Решение по дело №11632/2018 на Районен съд - Пловдив

 

                          Р Е Ш Е Н И Е  №  1703

 

                          гр. Пловдив, 26.05.2020 г.

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 29.01.2020 г., в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11632 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Първоначално с искова молба с вх. № 9037 от 15.02.2017 г.,подадена от Е.А.Н. и А.Д.Ц. – Н. срещу „Контролно заваръчни устройства“ АД е образувано гр.д. № 2101/2017 г. по описа на ПРС, по което е постановено Неприсъствено решение. С Решение по гр.д. № 1189/2018 г. по описа на ПОС е отменено Неприсъственото решение, постановено по гр.д. № 2101/2017 г. по описа на ПРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив – на етап връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника по реда на чл.131 ГПК. В тази връзка е образувано настоящото производство.

Производството е образувано по искова молба от Е.А.Н. и А.Д.Ц. – Н. срещу „Контролно заваръчни устройства“ АД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е пълен и единствен правоприемник на бившата държавна фирма „Контролно-заваръчни устройства“ – София, преобразувана в търговско дружество АД. По силата на Заповед № ОА-20/07.01.1993 г. на *** на Община Пловдив, в полза на ответника и на бившата държавната фирма „Биотехинвест“ – Пловдив е отстъпено право на строеж върху предвидената съгласно одобрения ЗРП /ПУП/ петсекционна жилищна сграда, върху общински терен в *** № ***, представляващ парцел I – компл. застрояване, кв.3-нов, по плана на гр. П., V –та гр. част, който парцел след това се преотрежда като УПИ I жил. строителство и подземни гаражи. С предварителен договор за продажба от *** Е.А.Н., закупил от ответника един апартамент в секция „Д“ /вход „Г“/ от горепосочената сграда, посочен по одобрения към онзи момент проект под № 54, на четвърти етаж от сградата, с обща застроена площ от 108.12.кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, при съседи: коридор, дворно място и стълбище, ведно с припадащите се 13.33 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху посочения терен. Цената на посочения по-горе апартамент, предмет на договора била определена общо в размер на 711 697 лева /неденоминирани лева/, платима по начина, посочен в п.II от договора, като тази цена била отдавна напълно изплатена от ищците. Сградата била завършена и за нея бил издаден Акт обр.16 на 23.12.1997 г., след което е издадено и разрешение за ползване на обекта под № 356/30.12.1997 г. на РИТУСК- Пловдив. Ответникът поискал от ищците да заплатят по-висока цена на имота, но те отказала, поради което и ответникът отказал да сключи окончателен договор.

В тази връзка ищецът Е.Н. завел гр.д. № 4695/1996 г. по описа на ОС – Пловдив за обявяване на предварителния договор за окончателен, като с решение на ВКС предварителният договор бил обявен за окончателен. Във връзка с обявяване на договора за окончателен  от съда били дадени указания на ищците в определен срок да внесат сума в размер на 1927.15 лева – представляваща остатъчна цена на жилището, която сума е платена изцяло от ищците. По силата на това решение ищците станали съсобственици на имота в режим на СИО.

След снабдяването с титул за собственост ищеца Е.Н. поканил няколкократно ответника да му предаде владението на имота, но той му заявил, че го е прехвърлил на друго лице. При извършена справка ищецът установил, че в закупеното от него жилище са се настанили семейство Л. и П. Д., които закупили същото от Х. В. през 2001 г., закупил го преди това  от  ответника през 1998 г.

Ищците установили, че от нотариалните актове по посочените продажби, че собственото им жилище е означено под № 10/55, секция Д, вход Г, на пети жил. етаж от сградата на *** и е посочен със застроена площ от 106.06 кв.м. От направени от ищеца справки се установило, че в хода на строителството секция Д от сградата, в която се намирало жилището на ищците била надстроена, което било свързано с преномериране на апартаментите в нея.

За защита правото си на собственост ищците завели иск за собственост по чл.108 ЗС срещу купувачите на жилището сем. Д., като било образувано гр.д. № 5722/2002 г. по описа на ПРС. С влязло в сила решение искът на ищците бил отхвърлен, тъй като по делото не се доказало, че техния апартамент е именно апартаментът, закупен от сем. Д..

Поради обстоятелството, че ищците са закупили жилище по силата на обявения за окончателен предварителен договор с влязло в сила решение на съда, за което са заплати изцяло продажната цена, но не може да се установи кое е техния имот, както и предвид обстоятелството, че ответника не посочва кое е жилището което е продал, нито пък го въвежда във владение, за ищците се породил правен интерес да искат разваляне на обявения за окончателен предварителен договор, поради неговото неизпълнение, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

С молба от 07.06.2017 г. /л.57 от гр.д. 2101/2017 г./ заявяват, че договорът е прекратен по право, поради невъзможен предмет, поради което претенцията за разваляне на окончателния договор е оттеглена и производството по нея прекратено с Определение от 12.06.2017 г. /л.58 гр.д. 2101/2017 г./

Твърди се, че по този договор ищците са заплатили на ответника сума в общ размер на 4565 лева, която сума се претендира да бъде върната поради разваляне на договора, от която сума ищците претендират по равно по 2282.50 лева. /така в молба от 11.01.2019 г. л.25 от гр.д.№11632/2018 г. ПРС/

Претендира се и обезщетение за вреди от неизпълнение на процесния договор за предаване на недвижимия имот, предмет на същия и невъзможността ищците да получат имот на стойност в размер на 125 435 лева /каквато е стойността на имота, предмет на предварителния договор/, претенцията е предявена като частичен иск за сумата в размер на 15 435 лева, част от общо дължимата сума в размер на 125 435 лева, която сума ищците претендират по равно по 7717.50 лева за всеки.  /уточнено с молба от 19.12.2018 г. /л.18 по гр.д. № 11632/. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника. На първо място прави възражение за нередовност на исковата молба. По същество счита, че исковите претенции са погасени по давност. На следващо място излага твърдения, че по предварителния договор ищеца Е.Н. не е заплатил първата вноска по договора, поради което и на основание т.6 от същия е развален по право, което е дало основание на ответника да продаде имота на трето лице, каквато клауза изрично била залегнала в договора. Действайки съобразно предвиденото в договора и предвид неизпълнението на ищеца, ответникът няма вина и не е действал неправомерно като е прехвърлил имота на трето лице. Не било ясно как е формирана претенцията от 4565 лева и кой я е заплатил. Оспорва окончателния договор да е развален по право. Ако съдът приеме, че договорът е развален по право, то да приеме, че това се дължи на безвиновно поведение на ответника. Претендира разноски. 

   Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищците следва да докажат плащане на сумата в размер на 4565 лева на ответника по посочения предварителен договор, обявен за окончателен с решение на съда, който договор е развален по право, поради невъзможен предмет. Ищците следва да докажат, че са били изправна страна по предварителния договор, обявен за окончателен, че вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на ответника по окончателния договор, да им предаде имота, предмет на същия, неизпълнение, довело до разваляне на договора, са претърпели вреди в размер на претендираната стойност, размера на вредите. По възражението на ответника за настъпила погасителна давност следва да докажат обстоятелства довели до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и че е изправна страна по окончателния договор, че платената сума в размер на 4565 лева се държи на валидно правно основание.

С Определение от 27.03.2019 г. като безспорно е отделено между страните, че между Държавна фирма „Контролно-заваръчни устройства“ - София и ищеца Е.А.Н. е сключен предварителен договор за продажба на жилище чрез нов строеж от *** с предмет апартамент в секция „Д“, посочен по одобрения към онзи момент проект под № 54, на четвърти етаж от сградата, с обща застроена площ от 108.12.кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, при съседи: коридор, дворно място и стълбище, ведно с припадащите се 13.33 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, находящ се в ***. 

Безспорно е че ответникът „Контролно-заваръчни устройства“ АД е пълен и единствен правоприемник на ДФ „КЗУ“- София и като такъв е придобил правата и задълженията на последната по посочения по-горе предварителен договор.

Безспорно е, че  предварителния договор е обявен за окончателен с Решение № 492 от 31.10.2000 г. по гр.д. № 470/1998 г. на ПАС за ½ ид.ч. от имота и с Решение № 543 от 24.07.2004 г. по гр.д. № 539/2002 г. на ВКС за останалата ½ ид.ч. /л.14 от гр.д. 2101/2017 г./   

Безспорно между страните е, че към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен Е.А.Н. и А.Д.Ц. – Н. са били в граждански брак.

