№ 278
гр. Варна , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900016 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Образувано е по искова молба на В. С. АТ., ЕГН ********** и М. К. Т., ЕГН
**********, двете от гр.****, представлявани от общ пълномощник адв.Т.Б. от АК -
Пловдив, за осъждане на ответното дружество ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да
заплати на всяка от ищците по 90 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на техния внук К.Д.К., починал
при ПТП на 17.08.2018г., причинено от П.В.П., признат за виновен с присъда по НОХД
№895/2020г. по описа на ОС – Варна, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
22.04.2020г. до изплащане на задължението както и сторените разноски.
Ищците твърдят, че имат легитимация по предявения иск в качеството си на баби на
починалото лице К.К.. Излагат, че на 17.08.2018г. последният като водач на ППС
мотоциклет Сузуки, с рег.№****, претърпял ПТП с л.а.Фолксваген Голф, с ДК №****,
собственост на Н.П., управляван в момента на ПТП от П.В.П., при което мотористът
починал. Твърди се, че ищците са били изключително близки с внука си – преживели са в
резултат от загубата му огромен шок и болка. Твърдят, че отношенията в семейството са
били много хармонични и сплотени, поддържали са постоянен контакт с внука си, разчитали
са на неговите грижи. След смъртта му са изпитали огромна празнина и силна емоционална
травма.
1
Твърдят, че за пътния инцидент е проведено наказателно производство, приключило с
присъда по НОХД №895/2020г. на ВОС, НО, с която е установена вината на деликвента.
Твърдят, че към момента на ПТП деликвентът е имал валидна застраховка на Гражданската
отговорност в ответното дружество по полица №BG/22/118000394499 с покритие към
17.08.2018г. Твърдят отправена до ответното дружество застрахователна претенция като
последният документ – присъдата по НОХД, е депозирана на 11.11.2020г., но независимо от
това в нормативно предвидените срокове застрахователят не е обезщетил увредените лица.
Тъй като застрахователят е уведомен на 22.04.2020г., ищците претендират присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от този момент до окончателното изплащане. С
допълнителна молба се уточнява, че писмената застрахователна претенция е заведена при
ответника на 29.10.2020г.
С отговор на исковата молба от 09.03.2021г. ответникът оспорва допустимостта на
производството като сочи, че при заявяване на извънсъдебната претенция не била посочена
банкова сметка на ищците. Направено е възражение за неспазване на местната подсъдност
съгласно чл.115 ГПК с оглед наличието на постоянен и настоящ адрес на ищците в гр.****,
съотв. компетентност на ОС - Добрич. Оспорва се основателността на исковете. При
заявяване на претенцията пред ответника не са доказали неговата отговорност. Отделно от
това, твърди се превес на вината на починалото лице за настъпване на ПТП. Сочи се, че в
наказателното производство е установен принос на К.К. за причиняване на ПТП. Твърди се,
че лицето не е ползвало защитна каска и предпазно облекло, т.е. че е налице неизпълнение
на разпоредбата на чл.137е от ЗДвП; нарушени са при управление на мотоциклета и
разпоредбите на чл.20, ал.2, чл.21 и чл.42 от ЗДвП, поради което мотористът е създал
опасност за движението като е поставил деликвента в невъзможност да избегне ПТП.
Релевират възражение за принос на пострадалия в размер на поне 90% поради нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Отделно от това, ответникът прави възражение относно материалната легитимация на
ищците като лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди съгласно
ППВС 4/1961г. и ТР №1/2016г на ОСГТНК на ВКС. Твърди се, че ищците не са
легитимирани да претендират обезщетение, тъй като не е била налице изключително близка
връзка между тях и починалото лице, която да надхвърля обичайните отношения между баба
и внук. Ответникът оспорва твърденията, че ищците са били близки с починалия, че са
живели в общо домакинство, че са били зависими от починалото лице. Твърди се отделно
завишаване на претенциите на двете ищци и несъответствие на размера на обезщетението с
чл.52 ЗЗД. Оспорва се и искът по чл.86 ЗЗД като се застрахователят се позовава на
разпоредбата на чл.497 КЗ. Претендира се отхвърляне на исковете с възлагане сторените от
ответника разноски на ищците. Направени са доказателствени искания.
С допълнителна искова молба ищците поддържат претенциите си изцяло. Възразяват
за наличие на съпричиняване на вредоносните последици от пострадалия. Твърди се, че
починалото лице е било с предпазна каска и предпазно облекло към момента на ПТП.
2
Позовават се на задължителната сила на присъдата по НОХД №895/2020г. на ВОС. Оспорва
се нарушаване разпоредбите на ЗДвП от страна на пострадалия или връзката им с
процесните последици. Претендират, че право на обезщетение имат лицата не поради
твърдяно родство, а поради наличието на дълбока емоционална връзка между починалото
лице и ищеца. Поддържа се твърдение за изключителна близост и привързаност на ищците с
починалия. Твърди се, че исковете са съобразени с обичайните размери обезщетения при
смърт и не са прекомерни. Прави се довод, че с претендирания размер обезщетение не би се
стигнало до неоснователно обогатяване на ищците.
С допълнителен отговор се ответникът поддържа направените възражения срещу
исковете, вкл. механизма на произшествието, наличието на значителен принос на
пострадалия, прекомерност на заявените обезщетения. Поддържа се оспорване на
мат.легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно
ППВС 4/61г.
Въз основа на извършената размяна на книжа, съдът намира, че спорът подлежи на
разглеждане от субективна страна по реда на гл.XXXII ГПК.
Искът е допустим с оглед разпоредбите на чл.380 КЗ. Ищците са освободени от
заплащане на такси и разноски за производството съгласно чл.83, ал.1 ГПК.
Неоснователно е възражението за местна некомпетентност на съда поради
алтернативно предоставения на ищеца избор в разпоредбата на чл.115, ал.2, последно
предложение от КЗ.
В съдебно заседание ищците, чрез адв.Б., поддържат исковете, не оспорват
обективирания в определение №623/27.05.2021г. проектодоклад на спора.
Ответникът, представляван от адв.Д., поддържа отговора на исковата молба и оспорва
основателността на исковете; не оспорва изготвения доклад.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение по цитираната в
исковата молба застрахователна полица по „Гражданска отговорност“, за л.а. Фолксваген
Голф с ДК №****. Не се спори относно качеството на ищците като възходящи от втора
степен – баби на починалото при ПТП лице.
Същевременно е постановена присъда по НОХД 895/2020г.на ВОС. Всички останали
обстоятелства са спорни и подлежащи на установяване посредством допустимите
доказателствени средства, съобразно разпределената на страните доказателствена тежест.
Въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД №895/2020г. на ВОС, съдът приема за
безспорно обстоятелството, че на 17.08.2018г., при управление на л.а.Фолксваген Голф с ДК
3
№****, водачът на автомобила П.В.П., нарушил правилата за движение по пътищата
съгласно чл.25 от ЗДвП, като в резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на
друг водач К.Д.К., ЕГН ******, който управлявал мотоциклет Сузуки с ДК №**** и
реализирал посочения в чл.343а вр.чл.342 и чл.343 НК престъпен състав. Съгласно чл.300
ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не се спори, че именно уврежданията на починалото лице при ПТП на 17.08.2018г. са
причина за настъпилата по-късно същия ден смърт на К.Д.К..
С оглед на изложеното, елементите от състава на чл.45 ЗЗД, съдът намира за
установени посредством приложената присъда на ВОС и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2012/17.08.2018г. на ОДМВР –Варна, Сектор Пътна полиция. Предмет на
установяване по делото е степента на понесената от ищците вреда, поотделно за всяка от
ищците, съответно адекватния размер на обезщетение за неимуществени вреди. Следва да
бъде установена материалната легитимация на ищците съобразно постановките на ТР
№1/2018г. на ОСНТГК на ВКС. В тежест на насрещната страна е установяване по реда на
пълното и главно доказване съпричиняване на вреденосните последици от страна на
пострадалото лице, съответно основание за намаляване отговорността на деликвента,
доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на
деликвента.
Във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест между страните, по
настоящото дело са изслушани Съдебно-медицинска експертиза /на л.184/ и Автотехническа
експертиза /на л.194 и сл. по делото/, с които се установяват следните обстоятелства от
значение за спора: На 17.08.2018г. в резултат на ПТП К.К. като мотоциклетист е получил
тежка травма на гръдния кош със счупване на ребра в ляво и в дясно; пълно прекъсване на
гръбначния мозък; разкъсване на бял дроб, контузия на белите дробове и нахлуване на кръв
в тях, излив на кръв в плевралните кухини; разкъсно-контузна рана на главата с
кръвонасядане по меките обвивки на дяснотеменната слепоочна област. Установено е, че
към момента на ПТП К.К. е бил с поставена прадпазна каска. Същата е помогнала да бъдат
избегнати по-сериозни травми в областта на главата, вкл. контузия на мозъка и др. Причина
на леталния изход са нараняванията в гръдната област като вещото лице сочи, че същите
биха били получени и с предпазно облекло на моториста. Според вещото лице, съобразно
очертания механизъм на настъпване на ПТП, смъртта на К.К. е била непредотвратима.
