Р Е Ш Е Н И Е
№ 260104 / 25.3.2022г.
гр. Перник, 25.03.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия
К. Костадинова гр.д. № 5582 по описа
на съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на В.П.И., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. Г.М.,***, с БУЛСТАТ: *********, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни
увреждания, болки, страдания и неудобство, както и сумата от 992 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински
консумативи и закупуване на очила, причинени от инцидент – спъване и падане
върху пешеходна зона, настъпил на 08.01.2018 г. в гр. Перник, на ул. Търговска
откъм страната й между номера 34 и 36, ведно със законната лихва върху така претендираните суми, считано от датата на увреждането – 08.01.2018
г., до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 08.01.2018 г. около 11.00 часа В.И. *** откъм страната
на № 34 и № 36 в посока към съдебната палата в града. Уточнява се, че времето
било нормално за сезона, като нямало заледявания и натрупал сняг. Като минавала
покрай магазин „Севделина“ на ул. Търговска обаче ищцата изведнъж се спънала в
неравност на улицата, породена от издадени нагоре плочки от уличната настилка
като паднала по очи на земята. Допълва се, че ищцата носела покупки и дамска
чанта в ръцете си, поради което не могла да се предпази с ръце при падането и
се ударила силно в областта на главата.
Вследствие
на падането ищцата счупила очилата си, а горната й дентална
протеза се счупила в устатата й като причинила наранявания в устната кухина и
започнало да й тече кръв от носа и устатата. Доколкото след падането ищцата
изпаднала в безпомощно състояние на помощ й се притекли лица от близките магазини.
Била извикана линейка като ищцата била откарана в МБАЛ „Рахила
Ангелова“ гр. Перник, където престояла около два часа за процедури по спиране
на кръвотечението след което била изписана. Впоследствие на пострадала бил
извършен преглед от специалист УНГ, който установил фрактура на носните кости в
дясна половина на носа. След преглед при стоматолог били установени разкъсно контузна рана на
лигавицата на долната и горната устна, както и хематоми на двете устни. От
падането ищцата получила и множество охлузвания по лицето и в частност околоочната област, както и между трети и четвърти пръст на
дясна ръка.
Излагат се
подробни доводи, че след инцидента ищцата изпитвала затруднено дишане в
продължение на около 4 месеца, като към момента това състояние продължавало,
когато същата е в легнало положение. Освен това ищцата получила траен
козметичен дефект в областта на носа, а синините по лицето й били видими в
продължение на три месеца след случилото се. Твърди се, че ищцата имала
затруднения с храненето поради вътрешните наранявания на устната кухина като в
продължение на два месеца приемала само течности/течни и/или меки храни, а към
настоящия момент все още не можела да се храни пълноценно, заради счупените
протези. Възстановителният период според ищцата продължил около 4 месеца, през
които същата си стояла вкъщи като ползвала различни болко
успокойтелни средства.
В тази
връзка ищцата счита, че претърпяла множество неимуществени вреди, които се
намират в пряка връзка с процесния описан по-горе
инцидент – болки, страдания, неудобства, диагностика с рентген, прием на
лекарства, дискомфорт. Освен това ищцата продължавала
да изпитва затруднения и към момента като се притеснявала от козметичния дефект
на носи си.
По
тези съображения ищцата счита, че настъпилите промени в здравословното и
психическото й състояние вследствие на падането са й причинили имуществени и неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника. Излагат се
подробни доводи, че именно последният следва да отговаря за поддръжката на
тротоарната настилка на мястото на инцидента, като злополуката е причинена
именно поради ненадлежно изпълнение на това задължение.
Представени
са фактури за медицински консумативи и медицинска документация.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен
отговор, в който предявените искове се оспорват като недопустими евентуално
изцяло по основание и размер.
В тази връзка на първо място се
твърди, че липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника за
претърпените вреди, доколкото липсвали доказателства за увреждане и причинна
връзка. Признава се, че общината е собственик на пътната настилка на ул.
Търговска, където се твърди да е настъпил инцидентът. Твърди се обаче, че
пътната настилка е ремонтирана по проект „Зелена и достъпна градска среда“,
финансиран по оперативна програма „Регионално развитие“.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че размерът на претендираните
неимуществени вреди е прекалено завишен и не кореспондира на принципа на чл. 52
от ЗЗД предвид претърпените болки и страдания. Поддържа се и че претендираните имуществени вреди също се явяват недоказани.
Твърди се, че липсва причинно следствена връзка между описаното от ищцата
падане и претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. Оспорват се
твърденията за претърпените болки и страдания, както и продължителността на
възстановителния период. Прави се възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като се твърди, че с поведението си ищцата е
допринесла за настъпване на вредите и размера им.
В
насроченото по делото първо съдебно заседание на 15.02.2021 г. процесуалният
представител на ищцата адв. М. е уведомил съда, че
ищцата е починала, поради което и с протоколно определение производството по
делото е спряно. В тази връзка е и представено удостоверение за наследници на В.П.И.,
видно от което същата е починала на 23.10.2020 г. /три дни след подаване на
исковата молба, депозирана на 20.10.2020 г./. Предвид това съдът е предприел действия
по издирване на нейните двама наследници съгласно удостоверението – А.И.В., с
ЕГН: ********** и А.И.В., с ЕГН: **********. От страна на лицето А.И.В., с ЕГН:
********** чрез адв. М. е постъпила писмена молба от
12.04.2021 г., че желае да встъпи в делото като ищец на мястото на покойната си
майка.
От страна на
другия син на В.П.И., а именно лицето А.И.В., с ЕГН: ********** /продължително
издирван от съда като в крайна сметка съдебните книжа са му връчени по
месторабота/ обаче в дадения от съда срок и независимо от съответни указания,
дадени с разпореждане № 267161/16.04.2021 г./ не е постъпило искане да бъде
конституиран като ищец вместо майка му.
Поради това
и с определение № 273640/21.09.2021 г. производството по делото е възобновено,
лицето А.И.В., с ЕГН: ********** е конституиран като ищец на мястото на
първоначалния такъв В.П.И., но съобразно квотата си в наследството на поледната т.е. за ½ част от процесните
суми, а именно: 7500 лева обезщетение за неимуществени вреди и 496 лева
обезщетение за имуществени вреди. За останалата ½ част от сумите,
съответни на наследствения дял на А.И.В. производството по делото е прекратено
с влязло в сила определение.
По делото са
изготвени комплексна съдебно-медицинска /КСМЕ/ и съдебно-медицинска експертиза.
Разпитан е и един свидетел.
В съдебно
заседание, проведено на 07.03.2022 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете в пълен размер.
Процесуалният
представител на ответната община счита исковете за недоказани по основание,
евентуално по размер, поради което иска същите да бъдат отхвърлени изцяло или
частично.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетеля Б.М.С. се установява, че
познава В.И. от 70-те години, когато след престои в болница семействата им
се сприятелили. В.И. починала през
октомври 2020 г. като преди да почине водела активен начин на живот.
На следващо място свидетелката разказва, че през
януари 2018 г. В.И. претърпяла инцидент. Разказва, че двете отишли да си вземат
пенсиите, след това напазарували и на ул. Търговска, в гр. Перник се разделили
като В.И. тръгнала в посока към сградата на съдебната палата, а свидетелката
към ул. Батенберг. В следващия момент обаче свидетелката чула вик зад гърба си
и се обърнала. Тогава свидетелката възприела пострадалата И. на земята, обляна в кръв като очилата й били паднали. Според
свидетелката настилката била суха за сезона като нямало и сняг. Уточнява и че не е видяла самото спъване и
падане на приятелката си, но я възприела веднага след това на земята.
Свидетелката разказва, че пострадалата държала в ръце багажа си от пазара, не
била в безсъзнание, говорела, но била цялата в кръв. Предвид станалото хора от
близките магазини се притекли на помощ като извикали линейка, която отвела
пострадалата в болница. Свидетелката от своя страна се прибрала да остави
багажа си и след това посетила В. И. в бърза помощ. Там свидетелката възприела
обезобразеното и насинено лице на приятелката си, като видяла и че й направили
изследвания и снимки. Още същия ден обаче пострадалата била освободена за
лечение у дома като от болницата я прибрал синът й. Според свидетелката
пострадалата вървяла нормално макар и придържана от сина си.
На следващо място свидетелката твърди, че се чувала с
В. И. по телефона и след инцидента, като последната й споделила, че имала
счупване на носа, а освен това били счупени и протезата и очилата й.
Свидетелката разказва, че дълго време пострадалата имала синини по лицето,
налагало й се да се храни само с мека храна, като имала затруднения в
храненето. Освен това пиела лекарства за кръвно налягане и болкоуспояващи
в продължение на месец и нещо след инцидента. Дълго време след падането
пострадалата ползвала и мазила и кремове за синините и раните. Постепенно
лицето на пострадалата се възстановила и тя започнала да излиза и да се
разхожда нормално. Според свидетелката пострадалата никога не й се е оплаквала
да има проблеми с главата или вестибуларния апарат.
Относно инцидента пострадалата споделила със
свидетелката, че се е спънала в повдигната плочка на пода, като свидетелката
също възприела неравността на терена. При падането пострадалата счупила очилата
си, както и едната си протеза, а другата била изгубена. Вследствие на инцидента
свидетелката поддържа, че пострадалата имала проблем с дишането и храненето
като й се наложило около две седмици да се храни с попара. Проблемът с дишането
през носа останал на пострадалата до смъртта й като според свидетелката се изразявал в
подсмърчане. Според свидетелката обаче пострадалата починала от заболяване,
което нямало общо с инцидента.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания, доколкото изнесените от свидетелката твърдения са ясни,
последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна на процесуалния
представител на ответника, а кореспондират и на останалите представени по
делото доказателства, като не са налице основания за поставяне под съмнение на
тяхната достоверност. Освен това свидетелката е възприела и положението на
пострадалата непосредствено след падането като познава и мястото, където е
настъпил инцидентът. В тази връзка и съдът намира, че следва да цени всички
ангажирани гласни доказателства при формиране на правните си изводи по делото.
По делото е представена медицинска документация – лист
за преглед на пациент от 08.01.2018 г., искане за образна диагностика от
08.01.2018 г. и допълнителен лист за преглед на пациент от 08.01.2018 г., от
които се установява, че при пострадалата е налице контузия на носа след падане
с охлузване на гърба на носа, който е леко оточен и
болезнен при палпация. Не е налице загуба на
съзнание, гадене или повръщане, но се установява малък хематом между 3 и 4
пръст на дясна ръка, който не води до затруднения в движението.
От медицинско свидетелство от „ДЦ ЕО ДЕНТ“ от
24.01.2018 г. е видно, че в резултат на падането при ищцата е установена разкъсно контузна рана в областта
на лигавицата на горна и долна устна от фрактурираната
горна протеза, като долната протеза е загубена.
По делото са представени разходо
оправдателни документи : касов бон за сумата от 25 лева от дентален център
от 24.01.2018 г., фактура от аптека от 22.01.2018 г. и фискален бон за сумата
от 107.86 лева /за лекарства волтарен, дексофен, лиотон и аналгин/,
както и фактура и фискален бон от 14.05.2019 г. за очила и рецепта за корекционни очила от 07.08.2018 г.
На следващо място от извършената и приета КСМЕ се
установява, че пострадалата е получила контузия в областта на носа – рентгенови
и клинични данни за счупване на костите на носа, охлузване на гърба на носа,
лек отток на тъканите на в областта на носа, болезненост при палпация в областта на носа, изкривяване на носната
преграда наляво, кръвотечение от двата носни прохода; малък хематом /подкожно кръвонасядане/ между 3 и 4 пръсти на дясна ръка в основата
им, разкъсно контузна рана
в областта на лигавицата на горна и долни устни на устата, множество хематоми
по горна и по долна устни на устата.
Според вещите лица посочените травматични увреждания в
своята съвкупност следва да се квалифицират по медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Отразените
увреждания са с травматичен характер и по своя вид, локализация и морфологични
характеристики отговарят да са получени в резултат на падане от собствен ръст
върху терен, при инцидент, настъпил на 08.01.2018 г.
По отношение на лицевата травма в областта на носа е
извършена предна носна тампонада за 48 часа и
медикаментозно лечение с дексофен, волтарен таблетки и гел, аналгин
и лиотон гел.
Според вещите лица средностатистическият период на
възстановяване при травми от посочения вид е от порядъка на 3-4 седмици. По
време на възстановителния период пострадалата е търпяла физически болки и
страдания, като същите са били с по-голям интензитет в първите часове и дни
след инцидента и са намалявали по интензитет по време на оздравителния период.
На следващо място според експертите липсват данни за
проведени контролни прегледи след датата на инцидента, поради което и не са налични
данни за настъпили неблагоприятни последици за здравето на пострадалата.
Доколкото лицето е починало, то вещите лица не могат
да извършат личен преглед, при който да установят влиянието на травмите върху
здравето на лицето към момента, нито наличието на козметични дефекти.
Предвид липсата на предоставено медицинско досие
вещите лица не могат да отговарят дали пострадалата е страдала от заболявания,
причиняващи нарушения на вестибуларния апарат или на опорно двигателната
система. Не може да се отговори и на въпроса приемала ли е пострадалата към
датата на инцидента медикаменти, които да водят до нарушение на неврологичното
състояние, общото физическо състояние, нарушения в придвижването и походката.
От изготвената по делото СМЕ /относно стоматологичното
състояние на лицето/ се установява, че към датата на инцидента – 08.01.2018 г.
В. И. е използвала тотални долна и горна изкуствени зъбни протези. В резултат от претърпения инцидент е възможно
при конкретния механизъм на получаване на травматичните увреждания,
локализирани в лицевата област, а именно падане от собствен ръст и контакт с
терена да е настъпило счупване /повреда/ на зъбна протеза. Травматичните
увреждания, локализирани в областта на горната и долната устни на устата по
своя вид, локализация и морфологични характеристики е възможно да са причинени,
както от контакта, възникнал при падане на тялото и контакт с терена, така
и от действието на тъп, твърд предмет,
какъвто представлява и самата зъбна протеза.
Множеството кръвонасядания,
описани в медицинската документация, по горната и долната устни на устата,
отговарят да са получени в резултат от падането върху терена, а разкъсно контузните наранявания
по вътрешните повърхности на горната и долната устни на устата отговарят да са
получени в резултат от притискането между твърди тъпи предмети, какъвто от една
страна представлява терена, а от друга страна изкуствените зъбни протези.
Съществува възможност при счупена зъбна протеза същата да може да бъде
технически възстановена. При невъзможност за това се изработва нова.
В съдебно заседание и след изслушване на свидетелката
в.л. д-р Ч. заявява, че доколкото е установил, пострадалата не е страдала от
заболявания, вследствие на които да й е прилошало и да е паднала на процесната дата. Поради
това вещото лице счита, че между уврежданията и падането е налице причинна
връзка. Експертът посочва, че след инцидента пострадалата е имала проблеми с
дишането най-малкото поради оттока на меките тъкани в областта на счупването,
стеснени кръвоносни съдове т.е. затруднение и нарушение на носовото дишане.
Данни за последващи прегледи няма, поради което не
може да се установи уврежданията да са довели до инфекция или да са утежнили
такава. Пострадалата според вещите лица е изпитвала болки и страдания във
възстановителния период.
По отношение на стоматологичните травми вещото лице
д-р Ч. посочва, че механизмът на получаване на травмите
е удар, но дали от или върху твърд предмет няма как да се каже с категоричност.
Не може да конкретизира точен предмет, или причина. Травмите не носят
специфика, за да се каже точно кое е причинило травмата. Отговарят травмите да
се причинени по посочения в исковата молба начин. Към датата на инцидента
пострадалата е била с напълно отстранени зъби, поради което е ползвала две
протези – горна и долна.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на
производството. Освен това експертизите кореспондират с приложената по делото
медиценска документация, като не са оспорени от страните в производството.
Съдът отчита и обстоятелството, че пострадалата е починала два дни след
депозиране на исковата молба, поради което и експертизите са извършени
единствено по писмени документи /за представянето на които съдът даде на ищеца
достатъчно дълъг срок/ и не е бил възможен личен преглед от вещите лица.
Така установената фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Предявените искове за имуществени и неимуществени вреди са осъдителни
искове с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 496 лева обезщетение за имуществени
вреди и сумата от 7 500 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – физически болки, страдания и неудобства – резултат от инцидент:
спъване и
падане върху пешеходна зона, настъпил на 08.01.2018 г. в гр. Перник, на ул.
Търговска откъм страната й между номера 34 и 36, ведно със законната лихва
върху така претендираните суми, считано от датата на
увреждането – 08.01.2018 г., до окончателното й изплащане.
По иска за неимуществени вреди:
Предвид оспорванията в отговора на исковата молба настоящият състав
намира, че по делото са налице два основни спорни въпроса – относно
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната община и относно
размера на обезщетението с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Следва да бъде обсъдено за пълнота и наведеното твърдение относно механизма на
уврежданията и вероятността падането да е в резултат от прилошаване на
пострадалата.
По отношение
на първия въпрос следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда
отговорност за чужди деяния (действия
или бездействия), с които е причинено пряко деликтно
увреждане. Когато вредоносните последици настъпват от деяние, осъществено при
или по повод извършването на възложена работа, правният субект, който е
възложил работата, следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази
отговорност е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването
на работата лица като не е необходимо да се установява виновно поведение на
възложителя.
В тази връзка и с оглед общото
правило на чл. 45 от ЗЗД съдът намира, че основателността на предявения иск се
обуславя от наличието на следните предпоставки: възлагане на работа от
ответника, деяние (действие или бездействие) на натоварените с работата лица
при или по повод изпълнението на тази работа, вреда за ищеца по исковете,
причинна връзка между деянието и вредата и вина на натовареното с работата
лице. Вината на последното се предполага, а останалите елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване от ищеца.
На следващо място следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) в
задължение на общината е възложено изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища на нейна територия. От легалната дефиниция на понятието
„път“ в т. 1 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗП като
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци пък следва изводът, че тротоарът и пътното платно
представляват части от пътя – като поначало тротоарът е отреден за движението на пешеходци, а
платното – за движението на превозни средства.
В
настоящия случай по делото не се спори, че ул. Търговска, в гр. Перник, където
пострадалата е претърпяла процесния инцидент, е
изцяло пешеходна зона, като е общинска собственост и именно общината има
законово установеното задължение да осъществява адекватната му поддръжка.
По
делото не се спори и че пострадалата действително е претърпяла инцидента,
докато се е придвижвала в пешеходната зона. Липсвали са други фактори,
допринесли за падането като сняг, мокра настилка, заледяване, дъжд и т.н. като
времето е било сухо въпреки сезона. Същевременно пострадалата е споделила пред
свидетелката С., че се е препънала в издадена плочка, а и самата свидетелка,
разпитаната по делото, посочва, че е възприела неравност на терена на мястото,
където пада В. И.. Въпреки възраженията на общината по делото не се установи на
пострадалата да й е прилошало преди да падне, нито да е страдала от
заболявания, които да доведат до възможни нарушения или нестабилност на
походката или придвижването. Установи се единствено, че пострадалата е носела
торби и в двете си ръце, но това само по себе си не е достатъчно да обуслови
извод за съпричиняване на вредоносния резултат още
повече, че липсват и данни за възможно разсейване на лицето непосредствено в
резултат на падането. В тази връзка и независимо, че св. С. не е възприела
самото спъване и падане на пострадалата съдът намира същото за установено по
делото, доколкото свидетелката е възприела В. И. непосредствено след това –
като е възприела обясненията на последната и неравността на терена. Предвид и
заключенията по експертизите съдът намира, че пострадалото лице действително е
паднало от собствен ръст върху терена – пешеходната зона на ул. Търговска
поради спъване в неравност на същия – от издадена плочка на настилката.
С оглед гореизложеното съдът счита,
че по делото са доказани елементите на фактическия състав, който обуславя
ангажиране на гаранционно-обезпечитeлната
отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служби и изпълнители по реда на чл. 49 ЗЗД като
възраженията в тази връзка са неоснователни. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че дори пешеходният участък да е бил скоро ремонтиран /каквито
доказателства не се ангажираха/, то настилката е била в лошо състояние – с
неравности, породени от разместени и надигнати плочи в резултат било от зимния
сезон, било от ниско качество на ремонтната дейност
На последно място неоснователно е и
възражението на общината за липса на причинно следствена връзка между
претърпените от пострадалата увреждания и падането, доколкото вещите лица по
КСМЕ и СМЕ са категорични, че установените с експертизата увреждания отговарят
да са причинени именно по начина, описан в исковата молба, като липсват
допълнителни обстоятелства, които да са способствали за падането /заболявания
на вестибуларен апарат, опорно двигателна система или прием на лекарства/.
По
отношение на втория въпрос неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, които принципно не биха могли да бъдат
възстановени, но предвиденото в закона обезщетение следва да бъде определено по
справедливост от съда съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.
52 от ЗЗД. В този смисъл при формиране на изводите си относно размера на това
обезщетение решаващият състав отбелязва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, то се
определя от съда по справедливост. Посоченият критерий е предмет на разглеждане
и в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на Пленум на ВС. Съгласно
последното понятието „справедливост“ не представлява абстрактна категория, а
предполага преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В
настоящия случай при формиране на изводите си относно този размер съдът на първо
място взе предвид приетите по делото КСМЕ и СМЕ. Съгласно комплексната
експертиза в резултат от падането пострадалата В. И. е получила контузия
в областта на носа –счупване на костите на носа, охлузване на гърба на носа,
лек отток на тъканите в областта на носа, болезненост в областта на носа,
изкривяване на носната преграда наляво, кръвотечение от двата носни прохода.
Освен това пострадалата е получила и малък хематом между 3 и 4 пръсти на дясна
ръка в основата им. При падането предвид носените горна и долна протези при
пострадалата е била налице разкъсно контузна рана в областта на лигавицата на горна и долни
устни и множество хематоми по самите устни. В. И. е откарана в болница с
линейка като й е извършена носна тампонада за 48
часа. Лечението е продължило с болкоуспокояващи таблетки и медицински пасти.
Това състояние е причинило временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Според вещите лица средностатистическият период на възстановяване при
тези травми е бил около 3-4 седмици. Този възстановителен период като
продължителност съвпада с твърденията на св. С.. В тази връзка в показанията си
последната посочва и че пострадалата се е хранила с попари около две седмици
след инцидента, като е имала известни затруднения в дишането до смъртта си т.е.
в период от около две години след инцидента. Такова затруднение според вещите
лица е било налице във възстановителния период поради подуванията от травмата.
На следващо
място съдът съобразява, че през първите дни на възстановителния период
пострадалата е търпяла физически болки и страдания с по-голям интензитет, но с
времето същият е започнал да намалява. През този възстановителен период
пострадалата е използвала болкоуспокояващи лекарства като е имала видими следи
по лицето от падането, които следи към края на периода са отзвучали и пострадалата
отново е напускала спокойно дома си.
На последно
място съдът взема предвид и възрастта на пострадалата, както и фактът, че
същата е починала непосредствено след образуване на делото, поради което
обективно не са извършени по-подробни изследвания – като не може да се установи
дали уврежданията са оставили козметичен дефект или други увреждания на
здравето на лицето, извън леко затрудненото дишане, което съдът е съобразил.
В тази връзка съдът приема за достатъчна сумата от общо 7 000 лева
за обезщетение на понесените от починалата първоначална ищца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобство. От тази сума на настоящия
ищец следва да се присъдят 3500 лева
/съобразно частта от първоначалните претенции до размера на които е конституиран
като ищец/, до който размер претенцията за неимуществени вреди следва да бъде
уважена. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното
увреждане – 08.01.2018 г. (арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД)
до окончателното й изплащане.
Искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва бъде
отхвърлен за остатъка от 4000 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 7500 лева – относим
към ищеца /съответно неоснователна е първоначалната претенция за сумата от 8000
лева/. За да достигне до извода за неоснователност на претенцията в тази й
част, съдът съобрази на първо място, че съгласно експертизите не се е наложило
оперативно лечение, а същото е проведено с поставяне само на тампонада в носа и медикаменти в домашни условия. Пострадалата
не е била хоспитализирана, а е престояла в болницата едва няколко часа, след
което си е тръгнала на собствен ход макар и с подкрепата на свой близък.
Възстановителният период също е бил сравнително кратък – за около месец
уврежданията са отзвучали, като е останало съвсем леко затруднение и то само в
носното дишане. През този възстановителен период освен това болките и
страданията на пострадалата са били с намаляващ интензитет. Няма
данни и инцидентът да се е отразил на възможността на пострадалата да общува и
води нормален социален живот. През възстановителния период пострадалата се е
хранила с мека храна /попари/ само за около две седмици като не е имала нужда
от помощ при приема на храна, а липсват категорични данни да е имала нужда от
помощ и при приготвянето й. На последно място липсват
данни за трайни последици за здравето на лицето от уврежданията / с изключение
на обсъденото леко затруднение в носното дишане/.
По иска за имуществени вреди:
Относно
същите по делото е представена разходооправдателна
документация за изразходвани средства за лечение – фактури и касови бонове. От
същите обаче се установява, че пострадалата е направила разходи за преглед при
стоматолог в размер на 25 лева и за лекарства в размер на 107.86 лева
непосредствено или скоро след инцидента. Закупените лекарства отговарят да са
за лечението на получените при падането травми, а стоматологичният преглед също
е бил наложителен предвид фрактурирането на протезите.
