Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1774/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.И.Г., с която е предявен срещу З.Б.И. АД иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 40000 лв. – частичен иск
от сумата 80000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 24.07.2015
г. Претендира
законната лихва от деликта до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 24.07.2015 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получените телесни увреждания.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва ищцата да е претърпяла твърдените
вреди в причинна връзка с противоправно поведение на застрахования водач.
Счита, че принос за продължителността на оплакванията й имат проведеното
лечение, евентуално – поведение на пострадалата. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Установява
се от ангажираните писмени
доказателства (Констативен протокол за ПТП от 24.07.2015 г., съставен от
служител на ОПП-СДВР при посещение на местопроизшествието, видно от
отбелязването в самия протокол – л.6) и авто-техническата експертиза, че на
24.07.2015 г. около 16:10 часа в гр.София, на бул.Св. Климент Охридски в района на кръстовището с ул.******, регулирано
със светофарна уредба, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Деу
Нексия“ с рег. № ******, управляван от А.Б., и лек автомобил „Тойота Ярис“ с
рег. № ******, управляван от Г.И.Г., при
следния механизъм: лекият автомобил „Дау
Нексия“ се движи по бул.Св.Климент Охридски от бул.Г.М. Димитров към бул.8-ми
декември, пред него се движат лекият автомобил „Тойота Ярис“ и лек автомобил
„Опел“, когато в района на кръстовището с ул.Тр.Станоев светофарната уредба
сменя своите сигнали от разрешителен към забранителен. Автомобилите „Тойота
Ярис“ и „Опел“ спират на светофара, но поради неспазване на минимален динамичен
габарит за движение отзад водачът на автомобила „Деу“ достига до задната част
на „Тойота“-та и я удря, движейки се със скорост не по-висока от 25 км/ч., в
резултат на което „Тойота“-та се придвижва напред и се удря в предностоящия
неподвижно „Опел“. Причината за настъпване на произшествието е в субективните
действия на водача на лекия автомобил „Деу“.
От представените медицински документи и заключението на
допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза се установява, че
вследствие на произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания:
контузия и навяхване на врата; травма на нервни коренчета С7 в шийна област на
гръбначния стълб двустранно, по механизма на т.нар. „камшичен удар“,
предизвикали трайно затруднение на движенията на врата за повече от 30 дни.
След инцидента пострадалата е постъпила в УМБАЛ „Света Анна“, гр.София, Клиника
по неврохирургия, където е провела 3-дневно болнично лечение, поставена е
външна имобилизация – шийна яка, след което лечението е продължило в
домашно-амбулаторни условия – медикаментозно и физиотерапевтично, документирано
до м.01.2017 г. Извършено е ЕМГ изследване с данни за преднокоренчеви
промени на С6 и С7 вляво, по-изразени за С7 коренче. Проведена е
магнитно-резонансна томография на шиен отдел, показваща изглаждане на
физиологичната шийна лордоза до степен на изправяне и леко проявена дясноконвексна
сколиоза с максимум на ниво С4 и данни за начална дегенеративна болест на
гръбначния стълб от остеохондротичен тип. Съгласно разясненията, дадени от вещото
лице в съдебно заседание, дегеративните промени не са в причинна връзка с
процесното произшествие. Периодът на възстановяване за
контузията и навяхването на врата е 20-30 дни, а срокът за възстановяване на
неврологичните увреждания е до една година. В резултат на
получените травматични увреждания ищцата е претърпяла болки и страдания за срок
от три месеца и умерени болки до 6 месеца. При извършения на 19.04.2018 г. личен
преглед на пострадалата вещото лице е снело анамнестични данни за непостоянни
болки във врата, особено при студено време и понякога – в лявата ръка, като от
обективна страна е констатирало умерена болка в шийния отдел на гръбначния
стълб при натиск на ниво С5-С6, с усещане за „хрущене“ при форсирани движения и
нормален неврологичен статус. Заключението на вещото лице е, че настоящите
оплаквания във врата имат епизодичен характер и не нарушават социалната и
трудовата й дейност. Към момента движенията във врата
са умерено болезнени. Не се отчита отпадна двигателна, сетивна и рефлекторна
неврологична симптоматика. Шийната травма е получена и протича на фона на
начални дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб, което
удължава възстановителния период.
В проведеното на 25.04.2018 г. о.с.з. вещото лице разяснява още, че въпреки
младата възраст, при пострадалата са налице ошипявания, налице са дегенеративни
изменения, на фона на които е получена травмата, поради което приема, че към
момента болките й не са от травмата, а по-скоро се дължат на началните й
дегенеративни промени, тъй като се касае за лека шийна травма, от която не би
следвало да има остатъчни болки година след инцидента. Възможно е
дегенеративните промени да не са причинявали болка, т.е. не да е имало външно
проявление на посочените дегенеративни промени до преди произшествието.
От показанията на свидетеля И.Г.И., баща на пострадалата, се установява, че
след инцидента тя е носела шийна яка, изпитвала е болки в ръцете и врата,
лекувала се е 2-3 месеца, през които е ползвала болнични. След произшествието
ищцата не се е върнала на работата, която е изпълнявала до тогава - като
маникюрист, а в момента работи на рецепция. До края на 2016 г. поради болки във
врата е приемала медикаменти, оплаквала се е и от изтръпване на лявата ръка,
която е избягвала да натоварва. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
основаващи се на непосредствените му възприятия относно състоянието на
пострадалата след инцидента и по време на възстановителния период.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Деу Нексия“ с
рег. № ******, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП водачът се е движел на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, което не му е позволило да избегне удар в него, когато то е
спряло при забранителен сигнал на светофара. Съдът намира, че от медицинските
документи, съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на свидетеля Иванов
безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата.
Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача А.Б.
при управление на лек автомобил „Деу Нексия“ с рег. № ******.
Към датата на ПТП е налице и валиден застрахователен договор по риск
„Гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество – в качеството му на
застраховател, относно МПС, от чието неправомерно управление са причинени
уврежданията на ищцата. В изпълнение на нормативните му задължения по чл.294 КЗ
/отм./ ответникът е отчел в Информационната система, администрирана от Гаранционния
фонд, подписаната от него на полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ относно лек автомобил „Деу Нексия“ с рег. № ****** със срок на
действие: от 22.05.2015 г. до 21.05.2016 г. По силата на разпоредбата на
чл.295, ал.7 КЗ /отм./ до доказване на противното издадената от Гаранционния
фонд справка въз основа на данните от Информационния център, удостоверява:
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието,
регистрационния номер и номера на рамата на МПС, име/наименование и адрес/адрес
на управление на собственика на същото – обстоятелства, които не бяха оборени в
процеса. Съществуването на процесната полица, издадена от ответното дружество,
бе доказано в производството и от извършеното удостоверяване на това
обстоятелство от органите на ОПП-СДВР в констативния протокол от 24.07.2015 г.
– вписване, извършено от длъжностно лице, в кръга на службата му, с което
удостоверява проверени лично от него обстоятелства (представени документи за
сключена застраховка). Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет (умерен) и
продължителност на болката (3 до 6 месеца), период на възстановяване (30 дни за
уврежданията, които са в причинна връзка с произшествието), липсата на последици
за здравето на пострадалата от полученото увреждане, което е в причинна връзка
с произшествието. Съдът отчита още краткия болничен престой, липсата на
оперативно лечение или други медицински манипулации. Следва обаче да се отчете и че по делото не се установи по
безспорен начин, че продължаващите непостоянни болки във врата и лявата ръка се
дължат на получената при ПТП увреда, напротив – според вещото лице началните
дегенеративни промени и ошипяване при пострадалата са удължили възстановителния
период, който нормално за получения вид травма би бил до 30 дни. Съдът съобрази
негативните изживявания на пострадалата, които се установяват от показанията на
нейния баща, но наред с това и обстоятелството, че недоказани останаха част от
твърдените вреди, изразяващи се в тежко отражение на ПТП върху психиката на
ищцата – страх от излизане навън, разстроен сън и прекалена чувствителност, в
какъвто смисъл доказателства по делото не са ангажирани. При съобразяване на
посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10000
лв.
Неоснователно е възражението на ответника за проведено
неправилно лечение, допринесло за състоянието на пострадалата, тъй като по
делото не са ангажирани доказателства в посочения смисъл. От друга страна, дори да е налице неадекватно
приложено лечение на същата, това обстоятелство не освобождава застрахователя
от отговорност, тъй като по силата на чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно, като кредиторът в съответствие с правата му,
регламентирани в нормата на чл.122, ал.1 ЗЗД, може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците.
Предявеният иск следва да се уважи за сумата от 10000 лв.,
като се отхвърли до предявения размер от 40000 лв. – частичен от 80000 лв.
Ответникът следва да заплати на
ищцата и законната лихва върху присъдената сума, считано от 24.07.2015 г. – датата на деликта до окончателното й
заплащане.
По разноските:
На ищцата следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 150 лв. разноски по делото, съобразно уважената част
от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, съобразно отхвърлената част иска, сумата от 1297,50 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, изчислено при условията на
чл.78, ал.5 ГПК във връзка с направеното възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно с оглед липсата на съществена фактическата и правна
сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания по делото и
обема на осъществената защита, като размерът е съобразен с предвидения
минимален такъв в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 830 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 300 лв. – държавна такса,
представляваща разликата между дължимата държавна такса от 400 лв. и
заплатената от ищцата държавна такса от 100 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на Г.И.Г., ЕГН **********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
сумата от 10000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от произшествие, осъществено на 24.07.2015 г., заедно със законната лихва от 24.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 150 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв. –
частичен от 80000 лв.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********,
да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 1297,50 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв.В.О., ЕГН **********, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 830 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 300
лв., представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: