№ 287
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100900042 по описа за 2022 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е вследствие на подадена молба, вх. № 708/07.01.2022 г. на „М.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ж.к. „*******, поради настъпила
неплатежоспособност и свръхзадълженост на търговеца. Молителят твърди, че е
активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй като бил носител на
вземания за арендни плащания по пет договора за аренда /датиращи от 14.02.2006 г.,
12.05.2011 г. 24.03.2015 г., 07.12.2015 г. и 16.05.2016 г./, които договори са
първоначално сключени с други арендодатели, които заместил в резултат на
придобиването на земеделските земи от тях. Общият размер на арендните плащания,
които ответния едноличен търговец се сочи да дължи и да са изискуеми за периода от
2013 г. до 2021 г. натрупани по всички пет договора е сумата от общо 4 734,69 лв.
Наред с него се сочи, че молителят е носител и на вземания за обезщетения за забава
възникнали по повод допуснатото закъснение в плащането на главните вземания за
арендни плащания по цитираните договори. Тези задължения не били изпълнено
поради настъпила на 31.12.2020 г. неплатежоспособност Едноличен търговец „С.-К. - 1
– Х.П.“.
Ответникът по молбата – Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“, с ЕИК *******,
чрез процесуалния си представител – адвокат – С. я оспорва при съображения, че по
делото не е проведено успешно доказване на предпоставката, че дружеството-молител
към момента на даване ход на устните състезания по делото разполага с качеството на
неудовлетворен кредитор спрямо ответния едноличен търговец за изискуеми парични
вземания произтичащи от сключена и неизпълнена търговска сделка. Не могло да се
формира и заключение по втората предпоставка, чиято реализация е нужна за
откриване на производство по несъстоятелност, а именно дружеството да не е в
състояние обективно да обслужва паричните си задължения, поради липса на
1
необходимия ликвиден потенциал. Напротив, поддържа се, че предприятието на ЕТ е в
перфектно финансово-икономическо състояние, което му позволява да обслужва
своевременно безспорните си и изискуеми парични задължения към кредитори, в т.ч. и
към молителя. Изхождайки от тези правни съображения процесуалния представител на
ответника настоява за постановяване на решение, с което молбата по чл. 625, ал. 1 ТЗ
да бъде отхвърлена.
С определение от 11.01.2021 г. съдът е върнал, като недопустима молбата на
„М.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, в частта й, с която се иска откриване на производство
по несъстоятелност спрямо ответника - Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „*******, поради
настъпило състояние свръхзадълженост. Същото е добило стабилитет, считано от
25.01.2022 г., доколкото не е обжалвано от молителя.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно договор за аренда от 13.02.2006 г. сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните се установява, че Т.Д.Д. се е съгласила да
предостави за ползване под аренда на Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“ два
притежавани от нея недвижими имота, намиращи се в село Галиче /изчерпателно
индивидуализирани в договора/ за срок от 10 години, като арендатора е поел насрещно
възмездно задължение да извършва ежегодно арендно плащане в полза на
арендодателя в размери и срокове упоменати в договора. С нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 155/14.04.2014 г. дружеството – „М.Б.“ ЕООД се
установява да е придобило чрез сключване на договор за продажба с Т.Д.Д. двата
недвижими имота, които са предмет на предоставяне за арендно ползване по
цитирания договор за аренда от 13.02.2006 г. С уведомително писмо от 05.03.2015 г.
„М.Б.“ ЕООД се е обърнало към арендатора - Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“,
като го е осведомило, че пет имота /сред които и двата предмет на договора за аренда
от 13.02.2006 г./ са закупени от него, предвид което следващата се рента за стопанските
2013/14 г. и 2014/15 г. подлежи на изплащане в полза на новия собственик.
Арендаторът е подканен да погаси тези си задължения в 7-днвен срок, считано от
получаване на писмото, доколкото било налице забавяне в тяхното изпълнение. Видно
от налична по делото обратна разписка цитираното уведомително писмо е получено от
адресата му на 19.03.2015 г.
Съгласно договор за аренда от 29.04.2011 г. сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните се установява, че М.Г.М. се е съгласила
да предостави за ползване под аренда на Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“ два
притежавани от нея недвижими имота, намиращи се в село Галиче /изчерпателно
индивидуализирани в договора/ за срок от 5 години, като арендатора е поел насрещно
възмездно задължение да извършва ежегодно арендно плащане в полза на
арендодателя в размери и срокове упоменати в договора. С нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 32/09.05.2014 г. дружеството – „М.Б.“ ЕООД се
установява да е придобило чрез сключване на договор за продажба с М.Г.М. двата
недвижими имота, които са предмет на предоставяне за арендно ползване по
цитирания договор за аренда от 29.04.2011 г. С уведомителни писма от 05.03.2015 г. и
13.02.2017 г. „М.Б.“ ЕООД се е обърнало към арендатора - Едноличен търговец „С.-К.
- 1 – Х.П.“, като го е осведомило, че двата имота предмет на договора за аренда от
29.04.2011 са закупени от него, предвид което следващата се рента за стопанските
2013/14 г., 2014/15 г. и 2016/17 г. подлежи на изплащане в полза на новия собственик.
2
Арендаторът е подканен да погаси тези си задължения в 7-днвен срок, считано от
получаване на писмото, доколкото било налице забавяне в тяхното изпълнение. Видно
от налични по делото обратни разписки цитираните уведомителни писма са получени
от адресата им на 19.03.2015 г. и на 06.03.2017 г.
Съгласно договор за аренда от 22.04.2016 г. сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните се установява, че М.Г.М. се е съгласила
да предостави за ползване под аренда на Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“ един
притежаван от нея недвижими имот, намиращи се в село Галиче /изчерпателно
индивидуализиран в договора/ за срок от 5 години, като арендатора е поел насрещно
възмездно задължение да извършва ежегодно арендно плащане в полза на
арендодателя в размери и срокове упоменати в договора. С нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 112/10.11.2016 г. дружеството – „М.Б.“ ЕООД се
установява да е придобило чрез сключване на договор за продажба с М.Г.М.
недвижимия имот, който е предмет на предоставяне за арендно ползване по цитирания
договор за аренда от 22.04.2016 г. С уведомително писма от 13.02.2017 г. „М.Б.“ ЕООД
се е обърнало към арендатора - Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“, като го е
осведомило, че имотът предмет на договора за аренда от 22.04.2016 г. е закупен от
него, предвид което следващата се рента за стопанската 2016/17 г. подлежи на
изплащане в полза на новия собственик. Арендаторът е подканен да погаси тези си
задължения в 7-днвен срок, считано от получаване на писмото, доколкото било налице
забавяне в тяхното изпълнение. Видно от налична по делото обратна разписка
цитираното уведомително писмо е било получено от адресата му на 06.03.2017 г.
Съгласно договор за аренда от 05.06.2015 г. сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните се установява, че Г.И.П.-Т. се е съгласила
да предостави за ползване под аренда на Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“ един
притежаван от нея недвижим имот, намиращ се в село Галиче /изчерпателно
индивидуализиран в договора/ за срок от 5 години, като арендатора е поел насрещно
възмездно задължение да извършва ежегодно арендно плащане в полза на
арендодателя в размери и срокове упоменати в договора. С нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 136/02.08.2017 г. дружеството – „М.Б.“ ЕООД се
установява да е придобило чрез сключване на договор за продажба с Г.И.П.-Т.
недвижимия имот, който е предмет на предоставяне за арендно ползване по цитирания
договор за аренда от 05.06.2015 г. С уведомително писма от 30.08.2017 г. „М.Б.“ ЕООД
се е обърнало към арендатора - Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“, като го е
осведомило, че имотът предмет на договора за аренда от 05.06.2015 г. е закупен от
него, предвид което следващата се рента за стопанската 2017/18 г. подлежи на
изплащане в полза на новия собственик. Арендаторът е подканен да погаси тези си
задължения в 7-днвен срок, считано от получаване на писмото, доколкото било налице
забавяне в тяхното изпълнение. Видно от налична по делото обратна разписка
цитираното уведомително писмо е било получено от адресата му на 31.08.2017 г.
Съгласно договор за аренда от 05.06.2015 г. сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните се установява, че Г.И.Г. се е съгласил да
предостави за ползване под аренда на Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“ един
притежаван от него недвижим имот, намиращ се в село Галиче /изчерпателно
индивидуализиран в договора/ за срок от 10 години, като арендатора е поел насрещно
възмездно задължение да извършва ежегодно арендно плащане в полза на
арендодателя в размери и срокове упоменати в договора. С нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 129/19.010.2017 г. дружеството – „М.Б.“ ЕООД се
3
установява да е придобило чрез сключване на договор за продажба с Г.И.Г.
недвижимия имот, който е предмет на предоставяне за арендно ползване по цитирания
договор за аренда от 05.06.2015 г.
Видно от представени и приети по делото 4 броя платежни нареждания за
кредитен превод ответникът - Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“ е осъществил
парични безкасови преводи в полза на „М.Б.“ ЕООД, както следва : на 02.02.2022 г. за
сума в размер от 733,53 лв., като е посочил за основание на плащането „наем зем.земя
село Галиче за стоп. 2013-2014 г. – 511,96 лв.+ лихва“ и допълнително пояснение „за
проср. 221,57 лв. за имоти : 145014, 071045, 047042“; на 02.02.2022 г. за сума в размер
от 1 937,66 лв., като е посочил за основание на плащането „наем зем.земя село Галиче
за стоп. 2020-2021 г. – 1871,63 лв.+ лихва“ и допълнително пояснение „за проср. 66,03
лв. за имоти : 038026, 084002, 001027“; на 02.02.2022 г. за сума в размер от 1 112,74 лв.,
като е посочил за основание на плащането „наем зем.земя село Галиче за стоп. 2017-
2018 г. – 1083,84 лв.+ лихва“ и допълнително пояснение „за проср. 28,90 лв. за имоти :
038026, 084002, 001027“; и на 02.02.2022 г. за сума в размер от 1 429,54 лв., като е
посочил за основание на плащането „наем зем.земя село Галиче за стоп. 2016-2017 г. –
1 267,26 лв. + лихва“ и допълнително пояснение „за проср. 162,28 лв. за имоти :
038026, 084002 в с. Галиче“.
Ангажирани за писмени доказателства по делото са и фактури с №№
**********, **********, **********, ********** издадени от „М.Б.“ ЕООД с
получател - „С.-К. - 1 – Х.П.“, от който е видно начисляване на услуга за наем на
земеделска земя, както следва : по фактура с № ********** наем за 2013/2014 г. на
38,995 дка. при единична цена от 8 лв. на декар, или общо сума от 311,96 лв.; : наем за
2013/2014 г. на 10 дка. при единична цена от 20 лв. на декар, или общо сума от 200 лв.;
както и начислена лихва за забава в размер на 221,57 лв.; по фактура с № **********
наем за 2020/2021 г. на 43,441 дка. при единична цена от 30 лв. на декар, или общо
сума от 1303,23 лв.; : наем за 2020/2021 г. на 16,240 дка. при единична цена от 35 лв. на
декар, или общо сума от 568,40 лв.; както и начислена лихва за забава в размер на
66,03 лв.; по фактура с № ********** наем за 2017/2018 г. на стойност от 729,81 лв.,
съответно на стойност от 354,03 лв.; както и начислена лихва за забава в размер на
28,90 лв.; и по фактура с № ********** наем за 2016/2017 г. на стойност от 354,03 лв.,
наем за 2016/2017 г. на 30,441 дка. при единична цена от 30 лв. на декар, или общо
сума от 913,23 лв.; както и начислена лихва за забава в размер на 162,28
лв.
Представени са след изискване от НАП заверени копия от подаваните от
Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“ годишни данъчни декларации по реда на чл. 50
от ЗДДФЛ за финансовите 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 години.
Представени са след изискване от НАП заверени копия от ревизионен акт № Р-
22221520005106-091-001/23.09.2021 г., който е поправен с ревизионен акт за поправка
№ П-22221521169768-003-001/30.09.2021 г., решение № 1896/10.12.2021 г. на
директора на Дирекция „ОДОБ“-София при ЦУ на НАП, с което ревизионен акт № Р-
22221520005106-091-001/23.09.2021 г. е бил потвърден след обжалване.