Независимо, че по делото действително се установи счупване на едната протеза и
изгубване на другата такава на пострадалото лице обаче не се представят
документи за поправка или изработване на протези. В тази връзка липсват
доказателства пострадалата да е поръчвала протези на стойност 700 лева, както
се твърди в исковата молба, нито да е заплащала за такива. Относно
стоматологичните травми е налице единствено документ за преглед, който е
струвал 25 лева.
Относно
изработването на диоптрични очила – такива пострадалата действително е поръчала
и платила – на стойност 92 лева. Това обаче е станало едва на 14.05.2019 г.
/видно от датата, отпечатана от самото фискално устройство/, а не на 14.05.2018
г., както се твърди в исковата молба. Поради това и съдът приема, че посоченият
разход няма как обективно да е в причинна връзка с инцидента, настъпил на
08.01.2018 г. При същия дори очилата на лицето да се счупили, то е
неправдоподобно пострадалата предвид възрастта си да е стояла без очила почти
година и половина и да поръчва такива едва май месец 2019 г. В тази връзка и
съдът няма как да признае посочения разход от 92 лева.
В тази
връзка и доказани са имуществени вреди в размер на общо 132.86 лева. От тази
сума на ищеца се дължи половината или 66.43 лева, като за разликата до пълния
размер от 496 лева или за сумата от 429.57 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищецът А.И.В.
претендира разноски в размер на общо 599.84 лева, от които 319.84 лева за
държавна такса и 280 лева за депозити за експертизи. Предвид изхода на делото и
с оглед уважената част от исковете от тази сума на ищеца следва да се присъдят
267.54 лева.
Първоначалната
ищца е освободена от държавни такси и разноски и не е направила такива. Видно
от договора за правна защита и съдействие същата е представлявана от адв. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. В тази връзка и ответната община следва да заплати на адв. М. сумата от 225.20 лева за осъществена безплатна
адвокатска помощ /в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 4[1]
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения съобразно
уважената част от иска/.
Ответната
страна претендира разноски в размер на общо 350 лева, от които 200 лева юрисконсултско възнаграждение и 150 лева депозит за вещо
лице. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвид фактическата и правна сложност на делото
съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева. В тази връзка с оглед отхвърлената част от исковите претенции на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 138.49 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, представлявана от Станислав Владимиров –
кмет, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.В., с ЕГН: **********
и адрес: *** /конституиран в качеството му на ищец до размер на ½ от претендираните суми на мястото на своята майка –
първоначален ищец В.П.И., с ЕГН: **********, починала на 23.10.2020 г./
следните суми: сумата от 3 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки,
страдания и неудобство и сумата от 66.43
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
медицински консумативи и закупуване на очила, причинени от инцидент – спъване и
падане на В.П.И., с ЕГН: ********** върху пешеходна зона, който инцидент е настъпил
на 08.01.2018 г. в гр. Перник, на ул. Търговска откъм страната й между номера
34 и 36, ведно със законната лихва върху така претендираните
суми, считано от датата на увреждането – 08.01.2018 г., до окончателното им
изплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
неимуществени вреди – телесни увреждания, болки, страдания и неудобство
за сумата от 4000 лева,
представляваща разликата между уважения размер от 3500 лева и пълния предявен
размер от 7500 лева и исковата претенция за имуществени вреди за сумата от 429.57 лева,
представляваща разликата между уважения размер от 66.43 лева и пълния предявен
размер от 496 лева, които вреди да са причинени от инцидент – спъване и
падане върху пешеходна зона, настъпил на 08.01.2018 г. в гр. Перник, на ул.
Търговска откъм страната й между номера 34 и 36, поради
неоснователност на претенциите в тази отхвърлената част.
ОСЪЖДА Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А.И.В., с ЕГН: **********
сумата от общо 267.54 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно уважената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Г.Б.М. ***, кантора № 14, сумата от 225.20 лева за осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.И.В., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община Перник, с
БУЛСТАТ: ********* сумата от общо 138.49 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.
[1] Съдът определя размера на хонорара въз основа на първоначалния размер на исковете, но присъжда такъв само за уважената част от същите.