700 лв. е прекалено завишена и е несъразмерна с
действителната стойност на МПС-то към датата на покупката му 19.09.2019 г.
в размер на 1200 лв. Твърди се, че не е логично едно МПС на 19.09.2019 г. да
е с цена 1200 лв. и 4 месеца по-късно, с начислено овехтяване, на 14.01.2020 г.
да е с цена 3700 лв.
Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и вредите нанесени на автомобила. Дори и да се допусне
хипотетично, че е налице такава връзка не може да се изключи вероятността
вредата да е била в резултат от съпричиняване от страна на водача на
моторното превозно средство, поради несъобразяване с конкретната пътна
обстановка. Сочи се, че ноторно известен е факта, че когато се шофира със
съобразена скорост пътната обстановка се възприема по-добре и може да се
реагира адекватно и навреме, като се вземе най-правилното решение, поради
наличие на достатъчно време за реакция. Твърди се, че застрахователят не е
събрал доказателства за вината на водача на МПС-то за настъпването на ПТП,
поради несъобразяване с условията по пътя и с възможните препятствия на
пътното платно, същият по никакъв начин не е доказал, че водачът се е
движел със скорост съобразена с пътната обстановка. Сочи се, че не е
установена и няма данни за скоростта, с която се е движел автомобила в
момента на настъпване на ПТП-то,като следва да се има предвид, че
разрешената максимална скорост в процесния участък е 50 км./час. Твърди се,
че застрахователят не се е уверил, че водачът на автомобила в момента на
5
произшествието не е употребил упойващо/наркотично вещество,както и, че
застрахователят не се е уверил, че автомобилът в момента на произшествието
е бил в изправно техническо състояние. Твърди се, че не е налице
противоправно деяние от страна на Община Белово.
Сочи се, че Община Белово не е проявила бездействие по отношение
поддържането на пътя и не може да й бъде вменено нито качеството „пряк
причинител на вредата“, нито вина. При условията на евентуалност се прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС в
размер на 90%, тъй като на посоченото от ищцовата страна място, където
било настъпило ПТП-то ежедневно преминават голям брой автомобили и не е
регистрирано подобно ПТП, от което може да се направи извода, че водачът
се е движел със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложената в исковата
молба фактическа обстановка, като приема, че на 14.01.2020 г., около 9:10
часа, при движение по бул. „Освобождение“, който е част от гл. път 1-8, на км
163 + 806, в границите на гр. Белово, област Пазарджик, лек автомобил „Х.
Д.“, с ДК № РА ****** КН, собственост на Р. Г. Б., управляван от Г. Р. Б., е
реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/: поради наличие на
заледена хлъзгава настилка автомобилът е излязъл частично отдясно на
пътното платно и с предна дясна част се блъснал в мантинелата, като след
удара се завъртял на пътното платно и след около 50 м се спрял отдясно в
мантинелата по посока на движението.
От приетите по делото доказателства се установява, че
местопроизшествието е било посетено от компетентните органи на „ПК“ при
РУ на МВР - гр. Септември, като е бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег. № 340р~754 от 14.01.2020 год., в който са
описани най-общо видимите материални щети, нанесени на МПС. Отбелязано
е, че са нанесени щети по предна и задна, лява и дясна част на МПС и др.
6
Съгласно съдържанието на съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, Г. Р. Б. е правоспособен водач на МПС, не е употребила
алкохол, няма вина за настъпилото ПТП и спрямо нея не е образувана
административно-наказателна преписка.
Вследствие на настъпилото ПТП са нанесени материални вреди по лек
автомобил, марка, „Х. Д.“, с ДК № РА ****** КН. От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че горепосоченото моторно превозно
средство е било застраховано по застраховка „Каско на МПС“ в „ЗД
ЕВРОИНС“ АД със застрахователна полица № 00500100328194 от 27.09.2019
год., със срок на действие, считано от 27.09.2019 год. до 27,09.2020 год.
Процесното ПТП е настъпило по време на действие на застрахователния
договор.
Във връзка с предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от застрахования в „ЗД ЕВРОИНС“ АД е образувана щета под
№ ********** от 16.01.2020 год. Било е установено, че разходите за ремонта
на МПС надхвърля действителната стойност на автомобила към датата на
ПТП, поради което е икономически нецелесобразно да бъде извършен такъв.
„ЗД ЕВРОИНС“ АД е определило щетата като тотална по смисъла на чл. 390
от Кодекса за застраховането /КЗ/, като впоследствие регистрацията на МПС
е била прекратена. При условията на тотална щета застрахователното
обезщетение е изчислено на сума в размер на 2600 лева.
ЗД ЕВРОИНС“ АД изплатило определеното застрахователно
обезщетение на 12.05.2020 г. по банков път на собственика на увредения
автомобил - Р. Г. Б.
До ответната община е била изпратена регресна покана с peг. №003-21
от 25.06.2020г. , с която представляващият общината орган е бил уведомен за
възникналото в тежест на общината парично задължение и е бил поканен да
го уреди извънсъдебно. Видно от приложената обратна разписка, поканата е
получена в Община Белово на 29.06.2020 г., въпреки което ответникът не е
изплатил претендираната сума на ищцовото дружество.
По делото е била изискана и приложена цялата административно-
наказателна преписка във връзка с КП за ПТП с пострадали лица рег.№340р-
754 от 14.01.2020г. , съдържаща всички документи, вкл. АУАН по ЗДВП. С
наказателно постановление №20-0340-000193 от 07.02.2020г. на Огнян
7
Стойчев Антонов /в качеството си на длъжностно лице , отговарящо за
поддръжката на пътния участък/ е била наложена „глоба“, тъй като същият не
е взел мерки за отстраняването на леда от пътя, довело до заледяване на
цялото пътно платно.
Гореизложената фактическа обстановка се установява както от
приложените по делото писмени доказателства, така и от разпита на св. Г.Б. ,
която в показанията си конкретизира с точност мястото на настъпване на
ПТП. Съгласно показанията на свидетеля, пътното произшествие е настъпило
на пътен участък непосредствено след излизане от гр. Белово в посока гр.
Костенец, който е бил заледен и неопесъчен. В резултат от заледената пътна
настилка, колата е станала нестабилна и започнала да се върти, след което се
ударила в мантинелата. Непосредствено преди инцидента, св. Б. е
управлявала процесният автомобил със съобразена с метеорологичните и
пътни условия скорост.
В хода на производството по делото била назначена и извършена
съдебна автотехническа експертиза, видно от заключението по която,
заледеният пътен участък, на който е настъпило ПТП, се намира на завой и в
постоянна сянка. В резултат от настъпилия удар, по лек автомобил „Х. Д.", с
ДК № РА ****** КН са настъпили видими материални щети по предна и
задна лява и дясна част на МПС, като към момента на ПТП автомобилът е
имал валидна застраховка „Каско“ в ищцовото дружество. От техническа
гледна точка, нанесените щети по лекия автомобил се намират в пряко-
причинно следствена връзка с процесното ПТП. Действителната стойност на
лек автомобил „Х. Д.", с ДК № РА ****** КН към момента на ПТП е
3700.00лв. Налице е „Тотал щета“, при която е икономически
нецелесъобразно извършването на ремонт и възстановяването на автомобила.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства, както и от заключението
на вещото лице.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
Предявените искове са допустими /налице е правен интерес от
предявяването им/, и основателни, по следните съображения:
Ищцовото дружество основава претенциите си на разпоредбата на чл.
410, ал.1 КЗ аналогична на чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Цитираната разпоредба от
КЗ предвижда възможност с плащането на застрахователното обезщетение,
застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата, до размера на платеното обезщетение. За да бъде уважен така
предявеният иск, страната следва да докаже наличието на следните
8
кумулативни предпоставки - валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество; настъпване на
застрахователното събитие и причинно-следствена връзка между събитието и
вредите; размер на вредите; изплащане на обезщетението; вредите да са
причинени вследствие от противоправно деяние (действие или бездействие).
В настоящия случай съдът счита, че по делото по безспорен и
категоричен начин се установи наличието на горепосочените предпоставки за
уважаване на претенцията. На първо място с представения застрахователен
договор ищецът установи, че между него и собственика на пострадалото МПС
е налице валидно сключен договор за застраховка в рамките на действие, на
който настъпва застрахователното събитие. Безспорно се установява от
представените писмени доказателства, че е налице плащане на застрахователя
по реализирания застрахователен риск в рамките на сключения договор. По
делото се установи механизмът на настъпилото ПТП, както и причинно –
следствената връзка между същото и нанесените щети по автомобила. С
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение, което е било сторено в настоящото производство.
Видно от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег. № 340р~754 от 14.01.2020 год., са нанесени щети по предна и задна, лява
и дясна част на МПС и др. Съгласно съдържанието на съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Г. Р. Б. е правоспособен
водач на МПС, не е употребила алкохол, няма вина за настъпилото ПТП и
спрямо нея не е образувана административно-наказателна преписка. Пътното
произшествие е настъпило в светлата част на денонощието, поради попадане
на управлявания от св. Б. лек автомобил „Х. Д.“, с ДК № РА ****** КН, на
заледена хлъзгава настилка, в резултат от което автомобилът е излязъл
9
частично отдясно на пътното платно и с предна дясна част се блъснал в
мантинелата, като след удара се завъртял на пътното платно и след около 50 м
се спрял отдясно в мантинелата по посока на движението. Протоколът е
съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието, което се установява и от свидетелските показания на св. Б.,
които съдът кредитира. Съгласно показанията на св.Б., отзовалите се на
нейният сигнал полицейски служители са установили допуснатата заледена
хлъзгава пътна настилка. В тази връзка е било издадено наказателно
постановление №20-0340-000193 от 07.02.2020г. на Огнян Стойчев Антонов
/в качеството си на длъжностно лице , отговарящо за поддръжката на пътния
участък/ е била наложена „глоба“, тъй като същият не е взел мерки за
отстраняването на леда от пътя, довело до заледяване на цялото пътно платно.
В представения по делото Протокол за ПТП е отразено, че причината
за настъпването на произшествието, е попадането на автомобила върху
заледен пътен участък. Протоколът за ПТП представлява официален
свидетелстващ документи като такъв, се ползва с материална доказателствена
сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
документ. Въпреки че контролният орган не е възприел лично и
непосредствено момента на настъпване на ПТП, следва да се приеме, че
наличието на заледена пътна настилка в процесният участък и настъпилите
последици за автомобила, са били възприети от него. Възприятията на
контролният орган са непосредствено след настъпване на ПТП, същите са
били отразени в създадения официален документ, поради което съдът следва
да кредитира същите. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя
факти, а именно наличието на заледен и неопесъчен пътен участък на пътното
платно и видимите щети по автомобила, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото
на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила. В тази насока са и показанията на св. Б.,
която е категорична, че пътното произшествие е настъпило на пътен участък
непосредствено след излизане от гр. Белово в посока гр. Костенец, който е
бил заледен и неопесъчен. В резултат от заледената пътна настилка, колата е
станала нестабилна и започнала да се върти, след което се ударила в
мантинелата. Непосредствено преди инцидента, св. Б. е управлявала
процесният автомобил със съобразена с метеорологичните и пътни условия
скорост. В резултат от настъпилия удар са били причинени и съответните
щети по автомобила.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което
10
съдът кредитира като компетентно изготвено, от техническа гледна точка,
при описания механизъм, е напълно възможно на автомобила да бъдат
увредени именно частите и детайлите, за които дружеството е изплатило
застрахователно обезщетение. Експертът сочи, че щетите, удостоверени от
длъжностното лице, се намират в причинна-връзка с механизма на ПТП,
описан в протокола. Съгласно експертното заключение, заледеният пътен
участък, на който е настъпило ПТП, се намира на завой и в постоянна сянка.
В резултат от настъпилия удар, по лек автомобил „Х. Д.", с ДК № РА ******
КН са настъпили видими материални щети по предна и задна лява и дясна
част на МПС, като към момента на ПТП автомобилът е имал валидна
застраховка „Каско“ в ищцовото дружество. От техническа гледна точка,
нанесените щети по лекия автомобил се намират в пряко-причинно
следствена връзка с процесното ПТП. Действителната стойност на лек
автомобил „Х. Д.", с ДК № РА ****** КН към момента на ПТП е 3700.00лв.
Налице е „Тотал щета“, при която е икономически нецелесъобразно
извършването на ремонт и възстановяването на автомобила.
Предвид изложеното, съдът намира направеното от ответника
оспорване за различен механизъм на ПТП за недоказан от страната, която е
навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са
точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до
тяхната неоснователност.
Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и
другите възражения на ответника за такова поведение на водача на
автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото
ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат /твърдението,
че към момента на настъпване на ПТП, водачът Б. се е движела с
несъобразена с пътните и метеорологични условия скорост. Точно обратното-
по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било
попадането на МПС- то в необезопасен и заледен пътен участък. Не се
констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
До този извод е достигнало и вещото лице, като съгласно експертното
заключение, причината за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в
заледеният пътен участък, който се намира на завой и в постоянна сянка.В
резултат от това, лекият автомобил е загубил устойчивото си движение върху
пътя и е катастрофирал. Скоростта на движение на процесния автомобил е
11
била технически съобразена с пътните условия, при което автомобилът е бил
правилно разположен в собствената си лента за движение.
Не са налице данни към момента на реализиране на ПТП водачът на
процесният автомобил да се е намирал под въздействието на алкохол или
наркотични вещества, както и автомобилът да е имал технически проблеми.
Такива данни не се съдържат нито в съставения Протокол за ПТП, нито биха
могли да се изведат от автотехническата експертиза, а твърденията на
ответната страна в тази насока се явяват голословни и неподкрепени с
каквито и да е доказателства.
Ирелевантно е обстоятелството дали към момента на настъпване на
ПТП, водачът на автомобила е разполагал с пълномощно да го управлява,
доколкото МПС е било предоставено в негово владение със знанието и
съгласието на собственика, който е баща на св. Б..
