№ 2573
гр. Варна, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110105105 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ от Г. Р. Г. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул.
«Каймакчалан» № 6, ет. 6, ап. 21 срещу „ Североизточно държавно предприятие“ ДП,
ЕИК ********* с адрес гр. Шумен, ул. „Петра” № 1: да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението на ищеца извършено със Заповед на работодателя с №
153/25.02.2022г., на основание чл. 328, ал.2 КТ и да бъде възстановен ищецът на заеманата
преди уволнението длъжност „заместник директор” на СИДП ДП Шумен.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: На 25.02.2022г. му е връчена процесната
заповед, с която трудовото му правоотношение е било прекратено. Посочва, че това е втори
път, в който трудовото му правоотношение се прекратява. Предходното му уволнение е било
извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 2, пр.2 КТ, което след оспорване по съдебен ред, с
влязло в сила решение по гр.д. № 3860/2020г. на ВРС е било признато за незаконно и
отменено. На 04.02.2022г., въз основа на заповед № 94 и негово заявление от същата дата, е
бил възстановен на заеманата преди това длъжност „зам.директор“ с месторабота офис
Варна.
На същия ден се явил на работа в офиса в гр. Варна. От служителите там /сътрудник
по управление на европейски проекти и програми, експерт връзки с обществеността и
чистач/ узнал, че от СИДП Шумен не им се задава почти никаква работа. Практически
кабинетът му бил почти изпразнен. От проведени срещи с експерт стопанска дейност
/зачислена като служител офис Варна/ и от мобилните екипи узнал, че имало заповед,
съгласно която мобилният екип е на пряко подчинение на експерт стопанска дейност и
експерта по лова съм СИДП и вече не е към офис Варна. За изпълнение на служебните му
задължения му бил предоставен лаптоп, на които нямало каквато и да е информация във
връзка и/или по повод дейността на предприятието и офиса във Варна. С докладни до
началника си и неговия заместник се опитал безуспешно да окомплектова с нужния
персонал офиса във Варна. След подаване на докладните си, експерт стопанска дейност,
1
водещ се на негово подчинение излязла в отпуск без да го уведоми.
Оспорва заповедта за уволнението си като счита същата за незаконосъобразна и
немотивирана. Твърди, че в заповедта като основание е бил посочен само текстът чл. 328, ал.
2 КТ /без текстово изписване/, както и че е вписано ищецът да е заемал ръководна длъжност-
Началник отдел „Опазване на горските територии и ловно стопанство“, каквато никога не
бил заемал. Заеманата от него длъжност е била „зам.директор“ на СИДП ДП Шумен.
Оспорва по същество заеманата от него длъжност, след възстановяването му на работа да е
била „ръководна“, доколкото на практика е бил лишен от възможността да управлява хора и
процеси в офиса във Варна, и да упражнява функциите си. Счита, че с оглед заетите
длъжности в офиса във Варна към 2020г., когато е уволнен и тези към 2022г., когато е бил
възстановен на работа, реално този офис е бил лишен от специалисти разбиращи от ловни
стопанства, горски територии, дивеч, от тяхното управление и контрол. Твърди, че в офиса
във Варна е нямал нужната кадрова и материална обезпеченост да управлява когото и да е
било, и позоваването от страна на работодателя на това уволнително основание реално
представлява злоупотреба с право. Счита и че при така създадената обстановка в офиса,
реално новият директор не е имал възможността да прецени неговите ръководни,
управленски и контролни функции, професионални знания и умения.
Ето защо, счита, че на практика длъжността му не е била ръководна по см. на пар.1,
т.3 ДР на КТ.
Твърди, че от значение за уволнението му е и установяване обстоятелството за
наличие на бизнес- задача и програма на новия директор, с който е бил сключен договор за
управление. Твърди, че договорът за управление № РД58-47/01.06.2021г. сключен между
министъра на МЗХГ и настоящия директор Р. И. не съдържа бизнес задача и програма, нито
той е бил обявен в ТР. Твърди и че във въпросната заповед за управление е посочено, тя е
валидна до провеждане на конкурс по чл. 21 ЗПП и сключване на договор със спечелилия
конкурса. Затова счита, че няма законово основание инж. Р. И. да представлява ответното
предприятие в качеството му на изп. директор, а оттам и да издава процесната заповед за
уволнение.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковите претенции се
оспорват като неоснователни.
Не оспорва, че с ответника е съществувало трудово правоотношение от 08.01.2015г.,
по което той е заемал длъжност „заместник директор“ с място на работа СИДП Шумен,
офис Варна.
Не оспорва, че ТПО с ищеца е било прекратено с негова заповед № 64/24.01.2020г.,
прието за незаконно от съда с влязло в сила решение. Потвърждава, че с негова заповед №
153/25.02.2022г., ТПО с ищеца е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от
28.02.2022г.
Оспорва заповедта да страда от сочените от ищеца пороци и твърди, че същата е
издадена при спазване на процесуалния и материалния закон.
Твърди, че СИДП Шумен е държавно предприятие по см. на чл. 163, ал.1 ЗГ, за което
няма законова пречка да бъде сключен договор за управление. В случая се сочи, да е налице
валиден договор за управление № РД 58-47/02.06.2021г. сключен между тогавашния
министър на земеделието и храните и директора на СИДП ДП Шумен Р. И.. Договорът е
сключен до приключването и сключването на договор за управление със спечелилото лице
конкурса по чл. 171, ал.1 ЗГ.
Счита, че по естеството си този договор е такъв за управление, защото: месечното
възнаграждение на директора- изпълнител по договора, се определя при условия и ред
2
определени с Наредба на министъра на земеделието и храните, съгласно чл. 175, ал.1 ЗГ;
предвидено е внасяне на определена сума като гаранция за качествено изпълнение от
директора; последният е поел задължение да предлага на УС проект на годишен финансов
план, който се утвърждава от министъра, както и да утвърждава финансовите планове на
териториалните поделения; била предвидена и възможност министърът да прекрати
предсрочно договора при неизпълнение на показателите във финансовия план.
Оспорва твърденията, заеманата от ищеца длъжност да не е от тези включени в
ръководството на предприятието по см. на пар.1, т.3 ДР на КТ. Твърди, че съгласно
длъжностната характеристика на ищеца, мястото му в структурата на предприятието е на
пряко подчинение на директора на СИДП ДП Шумен, а на негово пряко подчинение са
останалите служители на предприятието. На ищеца са били възложени ръководни функции-
по ръководене, организиране цялостната дейност на предприятието, по опазване на горите и
горския фонд, горскостопанската и ловностопанската дейност, контрол за спазване на
трудовата и технологична дисциплина на служителите в предприятието, вземане на решения
по въпросите, за които отговаря по длъжностни задължения и функции, има делегирани
права от прекия ръководител.
Твърди и че уволнителната заповед е издадена в рамките на 9-месечния срок по чл.
328, ал.2 КТ.
Счита за ирелевантни за спора личните и професионални качества на ищеца, и
тяхната правилна преценка от страна на новия ръководител, в т.ч. липсата на комуникация и
материална обезпеченост. Въпреки това, твърди, че ищецът е имал нужната кадрова и
материална обезпеченост, и са му били създадени нужните условия за изпълнение на
ръководните му функции.
Молбата е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат. В предоставения му
срок ищецът писмено е изложил съображенията и доводите си по същество на спора.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните и приложимия материален закон, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искови претенции с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2
КТ.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане
на иска, ищецът следва да докаже пълно и главно валидно възникнало ТПО с ответника, по
което е заемал сочената длъжност „заместник директор” на СИДП ДП Шумен, както и че
със заповед № 153/25.02.2022г. ТПО е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
При успешното доказване на тези обстоятелства, ответната страна, дължи пълно и
главно доказване, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото да
прекрати ТПО с ищеца, вкл. че е валидно сключен договор за управление на предприятието
с поставени конкретна бизнес задача и програма и икономически показатели; че заповедта е
издадена от правоимащо за това лице; спазване 9-м. срок за уволнение от започване
изпълнение договора на управление; че заеманата от ищеца длъжност е била ръководна по
см. на пар.1, т. 3 ДР на КТ.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
Ищецът е заемал длъжност „заместник директор“, категория персонал клас 1-
ръководители, с код по НКПД- 1120-6014 и място на работа „Североизточно държавно
предприятие“ ДП, офис Варна, по силата на безсрочен трудов договор № 47/08.01.2015г. и
допълнително споразумение към него № 23/01.10.2017г. Съгласно утвърдената длъжностна
характеристика на длъжността, с която ищецът е бил запознат на 08.01.2015г. срещу подпис,
длъжността му е на пряко подчинение на директора на СИДП ДП. Целта на длъжността е да
3
подпомага директора при осъществяване на правомощията му. А сред основните
задължения на служителя са: да подпомага директора и да го замества; да ръководи
цялостната дейност на предприятието /изпълнение на горско- и ловностопанските планове,
на поддържащи и/или възстановителни дейности в горските територии, организиране и
провеждане мероприятия по защита на горските територии, на противоерозионни
мероприятия и пр./, участва в приемането на финансовите планове на териториалните
поделения и изготвяне на цялостния финансов план на СИДП, осъществяване
взаимодействие между отделите, ръководи разработването на техническата документация за
офертите и договорите, организира и провежда съвещания по искане на директора или по
негова лична преценка, изпълнява и други конкретно възложени му от директора и свързани
с длъжността задачи; взема решения свързани с организация работата на предприятието;
взема самостоятелни решения в съответствие с делегираните му права от директора, прави
предложения за санкциониране на длъжностни лица неизпълняващи и/или нарушаващи
вътрешните правила и разпоредби по въпросите, за които отговоря. Работата се възлага от
директора на ДП, а зам. директорът планира изпълнението на възложените му от прекия
ръководител задачи в зависимост от производствената необходимост и текущи неотложни
задачи; възлага работата на началниците на отдели, определя и следи сроковете за
изпълнение на поставените задачи; изготвя и представя съответните протоколи, доклади,
анализи, отчети, справки и др. необходими документи по повод отчитане на извършената
работа; отчита изпълнението на възложените му задачи пред директора. Пряко на негово
подчинение са началниците на отдели.
Със заповед № 64/24.01.2020г. на директора на СИДП ДП Шумен, трудовото му
правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ /съкращаване на
щата/, считано от 25.01.2020г. След упражнен съдебен контрол, с влязло в сила решение по
гр.д. № 3860/2020г. на ВРС, уволнението му е било признато за незаконно и отменено.
Ищецът е възстановен на заеманата длъжност „заместник директор“.
Със заповед на работодателя № 94/04.02.2022г., ищецът е възстановен на заеманата
длъжност „заместник директор“ с код по НКПД- 1120-6014.
На 25.02.2022г. работодателят е издал процесната заповед № 153/25.02.2022г., с която
трудовото правоотношение с ищеца е отново прекратено, този път на основание чл. 328, ал.2
КТ, а именно поради сключване на договор за управление на предприятието № РД58-
77/26.10.2021г. На същата дата заповедта е връчена на служителя срещу подпис.
Не опорочава законосъобразността на заповедта факта, че в нея е посочено само
фактическото основание за прекратяване на ТПО. В практиката си ВКС допуска мотивите в
заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не
предполага различни фактически основания, или ако от съдържанието й следва несъмнен
извод за прекратителното основание и съдът може да извърши проверка дали то се е
осъществило. Не може да послужи само по себе си като основание за признаване
незаконосъобразност на заповедта за уволнение и погрешното изписване в мотивите към
заповедта на длъжността, която ищецът е изпълнявал. Ясно е посочено в заповедта
длъжността, която е заемана и от която е освободен ищецът, а и между страните принципно
не е имало спор, че при този работодател той е работил единствено по договор №
47/08.01.2015г. на длъжност „заместник директор” на СИДП ДП Шумен. Погрешно
технически изписана длъжността в мотивната част на заповедта, не опорочава последната.
На следващо място, установява се от ангажираните писмени доказателства, че:
На 01.06.2021г. между министъра на земеделието, храните и горите и инж. Р.А.И. е
бил сключен договор за управление. Въз основа на него, Р. И. като директор е приел да
управлява и представлява „Североизточно държавно предприятие“ гр. Шумен в
съответствие с действащото законодателство, решенията на министъра и управителния
съвет на предприятието и в рамките на предоставените му правомощия, за срок до
4
провеждане на конкурс по чл. 21, ал. 1 ЗПП и сключване договор със спечелилия конкурса
/чл.2/.
На 26.10.2021г. между министъра на земеделието, храните и горите и Р.А.И. е бил
сключен договор за управление № РД58-77 за срок от 5години /чл.2/. В договора са били
разписани съответно правата и задълженията на министъра и директора, раздел IV и V, като
изрично в чл.10, ал.1, т. 5 е разписано като задължение на директора изработването на
годишен финансов план.
От министерството на земеделието са представени финансов план на СИДП ДП
Шумен за 2021г., изработен от директора инж. Веселин Нинов, утвърден на 10.03.2021г.,
съдържащ приходна и разходна част с разбивка по отделни видове дейности,
административни и стопански разходи, изготвена инвестиционна програма, и предвиден
финансов резултат.
Такъв план е утвърден отново на 06.12.2021г. като изготвен от директора инж. Р. И. с
променени показатели по отделните пера.
Спорните въпроси между страните се свеждат до това дали ищецът е заемал
ръководна длъжност по см. на пар.1, т. 3 ДР на КТ; дали сключеният договор за управление
№ РД 58-77/26.10.2021г. с министъра на земеделието е такъв по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.
Нормата на чл. 328, ал.2 КТ предвижда като уволнително основание сключването на
договор за управление. Категорията служители, чието ТПО може да бъде прекратено на това
основание са само такива от ръководството на предприятието. Срокът, в който лицето, с
което е сключен договор за управление може да упражни това си право е до 9 месеца след
фактическото започване изпълнението на договора за управление.
Легалното определение на „ръководство на предприятието“ е- ръководителят на
предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на
трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните
изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро,
оперативно бюро и други подобни). Принципът е, че при характеризиране една длъжност
като ръководна се изхожда от длъжностната характеристика, а не от включването й в НКПД.
Най- общо в ръководната длъжност се включват правомощия по организиране и планиране
на трудовия процес, разпределяне задачите между подчинените, отчитане и контрол върху
изпълнение на поставените им задачи. Изхождайки от изложеното и предвид разписаните
конкретни права и задължения на ищеца в длъжностната му характеристика, категорично
длъжността му попада в обхвата на определението по пар.1, т. 3 ДР на КТ. Без значение за
определяне длъжността като ръководна е обстоятелството, че след като е бил възстановен на
нея, реално ищецът е нямал служители на свое подчинение и така е бил в обективна
невъзможност да изпълнява ръководни функции.
На следващо място, под предприятие следва да се разбира организация развиваща
стопанска дейност. Сключването на договор за управление в такова предприятие предполага
определяне с договора на конкретна бизнес програма за срока на договора и в съответствие
със стратегията за развитие на предприятието. Именно, в изпълнение на тази програма,
законът дава възможност управителят да си избере нов екип от служители, с помощта на
които да постигне заложената задача. В този смисъл изборът на екип е даден на неговата
суверена преценка, а изборът му да прекрати трудовото правоотношение на това основание
с даден работник не подлежи на съдебен контрол, след като правото е упражнено в
9месечния срок, преценен като достатъчен от законодателя, в който управителят да
сформира екипа си от работници. Затова и мотивиране на заповедта при това уволнително
основание не се изисква.
На следващо място, ответното предприятие е държавно предприятие по см. на чл. 62,
ал. 3 ТЗ. Не е търговско дружество. Затова и следва да се даде отговор първо дали това
5
държавно предприятие е такова, което развива стопанска дейност и ако да, то дали
процесният договор за управление № РД 58-77/26.10.2021г. е такъв по смисъла на чл. 328,
ал. 2 КТ.
Съгласно чл. 163 и сл. ЗГ за управление на горските територии- държавна
собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават
държавни предприятия със статут на такива по чл. 62, ал. 3 Търговския закон. Те имат
двустепенна структура: централно управление и териториални поделения- държавни горски
стопанства и държавни ловни стопанства. Съгласно чл. 165 ЗГ основният предмет на
дейност на тези държавни предприятия е: изпълнение на горскостопанските планове за
горските територии - държавна собственост; изпълнение на ловностопанските планове в
държавните ловни стопанства и в държавните горски стопанства; изпълнение на
поддържащи и/или възстановителни дейности в горски територии- държавна собственост,
предвидени в планове за управление на защитени територии; организиране и провеждане на
мероприятия по защита на горските територии- държавна собственост; организиране и
провеждане на противоерозионни мероприятия; поддържане разнообразието на
екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях; организиране и възлагане на
проектирането и строителството в горите и земите в горските територии- държавна
собственост; създаване на нови гори върху земеделски територии; опазване на горските
територии- държавна собственост; предоставяне и извършване на обществени услуги и
други дейности, незабранени от закона, както и такива, възложени им от министъра на
земеделието, храните и горите или въз основа на договор. По аналогичен начин е разписана
дейността на ответното предприятие и в чл. 16 от Правилника за организация и дейността
на „Североизточно държавно предприятие“ /ПОДСИДП/, утвърден със заповед на
министъра от 19.10.2017г., приет на основание чл. 168, т. 4 ЗГ.
Органи на управление на предприятието са министърът и управителният съвет, като
съгласно чл. 169, ал. 2 ЗГ министърът на земеделието, храните и горите сключва договор за
управление за срок 5 години с всеки член на управителния съвет, а договорът с директора на
държавното предприятие се сключва след провеждане на конкурс. Редът и условията за
провеждане на конкурс са регламентирани в Правилника за прилагане на ЗПП – гл. пета, чл.
31-56.
В случая, след проведен конкурс между министъра на земеделието и инж. Радев, на
26.10.2021г. е сключен договор за управление за срок от 5г. Както в чл.10, т.4 от договора,
така и в чл. 23, ал.1, т. 4 ПОДСИДП и чл. 172, ал.1, т. 4 ЗГ е предвидено правомощие на
директора по сключване и прекратяване на ТПО с работниците и служителите в
централното управление на предприятието. Ето защо, следва да се приеме, че уволнителната
заповед е издадена от орган разполагащ с работодателска власт.
Наред с горното, сред предвидените права и задължения на директора по сключения
договор за управление, чл. 10 разписва и такива по представителство на държавното
предприятие, ръководене цялостната му дейност; предлагане на управителния съвет проект
на годишен финансов план и годишен финансов отчет, утвърждаване финансовите планове
на териториалните поделения, утвърждаване поименното щатно разписание, отчет дейността
си пред управителния съвет, изготвяне и представяне на управителния съвет годишен
финансов отчет, заверен от регистриран одитор и др. Реално всички така предвидени права
и задължения припокриват разпоредбите на чл. 172, ал.1 ЗГ и чл. 23 от ПОДСИДП.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че с процесния договор за управление
възложителят не задава икономическите насоки за работата на дружеството за срока на
договора, нито пък конкретна бизнес- задачата, която да бъде постигната, определена и в
съответствие с програмата за развитието и дейността на предприятието и въз основа, на
която управляващият да разработи бизнес програма, която да предложи и да трябва да
изпълни по време на действие на договора. След като възложените на директора функции не
6
са свързани с осъществяване на конкретна стопанска дейност и не са пряко свързани с
постигането на конкретна бизнес програма или цел, следва да се отрече характера на
договора за управление като такъв по см. на чл. 328, ал. 2 КТ. Реално, с договора за
управление на директора са възложени задължения, които следват пряко от закона, без
конкретни параметри и поставена бизнес цел. Съответно, изготвеният и утвърден финансов
план, като приложение към договора, не може да се характеризира като такъв съдържащ
бизнес програма. До голяма степен съдържанието му се и припокрива с този на предходния
директор и утвърден през м. 03.2021г. от министъра. Неговото ежегодно изготвяне следва
пряко от закона, не налага нужда от избор на екип по постигане на конкретно възложени
цели, и не може да служи като основание за уволнение на работници на основанието по чл.
328, ал.2 КТ.
В заключение, уволнението следва да се признае за незаконно и бъде отменено.
Основателността на този иск, обуславя основателност и на иска за възстановяване
ищеца на заеманата преди това длъжност.
Основателността на иска за отмяна на уволнението като незаконосъобразно
предпоставя и основателност на исковата претенция за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „заместник директор” на СИДП ДП Шумен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца
съдебно- деловодни разноски.
Ищецът претендира такива за адв. възнаграждение. Представен е договор за правна
защита и съдействие, в който е удостоверено плащане на 1050лева адв. възнаграждение.
Направено е възражение от ответника за прекомерност на адв. възнаграждение. В случая
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения
регламентира, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа,
възнаграждението е не по- малко от размера на минималната месечна работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ, или 710лева.
Преценявайки фактическата и правна сложност на спора, възражението е основателно и адв.
възнаграждение следва да се редуцира до сумата от 800лева.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ. П
редвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ВРС дължимата за производството ДТ от 160лева, определена по реда на чл. 3 от
Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по реда на ГПК, доколкото и двата
иска за неоценяеми.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г. Р. Г. , ЕГН
********** с адрес гр. Варна, ул. «Каймакчалан» № 6, ет. 6, ап. 21, извършено от
работодателя „Североизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК ********* с адрес гр.
Шумен, ул. „Петра” № 1 със Заповед № 153/25.02.2022г., на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Р. Г. , ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „заместник директор” на СИДП ДП Шумен, на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „Североизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 160лева, представляваща разноски за държавна такса, на основание чл.78, ал.6
ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Североизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК ********* ДА
7
ЗАПЛАТИ на Г. Р. Г. , ЕГН ********** сумата от 800лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 05.08.2022г., за която страните за били редовно уведомени в
съдебно заседание, на основание чл. 315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8