Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 377 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 490494/18.09.2018 г., постановено по гр. д. № 81816/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 162 състав, са отхвърлени предявените от М.НА О.срещу „П.Г.“ ЕООД искове с правно основание чл.82 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за заплащане на сумата от 9 074, 57 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (липси на движими вещи в резултат на кражби от трети лица, извършени в периода 08.05.2015 г. – 11.05.2015 г., респ. 23.12.2015 г. – 28.12.2015 г.), поради неизпълнение на задължение за охрана на движимо и недвижимо имущество, разположено в складова база в гр. Ямбол, по договор от 30.06.2009 г., както и за заплащане на сумата от 1 399, 12 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 11.05.2016 г. – 16.11.2017 г. Отхвърлени са предявените от М.НА О.срещу „С. и Т. – МО“ЕООД евентуални искове с правно основание чл.82 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 9 074, 57 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (липси на движими вещи в резултат на кражби от трети лица, извършени в периода 08.05.2015 г. – 11.05.2015 г., респ. 23.12.2015 г. – 28.12.2015 г.), поради неизпълнение на задължение за съхранение на движимо имущество, разположено в складова база в Ямбол, по договори от 29.10.2014 г. и от 30.10.2015 г., за сумата от 114, 96 лв., представляваща неустойка върху част от главницата в размер на 3 821, 85 лв., дължима по чл.12, ал.2 от договора от 29.10.2014 г.; за сумата от 5, 24 лв., представляваща неустойка върху другата част от главницата в размер на 5 242, 72 лв., дължима по чл.14, ал.1 от договора от 30.10.2015 г., както и за сумата от 830, 19 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху част от главницата в размер на 5 242, 72 лв. за периода от 26.04.2016 г. до 16.11.2017 г. Ищецът е осъден да заплати на „П.Г.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 900 лв. - разноски в производството, както и да заплати на „С. и Т. – МО“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 830 лв. - разноски в производството.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени исковете за
сумата от 3 831, 85 лв., е постъпила въззивна жалба от ответника М.НА О..
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че дейността на ответника
е резултатна и е свързана именно с недопускане на престъпни посегателства в
охранявания имот. Съгласно чл.13, ал.1 от сключения между страните договор
задължение на дружеството е да предотвратява извършване на кражби. С оглед на
това счита, че кражбата не се явява непредотвратимо събитие спрямо охранител,
който трябва да я предотврати. По тази причина счита, че е налице виновно
неизпълнение на договорните задължения от ответника „П.Г.“ ЕООД. Отделно от
това такова възражение не е направено и с писмени отговор на исковата молба,
поради което недопустимо съдът се е позовал на непреодолима сила. На основание
чл.13, т.4 от договора за охрана е предвидено освен физическа охрана на имота,
посоченото дружество е следвало да осигури висококвалифициран състав и ефикасни
технически средства за охраната на повереното му имущество в съответствие с
всички предложения от офертата за участие. Счита, че неправилно СРС е приел, че
ищецът е удостоверил с протокол от 14.01.2016 г. при прекратяване на договора,
че състоянието на обекта съответства на първоначалния протокол – опис.
Посоченият протокол е съставен по отношение на сградите и съоръженията в
обекта, но не се отнася за движимите вещи, тъй като съгласно чл.13, т.6 и
чл.15, ал.2 от договора тяхното отчитане се извършва чрез инвентаризация, при
която се съставят инвентаризационни описи. Твърди, че в охранявания от
ответника имот са допуснати множество престъпни посегателства, а сумата от
3 831, 85 лв. не е възстановена на ищеца въпреки вината на ответника. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи
предявения иск в размер на 3 831, 85 лв. – по 2 броя подписани протоколи
за установяване на липси рег. № 23-04-114/18.06.2015 г., вследствие допуснатите
престъпни посегателства в охранявания имот, като му присъди сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното на 11.10.2019 г. открито съдебно заседание жалбоподателят изрично е
заявил, че обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
сумата от 3 831, 85 лв., тъй като за разликата до пълния предявен
размер - за сумата от 5 200 лв., са
открити извършителите и стойността на вредите е възстановена.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по жалбата – „П.Г.“ ЕООД, с който я
оспорва. На основание чл.13 и чл.14 от сключения между страните договор
отговорността на изпълнителя по договора е за охраната на обектите и находящото
се в тях имущество, което прието под опис при сключването на договора. В него
не е предвидена отговорност за вреди, произтичащи от кражба, когато охраната е
била изпълнявана съгласно договора. По делото не се спори относно
обстоятелството, че целостта на вратите и прозорците на охраняваните обекти не
е била накърнена. С оглед на това счита, че в складовете е проникнато откъм
улицата, която е извън охранявания обект. По тази причина не са налице
предпоставки за ангажиране договорната му отговорност. Счита, че вредата от
кражбата се дължи на действия, които са извън поведението и възможната реакция
на охранителите и съставлява непредвидимо и непредотвратимо събитие. Излага
съображения, че ищецът не е доказал неизпълнение на договорно задължение, което
да е довело до претърпените от ищеца вреди. В хода на висящия процес е
възстановена гаранция в негова полза, което счита, че съставлява признание за
качествено изпълнение на възложената работа. С обжалваното решение съдът е
разгледал релевираните с писмения отговор на исковата молба възражения за липса
на виновно неизпълнение на поетите договорни задължения от негова страна,
поради което не е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес. Моли съда
да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по евентуалния иск „С.
И Т. – МО“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно. В исковата молба ищецът твърди, че с помощта на охранителите
от охранителното дружество „П.Г.“ЕООД и органите на РПУ Ямбол извършителите на
кражбите са били заловени. С оглед на това счита, че ищецът неправомерно
претендира стойността на липсващите вещи. Твърди, че дружеството е действало
съобразно сключения с ищеца договор и е предприел незабавни действия по
сигнализиране и реагиране със съответните действия, като е положил грижата на
добрия търговец. Счита, че са обосновани изводите на СРС за липса на виновно
договорно неизпълнение на задължения от страна на дружеството. След
констатиране на извършените посегателства служителите са действали по правилата
и са предприели незабавни действия по сигнализиране и реагиране със съответните
действия. В исковата молба не се твърди наличието на виновни действия или
бездействия от страна на дружеството, а такова е налице от страна на главния
ответник, който по силата на чл.13 от договора за охрана е длъжен да охранява
недвижимото и движимо имущество, като осъществява денонощна въоръжена охрана
със свои служители и технически средства. Моли съда потвърди решението в
обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове съответно с правно чл.258, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 30.06.2009 г. между МО –
възложител и „П.Г.“ ЕООД – изпълнител, е сключен договор № ВИ -54-89/30.06.2009
г., с предмет – организиране и осъществяване на денонощна въоръжена охрана на
обект *****– складова база в гр. Ямбол – 53 броя сгради и площ 93, 73 дка,
ведно с намиращото се в него недвижимо и движимо имущество. Договорът е сключен
за срок от 3 години, считано от датата на подписване на предавателно –
приемателни протокол – описи. По силата на чл.13, ал.1 от договора изпълнителят
се е задължил да се грижи за опазване на повереното му за охрана недвижимо и
движимо имущество, като осъществява денонощна въоръжена охрана със свои
служители и технически средства. По силата на рамково споразумение №
УД-12-53/31.10.2011 г., сключено със „С. и Т. - МО“ ЕООД последното се е
задължило да съхранява излишни за МО и Българската армия движими вещи, които са
снети от употреба. По силата на чл.6 от рамковото споразумение срокът му е 4
години. С договор № УД-12-52/29.10.2014 г. „С.и т.“ ЕООД е приело за съхранение
излишни движими вещи и оперативен отчет в обект *****– казармен район в гр.
Ямбол за срок от една година, считано от 31.10.2014 г. на 20.10.2015 г. между М.и
„С.и т.“ ЕООД е сключен договор № УД-12-81/30.10.2015 г., по силата на който
дружеството е приело да извършва съхранение на излишни движими вещи с общо
предназначение в управление на МО, както и на метални отпадъци, придобити от
брак и при разчистване на строителни площадки в управление на МО. Срокът на
договора е до 31.12.2016 г. твърди, че ВР 1416-казармен район в гр. Ямбол е и
складов район на „С.и т.“ ЕООД в регион Ямбол, в който се съхраняват излишни за
МО движими вещи. По силата на чл.10, т.11 от договор № УД-12-81/30.10.2015 г.
посоченото дружество се е задължило незабавно да уведоми МО и да осигури
необходимите доказателства, ако бъде причинена вреда от когото и да е на
съхраняването от дружеството имущество. С писмо от 11.05.2015 г. управителят на
„С. и Т. – МО“ ЕООД е уведомил ищеца, че на 08.02015 г., към 02.30 ч. в ОВР-******,
складов район Ямбол, към Регионална складова база гр. Ямбол е констатирана
кражба на скрап (цветни метали) от съхраняваните
движими вещи в района. Сигнал за проникването в склада е подаден до С „Военна
полиция“. С помощта на охранителите от „П.Г.“ ЕООД и органите на РПУ Ямбол
извършителите са били заловени. С писмо от 14.05.2015 г. е управителят на „С. и
Т. –МО“ ЕООД е уведомил ищеца, че на 11.05.2015 г., към 09.30 ч. ОВР -1416 към
РСБ Ямбол при оглед на складовете е констатирано разбиване на външната стена на
склад с АБТИ. За нарушаването на целостта на склада своевременно е информирана
РС „Военна полиция“ - Сливен. След извършен оглед органите на реда са
констатирали липси на движими вещи от склада с АБТИ, с МОЛ ***** Д.Г.и от
съседния склад с инженерно имущество с МОЛ Д.И.Д.. Във връзка с кражбата не е
образувано ново досъдебно производство, а е присъединено към образуваното
такова за предходната кражба.Във връзка с постъпилите сигнали за посегателства
в склад с движими вещи в складовата база в гр. Ямбол е извършена инвентаризация,
за което са съставени констативни протоколи съответно от 01.06.2015 г.,
02.06.2015 г. и 09.06.2015 г. След това складовете са били запечатани. При
извършените инвентаризации са установени липси на движими вещи на стойност
съответно от 7, 08 л и 3 824, 77 лв. Съставените протоколи са подписани от
назначената комисия за извършване на инвентаризацията, както и от представители
на ответниците. С писмо от 29.12.2015 г. управителят на „С. и Т. – МО“ ЕООД е
уведомил ищеца, че на 28.12.2015 г. при оглед на СР-О*****Ямбол са констатирани
скъсани слепка и катинар на вратата на склад № 21 с МОЛ Р.Д.Г.. В складовото
помещение се съхраняват общоразходни материали, за което са уведомени органите
на Военна полиция. В тази връзка е извършена инвентаризация в складов район РСБ
Ямбол О*****Ямбол, склад 21-1, склад 21-2 и склад 21. Констатирана била липса
на стоки на стойност от 5 242, 72 лв. въпреки отправените покани „П.Г.“
ЕООД не е платил стойността на констатираните липси – сумата от 9 074, 57
лв. По силата на чл.15 от сключения на 30.06.2009 г. договор „П.Г.“ ЕООД се е
задължил да възстанови изцяло за своя сметка вредите, настъпили вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на неговите служители не по – късно от
15 дни от установяването им. Съгласно чл.7 от сключения на 29.10.2014 г.
договор „С.и т.“ ЕООД е длъжен да изпълнява задълженията си по договора лично и
с грижата на добър стопанин и добър търговец. В чл.12, ал.2 от същия договор е
предвидено, че при констатиране на липси на имущество по вина на служители на
изпълнителя, определени в протоколи за установяване на липси, съставени
вследствие на проведени инвентаризации от представители на възложителя,
изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя нанесените щети и
констатираните липси на движими вещи по тяхната пазарна стойност в срок от 1
месец от получаване на всеки протокол и да плати неустойка в размер на 3 % от стойността
им. В чл.10, т.18 от сключения на 30.10.2015 г. договор „С. и Т. – МО“ ЕООД се
е задължил да възстановява на ищеца стойността на констатираните липси на вещи
по вина на дружеството, определена в протоколи за установени липси, съставени
вследствие на проведени инвентаризации от представители на ищеца. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди „П.Г.“ ЕООД да му заплати сумата от
9 074, 57 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане, да заплати лихва за забава за
периода 11.05.2016 г. – 17.11.2017 г. В случай, че съдът отхвърли предявените
искове, да осъди „С. и Т. – МО“ ЕООД да заплати сумата от 9 074, 57 лв. –
главница, 114, 96 лв. – неустойка по чл.12, ал.2 от договор №
УД-12-42/31.10.2012 г.; неустойка в размер на законната лихва върху сумата от
5 242, 72 лв. с ДДС за периода 26.04.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.10, т.18 от договор № УД-12-81/30.10.2015 г.; 5, 25 лв.
– неустойка по чл.14, ал.1 от същия договор, ведно със законната лихва, считано
от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, като му присъди
сторените по делото разноски.
С молба от 07.12.2017 г. ищецът е уточнил, че
лихвата за забава за периода 11.05.2016 г. – 16.11.2017 г. възлиза на
1 399, 12 лв. Неустойката върху сумата от 5 242, 72 лв. за периода
26.04.2016 г. – 16.11.2017 г. е в размер на 830, 19 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът „П.Г.“ ЕООД оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен с ищеца договор, който ги обвързва през разглеждания период. Твърди, че дружеството не е допуснало кражби или вреди, които да са резултат от негово неправомерно поведение или следствие от неизпълнение на задължение по договора за охрана. Твърди, че ищецът е прекратил с едностранно писмено предизвестие договора за охрана № 54-89/30.09.2009 г. относно охраната на процесния имот ВР – 1416-казармен район гр. Ямбол, като при предаването на обекта на 14.01.2016 г. от страна на дружеството е бил съставен и подписан приемо – предавателен протокол, с който е предадено цялото прието и налично имущество. Този протокол е подписан от тричленна комисия. В протокола изрично е отбелязано, че състоянието на предадения имот съответства на първоначалния приемо – предавателен протокол опис от 15.07.2009 г. – няма липси и вреди. Счита, че липсата на вреди и липсващи стоки се удостоверява и от съставения двустранен констативен протокол от 09.02.2016 г. относно предоставена охранителна услуга от дружеството. В негои изрично е посочено, че охранителната услуга по договора е извършена качеството и в изпълнение на клаузите на договора. Отделно от това след приключване изпълнението на договора с платежно нареждане № Е 00253/04.07.2017 г. ищецът е превел по сметка на дружеството сумата по внесената гаранция за добро и качествено изпълнение по чл.10, ал.1 от договора на стойност 5 184 лв. връщането на гаранцията предхожда завеждане на делото. С писмо вх. № 23-04-114/10.05.2016 г. е уведомил ищеца, че не дължи покриване на вредите в отправената до него покана за процесния имот, като с протокол на комисия при огледа не са били установени нарушения в целостта на вратите и прозорците на складовете на охраняваните обекти по договора и не е имало данни за каквито и да било липси и вреди до момента на предаването на обекта. До завеждане на делото ищецът не е оспорил тези обстоятелства- счита, че по делото не са ангажирани доказателства, че вредите от кражбите са в пряка причинно – следствена връзка с поведението на дружеството, на което е възложена охраната. Твърди, че представените по делото инвентаризационни описи и протоколи за установяване на липси са съставени еднолично и без присъствието и подписа на представител на дружеството и не са му били предявени за запознаване.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът по предявените в условията на евентуалност искове „С.
и Т. – МО“ ЕООД оспорва същите. Твърди, че с договора от 29.10.2014 г. се е задължил
да съхранява, но не и да охранява излишни движими вещи за МО И Българската
армия движими вещи. Задължение за охрана има първоначалния ответник. Липсващите
вещи са се намирали в охранявания район след влизане в сила на договора за
охрана № ВИ-54-89/30.06.2009 г. По силата на чл.13, т.1 от договора
първоначалният ответник е длъжен да се грижи за опазването на поверените му за
охрана недвижимо и движимо имущество, като осъществява въоръжена охрана със
свои служители и технически средства. С оглед на това счита, че по предявените
искове следва да отговаря първоначалния ответник. Счита, че ищецът не сочи
наличието на виновно поведение от страна на дружеството. При констатиране на
кражбите са действали съгласно постигнатите уговорки и да предприели незабавни
действия по сигнализиране и реагиране със съответните действия. Моли съда да
отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.
С договор за охрана ВИ-54-89/30.06.2009 г. ищецът –
възложител, е възложил на „П.Г.“ ЕООД – изпълнител, да организира и осъществява
на свой риск и със свои 16 броя служители и технически средства денонощна
въоръжена охрана на обект: *****– складова база в гр. Ямбол – 53 броя сгради и
площ 93, 73 дка, ведно с намиращото се в него недвижимо и движимо имущество.
Срокът на договора е 3 години, считано от подписване на протокол по чл.6, ал.1
от договора. Изпълнителят се е задължил да заплаща възнаграждение в размер на
7 200 лв. без ДДС месечно до 25-то число на месеца, следващ месеца на
предоставянето на услугата. Изпълнителят се е задължил да се грижи за
опазването на поверените му за охрана недвижимо и движимо имущество, като
осъществява денонощна въоръжена охрана със свои служители и технически
средства; да съхранява предоставените му от възложителя вещи и документи,
свързани с осъществяване предмета на договора; да уведомява незабавно
възложителя за всички нерегламентирани посещения, установени посегателства
върху охранявания обект, нарушаване целостта на слепките или печатите и за
всички вреди, настъпили вследствие на стихийни или природни бедствия; да
осигури свой представител при извършване на инвентаризация във връзка с
извършена кражба на движими вещи и др. В чл.15 от договора е предвидено
задължение за изпълнителя да възстанови изцяло за своя сметка вредите,
настъпили вследствие неизпълнение на задълженията от страна на неговите
служители не по – късно от 15 дни от датата на установяването им. В случай на
констатирана кражба, обектът се запечатва до изясняване характера и размера на
вредите от комисия на възложителя и изпълнителя. За вредите, нанесени на
недвижимо имущество, се съставя протокол, подписан от представители на
страните. При отказ на изпълнителя, протоколът се подписва от двама свидетели.
Страните са уговорили, че за вредите, нанесени на движими вещи, след извършване
на инвентаризация се съставя протокол форма ПФПСД 009 или ПФПСД 009 от албума
на първичните счетоводни документи на МО. Тези протоколи служат като документи
за определяне размера на обезщетението.
На 15.07.2009 г. е подписан приемателно –
предавателен протокол -опис относно недвижимите имоти, към който са приложени
схеми.
С рамково споразумение № УД-12-53/31.10.2011 г. МО –
възложител, е възложил на „С.и т.“ ЕООД съхранение на излишни за МО и
Българската армия движими вещи, които са снети от употреба, съгласно Списък на
материалните ресурси с общо предназначение за снемане от употреба за
Въоръжените сили към 01.01.2011 г. с рег. № 20-01-285/21.04.2011 г. и несдадени
от военните формирования до 09.09.2011 г. Изпълнителят приема от възложителя и
излишните движими вещи, които са сдадени от военните формирования и не са
реализирани в предходни години, но се на упоменати в цитирания списък. Страните
са уговорили, че съхранението на движимите вещи от изпълнителя включва: грижа
за запазване на състоянието, в което са приети движимите вещи, етикиране,
подреждане и отговорност за материалните активи от материално отговорните лица,
назначени от изпълнителя. Съхранението следва да се извършва с грижата на
добрия стопанин. Уговорено е заплащане на годишно възнаграждение в полза на
изпълнителя. Срокът на договора е 4 години. Страните са уговорили, че
изпълнителят е длъжен да извършва услугите по приемане и съхранение на
излишните вещи, снети от употреба, лично; да извършва дейностите по съхранение
с полагане на необходимите грижи за запазване на състоянието, в което са приети
движимите вещи, етикиране, подреждане и отговорност за материалните активи. В
чл.9, т.10 е предвидено, че изпълнителят
е длъжен да възстановява на възложителя стойността на липсите на имущество по
вина на служители на изпълнителя, определена в протоколи за установени липси,
съставени вследствие на проведени инвентаризации от представители на
възложителя. Възстановяването се извършва в срок от 1 месец от получаване на
всеки протокол. Страните са уговорили специални мерки за сигурност.
По силата на договор № УД 12-52/29.10.2014 г. към
горепосоченото рамково споразумение възложителят – МО, е възложил на
изпълнителя – „С.и т.“ ЕООД да приеме и съхранява излишни движими вещи, в
управление на МО, включени в Списък на излишните движими вещи с общо
предназначение към 01.01.2014 г. с рег. № 30-01-22/17.01.2014 г. и
допълнителните списъци към него, утвърдени от министъра на отбраната.
Изпълнителят се е съгласил да продължи да съхранява излишните движими вещи в
управление на МО, включени в горепосочения списък от 2011 г. Срокът на действие
на договора е 1 година, считано от 2.10.2014 г. чл.9, т.10 от договора е със
същото съдържание като в рамковото споразумение.
В приложение № 1 към договора са описани складовите
райони, след които е и складов район в гр. Ямбол ВР 1416.
С писмо вх. № 23-04-114/10.05.2015 г. „С. и Т.-МО“ е
уведомил ищеца чрез Дирекция „Търговски дружества и отбранително –
мобилизационна подготовка“, че на 08.05.2015 г., към 02.30 ч. в ОВР -1416, СР
Ямбол е констатирана кражба на скрап (цветни метали) от съхраняваните движими
вещи в района. С помощта на охранителите от охранителната фирма „П.Г.“ ЕООД и
органите на РПУ Ямбол извършителите са били заловени. Отправено е искане за
определяне на комисия за извършване на инвентаризация на материалните средства,
намиращи се в посочения складов район.
С писмо вх. № 23-04-117/14.05.2015 г. „С.и т.“ ЕООД
е уведомил ищеца чрез Дирекция „Търговски дружества и отбранително –
мобилизационна подготовка“, че на 11.05.2015 г., към 09.30 ч. в ОВР-1416,
Складов район Ямбол, при оглед на складовете е констатирано разбиване на
външната стена на склад с АБТИ, за което е информирана РС „Военна полиция“ –
Сливен. Констатирани са липса на вещи от склад с АБТИ с МОЛ Р. Д.Г.и от
съседния склад с инженерно имущество с МОЛ Д.И.Д.. Районът се охранява от „П.Г.“
ЕООД. Отправено е искане за определяне на комисия за извършване на
инвентаризация на материалните активи в посочените складове.
Съгласно представените два констативни протокола от
02.06.2015 г. и констативен протокол от 09.06.2015 . складове съответно № 15, №
18 и А3С са били запечатани и заключени
с катинар. Протоколите са подписани от назначената комисия и от представител на
„П.Г.“ ЕООД.
По делото е представен протокол за установяване на
липси за сметка на вземания от неизвестни лица № 23-04-114/18.06.2015 г. за
обект № О*****– складов район гр. Ямбол на „С.и т.“ ЕООД, утвърден от директора
на Дирекция „ТД и ОМП“ и подписан от председателя и членове на
инвентаризационна комисия, МОЛ Р. Д.Г.и представител на охранителната фирма „П.Г.“
ЕООД. В него са отразени липси на скрап мед от 210 кг. на обща стойност от
1 791, 30 лв., за което е образувано ДП № 286/2015 г. ; липса на медни
отпадъци – бубини с тегло от 165, 6 кг. на обща стойност 1 396 лв., за
което е образувано досъдебно производство № 286/2015 г. на РПУ – гр. Ямбол.
Общата стойност на липсите, определена по продажни цени съгласно протокол №
РД-38-31/16.03.2015 г. общият размер на вредите възлиза на 3 187, 31 лв.,
а с ДДС 3 824, 77 лв.
Представен е и втори констативен протокол за
установяване на липси за сметка на вземания от неизвестни лица №
23-04-114/18.06.2015 г. за обект № О*****– складов район гр. Ямбол на „С.и т.“
ЕООД, утвърден от директора на Дирекция „ТД и ОМП“ и подписан от председателя и
членове на инвентаризационна комисия, МОЛ Д.И.Д. и представител на
охранителната фирма „П.Г.“ ЕООД. В него е удостоверено липсата на трион н и
брадва пехотна, с дръжка на обща стойност от 5, 90 лв., а с ДДС – 7, 08 лв.
На 16.02.2016 г. е съставен констативен протокол,
подписан от назначената комисия и МОЛ Р. Г., а представител на „П.Г.“ ЕООД е
отказал да го подпише. В него е удостоверено, че складът е тухлена постройка.
Дървена гаражна врата, заключена с катинар и запечатана със слепка на „С.и т.“
ЕООД и печат 27 на МОЛ. В склада е проникнато след разбиване на дървената врата
и тухлената стена от източна страна на склада през съседно складово помещение.
