РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Велико Търново , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.11.2020 година, постановено по гр. дело № 317 по описа на
Великотърновски районен съд за 2020 година, „А.“-АД, гр. София, е осъдено да заплати на
Т. Д. К. сумата от 5 578,85 лв., застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил,
ведно със законната лихва от 31.01.2020 година насетне и направените по делото разноски.
Решението е обжалвано от „А.“-АД, гр. София, с искане за отмяната му и
постановяване на ново, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции.
Ищецът не бил страна по застрахователното правоотношение, защото цесията
на правата по полицата била с невъзможен по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД предмет –
титуляр по вземането за обезщетение за частично увреждане на застрахования автомобил
бил лизингополучателят, а значи ищецът по делото. Не може да му бъде прехвърлено право,
което той вече притежава. Ищецът не представил протоколи за пътнотранспортно
произшествие и съпътстващите ги документи за установяване на застрахователното събитие.
Проявил груба небрежност при повредата на автомобила, а това изключвало отговорността
на застрахователя.
Ответникът по жалбата - Т. Д. К. - излага доводи за безпорочност на
решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.
1
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо, от Закона
за задълженията и договорите във връзка с чл. 405, ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцовата страна - Т. Д. К. - излага в исковата си молба, че с ответното
дружество „П. л. “-ЕООД, гр. София чрез клона си в гр. Велико Търново, сключил
застраховка по полица от 09.05.2019 година, включваща рисковете “каско“ и „злополука“ за
автомобил „А.“ с държавен контролен номер ВТ ... Вземанията по застрахователния
договор били прехвърлени на ищеца, лизинговал самия автомобил.
На 25.08.2019 година, на паркинг на хотел „Д.“ в курортен комплекс „С. б.“,
сблъсък с монтиран в земята защитен метален цилиндър причинил редица повреди по
автомобила. Ответникът отказал плащане на обезщетение.
По реда на настоящото производство се търси сумата от 5 578,85 лв.,
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 31.01.2020 година насетне и
направените по делото разноски.
Ответната страна - „А.“-АД гр. София, - оспорва иска с възражения, по
същество съвпадащи с оплакванията по жалбата. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата
обстановка и правните изводи, посочени в мотивите на атакуваното решение. На основание
чл. 272 от ГПК препраща към тях. Искът е основателен и следва да бъде уважен със законна
лихва и разноски.
Доводите на ответника са неоснователни. Тези за проявена груба небрежност
от страна на водача на автомобила противоречат на изнесеното от свидетелката С. А. Тя е
очевидец и показанията й не са оспорени.
Органите на Пътна полиция не са задължени по закон да съставят протоколи
за инциденти като процесния. Затова и в рамките на ревизионното производство ищецът не
е могъл да представи документация, каквато се изисква за произшествия по пътищата.
Договорът за цесия няма отношение към активната материална легитимация
на ищеца, щом по делото не е спорно, че именно той е лизингополучател и увреждането на
застрахования автомобил е частично – чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ. Самата цесия прехвърля
всички права на застрахования, а не само правото на обезщетение за частични вреди. При
застраховка по повод на лизингово имущество лизингополучателят е в позицията на трето
2
ползващо се лице по смисъла на 22 от ЗЗД. Третото ползващо се лице може да замести
уговарящия в целия договор. Например като го наследи, ако се касае за физически лица.
Щом уговарящ може да бъде заместен от бенефициера в целия договор, на толкова по-
голямо основание това може да стане и по отношение на отделни права по договора. В
отношенията уговарящ – бенефициер правото на обезщетение за частични вреди може и да
не принадлежи на последния. Това е смисълът и на цедирането му. Затова прехвърлянето
на права по застраховката не само има възможен предмет, а е правното средство за уреждане
на отношения между страните по лизинговото правоотношение, касаещи запазването на
лизингованата вещ. За отговорността на ответника-застраховател това е без всякакво правно
значение, щом отговаря на директно правно основание спрямо лизингополучателя.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че въззиваемият
има право на разноски, по делото доказани като сума от 720 лв., възнаграждение за един
адвокат за второинстанционното производство. Следва да се присъдят с решението по
делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 11.11.2020 година, постановено по
гр. дело № 317 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година.
Осъжда „А.“-АД, гр. София, ЕИК: ..., да заплати на Т. Д. К., гр. Велико Търново, ул. „П. Х.“
№ ., етаж ., , ап. № .., сумата от 720 (седемстотин и двадесет лева) лв., разноски за
второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3