На основание чл. 186 ГПК след изискване от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ по
делото е събрано за доказателство Извлечение от Централна база данни на АИС – КАТ
към 08.02.2022 г. за отбелязвания по отношение на Едноличен търговец „С.-К. - 1 –
Х.П.“, от която е видно, че относно този правен субект в АИС фигурират данни за
настояща и бивша собственост върху регистрирани МПС, като в справка-разпечатка са
упоменати и конкретните превозни средства, който търговецът притежава към момента
4
на извършване на проверката.
В отговор на допусната от съда служебна справка за недвижимите имоти
вписани на името на Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“ в Агенция по вписванията,
длъжностно лице към Софийски градски съд е представило в електронна форма
сведения за извършените по партидата на ответния ЕТ вписвания, отбелязвания и
заличавания относно недвижими имоти, чиято актуалност е към м.01.2022 г.
В производството е допусната съдебно-финансово икономическа експертиза,
като от изслушаното и прието без възражения заключение на вещото лице – А. по
отношение на заявените от „М.Б.“ ЕООД парични вземания произтичащи от
действието на договори за аренда се констатират предприети на 02.02.2022 г. плащания
от ответника – ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“ в полза на молителя – кредитор в размер на сумата
от 4 734,69 лв. – посочени в молбата по чл. 625 ТЗ, като изискуема главница, както и
на сумата в размер от 478,78 лв. – законна лихва /надвишаващи с 2,54 лв. – реално
дължимата такава/; даден е отговор, че към датата на изготвяне на експертното
заключение - 14.02.2022 г. ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“ няма неизпълнени изискуеми парични
задължения /нито главница, нито лихва/по посочените в молбата по чл. 625 ТЗ пет
договора за аренда. Що се касае до резултатите показани при анализа на финансово-
икономическото състояние на предприятието на ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“ вещото лице е
категорично, че се касае за търговец показващ стабилна оперативна дейност без високи
колебания в приходите му през проверявания период; същият реализира печалба от
дейността си през всяка от финансовите години попадащи в периода от 2016 г. до 2021
г. Прави се извод, че търговецът разполага с висок ликвиден потенциал, като дори само
с паричните средства, които има на разположение и със краткосрочните си вземания
може да покрие текущите си задължения, съответно краткотрайните му активи
превишават многократно краткосрочните му задължения, което се илюстрира от
отлични стойности на показателите за ликвидност изчислени през анализирания
период. Същото важи и за имуществото на търговеца, което значително надвишава
неговите задължения, като в частност към 31.12.2021 г. се наблюдава това
съотношение да е 14 към 1 в полза на имуществото. В допълнение проверката вещото
лице показва висока пълна финансова независимост на едноличния търговец от
кредиторите му, за което свидетелстват отличните стойности на измерения коефициент
на финансова автономност. На последно място вещото лице е констатирало, че
управлението на задълженията на предприятието на ЕТ е професионално и водещо до
стабилитет в рентабилността на собствения капитал.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при
условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен
в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а
именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата,
посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ;
длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
5
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово
търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна
предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява
компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на
производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно
ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция
за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В
конкретния случай, съдът е сезиран с молба от дружество изтъкващо се за кредитор,
което се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът –
ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“ е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ, във връзка с чл. 56 ТЗ.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки
за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне,
или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата
и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане. Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние.
Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични
задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от
сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания,
свързани с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на
занятието му, а също така и тези изрично изброени в чл.1 ал.1 от ТЗ, независимо от
качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на
търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички
случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за
такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, като негов носител следва да бъде молителя
поддържащ да е неудовлетворен кредитор на вземане произтичащо от търговска
сделка. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се
прилагат общите правила на гражданското право.
В производството по несъстоятелност на съда е възложено да събира служебно
доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника, но не и за
вземанията на молителя, съответно присъединения кредитор, който следва да установи
твърдяното изискуемо и ликвидно вземане при условията на пълно и главно доказване.
В случая съдът е сезиран от молителя „М.Б.“ ЕООД, като последното поддържа
да разполага с ликвидни и изискуеми вземания спрямо ответния търговец произтичащи
от действието на пет броя договори за аренда индивидуализирани в ИМ, по които
молителят е встъпил в правата на съответния арендодател /негов праводател/, считано
6
от момента на вписване на основанието му за придобиване на недвижимите имоти,
които са предмет на арендуване по създадените преди това арендни правоотношения с
ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“, в т.ч. и в правата да получава уговорените годишни арендни
плащания за ползването на земеделската земя от арендатора. За размера на същите
молителя настоява да е носител на изискуеми за периода от 2013 г. до 2021 г.