С писмо вх. № 23-04-392/29.12.2015 г. „С.и т.“ ЕООД
е уведомил МО чрез Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, че на
28.12.2015 г. при оглед на СР-О*****Ямбол е констатирано скъсана слепка и
счупен катинар на вратата на склад 21 с МОЛ Р.Д.Г.. В складовото помещение се
съхраняват общоразходни материали. За посегателството са уведомени органите на
Военна полиция, РПУ Ямбол и ръководството на охранителната фирма „П.Г.“ ЕООД, ***
12-81/30.10.2015 г. възложителят – МО е възложил на изпълнителя „С.и т.“ ЕООД възмездно
за извършва съхранение и продажба на излишни движими вещи с общо предназначение
в управление на МО, както и на метални отпадъци, придобити от брак и при
разчистване на строителни площадки в управление на МО, продажба на излишни,
снети от употреба ОБВВПИ, продукти, свързани с отбраната, изделия и технологии
с двойна употреба, в управление на МО, СВ, ВВС, ВМС и СКС. В клаузата на чл.10,
т.18 страните са уговорили задължение за изпълнителя да възстановява на
възложителя стойността на констатирани липси на вещи по вина на изпълнителя,
определена в протоколи за установени липси, съставени вследствие на проведени
инвентаризации от представители на възложителя. Възстановяването на стойността
се извършва в пълен размер от по – високата измежду пазарната и балансовата
стойност, както са посочени от комисии, назначени от възложителя.
Възстановяването на стойността трябва да се извърши в срок до 1 месец от датата
на протокола да установени липси. В Приложение № 1 към договора сред складовите
райони е посочен този в гр. Ямбол ВР 1416.
На 09.02.2016 г. е подписан констативен протокол
относно предоставена охранителна услуга от охранителна фирма „П.Г.“ ЕООД по
договор за охрана № ВИ-54-89/30.06.2009 г. протоколът е съставен на основание
чл.4 от посочения договор и в изпълнение на задълженията по Закона за частната
охранителна дейност и е подписан от името и на двете страни по договора. В
протокола е посочено, че охраната на *****казармен район гр. Ямбол, през
м.01.2016 г. е констатирано, че охранителната услуга за обекта е извършена
съгласно клаузите на договора за охрана и ЗЧОД, с фиксиран брой охранители – 16
броя. Изпълнява се от 16 броя охранители и СОТ; не е искано съдействие от
органите на МВР или служба „Военна полиция“; не са отразени други извършени
провери в имота през месеца. Предложено е да се изплати възнаграждението за
извършената охрана през м.01.2016 г.
На 14.01.2016 г., на основание горепосочения договор
е подписан приемателно – предавателен протокол, подписан от представители и на
двете страни, в който е удостоверено, че няма преразход на ел. енергия и вода.
Предложено е да се възстанови внесения от охранителната фирма депозит
С платежно нареждане от 04.07.2017 г. ищецът е
превел по банков път на „П.Г.“ ЕООД сумата от 5 184 лв. – освободена
гаранция.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Р. Д.Г.се
установява, че работи в „С.и т.“ ЕООД от 2002 г. насам, като е винаги е заемал
длъжността „началник склад“. Към 2015 г. е заемал същата длъжност в регионална
складова база гр. Ямбол. В нея се съхранявали части за автомобили, бронетанкова
техника и общи разходни материали. Тези материали, съхранявани в склада, били
собственост на МО. В началото на м.05.2015 г. е имало събиране на вторични
суровини и отпадъци от поделенията, които се продавали на Софийска стокова
борса. В един от складовете около полунощ на 07.05.2015 г. срещу 08.05.2015 г.
се обадили по телефона на свидетеля от охранителната фирма, че имало разбита
система. Свидетелят отговарял за склада. Получавали материалите от военните
поделения, след което се завеждали със складова разписка и след това се
продавали на Софийска стокова борса. При
посочения инцидент били откраднати цветни метали. Първо се обадили на началника
на складовата база Ж.П., а тя се обадила на заместник управителя, като следвали
поетапния ред. Не са се обаждали на полицията, защото извършителите са били
задържани на място били заловени около 70 кг. откраднати цветни метали. Това
количество било върнато от полицията на следващия ден. След около 2 седмици
имало разбиване на стената, откъдето проникнали в същия склад и в склада на Д.Д..
Една от стените на склада била граница с прилежащата улица. Имало и барака, в
която събирали вторични суровини. Между бараката и стената имало разстояние.
При първата кражба директно проникнали през стената, без да бъдат забелязани.
След това иззидали отвора в стената. При тези две кражби нямало нарушение на
печатите. Към края на 2015 г. - между Коледа и нова година, имало и трета
кражба. При проверка на място установили, че имало разбит катинар. Охранителите
им обяснили, че не са забелязали, че има нарушение. Обадили се на началниците
си, както и на тел.112. Установено било, че има откраднати други цветни метали,
които се използвали като материали за изработване на детайли. Кражбата била от
склад, който граничи с този, в който била първата кражба. Назначена от МО
комисия извършила инвентаризация. Обикновено имало кражби веднъж – два пъти
годишно. Свидетелят подписвал изготвените инвентаризационни протоколи.
Задължително присъствал и представител на охранителната фирма, който също
подписвал протоколите. Складовете, в които имало кражби, били № 21 и склад за
отпадъци. Установена била и друга липса освен откраднатите количества, които
били възстановени. По отношение извършената между Коледа и нова година на 2015
г. кражба установили, че катинарът е счупен. Като влезли в склада, установили,
че имало дупка в съседното помещение, откъдето са изнасяли материалите. Почти
нищо не било останало в склада. За първата кражба полицията е следяла
извършителите, а за втората кражба сигнализирал свидетеля и един негов колега.
Свидетелят знаел, че и за двете кражби извършителите са били заловени.
Откраднатите вещи били заприходени преди това със складова разписка, при
предоставянето им от поделенията. Носели отговорност за тях. Складовете,в които
са били извършени кражбите, са били гранични за складовия район, като една от
стените им граничи с улицата. Зад тази стена нямало ограда.
От показанията на свидетелката Г.М.В.се установява,
че работи от 2013 г. в структурата на МО, Отдел „Финанси“, като заемала
длъжността „изпълнител“. Основно се занимавали с инвентаризации и обход на
базите, на складовете. При наличие на кражба се правела пълна инвентаризация на
съответния склад. През лятото на 2015 г. имало кражба в склад № 21 в гр. Ямбол.
Там се съхранявали цветни метали На място отишъл екип от двама служители. През
2016 г. имало нова кражба – складът бил изпразнен. Тогава свидетелката е
присъствала на инвентаризацията като член на назначената комисия. Кражбата била
извършена около нова година. Установено било нарушаване целостта на сградата,
разбиване на вратата на склада. Имало дупка около метър и половина от земята,
която била издълбана в стената, която граничи с улицата. Това установили
разследващите органи, които запечатали клада. Дупката в стената била поправена
и МО било уведомено за кражбата. Установили разбит катинар и дупка в задната
стена на склада откъм улицата, която била запълнена, както и имало струпани
военни сандъци, за да няма достъп до склада. Представител на охранителното дружество
не присъствало на инвентаризацията, тъй като отказали да присъстват. Те обаче
са присъствали при установяване на кражбата и са информирали полицията.
Присъствали са и при пристигане на служители от Военна полиция. За самата
инвентаризация категорично са отказали да присъстват. В този склад имало само
цветни метали. В тази част от склада, на разстояние от 50-80 м. е следвало да
има охранителен пост. Свидетелката не знае дали е имало човек от охраната там
или не. Другият пост на охраната е на
входа на базата. Свидетелката влизала със специален пропуск, записвали им
имената. Ако идват със служебен автомобил, записвали номерата му. Имали
дневник, в който описвали записвали влизащите в района. Имало програма, в която
се завеждало цялото имущество по отношение на всички бази в цяла България. При
посещение на място за извършване на инвентаризация, изваждал се опис с
наличността към съответната дата и час за съответния склад. Извършвали
инвентаризацията въз основа на този документ. За актуалността на тази програма
имало служител, който отговарял за това в МО. Само този служител има право на
достъп до програмата и извършване на корекции. Всички останали можели да
получат информация и можели да извадят само инвентаризационен опис, с който те работели
на място. Достъп до тази програма имали само определени лиза. Информация от
тази програма можело да се предостави на служители от МО и от „С.и т.“ ЕООД,
които фактически отговарят за тези вещи. Когато имало кражби, охранителите
получавали протокола, който е съставен за липси и те го получавали от отдел към
инфраструктура на отбираната, а не от комисията по инвентаризация. Ако
присъствали на инвентаризацията, те участвали в броенето, но комисията не им
предоставяла на ръка препис от протокола. Тази процедура се следвала и при
годишната инвентаризация, която се извършвала през м.10 – м.12. Членовете на
комисията разполагали със специална компетентност да различават вида на
металите. Когато извършвали инвентаризация, използвали различни измервателни
уреди. Тази комисия не бракува материали, а това се извършвало на по – късен
етап от комисия по брак. Вещите в склада са заприходени като материали в
системата, а не като скрап. Материалите се заприходявали така, както
пристигали, без да имат право на преценка.
По делото е представена присъда № 97/13.06.2017 г.,
обезличени лични данни, постановено по НОХД № 593/2017 г. по описа на Районен
съд гр. Ямбол, VІ наказателен състав, с която е ангажирана наказателната
отговорност на лицето, което за периода 23.12.2015 г. – 27.12.2015 г., в гр.
Ямбол, от склад на ТД „С.и т.М.“ ЕООД, действайки в условията на продължавано
престъпление и след предварителен сговор с друго лице, като съизвършител, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разбиване на
тухлени стени и чрез използване на превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел %Пасат“, е отнел множество чужди движими вещи на обща стойност от
5 470, 94 лв., от владението на собственика им МО, без съгласието на
неговия представител, с намерение противозаконно да ги присвои.
С влязла в сила на 02.12.2015 г. присъда №
141/16.11.2015 г., постановена по НОХД № 910/2015 г. по описа на Ямболски
районен съд, НО, ІХ наказателен състав,С.С.А.е признат за виновен в това, че на
08.05.2015 г., около 02.30 ч. в гр. Ямбол, от складово помещение на „С.и т.“
ЕООД, ***, освободен войскови район 1416, след предварителен сговор с И.М.Н.,
Сашо А.М., М.М.Н.и З.Н.Х.помежду си, действайки в съучастие като съизвършител,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи – отпадъци от медни изделия с общо тегло 70 кг., на стойност 7 лв.
за килограм или общо 490 лв., от владението на собственика им МО, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Видно от представения протокол от проведеното на
30.05.2016 г. открито съдебно заседание по НОХД № 538/2016 г. по описа на
Ямболски районен съд ІХ наказателен състав, е одобрено от съда споразумение, с
което В.Х.Д.се признава за виновен в това, е на 28.01.2016 г., около 14.00
часа, в гр. Ямбол, от РСБ към ТД „С.и т.М.“ ЕООД, ***, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот – разрушаване на стена на складово
помещение, е отнел чужди движими вещи – 5 бр. макари с бубинажна жица, различни
цветове и размери и 3 бр. рула медна жица, с
дължина 100 м. всяко с различни размери с общо тегло 35 кг. по 14 лв. за
килограм, общо на стойност 490 лв., от владението на собственика им МО, без
съгласието на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвои, за
което е ангажирана наказателната му отговорност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните относно наличието на
облигационна връзка между тях, възникнала по силата на договор за охрана № ВИ –
54 – 89/30.06.2009 г., чието действие е продължило и след изтичане на
първоначално уговорения срок, както и относно извършеното плащане на 04.07.2017
г. от страна на ищеца в полза на ответника на предвидената в него гаранция в
размер на 5 184 лв., в каквато насока са и ангажираните по делото доказателства.
Спори се между страните дали охранителят е изпълнил точно
поетите договорни задължения или не, както и дали с обжалваното решение съдът е
разгледал възражения, които не са били своевременно релевирани от ответника „П.Г.“
ЕООД.
В случая с обжалваното решение съдът е разгледал
своевременно заявеното възражение от страна на посочения ответник, че е
изпълнил точно поетите договорни задължения, като е съобразил обстоятелството,
че дължимата грижа, която следва да приложи охранителя, е грижата на добрия
търговец. Съдът се е позовал на разясненията, дадени с решение № 6/27.02.2013
г. по т. д. № 1028/2011 г., относно възможността охранителят да се освободи от
отговорност въпреки наличието на престъпно посегателство. С посоченото решение
е разяснено, че е допустимо произнасянето по наличието на непреодолима сила по
чл.306 ТЗ, ако от фактите и обстоятелствата, на които се позовава ответникът за
освобождаването си от отговорност, може да се направи извод, че е въведено
възражение, макар и то да отсъства в отговора на исковата молба, за
невъзможност за изпълнение, която не може да му се вмени във вина поради
настъпването на непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора.
В разглеждания случай ответникът „П.Г.“ ЕООД не е заявил
факти и обстоятелства за невъзможност за изпълнение, която не може да му се
вмени във вина поради наличието на непреодолима сила, поради което този въпрос
е извън спорния предмет и не следва да се обсъжда. С обжалваното решение съдът
не е обсъждал въпроса дали извършената кражба съставлява непреодолима сила или
не, а е анализирал обстоятелството дали е налице точно изпълнение на поетите
договорни задължения от страна на охранителя и дали същият е положил дължимата
грижа на добрия търговец. Въз основа на събраните по делото доказателства и
цитираната съдебна практика решаващият съд не е обосновал извод за наличието на
преодолима сила. Ето защо релевираните от жалбоподателя доводи за недопустимо
обсъждане от решаващия съд на възражения, които не са въведени в спорния
предмет, се явяват неоснователни.
Ответникът „П.Г.“ ЕООД поддържа, че неговите служители на
смята при откриване на кражбата са демонстрирали правомерно и коректно
поведение като незабавно са уведомили органите на „Военна полиция“ и МВР,
поради което не са допуснати нарушения и не са налице предпоставките за
ангажиране на договорната му отговорност.
Извършената на 11.05.2015 г. кражба на движими вещи са от
складове, охраната на които е възложена на посочения ответник. Следва да се
отбележи, че във въззивното производство не са релевирани оплаквания срещу
изводите на решаващия съд относно предаване на откраднатите вещи от възложителя
на изпълнителя. Ето защо следва да се приеме, че тези вещи са включени в
предмета на договора за охрана. Стойността на липсващите вещи съставлява
имуществена вреда за ищеца – възложител. Действително по делото е установено,
че целостта на слепките и печатите на складовете не е била нарушена, като в
складовете не е проникнато от вътрешността, а през стена откъм улицата. Правно
релевантно обаче е обстоятелството, че задълженията за извършване на охрана от
„П.Г.“ ЕООД не са ограничени единствено до възпрепятстване на кражби чрез
проникване от вътрешността на охраняваните обекти. По силата на чл.13, т.1, т.2
и т.4, посоченият ответникът се е задължил да се грижи за опазването на
поверените за охрана недвижимо и движимо имущество, като осъществява денонощна
въоръжена охрана със свои служители и технически средства; да съхранява
предоставените му от възложителя вещи и документи, свързани с осъществяването
предмета на договора; да осигури висококвалифициран състав и ефикасни
технически средства за охрана на повереното му имущество.
Неоснователен е доводът на посочения ответник, че в тежест
на ищеца е да докаже неизпълнение на конкретни договорни задължения, довели до
процесните вреди. Съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест
на ответника е да докаже по делото точното изпълнение на поетите договорни
задължения, в каквато насока е и съставения от СРС доклад на делото по реда на
чл.146, ал.1 ГПК. Ответникът „ПС Г.“ ЕООД не е ангажирал доказателства относно
създадената от него организация за охрана на възложените обекти и движими вещи.
Данни в тази насока се съдържат в показанията на допуснатата на ответника „С.и т.“
ЕООД свидетелка Г.В.относно наличие на пропускателен режим. Ответникът „П.Г.“
ЕООД не е ангажирал доказателства относно използваните технически средства за
охрана на повереното му имущество и тяхната ефикасност, относно ангажирания
състав за охраняване на обектите и тяхната квалификация, относно конкретните
предприети мерки при изпълнението на договора, както и към момента на
извършване на кражбите. Само при наличие на доказателства в тази насока би
могло да не се направи обоснован извод дали посоченият ответник точно е
изпълнил поетите договорни задължения с релевантната спрямо него грижа на
добрия търговец.
Следва да се отбележи, че грижата на добрия търговец е
поставя по – високи изисквания от грижата на добрия стопанин, тъй като изпълнението
на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие. Ето
защо въз основа на данните за подаване на информация към органите на РПУ Ямбол
и Военна полиция, на които се позовава ответника „П.Г.“ ЕООД, не може да се
направи обоснован извод за точно изпълнение на поетите договорни задължения с
полагане на грижата за добрия търговец. След като ответникът не е изпълнил
доказателствената си тежест, съдът следва да приеме за ненастъпила правната
последица, чийто юридически факт е останал недоказан. Ето защо следва да се
приеме, че разглежданите кражби са настъпили в резултат на неизпълнение на
поетите договорни задължения от страна на ответника „ПС Г.“, описани в чл.13,
т.1, т.2 и т.4 от разглеждания договор за охрана.
Посоченият ответник поддържа в настоящото производство
своевременно релевирания с писмения отговор на исковата молба довод, че при
прекратяване на договора ищецът е признал точното изпълнение на договорните му
задължения.
Съставеният на 01.02.2016 г. констативен протокол, обсъден
по -горе, удостоверява извършена охранителна услуга за обекта съгласно клаузите
на договора през м.01.2016 г., въз основа на която е отправено
предложение да се изплати възнаграждението за извършената охрана през м.01.2016
г. Същият обаче не рефлектира върху възможността ищецът – възложител, да търси обезщетение
за причинените му вреди през м.05.2015 г., доколкото не удостоверява, че
договорът е точно изпълнен от охранителя през м.05.2015 г., когато е извършена
разглежданата кражба.
Безспорно е в отношенията между страните, че внесената от
посочения ответник гаранция е върната от ищеца, за което са ангажирани и
доказателства. От представения препис – извлечение от сключения между страните
договор за охрана не се установява при какви предпоставки и в какви срокове
същата подлежи на връщане. Следва да се отбележи обаче, че съгласно
представения приемателно – предавателен протокол от 14.01.2016 г. нарочна
комисия е установила, че състоянието на сградите и съоръженията съответства на
приаметално – предавателния протокол – опис от 15.07.2009 г. Също така е
установено, че няма преразход на електрическа енергия и вода. Въз основа на
тези констатации комисията е предложила да се възстанови внесения от охранителната
фирма депозит. Доколкото движимите вещи, включени в предмета на възложената
охрана, не са обсъждани от сформираната комисия и съответно не са формирани
изводи, свързани с тяхната охрана от страна на разглеждания ответник, не би
могло да се приеме, че връщането на гаранцията съставлява признание за точно
изпълнение на договорните задължения на „П.Г.“ ЕООД относно охраната на
движимите вещи в складовете. С представения протокол, въз основа на който е
постановено връщането на гаранцията, ищецът е признал единствено съответствието
на състоянието на сградите и съоръженията, предоставени за охрана от ответника,
както и липсата на преразход на електрическа енергия. Същевременно
разглежданите вреди не са свързани с увреждане на недвижимите вещи, нито с преразход
на електроенергия или вода. Следва да се отбележи, че ответникът „П.Г.“ ЕООД не
е ангажирал доказателства относно уговорените между страните предпоставки за
връщане на предоставената гаранция, както и че същите са свързани с констатация
за точно изпълнение на всички договорни задължения и уреждане на отношенията
във връзка с настъпили кражби през време на действие на договора.
По изложените съображения въззивният съд счита, че настъпилата
на 1105.2015 г. кражба е в резултат на неточно изпълнение на поетите договорни
задължения от страна на ответника „П.Г.“ ЕООД, поради което следва да се ангажира договорната му отговорност.
В клаузата на чл.15, ал.1 от разглеждания договор за охрана
страните са постигнали съгласие, че изпълнителят е длъжен да възстанови изцяло
за своя сметка вредите, настъпили вследствие неизпълнение на задълженията от
страна на неговите служители не по – късно от 15 дни от установяването им.
В случая във връзка с извършената на 11.05.2015 г. кражба са
съставени два броя протоколи за установени липси за сметка на вземания от
неизвестни лиза № 23-04-114/18.06.2015 г., които са подписани от председател и
членове на инвентаризационна комисия, МОЛ - съответно Р.Д.Георгиев и Д.И.Д.,
както и от представител на „П.Г.“ ЕООД. Същите не са оспорени от ответника. В тях
е удостоверено, че стойността на откраднатите вещи възлиза съответно на
3 824, 77 лв. и 7, 08 лв. Така общият размер на вредите е на стойност 3 831,
85 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства, които да установяват различен
размер на стойността на откраднатите вещи от охраняваните от него складове,
нито такива, които да разколебават удостовереното в съставените констативни
протокол. Ето защо следва да се приеме, че стойността на вредите, за които отговаря
ответника „П.Г.“ ЕООД във връзка с извършената на 11.05.2015 г. кражба, възлиза
общо на 3 831, 85 лв., поради което предявеният иск срещу предпочитания
ответник е основателен в този размер.
Тъй
като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат изцяло, решението в обжалваната част спрямо
предпочитания ответник следва да се отмени, а предявеният спрямо него иск
следва да се уважи в посочения размер.
Тъй
като не се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане на
предявеният в условията на евентуалност иск, постановеното спрямо ответника „С.и
т.“ ЕООД се явява процесуално недопустимо. Предвид нормата на чл.269 ГПК,
същото следва да се обезсили спрямо посочения ответник в обжалваната част – за
сумата от 3 831, 85 лв. Предвид обстоятелството, че съединеният в условията на
евентуалност иск е процесуално допустим, но не са налице предпоставките за
неговото разглеждане по същество поради частично уважаване на предявения спрямо
главния ответник иск, не е налице основание за прекратяване на производството
по делото по евентуалния иск в обжалваната част.
Решението
в частта, с която са отхвърлени главният и предявеният евентуалност иск за
сумата над 3 831, 85 лв. до
пълния предявен размер, както и са отхвърлени останалите обективно съединени
искови претенции, решението е влязло в сила, като необжалвано.
По разноските по
производството:
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на „П.Г.“ ЕООД следва да се
възложат сторените във въззивното производство разноски. Техният размер възлиза
на 211, 88 лв. – държавна такса за въззино обжалване.
Тъй като
жалбоподателят е защитаван по делото в настоящото производство от юрисконсулт и
на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която в ищецът е осъден да заплати на „П.Г.“
ЕООД сумата над 519, 96 лв. до 900 лв.
Следва да се
отбележи, че произнасянето на СРС по отговорността за разноските спрямо „С.и т.“
ЕООД не е процесуално недопустимо, макар да не се е сбъднало вътрешното
процесуално условие за разглеждане на
предявеният в условията на евентуалност иск. Съгласно разрешението,
дадено с определение № 347 от 10.05.2013 г. по ч. т. д. № 17/2013 г., на ВКС,
ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, правото на разноски е
признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските
по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея
съдебен процес. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва
процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от
адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези
на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено.
Прилагането по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА на нормата на чл.78, ал.4 ГПК и при претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите на
неразглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговоря на целта на
закона. Ето защо присъждането на разноски на евентуалния ответник при
несбъднато процесуално условие за разглеждане по същество на предявените спрямо
него искове, не е процесуално недопустимо или неправилно.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 153, 27 лв., представляваща
сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
Тъй като ищецът е
защитаван по делото в производството пред СРС от юрисконсулт, на основание
чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата от 130 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 490494/18.09.2018 г., постановено по гр. д. № 81816/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 162 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск от М.НА О., с адрес гр. София, ул. „***********, срещу „С.И Т.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес ***, с правно основание чл.82 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД - за сумата от 3 831, 85 (три хиляди осемстотин тридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (липси на движими вещи в резултат на кражби от трети лица, извършени в периода 08.05.2015 г. – 11.05.2015 г., респ. 23.12.2015 г. – 28.12.2015 г.), поради неизпълнение на задължение за охрана на движимо и недвижимо имущество, разположено в складова база в гр. Ямбол по договор от 30.06.2009 г., поради несбъдване на вътрешното процесуално условие за разглеждане по същество на предявения в условията на евентуалност иск.
ОТМЕНЯ решение № 490494/18.09.2018 г., постановено по гр. д. № 81816/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 162 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск от М.НА О., с адрес гр. София, ул. „Дякон *******, срещу „П.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес ***, партер, с правно основание чл.82 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД - за сумата от 3 831, 85 (три хиляди осемстотин тридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (липси на движими вещи в резултат на кражби от трети лица, извършени в периода 08.05.2015 г. – 11.05.2015 г., респ. 23.12.2015 г. – 28.12.2015 г.), поради неизпълнение на задължение за охрана на движимо и недвижимо имущество, разположено в складова база в гр. Ямбол по договор от 30.06.2009 г., както и В ЧАСТТА, с която М.НА О., с адрес гр. София, ул. „Дякон *******, е осъдено да заплати на П.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес ***, партер, за сумата над 519, 96 (петстотин и деветнадесет лева и деветдесет и шест стотинки) лв. до 900 (деветстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски пред СРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес ***, партер, да заплати на М.НА О., ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „Дякон *******, сумата от 3 831, 85 (три хиляди осемстотин тридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) лв., на основание чл.258 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на кражба на движими вещи от трети лица, дължимо по договор за охрана № ВИ-54-89/30.06.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане; да заплати сумата от 211, 88 (двеста и единадесет лева и осемдесет и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство; да заплати сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство; да заплати сумата от 153, 27 (сто петдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) лв., на основание чл.79, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска, както и да заплати сумата от 130 (сто и тридесет) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.