Безспорно е между страните, че апартамент в секция „Д“ /вход „Г“/, посочен по одобрения към онзи момент проект под № 54, на четвърти етаж от сградата, с обща застроена площ от 108.12.кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, при съседи: коридор, дворно място и стълбище, ведно с припадащите се 13.33 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, находящ се в ***, предмет на предварителния и окончателния договор не е предаден във владение на ищците.

Ответникът признава, в отговора на исковата молба, че е продал имота, предмет на предварителния договор, на друго лице /л.35 от настоящото дело/

Безспорно между страните е, че след подписване на предварителния договор в сградата на *** са извършени промени в архитектурните проекти на сградата, находяща се в ***.

С удостоверение на Община Пловдив изх. № 9400 10 176/19.01.2004 г. /л.24 – от гр.д. 2101/2017 г./ е удостоверено, че ап.№ 54, описан в ценообразуването от 20.06.1990 г., със застроена площ – 98.75 кв.м /с 2/5 площ балкони/ на 4 жилищен етаж, секция „Д“, вх. „Г“ в жилищен блок „Биотехинвест“, построени в УПИ I, кв. 3, по плана на гр. Пловдив, ***, след настъпили промени в архитектурния проект, е описан под № 55, като при окончателното ценообразуване на блока от 18.05.1998 г., апартаментът е описан под № 55, със застроена площ от 106.06 кв. 

Видно от *** за продажба на недвижим имот от *** /л.21 – гр.д. 2101/2017 г./ апартамент № 10/55, със застроена площ от 106.06 кв., находящ се в гр. *** е продаден от „КЗУ“ ЕАД на Х. Д. В..

  С *** за продажба на имот от *** /л.22 – от гр.д. 2101/2017 г./ Х. и Л. В. продават същия имот на Л. И. Д..

С влязло в сила решение № 685 от 18.05.2010 г. по в.гр.д. № 54/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд  е отхвърлен иска на Е.А.Н. срещу Л. Д. и с. му П. Д. по чл. 108 ЗС за предаване на владението на апартамент № 10/55, със застроена площ от 108.12 кв., находящ се в ***, като е прието, че ищецът не е доказал да е собственик на същия, поради липса на идентитет между имота, предмет на предварителния договор от ***, обявен за окончателен и имотът, придобит от Л. Д. и с. му П. Д. с *** от ***.    

Видно от писмо от Община Пловдив Дирекция „Общинска собственост“ от 04.11.2009 г. /л.133 от настоящото дело/ архитектурните проекти, използвани при изготвяне на ценообразуването на жилищен блок „Биотехинвест“, построени в УПИ I, кв. 3, по плана на ***, са предоставени от „Биомашиностроене“ ЕАД, като след послужване са върнати на същото.

Видно от справка, изпратена от Община Пловдив с изх. № 19СД 1942 от 01.10.2019 г. /л.123/, изготвена във връзка с Разрешение за строеж № 1 от 04.01.1991 г. – издадено за процесната сграда, в която се намира процесното жилище, в техническия архив на отдел ИПКС, дирекция УТ при Община Пловдив, не се съхраняват проекти за процесната сграда.

Видно от писмо от „Биомашиностроене“ АД /л.141 от настоящото дело/ в същото не се съдържат архитектурни проекти на процесната сграда, тъй като са били унищожени.

С две покани, получени от ответника /приложена по гр.д №1189/2018 ПОС л.22 и л.26/, ищецът Е.А.Н. е поканил ответника „КЗУ“ АД да му предаде владението, на придобития по силата на окончателния договор недвижим имот, като е заявил, че при непредаването му ще счита договорът за развален по право.

Видно от Решение № 543 от 24.07.2004 г. по гр.д. № 539/2002 г. на ВКС /л.14 от гр.д. 2101/2017 г./ за останалата ½ ид.ч. е прието, че общо дължимата продажна цена по предварителния договор е постановено, Е. Н. да заплати остатъка от продажната цена за ½ ид.ч от процесния имот в размер на 1927.15 лева.