Към датата на ПТП ищецът е имал качеството застраховател по
застраховка „Каско” с предмет увредения автомобил – застрахователна
полица №00500100328194 от 27.09.2019г. с период на покритие 27.09.2019 г. -
27.09.2020 г. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че на 12.05.2020г. по банковата сметка на собственика на увредения
автомобил Р. Б. са били преведени от ищцовото дружество 2600.00лв. С
оглед изложеното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен
от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил на
увреденото лице обезщетение в съответен размер. Действителната стойност
на причинените в резултат на ПТП вреди на лек автомобил „Х. Д.", с ДК №
РА ****** КН са установени по несъмнен начин от извършената САТЕ, към
момента на ПТП стойността на автомобила е в размер на 3700.00лв. Налице е
„Тотал щета“, при която е икономически нецелесъобразно извършването на
ремонт и възстановяването на автомобила.
С оглед изложеното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск,
носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, той е
заплатил на увреденото лице обезщетение в съответен размер.
Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
12
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на
пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта. Не
се спори между страните, че пътят, на който е настъпил процесният инцидент,
се намира на територията на Община Белово, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, ответникът е задължен да осъществява дейностите
по поддържането му. Съгласно чл. 47, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗП
поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. Поддържането включва и
зимно поддържане на републикански път 1-8 в границите на гр. Белово. Сочи
се, че на основание чл.3, ал.1 и чл. 167, ал.1 от Закона за движение по
пътищата лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок. Лицата, стопанисващи пътя, следва да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и при наличието на
опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението (чл. 3, чл.13 и чл.167, ал.1 от
Закона за движение по пътищата). Налице е бездействие на служителите на
Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по
пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС, не се включва изискване за знание
за неравностите или заледяванията по пътя или презумиране за наличие на
такива. Заледеният пътен участък не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да
избира скоростта така, че да може да спре. Гореизложеното води до
основателност на иска, т.к. с бездействието си Община Белово е станала
причина за настъпване на застрахователното събитие.
С оглед това регресното вземане е дължимо, а предявеният иск се явява
основателен и доказан по размер, като на ищцовото дружество се дължи
сумата от 2600.00лв., която е била изплатена на собственика на увредения
13
автомобил.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Спрямо пострадалия, деликвентът изпада в забава от датата на
непозволеното увреждане / арг. чл.84, ал.3 ЗЗД/, а по отношение на встъпилия
по реда на чл.213 КЗ /отм./ застраховател – от деня на поканата, по арг. от
чл.84, ал.1 ЗЗД. При това положение, ответникът дължи и обезщетение за
забава, тъй като е бил надлежно поканен да изпълни задълженията си към
ищцовото дружество. От приетите по делото доказателства се установява, че
до ответника е била изпратена покана - регресна покана с peг. №003-21 от
25.06.2020г. , с която представляващият общината орган е бил уведомен за
възникналото в тежест на общината парично задължение и е бил поканен да
го уреди извънсъдебно в 10 дневен срок от получаването на поканата. Видно
от приложената обратна разписка, поканата е получена в Община Белово на
29.06.2020 г., въпреки което ответникът не е изплатил претендираната сума на
ищцовото дружество. Предвид изложеното, на ищеца следва да се присъди и
лихва за забава в размер на 239-80лв., считано от 08.07.2020г. до
04.06.2021г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/.
Предвид изложеното, освен претендираната главница в размер на
2600.00лв. следва да се уважи и предявената акцесорна претенция за сумата в
размер на 239,80 лева - обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86,
ал.1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за периода от 08.07.2020г. до 04.06.2021г.
По отношение на разноските - При този изход на делото, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според приложения списък с разноски,
са в общ размер от 832,79 лева /държавна такса в размер на 154.00лв., внесен
депозит за възнаграждение на ВЛ в размер на 250.00лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 428.79лв., съобразено с Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА Община Белово, с адрес гр.Белово, ул. „Орфей“№4А,
представлявана от кмета инж. К. В., ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно
дружество Евроинс“АД, ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление
– гр. София, бул. „Христофор Колумб“№43, представлявано от
изпълнителните директори Й. Ц. и Р. Б., общата сума в размер на от 2839,80
лева /две хиляди осемстотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, от
които главница в размер на 2600.00 лева /две хиляди и шестотин лева/,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по щета №********** от 16.01.2020г. и мораторна лихва - 239.80 лева,
дължима за периода от 08.07.2020 год. до 04.06.2021 год. /датата на завеждане
на исковата молба/,
ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на завеждане на
исковата молба в канцеларията на съда до окончателното изплащане на
дължимите суми
ОСЪЖДА Община Белово, с адрес гр.Белово, ул. „Орфей“№4А,
представлявана от кмета инж. К. В., ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно
дружество Евроинс“АД, ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление
– гр. София, бул. „Христофор Колумб“№43, представлявано от
изпълнителните директори Й. Ц. и Р. Б., сумата в размер на 832,79 лева
/осемстотин тридесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляващи разноски по настоящото дело, на основание чл.78,ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15