№ 12
гр. Велико Търново, 17.02.2023г.
Административен съд - гр. Велико Търново, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
разгледа докладваното от съдия Костова частно касационно АХД № 10049/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. Във вр. с чл. 213а, ал. 7 от АПК.
Образувано е по частна жалба на Г.В. *** против Определение №4 от 04.1.2023г. по адм.д. 749/22г. по описа на Административен съд В. Търново, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса.
Частният жалбоподател моли оспореното Определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е извършил преценка на имотното му състояние, като не е взел предвид факта, че същият не получава пенсия, няма други доказани доходи, за което е подал и надлежна Деклариця, която съдът неправилно не е ценил. Този извод на съда изцяло противоречие на постановените от ВАС и други състави на АС Определения, с които жалбоподателят е бил освободен от заплащането на д.т. поради значително време на пребиваване в затвора. Освен това излага аргументи, че неправилно съдът е извършвал проверка на неговото имотно състояние вкл. Чрез справки в Търговския регистър и Агенция за вписванията. Освен това той не е съобразил факта, че голяма част от търговските дружества, в които той има участие нямат приходи, както и че имотите са били възбранени на основание чл. 119 от ЗПКОНПИ.
С оглед на така изложеното от съда се иска отмяна на оспорваното Определение и постановяване на друго по съществото на спора, с което същият да бъде освободен от заплащането на д.т. в размер на 10 лева.
Административен съд Велико Търново намира частната жалба срещу Определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо такова на оспорване разпореждане съгласно чл.229, ал.1, т.2 във вр. с чл. 213а, ал. 7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното с нея определение е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови своя съдебен акт, съдът е намерил, че се касае за производство, образувано по искова молба на л.св. жалбоподател против ГДИН за предоставяне на информация по заявление с per. № 2325/27.7.2022г. и по искане с правно основание чл. 276 и сл. От ЗИНСЗС , за прекратяване на незаконни действия и бездействия, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС - твърдяното отнемане на вещи от надзорно- изпълнителния състав на Затвора гр. Плевен при преместването му в Затвора гр. Ловеч. С определение от 5.12.2022г. съдът е оставил без движение така подадените жалби и на основание чл. 158, ал.1 във вр. с чл. 151 , т. 3 от АПК е указал на подателя да отстрани нередовността в 7 дневен срок като внесе дължимата дд.т. в размер на 10 лева, като при неизпълнение на това задължение същата ще бъде оставена без разглеждане и производството по делото ще бъде прекратено. С молба вх. № 6380/14.12.2022г. жалбоподателят е поискал освобождавано от д.т. като е представил и Декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, в която посочва , че няма доходи , не извършва търговска дейност, няма МПС и други вещи. Посочва, че имуществото му е възбранено от КПКОНПИ от 20 Юг. поради което той не може да се разпорежда със същото. Съдът е изискал от Началниците на затворите гр. Плевен и гр. Ловеч справка от персоналните партиди на жалбоподателя за получаваните от него доходи и парични преводи, като с писмо вх.№ 6485/21.12.2022г. е отговорил Началник на Затвора гр. Плевен, а с вх. № 6502/22.12.2022г. - Началник на Затвора гр. Ловеч. От тези писма съдът е формирал извод ,че размерът на преводите е от 150-778 лева ,ежемесечно за периода 1.12.2021г. до 30.11.2022г., само за м. май 2022г. такива не са получавани, при което е изчислил месечен доход от 246,02 лева. Съдът е намерил, че единственият доход на жалбоподателя към момента на подаване на искането по чл. 83, ал.2 от ГПК е в размер на 220 лева месечно.Освен това след като жалбоподателят е лице, лишено от свобода, то същият получава безплатна храна, място за живеене, медицинско обслужване , вкл. Снабдяване с лекарства, при необходимост облекло,средства за лична хигиена ,така както е предвидено в чл. 84, чл. 138, и сл. Чл. 149 -151 от ЗИНЗС и не е доказано на други извънредни разходи, то месечните му доходи са достатъчни за заплащане на дължимата д.т. в размер на 10 лева. Или с оглед на така установеното съдът е приел, че ищецът има достатъчно средства, като самото заплащане няма да му представлява затруднение да заплати дължимата държавна такса, като е извършил преценка и на обстоятелствата, визирани в чл. 83, ал.2 от ГПК.
С оглед на така установеното, настоящата инстанция прави следните правни изводи : Съгласно чл. 213а, ал. 3 от АПК вр. чл. 231 от АПК първоинстанционният съд се произнася по исканията за освобождаване от държавна такса,. За да постанови освобождаване на дадено лице от заплащането на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други обстоятелства.
Правилни са
изводите на съда, че видно от справки от затворите гр. Плевен и гр. Ловеч за
посочения едногодишен период от 1.12.2021 г. до 30.11,2022г. без м. май 2022г.
жалбоподателят е получавал парични средства, при което средномесечния размер на
същите е около 220 лева. Правилно е прието от съда, че В. не е извършвал
разходите за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата
за лишаване от свобода, а в молбите не се сочат някакви извънредни разходи,
които е бил принуден да посреща. В качеството му на лишен от свобода на същия
се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско обслужване, вкл.
снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за поддържане на лична хигиена: чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 - чл. 151 от ЗИНЗС. Настоящият касационен състав споделя и извода на първоинстанционния съд, че от направена служебна справка в Търговския регистър се установява, че Г.В. е управител и съдружник в множество търговски дружества, а по делото не са били представени никакви доказателства, че действително върху цялото притежаваното от частния жалбоподател имущество са наложени обезпечителни мерки, респективно той няма никакво несеквестируемо имущество, с което може да разполага или да е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ извършване на плащане на дължимата държавна такса. В този смисъл неоснователен е довода на жалбоподателя дали тези възбранени имоти формират приходи, както и че незаконосъобразно е била извършвана такава справка. Въпреки подаването на Декларация за гражданско, имотно състояние по чл. 83, ал.2 от ГПК , съдът не е лишен от възможността сам да събира сведения, които да обосноват неговите изводи.
След като жалбоподателят има горните доказани доходи, то правилна е и преценката на първоинстанционния съд, че д.т. в размер на 10 лева не се явява прекомерна. Следователно постановеното въз основа на същия извод определение №4//4.1.2023г. на Административен съд Велико Търново, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 изр. Първо предл. Първовъв вр. с чл. 236 от АПК Административен съд Велико Търново, касационен състав,
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 4/4.1.2023г. постановено по адм. д. 749/22г. по описа на Административен съд В. Търново, с което е оставено без уважение искането на Г.В. *** за освобождаване от заплащане на държавна такса.
|
|
|
|
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.