Р Е Ш Е Н И Е
Номер 265/15.07. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На осми юли Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00672 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 18-1158-004932 от 28.12.2018 г. (НП), издадено от С.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на П.Б.К., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в качеството на водач на мотоциклет е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) за извършено на 28.09.2018 г. в 23:40 часа в с. Драгичево, общ. Перник, в района на кръстовището на ул. Кракра с път І-6 нарушаване на чл. 6, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят П.Б.К., по изложени в жалбата съображения, моли НП да бъде отменено поради съществени нарушения на процесуалния и материален закон. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от процесуалния си представител – адв. В.Б. от ПАК, който поддържа изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 28.09.2018 г., в 23:40 часа, свидетелят А.В.С. –ст.полицай, група Охранителна полиция към Второ РУ-Перник изпълнявал служебните си задължение на територията на в с. Драгичево, общ. Перник, когато негови колеги поискали съдействие за спиране на движещ се в населеното място мотоциклет. В района на кръстовището на ул. Кракра с път І-6 полицейският служител възприел такъв, който отговарял на даденото му описание. Подал сигнал за спиране със стоп палка, но мотоциклетът продължил през кръстовището в посока към с. Рударци като преминал на червен сигнал на светофарната уредба. В по-късен момент пътното превозно средство било намерено паркирано в с. Рударци, като водачът не бил установен. По номера на рамата на превозното средство С. проверил и констатирал, че негов собственик е В.С.Т.. Нейният внук П.К. не съдействал за изясняване на обстоятелството кой е управлявал мотоциклета, за което св. А.С. изготвил докладна записка до началника на Второ РУ. Свидетелят Г.П.Г. по предоставените му данни от св. С. счел, че за преминаването на мотоциклета на червен сигнал на светофарната уредба следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и в качеството си на мл.полицейски инспектор в Полицейско управление-с.Рударци, съставил на П.Б.К. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 586619 от 31.10.2018 г. за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателят възразил срещу направените констатации, като депозирал и допълнителни писмени такива по реда на 44, ал.1 от ЗАНН с вх. № 379600-8559 от 02.11.2018 г., с които оспорил да е управлявал мотоциклета вечерта на 28.09.2018 г.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началника на сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН и след проверка по реда на чл. 52 ал.4 от ЗАНН приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на П.Б.К. като му наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушаване на чл. 6, т.1 от същия закон.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 28.04.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите писмени доказателства: АУАН бл.№ 586619 от 31.10.2018 г., възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН с вх. № 379600-8559 от 02.11.2018 г. и заповед № 8121з-515от 14.05.2018 г. на Министъра на МВР, доказваща компетентността на съответните длъжностни лица да съставят и издават АУАН и НП. Разпитан в хода на съдебното следствие полицейският служител А.В.С. свидетелства, че при преминаването на мотоциклета през кръстовището не е възприел неговия водач, а актосъставителят Г.П.Г.- че не е очивидец на нарушението, като данните в АУАН е отразил по дадените му сведение от колегата.
От правна страна:
Изводът, че жалбоподателят е извършил нарушението, административнонаказващият орган (АНО) е формирал въз основа констатациите в редовно съставения по ЗДвП АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Съдът обаче е обвързан от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към чл. 14, ал.2 от НПК, по силата на който доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Ето защо, разглеждайки делото по същество, настоящият състав констатира, че очевидецът на нарушението, разпитан в качеството на свидетел в хода на съдебното следствие, не само, че не изяснява отразените в АУАН обстоятелства, но и сочи категорично, че не може да посочи самоличността на лицето, което е управлявало мотоциклета при преминаването през кръстовището на ул. Кракра с път І-6 в района на с. Драгичево, тъй като същото не е било спряно за проверка. При това положение направените констатации в АУАН от Г.Г., който не е имал непосредствени възприятия за поведението на жалбоподателя не са защитени по убедителен начин от очевидеца на нарушението, поради което същите не могат да послужат като основа за формиране на несъмнен извод за виновно осъществяване на състава на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Реализирането на административната отговорност трябва да почива на безспорни и категорични доказателства за виновното противоправно поведение на конкретен извършител, каквито не са събрани от страна на АНО нито в досъдебна фаза на административнонаказателното производство, нито пък са ангажирани в хода на съдебното следствие, което налага извод, че нарушението вменено във вина на жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, поради което и обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
На следващо място съдът констатира, че при издаването на процесното НП е допуснато и друго самостоятелно основание за неговата отмяна, тъй като АНО не е спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е описал в пълна степен нарушението, което е не само съществено процесуално нарушение, предвид ограничаване правото на защита на жалбоподателя, но е довело и до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за обоснованост на вмененото нарушение. Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставянето на АУАН, с оглед осъществяване на административнонаказателната отговорност на определен субект. С АУАН бл.№ 586619 от 31.10.2018 г, който е поставил началото на настоящето административнонаказателно производство, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за това, че е извършил на 28.10.2018 г. нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, тъй като мотоциклет Хонда без регистрационна табела с номер на рама J4ZSC 50A2M00980 е навлязъл и преминал на червен сигнал на светофарната уредба. В издаденото НП, с което е формирано административнонаказателното обвинение, АНО обаче е отразил, че жалбоподателят е извършил горепосоченото нарушение, управлявайки мотоциклет, за който липсва индивидуализация. Последната е фактическо обстоятелство, което е елемент от обективната страна на нарушението, поради което и е следвало задължително да се отрази в НП. Съдът намира за необходимо да отбележи, че за предявеното обвинение спрямо жалбоподателя, не е необходимо АНО да прецизира пълната индивидуализация на управляваното от водача пътно превозно средство, но в конкретния случай както марката на същото, така и номера на рамата са били установени при съставянето на АУАН, което е задължавало наказващият орган да ги конкретизира в издаденото НП, за да не се създава съмнение относно обстоятелствата при управлението на какво превозно средство е било осъществено нарушението.
Предвид показанията на полицейския служител А.С., който не свидетелства за каквито и да са обстоятелства при които е било констатирано нарушението, които да изясняват какъв сигнал е предхождал червената светлина и към този момент водачът бил ли е навлязъл в кръстовището, което е релевантен факт за вмененото на жалбоподателя нарушение, съдът счита, че констатациите, обективирани в АУАН, не са защитени по убедителен начин. Чл.14 от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали указва последователността на подаване на светлинните сигнали от трисекционен пътен светофар, която е следната: 1. червена светлина; 2. едновременно подадени червена и жълта светлина; 3. зелена светлина; 4. жълта светлина; 5. червена светлина. Ето защо и описаното в АУАН, а впоследствие и дословно възпроизведено в обжалваното НП, поведение на водача, а именно: „навлиза и преминава на червен сигнал” е абстрактно изложено, предвид неустановяване от страна на полицейския служител на лично възприети от него факти, свързани с последователността на подаване на светлинните сигнали и конкретното местонахождение на управлявания от жалбоподателя мотоциклет. Този извод се налага и с оглед обстоятелството, че макар жълтият светлинен сигнал на светофара също да не разрешава преминаване, съгласно чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП и чл. 7 ал.1 б. “в” от Наредба № 17/23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, задължението за водачите да спрат при подаването му не е безусловно и не се отнася за тези, спрямо които сигналът с немигаща жълта светлина е подаден след сигнал, с който се разрешава преминаването (т.е. зелен), ако същите, в момента на смяна на сигнала, се намират толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. Това не е относимо, когато преминаването е осъществено на жълта светлина, подадена след червена, при което действията на нарушителя биха изпълнили фактическия състав на чл.183 ал.5 т.1, вр. с чл. 6 т. 1 от ЗДвП, тъй като съгласно чл. 7, т.1, б. "г" от цитираната наредба, светлина с жълт цвят, подадена едновременно с немигаща светлина с червен цвят, също забранява преминаването. Ето защо, съдът намира, че липсата на ангажиращи доказателства относно горните обстоятелства от страна на АНО мотивират съдебният състав да приеме, че не е доказано по несъмнен начин обвинението относно осъществен съставът на вмененото нарушение, поради което процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1158-004932 от 28.12.2018 г., издадено от С.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на П.Б.К., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата в качеството на водач на мотоциклет е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) за извършено на 28.09.2018 г. в 23:40 часа в с. Драгичево, общ. Перник, в района на кръстовището на ул. Кракра с път І-6 нарушаване на чл. 6, т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