натрупани по всички пет договора арендни плащания в размер на сумата от общо 4
734,69 лв., както и на вземания за обезщетения за забава, които подлежат на
начисляване от деня следващ падежа на всяко от арендните плащания до момента на
издължаването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ „приобретателят на арендувания
обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият
е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Ако договорът не е бил
вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след
годината на придобиването“. От приложените по делото пет договора за аренда
еднопосочно се разкрива това, че ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“ в качеството му на арендатор и
физическите лица – Т.Д.Д., М.Г.М., Г.И.П.-Т. и Г.И.Г. – аренодатели са встъпили в
арендни правоотношения, за пет, съответно десет годишен период, като в периода на
тяхното действие имотите обект на арендуване са били продадени от техните
собственици /арендодатели/ в полза на трето лице /молителят в настоящото
производство/ „М.Б.“ ЕООД. Доколкото всеки един от договорите за аренда се
установява да е бил вписан в службата по вписвания към РС- гр. Бяла Слатина, то на
общо основание приложение намира разписаното в чл. 17, ал. 2 ЗАЗ правило за
изменение на договора за аренда, в частност заместване на страната арендодател от
новия собственик имащ качеството – приобретател на арендувания обект. Така,
считано от съответните моменти на придобиване на земеделските земи от „М.Б.“
ЕООД същият е придобил и качеството на страна по договорите за аренда сключени с
ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“ с всички произтичащи от това права и задължения, в т.ч. правото
да получава плащане на уговорените аренди за ползване на всеки от арендуваните
имот. Ответникът ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“ не оспорва това качеството, съответно
съществуването на правата произтичащи от него, в частност тези касаещи пораждането
и съществуването на вземанията за аренда упоменати в молбата по чл. 625 ТЗ, в т.ч. и
ще същите възлизат в размер на сумата от общо 4 734,69 лв. и са натрупани за периода
от 2013 г. до 2021 г. Тоест налице е успешно проведено доказване, че в полза на „М.Б.“
ЕООД са се породили вземанията посочени в молбата по чл. 625 ТЗ в общ размер на
сумата от 4 734,69 лв. имащи за източници сключени търговски сделки – договори за
аренда /субективни търговски сделки, доколкото ответникът извършва търговска
дейност по занятие състояща се в производство и реализация на селскостопанска
продукция, като същата се осъществява и посредством възмездното ползване на
арендуваните земеделски земи/. Основателно обаче се явява противопоставеното от
ответника възражение, че към момента на даване ход на устните състезания по делото
тези негови изискуеми парични задължения към „М.Б.“ ЕООД са били изцяло
погасени от него посредством надлежно осъществени плащания чрез банкови преводи
наредени на 02 февруари 2022 г. В потвърждение на твърдението за погашение чрез
плащане са ангажирани достатъчно по обем и надеждност доказателства – платежни
нареждания за кредитни преводи излъчени от ответника към молителя, отговори
дадени от вещото лице в изслушаното и прието без забележки експертно заключение
на вещото лице, както и фактури издадени от молителя- кредитор, в чието съдържание
изрично е отбелязано, че плащането на стойностите в тях е било реализирано от
получателя на стоката/услугата на датата – 02.02.2022 г. Следователно фактът на
7
въведеното от ответника възражение за успешно плащане и погасяване на
задълженията му следва да се приеме за доказан и да се зачете на основание чл. 235, ал.
3 ГПК, като факт имащ значение за спорното право настъпил след предявяване на
молбата по чл. 625 ТЗ. Задължението за начислена лихва за забава в обслужването на
главния дълг /4 734,69 лв. /, чиито размер възлиза на сумата от 476,24 лв. /изчисление
извършено от вещото лице при съобразяване всяка от падежните дати – 30.09 на
съответната стопанска година, съответно периода на допуснатото закъснение в
плащанията по договорите за аренда/ също е успешно погасено от длъжника –
ответник преди момента на даване ход на устните състезания по делото с оглед
установеното по делото плащане на сумата в размер от 478,78 лв.
Изложеното мотивира сезирания съд да възприеме, че понастоящем „М.Б.“
ЕООД е изгубил качеството си на кредитор за паричните вземания, които молителя
поддържа да са възникнали в негова полза, доколкото същите са погасени от длъжника
по тях ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“, чрез плащането им. Това означава, че отсъства
необходима материална предпоставка от фактическия състав необходим за
основателност на молбата по чл. 625, ал. 1 ТЗ, а именно – да е налице изискуемо
парично задължение за длъжника, произтичащо от търговска сделка.
На самостоятелно основание анализа за финансово-икономическото състояние
на предприятието на ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“ не показва наличието на каквито и да е било
ликвидни затруднения в обслужването на текущите му изискуеми задължения и
поставяне на съществуването му в зависимост от кредиторите на дружеството. Касае
се за жизнеспособен търговец, чиито ниво на краткосрочни активи е напълно
достатъчно за да посрещне разплащането на текущите си задължения. През целият
анализиран период търговецът демонстрира отлични показатели на ликвидност,
финансова автономност и рентабилност, в това число реализира печалба от дейността
си, което съвкупно означава, че няма никакви основания да се възприеме наведеното от
молителя твърдение за неплатежоспособност.
В заключение, тъй като „М.Б.“ ЕООД не установява да разполага с качеството
на кредитор спрямо ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“, а така също и не разкрива трайно и
непреодолимо състояние на неплатежоспособност при ответния търговец, то
единствения възможен извод е, че упражнената по реда на чл. 625, ал. 1 ТЗ молба за
откриване на производство по несъстоятелност е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По отговорността за разноски в производството :
Предвид изхода на делото /неоснователност на молбата по чл. 625 ТЗ/
разноските обусловени за провеждане на производството пред СГС следва да се
възложат за плащане от дружеството-молител. Аргумент за обратното не може да бъде
извеждан от факта, че ответникът осъществи погашение на паричните си задължения
обусловили качеството му на длъжник поддържано в молбата по чл. 625 ТЗ след
момента на нейното подаване и образуване на делото. Тъй като отрицателният
неблагоприятен резултат от отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ за молителя не е
последица единствено от отпадане на качеството му на кредитор, поради поведението
на длъжника да плати след образуване на делото, а се дължи и на липсата на разкрито
състояние на неплатежоспособност на ответния търговец, то „М.Б.“ ЕООД няма право
на разноските, които е направил за установяване на правата си по упражнената молба с
правно основание чл. 625 ТЗ, а обратното именно дружеството-молител се явява
страната отговорна за репариране на разноските извършени в производството, защото
основното произнасяне, което съдът дължи като резултат в производството по
8
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ е сведено до преценката, дали е налице или не
въведеното основание за откриване на производство по несъстоятелност или не. В
случая въведеното от молителя основание е неплатежоспособност на ответния
търговец, която обаче не се доказва да съществува. Ответникът ЕТ „С.-К. - 1 – Х.П.“
своевременно прави искане за присъждане на разноски за участието си в
производството свеждащи се до заплатен адвокатски хонорар за защитата му в размер
на сумата от 960 лв. с вкл. ДДС. Проверката на ангажираните по делото доказателства
показва, че такъв разход е реално извършен, тъй като е договорен, фактуриран и
заплатен от страната на ангажирания от нея процесуален представител – адвокат Н. С..
Предвид това на основание чл. 621 ТЗ, във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ЕТ
„С.-К. - 1 – Х.П.“ следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 960 лв. –
представляващи разноски направени за участие в производството пред настоящата
инстанция.
Водим от горното и на основание чл.631 ТЗ, СГС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 708 от 07.01.2022 г. подадена на основание чл. 625
ТЗ от „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник,
ул. ******* срещу Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „******* за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на Едноличен търговец „С.-К. - 1 –
Х.П.“, с ЕИК *******, поради настъпила неплатежоспособност на търговеца.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. Перник, ул. „******* да заплати в полза на Едноличен търговец „С.-К. - 1 – Х.П.“,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „*******, на
основание чл. 621 ТЗ, във връзка с чл. 78, ал. 3 ТЗ, сумата в размер от 960,00 лв. –
представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника по молбата пред настоящата съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9