С платежно нареждане от 04.08.2004г. /л.18 от гр.д. 2101/2017 г./ посочената сума е заплатена на ответника, който не оспорва това обстоятелство. За останалия размер възприет от ВКС в цитираното решение съдът не е обвързан, същото в тази част няма сила на присъдено нещо.    

От изготвената по делото Съдебно – счетоводна експертиза /л.109 по настоящото дело/, която съдът кредитира, доколкото не е опровергана от страните, се установява, че ищците са платили по процесния договор до 23.12.1997 г. сума в размер на 646.59 лева /нови пари, равняващи се на 646 588.62 лева стари пари/. Съдът приема за установено, че по процесния договор ищците, като съпрузи, съгласно чл.32, ал.1 СК, са платили сума в общ размер на 2573.74 лева /1927.15+646.59/. Не се доказаха плащания в по-голям размер. 

С оглед така обсъдените доказателства, съдът приема, че доколкото предварителния договор е обявен за окончателен, с посочените по-горе влезли в сила решения, то няма как същият да е бил преди това развален по право или поради неизпълнение. С влязло в сила решение е установено, че между страните е сключен валиден предварителен договор, който е бил действащ към момента на обявяването му за окончателен. В решенията са обсъдени доводите на ответника за разваляне на предварителния договор и не са приети. Окончателният договор е породил вещно-правното си действие. Предвид горните съображения, съдът счита, че възражението на ответника в тази насока, че предварителния договор бил развален, поради което непораждал действие, независимо, че е обявен за окончателен, са неоснователни.

В разпоредбата на чл.89, изр.1ЗЗД, на която се позовават ищците, е предвидено, че при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси, поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. По този начин може да се развали и договор с предмет вещни права, като не е необходимо съдебно разваля по смисъла на 87, ал.3 ЗЗД, каквото ще бъде недопустимо при настъпило разваляне по право.

 Развалянето по право настъпва само когато изпълнението е станало окончателно  невъзможно. Касае се за обективна невъзможност, невъзможност ответникът да изпълни задълженията си, дължащо се на причина, за която той не отговаря. В случая не се установява изпълнението на задължението на ответника да предаде имота да е обективно невъзможно. Безспорно е, че ответникът не е предал владението на имота, предмет на предварителния договор, обявен за окончателен, не поради липса на самия имот, а поради това, че го е продал на трето лице. Неизпълнението стои във връзка с виновно поведение на ответника, нежелание от негова страна да предаде имота и прехвърлянето му на трето лице. Този извод не се променя от обстоятелството, че предвид архитектурните промени в сградата на *** и липсата на каквито и да било архитектурни проекти, от които да се установява по какъв начин е направено преустройството, не може да се установи по един безспорен и категоричен начин на кой апартамент, съответства, закупения от ищците по обявения за окончателен предварителен договор. Това не може да установи ищецът и очевидно съдът, предвид постановените решения. Но ответникът може, доколкото самият той не оспорва, че знае кой е апартаментът, предмет на процесния предварителен договор, обявен за окончателен, доколкото твърди, че е прехвърлил същия.

Предвид изложеното съдът приема, че в случая не се касае за окончателна обективна невъзможност /необусловена от вина/ да се изпълни договора за предаване на имота, не е налице липса на предмет, имотът съществува, макар и да не е установен кой точно е, именно поради нежелание на ответника да го посочи и да изпълни задължението си да го предаде. Това прави неизпълнението на ответника виновно. Има ли виновно неизпълнение на някоя от страните, тоест неизпълнение, за което отговаря една от страните, чието е неизпълненото задължение, е приложима разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, в случая във вр. с ал.3 и  развалянето е възможно единствено по съдебен ред. В случая не се касае до разваля на договора по право, предметът на договора съществува, не е унищожен, не е загубен.

Предвид което няма как да се приеме, че за ищците е възникнало право да търсят връщане на даденото по развален договор, както и обезщетение за вреди от неизпълнението, послужило като основание за разваляне на договора по реда на чл.88, ал.1 изр.2 ЗЗД, на която разпоредба се позоват ищците и какъвто иск са предявили, доколкото тази претенция касае развален договор, какъвто съдът не приема, че е процесния окончателен договор.

На следващо място не може да се приеме, че към момента на отхвърляне на претенцията на ищците по чл.108 ЗС срещу сем. Д. е настъпило прекратяването на процесния окончателен договор по право, поради това, че в този момент е настъпила невъзможност да получат изпълнение по този договор. Липсва признание на ответника, че процесният имот е, именно, прехвърленият на сем. Д., а и с влязлото в сила решение по чл.108 ЗС е отхвърлена претенцията на ищците за предаване на владението на имота, прехвърлен на сем. Д., поради липса на идентичност с имота по предварителния договор, обявен за окончателен.

Дори и да се приемат разсъжденията на ищците, че е налице хипотезата на чл.89, изр.1 ЗЗД и окончателния договор е развален по право, доколкото макар и към момента на подписване на предварителния договор да е имал предмет, в последствие, предвид архитектурните промени в сградата на *** и липсата на каквито и да било архитектурни проекти, поради което не може да се установява по какъв начин е направено преустройството, не може да се установи по един безспорен и категоричен начин на кой апартамент, съответства, закупения от ищците по обявения за окончателен предварителен договор, то тази невъзможност за изпълнение, доколкото е обективна и безвиновна, не обуславя претенция по чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД. Това е така от систематичното място на разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, на която се позовават ищците, а именно след чл.87 ЗЗД, който регламентира разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на задълженията от едната страна. Тоест при разваляне на договор по право по чл.89 ЗЗД е неприложима разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, същата е относима към вреди от виновно неизпълнение на договор, неизпълнение за което неизправната страна отговаря. При прекратяване на договора по право, ответникът се освобождава от отговорност за вреди, доколкото неговото задължение се погасява. Разпоредбата на чл.89, ал.1 ЗЗД, визира именно такава обективна невъзможност, която не стои във връзка с виновно неизпълнение. Разпоредбата на чл.89, ал.1 ЗЗД се съотнася към чл.81, ал.1 ЗЗ, съгласно която длъжникът не отговаря ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина   

Наред с това, дори и да се приеме, че ищците имат право на обезщетение по чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД и при разваляне на договор по право, изискуемостта на вземането за обезщетение за вреди от неизпълнение, довело до разваляне на договор, настъпва към момента, в който е настъпило неизпълнението /невъзможността за изпълнение/. В случая, както заявяват самите ищци, тази невъзможност за изпълнение е настъпила към момента на влизане в сила на Решение № 685 от 18.05.2010 г. по в.гр.д. № 54/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, доколкото именно в това производство ищците са разбрали, че за процесната сграда липсват архитектурни проект, като тяхната липса води до невъзможност да се установи по какъв начин е преустройвана сградата и на кой апартамент отговаря закупения от ищците. Решението е влязло в сила на 27.06.2010 г., след изтичане на едномесечен срок от връчването му на ищеца Е.Н.. Няма данни решението да е обжалвано пред ВКС.

 Изискуемостта на вземането за връщане на дадено по развален договор настъпва с отпадане на основанието за плащане, а именно към момента на разваляне на договора. Вземането за обезщетението за неизпълнение не е срочно вземане, неговата изискуемост настъпва към момента на неизпълнението. И в двата случая не е необходимо да се изпраща покана. Поканата е относима към поставяне на забава на длъжника, но не и към изискуемостта на вземането.

 Ответникът е направил своевременно възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания, още в отговора на исковата молба.

 Съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая дори и да се приемат твърденията на ищците, че договорът е развален по право, считано от 27.07.2010 г. /влизане в сила на решението по иска по чл.108 ЗС/, както и че в тази хипотеза на разваляне на договора се дължи обезщетение за неизпълнение на договор, то съгласно разпоредбата на чл.111, б. „б“ ЗЗД е изтекла кратката 3- годишна погасителната давност за това вземане към 28.07.2013 г. Вземането за връщане на дадено по развален договор се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок, съгласно чл.110 ЗЗД, в случая давността е изтекла на 28.07.2015 г. Исковата молба е подадена на 15.02.2017 г. не се установява по-рано давността да е спирана или прекъсвана.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Предвид достигнатите изводи, съдът намира за безпредметно да обсъжда допуснатата и приета по делото Съдебно-техническа-оценителна експертиза.

