Решение по дело №6721/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260010
Дата: 4 януари 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330206721
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 260010

                                     гр. Пловдив, 04.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на първи декември  две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6721/2020  г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от П.Г.К. *** против Наказателно постановление № 526398-F-548838/21.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.53, ал.1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от  юриск. Б.К. с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Жалбоподателят П.Г.К. е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДФЛ. На 13.05.2020 г. жалбоподателя декларирал доход от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ в Приложение 6  на Годишната данъчна декларация в размер на 1065,60 лв. при годишна данъчна основа за 2019 г. в размер на 796,80 лв. и дължим данък за довнасяне в размер на 79 лв.

За  неизпълнение на задължението да подаде Годшна данъчна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ за  2019 г.в законоустановения срок до 30.04.2020 г. включително на нарушителя бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № F548838 от 26.05.2020 г. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя и връчен на същия срещу подпис.

В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН от нарушителя било подадено писмено възражение, в което същият изложил подробни оплаквания във връзка с така констатираното нарушение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител В.Б.Н., копие на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ,Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.

Пред съда актосъставителят потвърди направените в  съставения АУАН констатации, а именно че жалбоподателят не подал в законоустановения срок – до 30.04.2020 г. ГДД. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, тъй като същите са в пълно съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

Датата, на която жалбоподателят подал ГДД, се установява и от приетото и приложено по делото копие на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, входирана в ТД на НАП под № 164392000558531 на 13.05.2020 г.

Отново от приложеното по делото копие на ГДД се установява, че декларираният доход представлява доход от други източиници по чл.35 от ЗДДФЛ.

В жалбата е направено оплакване, че неправилно крайният сорк за подаване на ГДД бил определен до 30 април 2020 г. включително. Жалбоподателят акцентира на това, че съгласно § 27, ал.2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение  /ЗМДВИП/, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. срокът за подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г.  се удължава до 30 юни 2020 г., поради което и с подаване на ГДД на 13.05.2020 г. неправилно на жалбоподателя било вменено описаното в НП нарушение, тъй като към датата на подаване на ГДД срокът за подаване не бил изтекъл.

Направените от жалбоподателя оплаквания във връзка с липса на извършено от него нарушение са неоснователни. Препратката в цитираната от жалбоподателя разпоредба,  а именно § 27, ал.2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, към чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ може да се прилага само по отношение на физически лица, които през 2019 г. са извършвали стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, в т.ч. еднолични търговци, както и земеделски стопани, които на основание чл.29а от ЗДДФЛ са избрали да се облагат с данък върху ГДД по чл.28 от същия закон. От съдържанието на подадената декларация се установява, че доходът, който  е следвало да декларира не е в резултат на стопанска дейност, а представлява доход от други източници, поради което и въведеното удължаване на срока  с нормата  на § 27, ал.2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, не важи за него. Същият е следвало да подаде ГДД, в която е декларирал доход от други източници най-късно до 30.04.2020 г. включително.

Поради изложеното съдът намира, че на жалбоподателя правилно е вменена административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Налице е правилно приложение на материалния закон и на съответната на нарушението санкционна разпоредба.

При извършената служебна проверка относно законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената към административнонаказателната преписка  Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Съгласно т.1.2 от посочената заповед директорите на НАП са овластени да издават наказателни постановления за нарушения на чл. 80 от ЗДДФЛ, а съгласно т.2.1 от същата заповед органите по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на адиминстративни нарушения. Обжалваното наказателно постановление е издадено от директор на дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП – Пловдив, а  АУАН  е съставен от орган по приходите-инспектор. При описание на нарушението актосъставителят,  а също и административнонаказващият орган са посочили в какво се състои нарушението, заради което е вменена административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Нарушението е описано по ясен  начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си, което право жалбоподателят е реализирал в пълен обем. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е установено на 15.05.2020 г. т.е. в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, а НП на  21.07.2020 г. т.е. в 6-месечния срок от съставяне на АУАН. Спазени са изискванията, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и на НП.

Това, което е неправилно според съда, е че наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С поведението си наказаното лице е осъществило за първи път състава на вмененото нарушение по чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ. Констатираното просрочие относно подаване на ГДД  обхваща сравнително кратък период, а именно 13 дни, който период е незначителен.  Посочената преценка на изброените обостоятелства дава основание на съда да приеме, че прилагането на репресията на закона и санкционирането на лицето е напълно неоправдано.

Направените изводи за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и за квалифициране на случая като маловажен, дават основание на съда да приеме, че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно издадено.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 526398-F-548838/21.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Пловдив, с което на П.Г.К. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.53, ал.1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица на основание чл.80, ал.1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

                                    Районен съдия : ………………………………

 

Вярно с оригинала! МК