№ 14449
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110170420 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Х. Д. Щ. срещу Т. Г. П., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева
/частична претенция от 20 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на обидни и клеветнически думи и изрази, употребени по време на
предаването „Студио Хъ“, на телевизия „7/8 TV”, излъчено на 26.03.2021г.; по време на
предаването „Студио Хъ“, на телевизия „7/8 TV”, излъчено на 12.04.2021г.; по време на
предаването „Студио Хъ“, на телевизия „7/8 TV”, излъчено на 27.09.2021г. и по време на
предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ на телевизия „Евроком“, излъчено на
19.01.2022г., ведно със законната лихва считано от 26.03.2021г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът Х. Щ. твърди, че е главен директор на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ от 09.02.2021г. до настоящия момент. Сочи, че на
27.09.2021г. ответникът Т. П. бил взел участие в телевизионно предаване „Студио Хъ“-
„Тема с продължение: Корупция в авиацията“ по телевизия 7/8 ТВ с линк към
телевизионното предаване http://www.youtube.com/watch?v=svEaMzDvlzc като продължение
на предаването, излъчено на 26.03.2021г. с линк към предаването
http://www.youtube.com/watch?v=Fhar=HUW5sU0. На 19.01.2022г. ответникът бил взел
участие и в предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ по телевизия Евроком за
предаването „144/4 Т. П., бивш пилот, инструктор за БОИНГ 737: Тъмните коридори на
гражданската авиация“ с линк към предаването- http://www.youtube.com/watch?
v=ayoFZ6daYws. В предаването на 26.03.2021г. ответникът бил казал „Естествено могат да
умрат хора… пука му на Щ.. Той си пази столчето…“, а на 12.04.2021г. „Щ. е уникален
случай…Някакъв летищар…“, „Това е корупция…“. Сочи, че в предаването на 27.09.2021г.
Т. П. твърди, че ищецът извършва „груба злоупотреба с власт“, създава „хаос“, „умишлено
разиграва…“, ръководената от ищеца ГВА била „пропита с корупция“, „този Щ. се утрепа
да прави кариера“, „клиент на прокуратурата“, „не е спрял оператора“, „играе си с
живота на хората“, „не знам дали знае какво е керосин“, „..груба корупция“. В
предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ ответникът бил заявил „100 % корупция…“.
1
Поддържа, че в процесните интервюта ответникът излагал неверни, обидни и клеветнически
твърдения. Сочи, че с Постановление на прокурор при СГП на 15.06.2022г. досъдебното
производство № 353/2021г. по описа на СГП пр. пр. № 892/2021г. било прекратено, като по
разпореждане на ВКС бил извършен служебен контрол от Апелативна прокуратура- София
и с Постановление от 22.07.2022г. прекратяването било потвърдено. Твърди, че в резултат на
интервютата бил изживял интензивни и продължителни отрицателни емоции на стрес,
тревога, обида, смут, възмущение, гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве.
Счита, че били уронени честта и достойнството му като били разгласени позорни
обстоятелства и му били приписани престъпления по служба, поради което бил претърпял
неимуществени вреди, които оценява на 20 000 лева. Сочи, че изразите „Този Щ. се утрепа
да прави кариера“, „Клиент на СГП“, „Не знам дали знае какво е керосин“, „Груба
корупция“, „Пука му на Щ.. Той си пази столчето“, „Някакъв летищар“, изказани от
ответника в четири телевизионни предавания в периода от 26.03.2021г.- 19.01.2022г.
представляват оценъчни твърдения, които са обидни. Поддържа, че не се касае за негативна
оценка на личността и поведението на ищеца, а за изрази, които са насочени и целящи да
уязвят неговото достойнство. С използваните изрази се създавало впечатление сред хората,
че ищецът е корумпиран и некомпетентен и че създал хаос в ГД ГВА. Намира, че следва да
бъдат взети предвид броя и вида на обидните изрази, отражението на същите върху
поведението на ищеца и обстоятелството, че са били разпространени пред неограничен кръг
от лица през четири телевизионни предавания. Счита, че е бил подложен на преднамерена,
публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, накърнила честта, достойнството и
доброто му име, с което се ползва сред близките си и обществото. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Т. П., с който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е казал посочените изрази и
думи в контекста и в смисъла, твърдени от ищеца, както и че изразите са по негов адрес.
Сочи, че в исковата молба не е посочено нито едно позорящо ищеца изречение, което да има
ясен и несъмнен адресат. Счита, че цитираните от ищеца думи и изрази сами по себе си не
биха могли да бъдат позорящи, доколкото не ставало ясно, че се отнасят до ищеца.
Напротив, голяма част от изказванията се отнасяли до общото състояние на
администрацията, а там, където адресирали ищеца не позорели името му и не били нещо по
различно от лична оценка. Твърди, че изразът „не знам дали знае какво е керосин“ не бил
изказван никога в интервюта на ответника, а изразът „груба корупция“ не образувал никакво
смислово завършено становище. Оспорва твърдението „клиент на СГП“ изобщо да е
изказван, а ако е бил- то отразявал обективната действителност към момента на изказването.
Поддържа, че към момента на изказването на ответника срещу ищеца е било образувано
наказателно производство и доколкото изразът „клиент на СГП“ не означавал нищо повече
от това че лицето било разследвано в текущо досъдебно производство, то не представлявал
грешно твърдение. Относно изразите „Този Щ. се утрепа да прави кариера“ и „Пука му на
Щ.. Той си пази столчето“ оспорва да са изречени по начин и да носят смисловото значение,
посочено от ищеца. Поддържа, че изразите представляват лична оценка на ответника и не са
по никакъв начин позорящи. Самите изрази били негодни да предизвикат обида или клевета,
доколкото по никакъв начин не позорели ищеца, в тях практически липсвали обидни изрази.
Оспорва твърденията за причинени неимуществени вреди. Сочи, че участията му не са
нарушили здравето на ищеца, нито публичното мнение за него, били изказани по медии с
ограничена аудитория, като три от четирите предавания били излъчени по телевизия, която
изисквала специален абонамент, за да бъде гледана – „Седем- осми ТВ“. Твърди, че
гледаемостта на тези предавания е твърде ниска, за да произведе твърдения от ищеца ефект в
обществото и върху неговото здраве. Сочи, че думите и изразите, използвани от ответника,
не биха могли да предизвикат твърдяната от ищеца реакция в живота на един физически и
психически здрав гражданин. Твърди, че позицията, заемана от ищеца, представлява висока
2
обществена позиция, от която зависи безопасността на пътниците по време на полет и която
би била обект на засилена обществена и журналистическа критика. Степента на обществена
и журналистическа критика към отделни личности била право пропорционална на техните
правомощия. Поддържа, че дейността на ГД „Гражданска въздухоплавателна
администрация“ е важна за цялото общество, доколкото пряко от нея зависи безопасността
на всички полети, излитащи от територията на Република България и всички български
оператори, излитащи от чужбина. Оспорва че процесните изказвания са част от
преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания. Оспорва
претендирания размер на обезщетение като завишен. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и
фактическа страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно наличието на противоправно вредоносно деяние, осъществено от ответника, т.е. че е
автор на изявленията, посочени в исковата молба, както и че огласените твърдения са
обидни, фактът на претърпените неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена
връзка между вредите и деянието. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
възраженията си.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че ищецът Х. Д. Щ. е заел длъжността главен директор на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ на 09.02.2021г.
Относно изричането на процесните изявления и тяхното авторство съдът намира
следното.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-видеотехническата
експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и
компетентно изготвено се установява, че процесните предавания наистина са проведени и
излъчени на посочените в исковата молба дати и в тях като гост е участвал ответникът Т. Г.
П..
В предаването „Студио Хъ“, на „7/8 TV”, излъчено на 27.09.2021г., ответникът е казал
следното. В интервала 1,36 – 2,00 минути ответникът Т. П. е казал „Да, казуса е груба, много
груба злоупотреба със, … със власт, която е дадена на главния директор на гражданската
авиация в момента господин Щ., който като надзорен и контролен орган не взе
неободимите мерки и …“ В интервала 3,10 – 3,15 минути ответникът е казал „Господин Щ.
не допусна той да бъде спрян умишлено в продължение около три месеца“ В интервала 4,12
– 4,14 минути на въпрос на водещия „Какво се случи“, ответникът е отговорил „… страшно,
хаос, хаос.“ В интервала 13,30 – 13,35 минути ответникът е казал „Защото съм сигурен,
нали, че този Щ., то просто той се утрепа да прави кариера!“. В интервала 17,37 – 17,45
минути репликата на ответника е „… и кой да приведе тези стандартни от Европа,
господин Щ.? Че знае какво е бензин и керосин и не знам дали го знае“.
В предаването „Студио Хъ“, на „7/8 TV”, излъчено на 26.03.2021г., ответникът е казал
следното. В интервала 8,49 – 8,58 минути: „Новия директор е този човек, който беше шеф
на летище София. За който искам да говоря след това, за конкретния случай просто
смърди на корупция. Опасна работа!“ В интервала 14,16 – 14,20 на въпрос на водещия
„Могат ли те сега да убият хора, тези … как да кажа, неподготвени хора“ ответникът е
отговорил „Това … В момента… Естествено! Естествено, защото…“ В интервала 15,00 –
15,09ч. ответникът е заявил „Пука му на Щ., той си пази службата, столчето, там нали
3
само и само … министъра, нали! Господин министър, изпълних заповедта ви!“
В предаването „Студио Хъ“, на „7/8 TV”, излъчено на 12.04.2021г., ответникът е казал
следното. В интервала 6,00 – 6,20 минути как е името на човека, който е в ГВА, ответникът е
отговорил „този, който определя и назначава в момента се казва господин Щ.. Но, … те са
наследници, все от едно и също котило са. Последният Щ. е уникален случай“. В интервала
7,31 – 7,43 минути, репликата на ответника е „Обаче главният директор не е съгласен. Той е
голям специалист. Някакъв летищар, Сега извинявайте всички, които работите на
летището, но той не е никога бил в … в практиката … някакъв.“ В интервала 10,34 – 10,44
минути изявлението на ответника е „Това е корупция. Ти не можеш да … ти не можеш да си
сложиш живота на пътниците в тази опасна среда.“
В предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ по телевизия „Евроком“, в интервала
17,23 – 17,50 минути на въпрос на водещата „А за да приключим, въпрос на пари ли е само?
На дефицит на средства ли е? Въпрос на дефицит на контрол ли е? Въпрос на подкупи ли е,
на корупция ли е? На какво, че така се случва да се съмняваме в собствената си сигурност,
когато ползваме авиационни услуги? То затова го водим тоя разговор“ ответникът е
отговорил „Да, За мене е сто процента корупция.“
Следователно от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява
авторството на част от инкриминираните с исковата молба изрази, а именно „естествено
могат да умрат хора“, „пука му на Щ.. Той си пази столчето…“, „Щ. е уникален случай…
Някакъв летищар…“, „Това е корупция…“. „груба злоупотреба с власт“, „хаос“, „този Щ.
се утрепа да прави кариера“ „не е спрял оператора“. „не знам дали знае какво е керосин“ и
„сто процента корупция…“.,
Не се установяват инкриминираните изрази, че ищецът „умишлено разиграва…“, че
ръководената от ищеца ГВА била „пропита с корупция“, че ищецът бил „клиент на
прокуратурата“, и че ищецът „си играе с живота на хората“. Същите са оспорени от
ответника и изричането им не се установява от съдържанието на видеоматериалите в
изрично посочените от ищеца времеви периоди, установено от вещото лице по приетата
експертиза.
Относно противоправността на процесното деяние съдът намира следното.
Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е
налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице
или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име
на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1
НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице
тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление.
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече
се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите
граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно
гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.
Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за
масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се
включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични
граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата
на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани.
4
Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните
права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл.
40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по
въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки
права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни
ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът
за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен
след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията
свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на
личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват
интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за
разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не
предпоставя налагане на негативен подтекст /в този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 573 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 6009/2007 г., III г. о., ГК/.
Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото
свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано
в чл. 39, ал. 1 КРБ. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от
Конституцията на РБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една
или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността /т. е., ако не осъществяват състав на престъплението обида/.
Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, но не и
оценката на фактите /в този смисъл решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г.
о.; решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 204/12.06.2015 г.
по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и др./.
В конкретната хипотеза оценъчни съждения представляват изразите „Щ. е уникален
случай…“ „Някакъв летищар…“, , „този Щ. се утрепа да прави кариера“ и „не знам дали
знае какво е керосин“. Това е така, защото чрез тях ответникът е изказал своето мнение по
отношение на личните и управленските качества на ищеца, без да излага конкретни
съображения за извършени от ищеца престъпления или други противоправни деяния, и без
съдържащите се изразни средства да имат обиден характер. Видно от контекста на
разговора, изразът „уникален случай“ е използван в негативно отношение, но не
представлява обида, също като думата „летищар“, която ответникът е използвал, за да
илюстрира твърдението си, че ищецът няма достатъчно опит и експертиза за справяне с
проблемите на гражданската авиация. Думата е използвана, за да означи „човек, който
работи на летище“, като противоположност на „човек, който е бил в практиката“ /по думите
на самия ответник в предаването/. Именно в този смисъл е и изявлението „не знам дали знае
какво е керосин“, чрез което ответникът отново подчертава становището си, че ищецът не
разполага с необходимата практика, знания и умения, за да ръководи главната дирекция
съобразно разбиранията му за компетентно управление. Ответникът счита ищеца за
кариерист /“утрепа се да прави кариера“/ без нужните за управлението умения. Все в този
смисъл е и изявлението на ответника, че с действията си ищецът е предизвикал „хаос“,
което отново свидетелства за изказано мнение за лошо управление. Всички тези думи и
5
изрази изразяват виждането на ответника по отношение на управленските качества на ищеца
като главен директор на ГД „ГВА“, което безспорно е крайно негативно, а отношението му
към ищеца – пренебрежително, но нито представлява твърдение за противоправно деяние
/клевета/, нито съдържа унизителни за честта и достойнството на ответника думи и изрази
/обида/. Във връзка с последното следва да се отбележи, че преценката за това какво е
обидно зависи от общоприетите и утвърдени в обществото разбирания за значението на
думите и изразите, а не от субективните възприятия на ищеца.
Оценъчни съждения представляват и изразите „Това е корупция…“ и „сто процента
корупция“ и „груба злоупотреба с власт“. Това е така, защото използването на разговорни
фрази като „корупция“, „злоупотреба“, „мафия“, „измама“ и пр. без тези понятия да са
съпроводени с твърдения за конкретни факти и обстоятелства от обективната
действителност, които да ги изпълнят със съдържание, също представлява форма на
изразяване на лично мнение, а не клевета. В хипотезата на изрази като „за мен това е сто
процента корупция“ липсват твърдения по въпроса дали, от кого и какво е получил ищецът
като неследваща му се имуществена облага, за да извърши или пропусне да извърши дадено
действие и какво е това действие. В случая думата „корупция“ не е употребена, за да означи
конкретно извършено от ищеца престъпление /напр. подкуп/, а за да изрази личното виждане
на ответника, че управлението на главната дирекция е непрозрачно и поради тази причина
той допуска с голяма степен на вероятност, че е било извършено нещо противоправно.
Същевременно изразът не представлява и обида, тъй като не е насочен пряко към личността
на ищеца, а към обстоятелства, случили се по време на неговото управление. Без твърдения
за конкретно поведение на ищеца, с които да бъде обвързан изразът, не може да бъде прието,
че чрез него ответникът е нарекъл ищеца „корумпиран“. По аналогични съображения
изказването „казусът е груба злоупотреба с власт“, което отново съдържа в себе си критика
към управлението на ищеца и допускане на възможни нарушения, също представлява
оценъчно съждение.
Поради тези съображения съдът намира, че обсъдените по-горе думи и изрази нямат
противоправен характер и не са годни да ангажират гражданската отговорност за вреди на
ответника.
Различно е положението по отношение на изразите „естествено могат да умрат
хора“, „пука му на Щ.. Той си пази столчето…“ Те съдържат твърдения за конкретно
позорно обстоятелство, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения на ищеца,
застрашаващо живота на пътниците в гражданската авиация. Чрез тях се разкрива, че в
качеството си на главен директор на ГД „ГВА“ ищецът е бил безразличен към безопасността
на пътниците и чрез бездействието си ги е поставил в опасност за живота, с цел да запази
своята позиция в главната дирекция. Изразът представлява клевета и от събраните по делото
доказателства не се установява изложените в него фактически твърдения да са верни, поради
което същият е противоправен, а доколкото установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е
опровергана – деянието е и виновно извършено.
Наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената
връзка между вредите и деянието се установяват от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Свидетелят В.П. сочи, че познава ищеца от 1993г. и работели заедно.
Проведените интервюта през 2021г. – 2022г. били отразени в авиационната гилдия, която не
била голяма и никой, чието име се замесва в такива предавания, не се чувствал добре.
Свидетелят бил коментирал тези неща с ищеца, тъй като в едно от интервютата било
споменато и името на свидетеля. Не ставало въпрос за ядосване, а за обида. Когато човек
бил работил десетилетия върху нещо и отдавал времето и живота си, нямало как това да не
го нарани и да не изпадне в нещо като депресия и да изпитва болка от това което чува,
особено когато нещата били представени манипулативно. Свидетелят се виждал с ищеца
един път в седмицата или на две седмици, говорили си за летищата и за други неща.
6
Визуално имало промяна в ищеца, не бил толкова жизнен и енергичен както преди. От
време на време имал зачервявания, все едно вдигал кръвно и от нерви ръцете му понякога
потрепервали.
От показанията на св. Д.М. се установява, че е приятел с ищеца от 1986г. През 2021г.
ищецът му споделил за предаванията по телевизия 7/8 TV и Евроком, че били клевета.
Двамата се видели през пролетта на 2021г. и ищецът споделил на свидетеля, че имало
клевети срещу него в предаване на Слави. Ищецът се чувствал притеснен и имал промяна в
поведението – затворил се в себе си. Преди това ищецът се събирал с комшиите, но като
минало това нещо се дистанцирал и не искал да излиза. За предаванията ищецът казал, че не
само били клевета, но били и много нападащи психически. И към датата на разпита ищецът
продължавал да бъде различен. Преди 2021г. ищецът бил жизнерадостен и свидетелят
свързва промяната с интервютата, тъй като ищецът бил честен човек и бил постигнал всичко
с работата си. След 2021г. ищецът се оплаквал от проблеми с кръвното и бил сменил
хапчетата за кръвно.
Съдът кредитира показанията като добросъвестно дадени, тъй като свидетелите имат
непосредствени впечатления върху личния живот на ищеца, освен това пресъздадените от
тях обстоятелства представляват логична и житейски оправдана реакция на подобен вид
травматично събитие. Показанията не следва да бъдат кредитирани единствено в частта им,
в която свидетелите свързват проблемите на ищеца с кръвното налягане с процесните
изявления, тъй като подобен извод предполага наличието на медицински познания, с
каквито свидетелите не разполагат. Следователно от събраните по делото свидетелски
показания се установява, че вследствие на изложените в статията твърдения, ищецът се е
почувствал обиден и потиснат, намалил е социалните си контакти и видимо е променил
поведението си – започнал е да се държи по-дистанцирано и не бил толкова жизнен и
активен.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4
от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищеца неимуществени вреди, установени от свидетелите, обстоятелството, че ищецът се е
почувствал обиден и потиснат, че това е повлияло на социалния му живот, че
обстоятелствата са станали известни в авиационния бранш и са били коментирани в рамките
на него, както и че процесното клеветническо твърдение е разпространено публично, поради
което е достигнало до неограничен кръг от хора. Съдът отчита и обстоятелството, че
осигуряването на авиационна безопасност представлява основно задължение на Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и на нейния главен директор, и
твърденията, че ищецът е позволил настъпването на ситуация, при която е било възможно да
загинат пътници, е годна да породи притеснение и негативна реакция у всеки незапознат с
проблема зрител на предаването.
От друга страна съдът отчита обстоятелството, че преживените от ищеца негативни
7
емоции, които се установяват от показанията на двамата свидетели, не надхвърлят обема на
обичайните човешки реакции на подобни твърдения, че не се установяват сериозни
изменения в неговото психическо и здравословно състояние, както и в личния му живот.
Също така не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че негативни преживявания на
ищеца се дължат както на описания по-горе клеветнически израз, така и на останалите
инкриминирани с исковата молба думи и изрази, които /както беше уточнено/ нямат
противоправен характер. На последно място следва да бъде обърнато внимание и на факта,
че позицията на ищеца на главен директор на ГД „ГВА“ през процесния период предполага
завишена честота на коментари относно управленската му дейност, респективно завишено
ниво на търпимост към подобен вид изказвания.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, се равнява на 2000
лева. До така посочения размер предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лева /частично от 20 000 лева/, искът следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 84, ал. 3 ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва
считано от датата на интервюто, в което е извършена клеветата /26.03.2021г./, до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 400 лева, за снабдяване с материалите относно
процесните предавания в размер на 240 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 500 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, платено
изцяло в брой, или общо 1940 лева. С оглед уважената част от иска, следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 388 лева. Ответникът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева, платено изцяло в брой. Релевираното възражение за
прекомерност на възнаграждението е основателно. С оглед материалния интерес по делото
/10 000 лева/, извършените процесуални действия /подаване на отговор на исковата молба и
защита в две съдебни заседания/, средното /обичайно за този вид дела/ ниво на фактическа и
правна сложност, както и обичайното в практиката възнаграждение по такъв вид дела и при
такъв материален интерес, възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 1300
лева. С оглед отхвърлената част от иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1040 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: с. Герман, АДРЕС, да заплати на Х.
Д. Щ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 45 ЗЗД сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
клеветническите изрази „естествено могат да умрат хора“, „пука му на Щ.. Той си пази
столчето…“, употребени по време на предаването „Студио Хъ“, на телевизия „7/8 TV”,
излъчено на 26.03.2021г., ведно със законната лихва считано от 26.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
388 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно уважената част от иска,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 2000 лева до пълния
претендиран размер от 10 000 лева /частично от 20 000 лева/, както и по отношение на
изразите, употребени по време на предаването „Студио Хъ“ на телевизия „7/8 TV”, излъчено
на 12.04.2021г.; изразите, употребени по време на предаването „Студио Хъ“ на телевизия
„7/8 TV”, излъчено на 27.09.2021г. и изразите, употребени по време на предаването „Честно
8
казано с Люба Кулезич“ на телевизия „Евроком“, излъчено на 19.01.2022г.
ОСЪЖДА Х. Д. Щ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на Т.
Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: с. Герман, ул. Боне Хаджибонев“ № 16, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 1040 лева, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9