              По искане на ищците, по реда на чл.214 ГПК, с Протоколно определение от 16.09.2019 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявените от ищците искове по чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД от сумата в размер на по 7717.50 лева за всеки един предявена частично от сумата в общ размер на 125 434 лева на 22 717.50 лева за всеки един, предявени като частичен иск от сумата в общ размер на 125 434 лева.

С допълнителна молба от 11.01.2019 г. /л.25/ ищците са посочили, че предявяват исковете разделно по равно от общо претендираната сума, предвид обстоятелството, че имат равни права върху процесния имот и че двамата търпят вреди от неизпълнението на окончателния договор, правата по който са възникнали в режим на СИО. Няма законова пречка това да стане общо от двамата съпрузи и разделно от всеки един от тях, по аргумент от чл.24, ал.2 СК, съгласно която разпоредба управление на общото имущество може да извършва всеки един от съпрузите, какъвто в случая е иска по чл.55 ЗЗД и чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД – действие на управление. Коя от съществуващите правни възможности ще изберат ищците зависи от тяхното суверенно решение. В случая те са предявили първоначално исковете общо, а след това са уточнили, същите да се считат предявени разделно. В случая съдът не може да игнорира изложеното в допълнителната молба, явяваща се неразделна част от исковата молба и следва да приеме, че исковете са предявени поотделно, а не общо. С допълнителната молба ищците са направили окончателно избор как да осъществят защитата си. В този изричен смисъл Определение № 21 от 30.01.2013 г. по гр.д. № 1399/2012 г., III ГО на ВКС.

  По отговорността за разноските

  С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който е направил своевременно искане за присъждане на такива.

 Ответникът доказа следните разноски: 120 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ и 5 лева – препис от документи по делото, както и  455 лева - д.т. в производството по отмяна на неприсъствено решение, 80 лева д.т. за свидетели, 5 лева за ИЛ и 15 лева – частна жалба, всички направени във връзка с в.гр.д. № 1189/2018 г., ПОС с предмет отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, които се присъждат в настоящото производство по аргумент от т.4 от ТР№ 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Общо разноски, които доказа ответника и на основание чл.78, ал.3 ГПК ще му бъдат присъдени са в размер на 680 лева.

По делото са представени договор за правна защита и съдействие от 24.01.2019 г. за представителство по настоящото дело /л.л152/, в който е уговорено договорно възнаграждение в размер на 3 500 лева, платимо по посочена в договора банкова сметка. ***ото плащане на това възнаграждение, поради което същото няма да бъде присъдено.

Представен е и договор за правна защита и съдействие от 10.04.2018 г. за процесуално представителство по отмяна на неприсъствено решение по гр.д. № 2101/2017 г. на ПРС /л.154/, в който е уговорено договорно възнаграждение в размер на 5000 лева, платимо по банкова сметка. ***не на тази сума, поради което същата няма да бъде присъдена. 

При тези мотиви, Пловдивският районен съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

  ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.А.Н., ЕГН ********** и А.Д.Ц. – Н., ЕГН ********** *** срещу „Контролно заваръчни устройства“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Узонджовска“ № 12, представлявано от А. А. – *** субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на по 2282.50 лева, представляващи платени на отпаднало основание по развален по право обявен за окончателен предварителен договор за продажба на жилище чрез нов строеж от ***, с предмет апартамент  № 54, ет.4, секция Д в жилищен блок в парцел I-ви, кв.3 по плана на гр. П., с обща застроена площ от 108.12.кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, при съседи: коридор, дворно място и стълбище, ведно с припадащите се 13.33 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и сумите в размер на по 22 717.50 лева за всеки един от ищците, предявени частично от общо дължимата сума в размер на 125 434 лева, представляващи обезщетение за неизпълнение на задължението за предаване на недвижим имот, предмет на обявения за окончателен предварителен договор за продажба на жилище чрез нов строеж от ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2017 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Е.А.Н., ЕГН ********** и А.Д.Ц. – Н., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Контролно заваръчни устройства“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Узонджовска“ № 12, представлявано от А. А. – ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 680 лева – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