Решение по дело №2939/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2645
Дата: 20 март 2024 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20237180702939
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

2645

Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА ДИЧЕВА

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА ДИЧЕВА административно дело № 2939 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „Р. С.-2011“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“И.Д.“ №10, представлявано от управителя Р.С., чрез адв.А., срещу писмо с изх. № 90-00-576/2/ от 27.07.2023 г. на кмета на община Карлово, обективиращо отказ за извършване на административна услуга – издаване на документ за завършеност на строеж, представляващ “Хотел с ресторант“, намиращ се в УПИ III общ.обсл., кв.40А по плана на гр.К..

Твърди се незаконосъобразност на така оспорения изричен отказ.

Сочи се, че при представяне на изискуемите се документи за общинската администрация възниква задължение за издаване на искания официален документ. Според изложеното в жалбата, в тази хипотеза АО действа в условията на обвързана компетентност като единствената опция пред него е да извърши исканата услуга при представяне на изискуемите се за целта документи и да удостовери искания факт с правно значение, а именно завършеността на сградата в груб строеж.

Излагат се и съображения, че процесният отказ е издаден и при липса на мотиви.

В крайна сметка се иска неговата отмяна и връщане на преписката на АО за извършване на заявената административна услуга.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

Представя се писмена защита.

За ответната страна, кмета на община Карлово, се взема становище за неоснователност на жалбата с доводи, че изградения покрив на сградата не съответства на издаденото РС, съответно не са налице основанията за издаването на искания документ.

Съдът, след преценка на събраните доказателства (административната преписка и приетата СТЕ) и като взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

Предмет на настоящото оспорване е изричен отказ на кмета на община Карлово, обективиран в писмо изх. № 90-00-576/2/ от 27.07.2023 г., по заявления с вх.№ 90-00-576/19.04.2023 г. и заявление с вх. № 90-00-576/1//21.06.2023 г.

Във въпросното писмо, адресирано до жалбоподателя, се сочи, че, след извършена проверка, е установено, че сграда „Хотел с ресторант“, намиращ се в УПИ III общ.обсл., кв.40А по плана на гр.К., не е завършена в груб строеж т.е. не са изпълнени условията на чл.181, ал.2 от ЗУТ.

Според чл. 181, ал. 2 (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., бр. 16 от 2021 г.) ЗУТ, след завършване на сградата в груб строеж, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба (нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.), завършването на сградата в груб строеж се констатира с протокол по наредбата по чл. 168, ал. 3, който се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Според § 87 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.), до одобряването на образец за съставяне на протокол за завършване на сградата в груб строеж в наредбата по чл. 168, ал. 3 завършването на грубия строеж се констатира по досегашния ред. Следователно, развиващото се пред АО производство протича при действието на старата редакция на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.), съгласно която след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. В настоящия случай, съобразявайки приетото по делото заключение на ВЛ, следва да се приеме, че процесната сграда е завършена на фаза груб строеж. Видно от заключението на ВЛ (л.92) конструкцията на сградата е напълно завършена, за което е съставен Акт обр.14 от 10.01.2023 г., подписан от участниците в строителния процес. След като, според събраните по делото доказателства, процесната жилищна сграда отговаря на условието да е завършена на етап „груб строеж“ съгласно §5 т.46 от ДРЗУТ и заявителят се легитимира като нейн собственик, оспорващият е имал правото да поиска издаване на такъв протокол за завършеност на сградата.

Съгласно практиката на ВАС исканият констативен протокол за степен на завършеност представлява индивидуален административен акт в хипотезата на административна услуга - удостоверяваща факти с правно значение или отказ да се издаде официален документ с правно значение. При наличие на правен за искателя интерес за общинската администрация възниква задължение за предоставянето на такъв официален документ. Заключението на ВЛ е ясно, че сградата е завършена на фаза груб строеж, съответно АО дължи произнасяне в този смисъл. Ирелевантно към предмета на спора е направеното в хода на съдебното производство възражение, че покривът на сградата не съответства на РС дотолкова доколкото в постановения отказ няма изложен мотив в този смисъл. Единственият изложен мотив е, че сградата не е завършена в груб строеж, което, кажа се, не отговаря на действителното положение. В случай на отклонение от строителните книжа за АО съществуват други правомощия по ЗУТ , които да реализира, но същите не влияят на настоящото производство.

Предвид изложеното, формираният мълчалив отказ е в противоречие с приложимата правна норма и е материалнонезаконосъбразен. Това налага отмяна изцяло на обжалваното писмо, което го обективира, както и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявленията на жалбоподателя съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

По разноските:

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски в размер на 50 лева ДТ, 1250 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за ВЛ – списък на л.100 по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, Първо отделение, ХІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изричен отказ по заявление с вх.№ 90-00-576/19.04.2023 г. и заявление с вх. № 90-00-576/1//21.06.2023 г. на „Р.С.-2011“ЕООД, постановен от кмета на община Карлово, обективиран в писмо изх. № 90-00-576/2/ от 27.07.2023 г.

ВРЪЩА делото като преписка на кмета на община Карлово за ново произнасяне по заявление с вх.№ 90-00-576/19.04.2023 г. и заявление с вх. № 90-00-576/1//21.06.2023 г. на „Р.С.-2011“ЕООД, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА община Карлово да заплати на „Р.С.-2011“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“И.Д.“ №10, представлявано от управителя Р.С., разноски по делото в размер на 1600 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: