Решение по дело №39810/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1058
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20211110139810
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. С, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело №0211110139810 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от Димитър Вeнциславов П., ЕГН **********, с адрес гр.С,ж.к.Л бл.,
вх. ап., за признаване за установено по отношение на ответника ЗК „Дж З” АД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Кн Ал Д” №, че последното дължи на ищеца
сумата от 1 348.39 лв., представляваща обезщетение по щета № от 01.02.2021 г., съгласно
застрахователен сертификат към Групова застрахователна полица №/30.11.2016 г. , ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 11.05.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за имуществено
застраховане с ответника, сключен в полза на „Първа инвестиционна банка” АД, за следния
имот: масивна тухлена сграда с адрес с.В, ул.”Е” №, за което е издаден застрахователен
сертификат №5 към групова застрахователна полица №/30.11.2016 г. Сочи се, че на
31.01.2021 г. е настъпило застрахователно събитие, при което е скъсан полипропиленов
преход и избликналата от него вода е обляла монтираните над него циркулационна помпа и
термостат, които са дали накъсо. Самата циркулационна помпа е спряла да работи, а
теростатът е включил електрическите нагреватели на бойлера, от което се е запалила
външната топлоизолация и PVC обшивка на бойлера и са се стопили уплътненията му.
Ищецът обяснява, че е завел щета в ответното дружество, по която последното, след
извършен оглед на място, е определило и изплатило обезщетение в размер на 97.61 лв.
Последният се оспорва от ищеца като неъответстващ на реалните вреди, които са 1348.39 лв.

1
Ищецът поддържа становище, че е поискал от ответника да преразгледа решението
си, като му е представил становище от „Микс 2000М” ЕООД - фирмата изградила
отоплителната инсталация в имота. С последното ищецът аргументира наличието на
елементи от увредената отоплителна инсталация, които не са взети предвид от
застрахователя при определяне на дължимото обезщетение по процесната щета.
По така изложените съображения се иска съдът да признае дължимостта на
процесната сума.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с ищеца, както и настъпването на процесното
застрахователно събитие. Твърди обаче, че при определяне на застрахователното
обезщетение е взел предвид всички релевантни факти и е оценил тези увредени елементи от
отоплителната инсталация, които са обект на застраховане по т.3.1.1.4 вр. с т.3.1.1 от ОУ
към договора за застраховане. Оспорва, че болерът и циркулационната помпа са част от
отоплителната инсталация. Според ответника те са крайни устройства, които не се обхващат
от застраховката, тъй като липсва покритие за движимото имущество.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените разноски по делото. В условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422, вр. чл.415
от ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и има за предмет установяване дължимостта на посочените
суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№6016/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от 1 348.39 лв., представляваща обезщетение по щета № от 01.02.2021
г., съгласно застрахователен сертификат към Групова застрахователна полица №/30.11.2016
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 11.05.2021 г., до окончателното
плащане на дължимото.
С възражение от 17.06.2021 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираното вземане в двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че
искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи настъпил
застрахователен риск по негово застраховано имущество, причинените от същия вреди по
2
вид и размер, както и причинна връзка между събитието и настъпилото увреждане.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
следните обстоятелства: наличието на сключена застраховка „домашно имущество“ и
настъпил застрахователен риск на 31.01.2021 г. по застрахованото имущество. Това се
подкрепя и от представения по делото застрахователен сертификат №5 към групова
застрахователна полица №/30.11.2016 г., от който е видно, че застрахователното покритие е
със срок от 0:00 ч. на 10.04.2020 г. до 24:00 ч. на 09.04.2021 г., включително и датата на
настъпване на застрахователното събитие. За предмет на застраховката е посочена масивна
тухлена къща от 2 етажа с площ от 57 кв.м., намираща се в с.В, ул.„Е“ №2, като дължимата
застрахователна премия е в размер на 136.67 лв. Посочени са и покритите застрахователни
рискове, като същите са групирани в отделни клаузи.
Не се спори между страните, а и видно от нотариален акт №, том IV, рег. №, дело
№/2012г. по описа на нот.Б, с рег.№ от РНК, ищецът е собственик на застрахованото при
ответника имущество, а именно – масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С, р-н
„Връбница“, с. В, ул. „Е“ №.
Не се спори още, че ищецът е уведомил застрахователя незабавно след като узнал за
щетите, т.е. в указаните по чл.403, ал.1 КЗ срокове, като по подаденото заявление била
образувана преписка по щета №/01.02.2021 г., като на 03.02.2021г. бил извършен и оглед на
увреденото имущество от предствавител на застрахователя. По така посочената щета преди
завеждане на делото е платено обезщетение от 97.61 лв., видно и от представеното платежно
нареждане от 06.04.2021 г.
Спорен по делото е въпросът дали увреденото имущество – 200 литров бойлер
Сънсистемс SB, V/S2, фаб. № и цуркулационна помпа Grundfos 25/40, сер. №, са част от
застрахованото имущество по договора, като неразделни елементи от отоплителната
инсталация на имота или същите са отделни уреди и не попадат в обхвата на застраховката.
Съгласно чл. 3.1.1.4 от общите условия по застраховка „Домашно имущество“,
представляващи неразделна част от процесния договор за застраховка, за неразделна част от
сградите са посочени вградените в тях инсталации – газови, електрически, телефонни,
водопроводни, отоплителни, канализационни, пожарогасителни, пожароизвестителни,
климатични, вентилационни, алармени и др., но без крайните устройства на тези
инсталации, които попадат в групи „техника и уреди“ и/или „обзавеждане“. В чл. 3.2.2 от
ОУ неизчерпателно е посочено какво включва групата „техника и уреди“, а именно – бяла и
черна техника, климатици, бойлери, отоплителни уреди, битова електроника, компютри,
видео игри и конзоли, стационарни телефони, алармени системи, СОТ, видеокамери,
фотоапарати, преносими компютри, таблети и други домакински електроуреди.
В клауза Б 7 от общите условия е покрит застрахователния риск късо съединение и
токов удар, като се съдържат и дефиниции на покритите рискове, а вредите се изразяват в
механични деформации и разрушения, обгаряния, повреди и изменения на техническите
характеристики на застрахованото имущество, като са посочени и специалните изключения,
3
при наличието на които застрахователят не дължи изплащане на застрахователно
обезщетение.
Приета по делото е съдебно-техническа експертиза, съгласно която дефектиралите
бойлер Сънсистемс SB, V/S2, фаб. № и цуркулационна помпа Grundfos 25/40, сер. № са
вградени елементи в и са неразделна част от изградената в имота топлоснабдителна система
съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за
проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство,
пренос и разпределение на топлинна енергия, като същите не би следвало да се считат като
„крайни устройства“. От експертизата става ясно, че същите, заедно с други елементи от
инсталацията са монтирани в отделно, специално обособено помещение, т.н. котелно
(сервизно) помещение, съгласно чл.15 и чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата. Установява се, че
цената на увредения бойлер за топла вода – 200 л. тип Сънсистемс, заедно с електрическия
нагревател е в размер на 986 лв, а на циркулационната помпа – 180 лв., като цената за
монтаж и демонтаж на устройствата е в размер на 261 лв. или общо сумата от 1427 лв.
Свидетелят Г посочва, че като вещо лице е осъществил огледа в имота на ищеца и е
констатирал, че към същия момент е имало късо съединение в бойлера и била аварирала
муфа на водопровода от полипропилен, като и двата уреда – и бойлера, и помпата, можели
да бъдат извадени от системата и да бъдат заменени, като циркулационната помпа била
монтирана на водопровода, а бойлерът бил поставен стационарно на пода върху котелно
помещение. Същите били движимо имущество според свидетеля, след като не били
прикрепени трайно към системата. Заявява, че нагревателят в бойлера бил дал накъсо, а
изтеклата вода е намокрила и циркулационната помпа, която прави циркулацията на
отоплението в къщата.
В открито съдебно заседание на 25.01.2022 г. вещото лице заявява, че бойлерът и
циркулационната помпа се намират в самото помещение, а не са вградени в стената, като
бойлерът може да се ползва и за други цели, ако не е включен в инсталацията.
Съгласно чл.125, ал.2 ЗЕ топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и
съоръжения за производство, пренос, доставка и разпределение, свързани в
топлоснабдителна система. Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба №15 от 28.07.2005 г. за
технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и
съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия,
технологичните схеми на отделните елементи на ТСС са във функционална зависимост и не
могат да бъдат определяни самостоятелно.
С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че въпреки, че увреденото имущество
– бойлер и циркулационна помпа, представляват движимо такова, в настоящия казус
съществен се явява въпросът за тяхното предназначение – а именно, че същите са елементи
от отоплителната инсталация в имота, без които същата не би могла да функционира,
поради което като част от отоплителната система, която пък от своя страна е неразделна
част от сградата, застрахована при ответника, е налице застрахователно покритие и по
отношение на тези елементи от увреденото имущество.
4
Поради изложеното предявеният иск се явява основателен в неговата цялост и
предвид диспозитивното начало в процеса същият следва да бъде уважен за предявената
сума от 1 348.39 лв., която е в по-нисък размер на установения от вещото лице.
Като законна последица върху тази сума следва да се присъди и законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК – 11.05.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото
искане е направил и е представил списък по чл.80 от ГПК. В съответствие с приетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, съдът в настоящето исково производство следва да
разпредели и разноските в предходно проведеното заповедно такова. Ищецът е заплатил
държавна такса от 26.97 лв. за заповедното производство и държавна такса в размер на 26.97
лв. за исковото производство. С оглед на това разходите на ищеца от 53.94 лв. следва да
бъдат поставени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Дж З“ АД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр.С, бул.”Кн Ал Д“ №, че дължи на Димитър Вeнциславов П., ЕГН
**********, с адрес гр.С,ж.к.Л бл., вх. ап., сумата от 1 348.39 лв., представляваща
обезщетение по щета № от 01.02.2021 г. за настъпило застрахователно събитие на 31.01.2021
г. по застраховка „Домашно имущество“, съгласно застрахователен сертификат №5 към
Групова застрахователна полица №/30.11.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
– 11.05.2021 г., до окончателното плащане на дължимото
ОСЪЖДА “Дж З“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Кн Ал
Д“ №, да запати на Димитър Вeнциславов П., ЕГН **********, с адрес гр.С,ж.к.Л бл., вх.
ап., сумата в размер на 53.94 лв., представляваща направени разноски по настоящето дело и
по ч.гр.д.№6016/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №6016/2021 г. по описа
на СРС да се докладва с приложен заверен препис от влязлото в сила решение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5