Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 08.12.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Д.А.
и прокурор Спасова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 559
по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
М.Н.М. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. Н. срещу С.Ц.С. с ЕГН: ********** ***,
с която е предявен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Ищцата сочи, че е сестра на ответника С.Ц.С., за което
прилага удостоверение за родствени връзки. Твърди, че от пубертетна възраст по
повод употреба на наркотици и алкохол ответникът развил агресивно и несъответно
на ситуацията поведение. Започнал да извършва тежки противообществени прояви –
палежи, побои, заплахи с убийства, унищожаване на имущество, кражби и др.
Сочи, че от 2011 г. поведението му ескалирало - започнал да се съблича и да ходи гол,
настъпили промени в мисловния му процес. По повод на това е настаняван за задължително лечение в психиатрични здравни
заведения с диагноза „биполярно афективно разстройство, манийна фаза”. Проведените
лечения не дали резултат, тъй като ответникът бягал от клиниките и не приемал
предписаните му лекарства.
От 2014 г. бил освидетелстван с поставена диагноза
„параноидна шизофрения, възбудно-параноичен синдром”. Симптоматиката се
задълбочила, настъпила трайна личностова промяна с трайна социална и трудова
дисфункция. Сочи се, че същият е осъждан за престъпления от общ характер и по
Закона за защита от домашно насилие. Освен това станал приобретател на
множество търговски фирми с огромни задължения, всичките си пари изхарчва
наведнъж, обикновено за алкохол, не се хранел, живеел в абсолютна мизерия. По
изложените съображения моли да бъде
поставен под пълно запрещение.
На ответника С.Ц.С. е бил връчен препис от исковата
молба и доказателствата, който в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения особен
представител адв. А. Х. е депозирал
писмен отговор. Счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че не са налице
предпоставките по чл. 5 от ЗЛС за поставянето му под запрещение. Излага
съображения, че психическото здраве на ответника не е относимо към възможността му да разбира значението на
правните норми и да превежда поведението си в изпълнение на предвидените
правила. В условията на евентуалност моли в случай, че се приеме, че искът е
основателен, ответникът да бъде поставен под ограничено запрещение.
В съдебно заседание ищцата моли молбата да бъде
уважена, а ответникът, чрез назначения особен представител изразява становище
за евентуално уважаване на молбата, но за поставянето му под ограничено
запрещение. Становището на представителя на С.о.п. е за поставяне
на ответника под ограничено запрещение.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете
за установено следното:
От удостоверение за родствени връзки изх. №
19/03.10.2014 г. на О. С. се установява, че М.Н.М. е сестра на ответника С.Ц.С..
От писмо изх.№ 784/03.11.2014 г. на Държавна
психиатрична болница „С. И. Р.” се
установява, че С.Ц.С. е бил настанен в болницата на 24.10.2014 г. с решение на
СРС, НО, 101 състав, по ЧНД № 18619/2014 г. по ЗЗ за срок от два месеца.
С решение от 13.02.2013 г., постановено по гр.д. №
23/2013 г. по описа на РС-гр. Своге е уважена молбата за защита по Закона за защита срещу домашно
насилие на Х.С. С. с ЕГН: **********
от с. Р. срещу С.Ц.С., на когото са наложени мерки по ЗЗДН.
От представена епикриза от Държавна психиатрична
болница „С. И. Р.” се
установява, че С.Ц.С. е бил приет в болницата на 24.10.2014 г., изписан на
17.03.2015 г., с диагноза параноидна шизофрения, епизодично с прогресиращ
дефицит, алкохолна злоупотреба.
От прието медицинско удостоверение на „Център за
психично здраве – С.” ЕООД се установява, че С.Ц.С. е
лекуван в лечебното заведение от 14.04.2015 г. до 29.04.2015 г., от 10.03.2015
г. до 16.03.2015 г., от 17.01.2015 г. до 27.02.2015 г. и се води на отчет от
12.03.2012 г. с диагноза параноидна шизофрения.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото
състояние на С.Ц.С.. Същият е ориентиран за време и място. На зададените
въпроси отговоря адекватно. Разказва, че е пенсионер по болест, тъй като страда
от шизофрения. Убеден е, че може сам да се справя със своите работи и задачи.
Споделя, че притежава търговски фирми, които не ги управлява лично. Твърди, че
става агресивен, когато не приема предписаните му медикаменти.
От разпита на свидетелката Х. С. С., майка на ответника, се установява, че синът й употребява
наркотици и алкохол, има психично заболяване. Майката забелязала отклонение в
поведението на сина си още през юношеска възраст, когато започнал да проявява
агресия – „като дете хвърляше котета в реката”. Агресията продължила и по-късно,
назначени му били медикаменти, които употребявал 6-7 месеца, но ги спрял по
собствено желание. Свидетелката сочи, че
синът й има нереални представи за действителността, както и халюцинации –
„казва, че го осветяват през прозореца извънземните с фенерчета”. Освен това не
може да си разпределя парите правилно, изхарчва ги или му ги взимат.
От разпита на свидетеля М. Ц. С., който живее на съпружески начала с ищцата по делото,
се установява, че познава ответника от 6-7 години. Дава показания, че същият
проявява агресия и отправя заплахи към него. Сочи, че ответникът има нереални
представи за действителността – казвал, че извънземни ще го отвлекат. Според
свидетеля, С.С. не може да си взима сам предписаните му лекарства и като цяло
не може да се грижи за себе си и делата си.
По делото е изслушана и приета съдебно психиатрична експертиза, която установява, че началото на заболяването при
ответника датира най-вероятно от пубертетна възраст, когато започнал да лъже,
да изнася от дома си вещи, пушел трева, приемал амфетамини, злоупотребявал с
алкохол, имал агресивно поведение, извършвал палежи, побои, кражби и др. При
психиатричния преглед освидетелствания е бил психомоторно спокоен, ситуативно
напрегнат, подчиняем, ориентиран всестранно, леко хипертермичен, некритичен към
поведението си и необходимостта от лечение, параноидни мисли за отношение и
унищожение, споделя слухови халюцинации, памет и интелект – болестно
ангажирани. Дадено е заключение, че ответникът страда от параноидна шизофрения
с непрекъснат ход и прогресиращ дефицит, алкохолна злоупотреба. Водещата и
устойчива симптоматика при заболяването на освидетелствания е представена от
разстройство на емоциите, волята, мисленето с персистиращи параноидни
изживявания, обуславящи неадекватно поведение и прогресиращ дефицит със
социална и трудова деградация. Ответникът не е в състояние съвсем сам разумно
да се грижи за своите работи и да защитава интересите си в значителна степен.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
сестрата на лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Тя е активно
легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал.
1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен, но с оглед
вида и степента на заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под
ограничено запрещение.
Поставянето
под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред
и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно
физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да
се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние
не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на
чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал.
1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се
прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и
непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест
не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността
лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице
под запрещение. Т.е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са
налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на
второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
Съдът
съобрази противоречието на института на запрещението с европейското
законодателство. Считано от 21.04.2012 г. в сила
за Р България е Конвенцията на ООН от
Въпреки
гореизложеното, в случая поставянето на
ответника под ограничено запрещение, с
оглед състоянието му би охранило интересите му в значителна степен. От разпита
на свидетелите става ясно, че ответникът общува с други хора, но не умее да си
подбира обкръжението. При това положение, например при извършване на
разпоредителни сделки с имущество, назначеният
попечител би могъл да окаже защита на неговите интереси и да потвърди
волята му или да откаже да направи това.
От
събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че
ответникът страда от психично заболяване, като водещата диагноза е ”Параноидна
шизофрения с непрекъснат ход и прогресиращ дефицит”. Според заключението на вещото лице степента на
заболяването при ответника е такава, че го ограничава от възможността
пълноценно да се грижи за своите работи. Т. е. налице е първият критерий-
медицински за признаването му за недееспособен по чл.5 от ЗЛС.
Налице
е и втората предпоставка, а именно ответникът не може пълноценно да се грижи за
себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Наличното заболяване
е пречка в пълен обем той да се грижи за
себе си и да защитава своите лични и имуществени интереси. Доказа се безспорно,
че същият става агресивен към близките си, за което свидетелства приетата
пр.пр. № 455/2016 г. по описа на РП – Своге, отделно от това са му налагани
мерки по ЗЗДН. От свидетелските показания, които съдът кредитира, става ясно,
че ответникът не управлява финансовите
си средства по разумен начин. Съдът намира обаче, че състоянието му не е така
тежко - от непосредствените впечатления на съдебния състав, както и от заключението
на съдебно психиатричната експертиза е видно, че се касае за психично болен
човек, чието заболяване датира от пубертетна детска възраст, но състоянието му
не е така тежко. От добитите лични впечатления съдът установи, че мисловният
процес на ответника е граматически и правилно структуриран, същият е контактен,
в ясно съзнание, ориентиран за собствена личност, време и място, макар и некритичен
към поведението си и необходимостта от лечение.
При
тези данни, съдът достига до извод, че към настоящият момент неговите възможности
са частично ограничени в степен, обуславяща поставянето му под ограничено запрещение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ С.Ц.С. с ЕГН: ********** ***
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
След
влизане на решението в сила, заверен
препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при
община С., обл. Софийска за изпълнение на процедурата по чл.155 и сл. от СК.
СЪДИЯ: