№ 706
гр. Благоевград, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500535 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Мишел“,
ЕООД против определение № 533/11.4.2022 г., по гр.д № 846 по описа за
2022 г. на РС-Благоевград.
Жалбоподателят счита определението за недопустимо, поради
постановяването му от некомпетентен съд. Според него делото е подсъдно на
ОС, тъй като между страните е налице сключен Рамков договор, по който
страни са той в качеството на купувач и ищецът в качеството на продавач и с
който договор продавачът се е задължил да извършва доставки на стоки за
уговорения срок, при определена периодичност, срещу което се дължат и
периодичните плащания, обективирани в процесните фактури; касаело се за
договор с трайно периодично изпълнение- за доставяне на стоки- дизелово
гориво и бензин. И тъй като въз основа на такъв договор се претендира
изпълнение на задължение за заплащане на парична сума, която е в размер
над 25 000 лв., то делото счита за подсъдно на ОС, който дължи произнасяне
и по икането за обезпечение, а не на РС, който се е произнесъл и по искането
за обезпечение.
Жалбоподателят оспорва и представените от ищеца с исковата молба
доказателства /фактури/, които сочи, че са съставени от ищеца и затова счита,
че не са годни да послужат за доказване на твърденията му. Акцентира, че
няма нито един приложен документ, който да е подписан от него като
1
купувач. Затова оспорва извода на РС за наличие на убедителни писмени
доказателства в подкрепа на иска. Моли атакуваното определение да се
отмени.
“Стедакс“, ЕООД оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че е
невярно твърдението на насрещната страна за наличие на съществуващ
рамков договор, какъвто не е сключван, поради което в настоящия случай се
касае за задължения за плащане по отделни самостоятелно възникнали
облигационни правоотношения /по процесните фактури/ с предмет -
продажба на гориво от различен вид, количество и цена. Затова и доводите за
недопустимост на аткувания акт са несъстоятелни. Обосновава наличието на
обезпечителна нужда, както и че ако се отмени обезпечението ще се осуети
възможността при положителен изход на делото за ищеца, той да събере
принудително сумата, която е в значителен размер. Моли определението да
се потвърди.
Подадената частна жалба, БлОС намира за допустима. Подадена е
от лице, с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения за обжалване срок.
За да се произнесе по доводите в жалбата БлОС взе предвид
следното:
С атакуваното определение РС е допуснал обезпечение на предявения
иск за заплащате стойността на множество фактури за продаване на на гориво
на обща стойност 186 923,42 лв., както и на обезщетение за забавено
плащане по чл. 86 от ЗЗД в общ размер по процесните фактури в размер на
52 403,15 лв., чрез налагане на запори върху сметки на „Мишел“, ЕООД в
изброените банки и възбрана върху имот.
Постановеното от РС определение е валидно и допустимо.
Възражението в жалбата, че определението е недопустимо, тъй като
по обезпечението се е произнесъл РС, а делото е подсъдно на ОС, е
несъстоятелно.
Видно от ИМ ищецът “Стедакс“, ЕООД твърди, че с ответника са
сключвали множество договори, съдържанието на които са обективирани в
процесните, приложени към исковата молба фактури. Ето защо и предвид, че
всяка от фактурите е на стойност под 25 000 лв., то по арг. от чл. 104, т. 4 от
2
ГПК, настоящият състав счита, че делото е подсъдно на РС-Благоевград.
Според чл. 389, ал. 1 от ГПК докато делото е висящо ищецът може да иска
от съда пред който то е висящо да допусне обезпечение на иска - в случая
това е РС-Благоевград
Твърдението в жалбата за сключен със „Стедакс“, ЕООД Рамков
договор е несъстоятелно, тъй като такъв жалбоподателят не представя такъв
договор.
Следователно определението е постановено от компетентен съд и е
допустимо.
Според чл. 390 във вр. с чл. 391, ал. 1 от ГПК предпоставки за
допускане на обезпечение са допустимост, вероятна основателност на
предявените искове, наличие на обезпечителната нужда и адекватност на
сочената обезпечителна мярка.
По отношение на предпоставката за вероятната основателност на иска не е
ясно РС какво е приел. В постановеното определение двусмислено посочва от
една страна, че представените 50 фактури са достатъчни, за да се изведе
извод за вероятна основателност на осъдителните искове, а от друга, че
поради това че фактурите са частни документи и не съдържат подпис на
ответната страна, то не може да се приеме, че притежават освен формална, а
и материално доказателствена сила относно отразените в тях факти и
обстоятелства, поради което е допуснал обезпечение при парична гаранция от
10% от спорния материален интерес.
Според БлОС от представените фактури, след като са без подпис от
ответника не може да се направи извод за вероятната основателност на иска,
но обсъдени във връзка с тезата на ищеца за неплащането им от ответника за
продадената му стока, то обезпечението правилно е допуснато при условията
на парична гаранция в определения от РС размер. Според БлОС са налице
предпоставките на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК, според който обезпечение на
иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението, ако бъде представена
гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
Размерът на гаранцията от 23 932,66 лв. е определен от РС съобразно
установената съдебна практика - 10 % от размера на обезпечените претенции,
възлизащ на 239 326,57 лв. /186 923,42 главница и 52 403, 15 мораторна
3
лихва/.
По отношение на обезпечителната нужда и адекватността на
наложените обезпечителни мерки БлОС споделя съображенията на РС.
Очевидно е, че обезпечителната нужда е налице, тъй като тя се предполага, а
в случая няма данни които да я опровергават. Наложените обезпечителни
мерки - запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижим имот - с
оглед характера на иска са адекватни, тъй като обезпечават изпълнението на
решението евентуално в полза на ищеца, предвид осъдителния характер на
предявените искове за парични суми.
Поради изложеното за правилността и законосъобразността на
постановения от РС краен резултат и несъстоятелност на доводите в жалбата
БлОС потвърждава атакувания акт.
Водим от горното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 533/11.4.2022 г., по гр.д № 846 по описа
за 2022 г. на РС-Благоевград
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4