Решение по дело №441/2024 на Административен съд - Ловеч

Производство по чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.

Посоченото по-горе административно дело е образувано въз основа на Жалба вх. № 2729/05.09.2024г., подадено от В. Щ. Г., чрез адв. В. В. от САК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0300-000164/30.07.2024г., издадена от Б. В. В. – младши автоконтрольор в РУ гр. Мездра при ОДМВР гр. Враца. Прави се искане съдът да обяви нищожността на оспорената заповед, респ. да я отмени като незаконосъобразна с всички последици от това. Претендира се присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.

В съдебното заседание жалбоподателят В. Щ. Г., редовно призован, не се явява лично. Явява се упълномощеният от него процесуален представител адв. В. В. от САК, който поддържа жалбата и по същество излага подробни аргументи за обявяване на нищожността на оспорената заповед поради липса на компетентност на издателя на същата. Излага също подробни аргументи за незаконосъобразност на заповедта.

Ответникът по жалбата Б. В. В. – младши автоконтрольор в РУ гр. Мездра при ОДМВР гр. Враца, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.07.2024г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1240313 от Б. В. В. – младши автоконтрольор в РУ гр. Мездра при ОДМВР гр. Враца, в присъствието на Н. Н. К., посочен като очевидец на нарушението, срещу В. Щ. Г., за това, че на 30.07.2024г. в 11:00 часа, Г., в качеството на водач на товарен автомобил „ДАФ ХФ 430 ФТ“, вид ППС Влекач, с рег. № [рег. номер], с прикачено полуремарке „ШМИТЦ“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД, с технически допустима максимална маса над 12 тона, се е движил в с. Горна Кремена, на [улица] посока на движение от гр. Враца към гр. Роман, като е нарушил временната забрана за движение извън населено място съгласно Заповед № РД-11-661/21.06.2024г. на АПИ. Посочено е в АУАН, че В. Щ. Г. се е движил след допълнителна сигнализация Ж-3, на която е отбелязано с пътен знак В-18 (забранено влизането на превозни средства над 3.5 тона), като същата е поставена на път I-1 (Е79) на км. 140.550, както и на околовръстен път на гр. Враца, на кръстовището с кръгово движение с път II-15. Посочено е, че с горното В. Щ. Г. е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП – водач на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена забрана за движение.

На същата дата 30.07.2024г. е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0300-000164/30.07.2024г., издадена от Б. В. В. – младши автоконтрольор в РУ гр. Мездра при ОДМВР гр. Враца, с която на В. Щ. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС за срок от 1 месец, а именно 30 дни, като е отнето СУМПС с № *********. В обстоятелствената част на заповедта е възпроизведено дословно съдържанието на АУАН № 1240313 от 30.07.2024г., както и че Г. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Заповедта е връчена на В. Щ. Г. лично на 30.07.2024 година.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, пред местно и родово компетентният да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбата е подадена след изтичане на законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, но със същата се иска обявяване на нищожността на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0300-000164/30.07.2024 година. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл. 146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество досежно искането за обявяване на нищожност.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки /ПАМ/ се уреждат в съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приложение пред общите по АПК. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С приетата като доказателство по делото Заповед № 369з-3066/01.11.2023г., ВПД Директор на ОДМВР гр. Враца, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, т. 2.3 е оправомощил служителите на длъжност младши автоконтрольори в сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР гр. Враца да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗДвП за нарушения по ЗДвП на цялата територия, обслужвана от ОДМВР гр. Враца. Тази заповед е издадена във вр. т. 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която се възлагат правомощия на посочените в нея структури на МВР относно издаването на фишове за налагане на глоби, съставяне на актове за установяване на административни нарушения, издаване на наказателни постановления, използването на технически средства и системи за измервания и контрол, както и осъществяването на контролна дейност по ЗДвП. Именно това е посочено в Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, като в нея никъде не се предоставят правомощия на Директорите на ОДМВР относно издаването на Заповеди за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/ по ЗДвП. Предвид това съдът намира за основателно изложеното от адв. В. В. – процесуален представител на жалбоподателя, че след като Министърът на вътрешните работи не е делегирал права на Директорите на ОДМВР да издават ЗППАМ, то и Директорите на съответните ОДМВР не могат да оправомощават служители на длъжност младши автоконтрольор в РУ при ОДМВР да издават ЗППАМ. Не може ВПД Директорът на ОДМВР гр. Враца да предоставя права на други лица, с които самият той не разполага. Предвид това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган - Б. В. В. – младши автоконтрольор в РУ гр. Мездра при ОДМВР гр. Враца, тъй като същият е оправомощен за това от ВПД Директора на ОДМВР гр. Враца с права, с които последният не разполага. Предвид това съдът счита, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0300-000164/30.07.2024г., издадена от Б. В. В. – младши автоконтрольор в РУ гр. Мездра при ОДМВР гр. Враца е издадена при липса на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и в нарушение на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, което я прави нищожна.

Съдът не счита, че следва да обсъжда дали е налице и незаконосъобразност на оспорената заповед по критериите, посочени в разпоредбите на чл. 146, т. 2-5 от АПК, предвид обстоятелството, че жалбата беше подадена след изтичане на законоустановеният срок по чл. 149 от АПК.

Обстоятелството, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0300-000164/30.07.2024г. е издадена от некомпетентен орган, който не притежава необходимата за това власт, прави заповедта нищожна, тъй като е издадена при съществен порок, а именно липса на компетентност на издателя.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата, подадена от В. Щ. Г. е основателна и следва да бъде уважена, като се обяви нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0300-000164/30.07.2024г., издадена от Б. В. В. – младши автоконтрольор в РУ гр. Мездра при ОДМВР гр. Враца.

При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски по делото, съгласно представен списък на разноските, като за него те представляват договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2025г., сумата 10.00 лева - заплатена държавна такса за образуване на делото по сметка на Административен съд гр. Ловеч и сумата 30.00 лева – заплатена държавна такса за подадената частна жалба по сметка на Върховен административен съд.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение първо и чл. 143, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, пети състав

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0300-000164/30.07.2024г., издадена от Б. В. В. – младши автоконтрольор в РУ гр. Мездра при ОДМВР гр. Враца, с която на В. Щ. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Глогово, обл. Ловеч, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “ж“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС за срок от 1 месец, а именно за 30 дни.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Враца да заплати на В. Щ. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Глогово, обл. Ловеч, [улица], общо сумата 790.00 – седемстотин и деветдесет лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от Закона за движение по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.