№ 14277
гр. София, 01.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110113322 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано по искова молба на К. Б. П., ЕГН ********** срещу „СЕЛКЕКТ
ТУРИЗЪМ“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени искове с правно основание чл.128,
т.2, чл.224 КТ и чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД с петитум да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 3900 лв., представляваща неизплатени месечни трудови
възнаграждения за периода м.02.2020 г. – м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава
върху главницата в размер на 1168,78 лв. за периода 11.03.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата от
1928,61 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за 27 дни за 2019 г. и
2020 г. неизползван платен годишен отпуск, както и мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 569,41 лв. за периода 22.04.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата от 1500
лв., представляваща неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ,
както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 442,86 лв. за периода
22.04.2020 г. до 10.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
исковата до молба до окончателното им изплащане.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в рамките на законоустановения срок е постъпил писмен отговор на
исковата молба.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.
Доказателственото искане на ищеца за събиране на писмени доказателства е
допустимо и относимо за изясняването на спора и следва да бъде уважено. Основателно е
искането на ищеца и на ответника за допускане на ССчЕ и за допускане на един свидетел
при режим на довеждане на ответника. По искането на ищеца по реда на чл.190 ГПК, съдът
отлага произнасянето си след предоставяне на възможност на ищеца кои конкретни писмени
доказателства са необходими към предмета на доказване в производството.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
1
Ищецът К. Б. П. твърди, че сключил с ответника трудов договор № 0139 от
01.05.2017 г. на длъжност „Ръководител база“. Със заповед 81/21.04.2020 г. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради
намаляване на обема на работа. За периода, в който полагал труд не му били изплатени
трудови възнаграждения в нетен размер от 1500 лв. за м. февруари 2020 г., 1500 лв. за м.
март 2020 г. и 900 лв. за м. април 2020 г. Възнаграждението му се изплащало по банков път,
съгласно т.2.1 от трудовия договор до десето число на всеки месец за изтеклия, поради което
считано от 11 число работодателят бил в забава, поради което претендира и мораторна
лихва за забава върху главницата в размер на 1168,78 лв. за периода 11.03.2020 г. до
10.03.2023 г. Освен това при прекратяване на трудовото правоотношение не му било
изплатено и дължимото обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2019 г. и 2020 г. за 27 работни дни в размер на 1928,61 лв. Ответникът бил в забава за
изплащане на възнаграждението, считано от деня следващ прекратяването на трудовото
правоотношение – 22.04.2020 г., поради което от тази дата до датата на исковата молба
претендира лихва за забава в размер на 569,41 лв. Не му било изплатено и обезщетението по
чл.220 КТ в размер на 1500 лв., като за периода считано от деня следващ прекратяването на
трудовото правоотношение – 22.04.2020 г., до датата на исковата молба, претендира лихва за
забава в размер на 442,86 лв. Въз основа на тези твърдения, моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от сумата от 3900 лв., представляваща неизплатени месечни
трудови възнаграждения за периода м.02.2020 г. – м.04.2020 г., както и мораторна лихва за
забава върху главницата в размер на 1168,78 лв. за периода 11.03.2020 г. до 10.03.2023 г.,
сумата от 1928,61 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за 27 дни за
2019 г. и 2020 г. неизползван платен годишен отпуск, както и мораторна лихва за забава
върху главницата в размер на 569,41 лв. за периода 22.04.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата от
1500 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220,
ал.1 КТ, както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 442,86 лв. за
периода 22.04.2020 г. до 10.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
исковата до молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „СЕЛКЕКТ ТУРИЗЪМ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Твърди, че ищецът е получил всички дължими му се трудови
възнаграждения. През 2019 г. работодателят започнал да плаща авансово по банков път
трудовите възнаграждения. Вследствие авансово преведените трудови възнаграждения,
ползван отпуск по болест през м. февруари 2020 г., ищецът получил не само всички
дължими му се трудови възнаграждения и обезщетения, но и сумата от 8 619,48 лв. –
недължимо платено трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Оспорва претенцията по чл.220 КТ, като посочва, че видно то заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е спазил задължението си да
отправи предизвестие, което е било отработено от ищеца. В случай, че съдът приеме
претенцията за основателна, прави възражение за прихващане със сумата от 8 619,48 лв.
срещу задължението по чл.220 КТ.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл.128, т.2 чл.220, чл.
224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца по иска по чл.128, т.2 КТ, че негова е тежестта на доказване на
следните правопораждащи факти: в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово
правоотношение с ответника и размера на уговореното трудово възнаграждение.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е заплатил на ищеца
процесната сума, за което не сочи доказателства.
По предявения иск с правно основание чл. 224 КТ: В тежест на ищеца по иска с
правно основание чл. 224 КТ е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение, по
което в негова полза е възникнало правото на платен годишен отпуск с посочената в
2
исковата молба продължителност.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е ползвал платения си годишен отпуск,
респ. че е заплатил дължимото обезщетение по чл. 224 КТ.
ОТДЕЛЯ като безспорни обстоятелствата относно съществувало между страните
безсрочно трудово правоотношение от 01.05.2017 г., по което ищецът заемала длъжността
„Ръководител база“ с последно брутно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв.,
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване на обема на работа,
считано от 21.04.2020 г.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства, приложени
към исковата молба и отговора.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ответника.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачите на ищеца по ИМ, при депозит в
размер на 300 лева, платим от бюджетните средства на съда 300 лв. платими от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., тел. тел..
Вещото лице да се уведоми да работи по поставената задача, след доказателства за
депозит от ответника.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2024 г. от
14:00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3