№ 14
гр. Момчилград, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Административно
наказателно дело № 20225150200230 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000817/06.11.2022
год., издадено от Директор на РД **** гр.*******, с което на жалбоподателя
Б. Д. К. от гр.*****, ул.“******“ № 45, с ЕГН:********** е наложено
наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 год. на МТС.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя,
който го обжалва в срок като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че при
издаване на НП административнонаказващия орган не е спазил изискванията
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, които следва да
съдържа всяко НП. Твърди, че не е извършил констатираното от контролните
органи нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло като незаконосъобразно атакуваното НП, ведно с всички законни
последици. Претендира за разноски по делото.
В с.з. чрез пълномощник – адв.Н. М. от АК Кърджали моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и при
1
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като им се
присъдят направените по делото разноски съобразно представения списък.
Допълнителни доводи излага в хода по същество.
Ответника по жалбата Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.******* редовно призован не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от акт и НП такива са съставени и издадени на жалбоподателя,
за това, че на: 08.08.2022 год. в учебен кабинет на учебен център ЕТ
«*******», притежаващ разрешение №3380 за обучение на кандидати за
управление на МПС, валидно до 20.03.2023 год., намиращ се на адрес
гр.*****, ул.»******» №49, като ръководител на учебната дейност не е
осигурил спазването на изискванията на учебната документация за обучение
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС по
чл.153, т.1 от ЗДвП при извършване на обучението, във вр. с т. 8.16 от
стандарт за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС категория «В» към учебна документация на МОН, а
именно: след приключване на индивидуално теоретично обучение на
кандидата К.С.Д., с ЕГН ********, видно от учебен картон
№4072558/05.08.2022 год., не съм приложил допълнителната учебна книжка
към него, с което виновно е нарушил чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от
02.08.2002 год. на МТС.
От разпита на свидетелите, разпитани по делото, а именно: М. К. И. и
М. П. М. чиито показания съдът кредитира напълно обясняват, че при
извършена проверка са установили обстоятелството, жалбоподателят не е
издал необходимата учебна документация след приключване на
индивидуално теоретично обучение на кандидата Дамянов и не е приложил
допълнителна учебна книжка към 05.08.2022 год.
При това положение съдът намира, че административното нарушение
не е безспорно установено и доказано. В настоящото дело, посочената
разпоредба, която според административно наказващия орган е нарушена е
чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 год. на МТС. Тази норма е
бланкетна и най-общо въвежда задължение за спазване на изискванията на
учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на
2
правоспособност за управление на МПС, съгласно чл.153 ал.1 от ЗДвП.
Следвало е административно наказващия орган да квалифицира евентуално
извършеното деяние от жалбоподателя под конкретна норма която е
нарушена и се твърди че не е била спазена от нарушителя. Непосочването на
конкретното правило за поведение, което е било нарушено прави невъзможен
и съдебния контрол, но най-вече ограничава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере кое
точно нормативно изискване не е спазено от негова страна. Пълномощникът
на жалбоподателя прави и втори довод за евентуално наличие за това, че
нарушението се явява и маловажен случай. Дори и да приеме съдът макар и
условно, че не са нарушени правата на жалбоподателя касаещи
невъзможността му да разбере точно кой санкционен текст е нарушил, в
случая административно наказващия орган не е посочил, че това нарушение е
довело до вредни последици, нито е посочил, че нарушението евентуално
извършено не е за първи път от този жалбоподател и на това основание следва
Наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени направените от
жалбоподателя съдебни разноски, а именно: сумата в размер на 600 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 43-0000817/06.11.2022
год., издадено от Директор на РД **** гр.*******, с което на жалбоподателя
Б. Д. К. от гр.*****, ул.“******“ № 45, с ЕГН:********** е наложено
наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 год. на МТС,
като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Директор на РД **** гр.******* да заплати на Б. Д. К. от
гр.*****, ул.“******“ № 45, с ЕГН:**********, сумата в размер на 600 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Кърджали в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
4