Решение по дело №642/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) София чрез пълномощник против Решение № 42/14.05.2024 г., постановено по АНД № 24/2024 г. на Гълъбовския районен съд.

По изложени доводи за допуснати нарушения на закона се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП).

Ответникът по делото – Г. М. Д.-Ш. чрез пълномощник по делото моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Освен това е представил и становище, с което е изложил доводи по същество на правния спор и е поискал да бъде отхвърлена касационната жалба и съответно да бъде потвърдено оспореното решение като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде потвърдено оспореното решение

Административен съд Стара Загора, първи касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Гълъбовският районен съд е отменил НП № 11-01-820/12.01.2024 г. на Директора на АДФИ София, с което на Г. М. Д.-Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 128,ал.1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). С решението е осъдена АДФИ София да заплати на Ш. сумата от 500 лева за направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните доказателства по делото Районният съд е приел, че Ш. е нарушил ЗПФ, като с подписването на Договор № 115/09.12.2022 г. е поел ангажименти за разходи на стойност 8 971 200 лв., които не са предвидени в годишния бюджет на общината за 2019 г., с което е нарушил чл. 128, ал. 1 от ЗПФ във връзка с пар. 2 от ДР на същия закон. Гълъбовският районен съд е счел, че не е ясно на коя дата е извършено нарушението: на 09.12.2019 година или на посочената дата в НП - 09.12.2022 година, основание за отмяна на НП на това основание

Касационната инстанция намира, че пред районния съд са събрани всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото, същите са обсъдени, като крайният извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление се споделя от настоящия състав.

Предвид санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно наказващия орган е да проведе стриктно установената процедура по констатиране на административното нарушение и неговото наказване чрез издаването на крайния акт в това производство - наказателното постановление. С оглед конкретния случай на обективирано описание на нарушението в процесното наказателно постановление, правилно районният съд, извършвайки задължителната първоначална проверка за спазване на производствените правила, установени в ЗАНН досежно реда за издаване на наказателно постановление, обсъжда акта първо от формална (процесуалноправна) страна, при който контрол установява и допуснато процесуално нарушение, което е от категорията на съществените такива, доколкото се приема в съдебната практика, че то води до нарушение на правото на защита на наказаното лице.

Не се спори, а и това се вижда по несъмнен начин, че в наказателното постановление органът сочи, че наказаното лице в качеството си на заместник- кмет на община Гълъбово е извършило нарушението на 09.12.2022 година, а в обстоятелствената част на наказателното постановление е записано, че договорът, който е подписан, е с дата 09.12.2019 година.

От изложеното се налага извод, че в случая между АУАН и НП не е налице съответствие относно описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, в каквато насока са и изводите на районния съд. В случая, видно от описаното в АУАН и НП, датата на нарушението може само да се предполага и евентуално да се извлича по тълкувателен път, а това безспорно е недопустимо.

Така допуснатите процесуални нарушения водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и на възможността му да разбере за какво конкретно нарушение се ангажира неговата административнонаказателна отговорност, поради което се явяват съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на НП. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че се касае за допусната техническа грешка. Не може част от нарушението, каквото е датата, да се извлича от данните по преписката предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Безспорно в НП и в АУАН следва да се опишат всички обстоятелства по извършване на нарушението, следва да се наведат и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са нарушени, без да е налице разминаване, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по делото. В случая няма как да намери приложение и разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка правилно районният съд приема, че по делото липсват доказателства за извършване на описаното в НП деяние на дата 09.12.2022 г. или в обект, доколкото на тази дата не е подписан договор.

Районният съд правилно прилага закона, като постановява отмяна на наказателното постановление изцяло. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация на основание чл.63д от ЗАНН следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд- Стара Загора

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42/14.05.2024 г. постановено по АНД № 24/2024 г. на Гълъбовския районен съд,

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на Г. М. Д.-Ш. направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева .

Решението е окончателно.