Причина за смъртта на лицето е тежката съчетана травма на глава, гърди, гръден кош,
гръбначен стълб, довели до настъпване на травматичен шок. Водеща причина за настъпване
на смъртта е травмата на белите дробове и причинения двустранен хемопневмоторакс,
множеството счупвания на ребра и гръдна кост.
От заключението на САТЕ, която съдът също кредитира като обективна и
професионално дадена, се установява, че произшествието е настъпило в участъка на
4
бул.Осми приморски полк, посока от кв.Виница към центъра на гр.Варна, в място с
временна организация на движението при извършвани ремонтни работи по пътя, при
двупосочно движение с временна вертикална маркировка. Двете превозни средства – лекия
автомобил и мотоциклетът са се движили в една лента, в посока град Варна откъм Виница.
Поради заварената реорганизация на движението и липсата на насрещно движещи се
автомобили, водачът на л.а. решил да направи рязко завой в ляво към отбивката за магазин
Кауфланд. По това време движещия се отзад /през няколко МПС/ мотоциклет, управляван
от К.К., предприел маневра изпреварване като при ускоряване на скоростта се удря в
застаналия вече /към този момент/ напречно на платното л.а., който извършва маневра завой
на ляво. Водачът на мотоциклета е бил с поставени предпазна каска и защитно облекло.
Според вещото лице, травмите биха настъпили независимо от ползваните предпазни
средства.
В заключението се посочва, че на място е била създадена временна организация на
движението, въз основа на заповед на кмета на гр.Варна от юли 2018г. Били са поставени
пътни знаци С4.3 и С4.4. Процесните ППС са се движили в южното платно на бул.Осми
приморски полк като мястото е имало поставен обозначителен знак А23 „Участък от пътя в
ремонт“, поставен вдясно на пътното платно, който има за цел да укаже на водачите да
извършват предпазливо движение и маневри, с повишено внимание. На място вещото лице
посочва поставените вертикални пътни знаци, които са регулирали движението поради
ремонта на пътя. Били са поставени и вертикални стойки С26, които да обозначат
движението в ляво от тях. Според протокола за оглед на процесното ПТП, цитиран от
вещото лице, на място не е имало знаци, които да ограничат завиването наляво на водача на
л.а.Фолксваген; между отделните стойки С26 не са били опънати въжета или ленти, които да
попречат завиването наляво. Не е бил наличен знак В22 „забранено завиването наляво“ и
пътен знак В23 – „забранено завиването в обратна посока“. От поставените хоризонтално и
вертикално знаци не се усановява забрана МПС да извърши маневра завой наляво. Според
вещото лице, ограничението на скоростта на движение към датата на ПТП – 17.08.2018г.,
според временната организация на пътя, е била 30 км./ч. за всички участници в движението,
вкл. МПС. Не е констатирано отклонение от това указание от деликвента – същият се е
движил със скорост от 10.62 км/ч непосредствено преди удара. Скоростта на процесния
мотоциклет преди удара е 86.12 км./ч, което очевидно надхвърля в пъти нормалното и
изискуемо поведение на водача в конкретния участък. Водачът не е могъл да възприеме
поради движещите се преди него други ППС, подадена от л.а. Фолксваген светлинен сигнал
за завиване наляво. Съгласно отговор на въпрос №14, мотоциклетистът е могъл да се
размине с лекия автомобил ако се е движил със скорост от 30 км.м.- разрешената за
съответния пътен участък. Това би дало възможност на водача на мотоциклета да съобрази
поведението си като намали още скоростта и дори при сблъсък, не биха настъпили тези
непредотвратими вреди. При скорост от 30 км/ч мотоцикретът би могъл да избегне удара,
тъй като опасната зона на спиране е 14.29 м., а разстоянието на което е бил спрямо МПС, е
23.03 метра. Заключенията се поддържат при устното изслушване на вещите лица.
5
Във връзка с установяване понесените от ищците вреди съдът е допуснал на страните
гласни доказателства, събрани в проведеното открито заседание на 26.07.21г. От разпита на
водените от ищците свидетели Р.Г. и С.Х., се установява, че ищците са баби на починалото
лице – М. е майка на майката на К., а В. е майка на баща му. Според свидетеля Г., К. бил
отгледан от баба си В. като до женитбата си живеел с нея в къщата в ****. Другата баба
М. също била в чудесни отношения с него, често им гостувала в ****. Според свидетеля, К.
използвал всяка възможност и свободно време да се върне в ****, в бащината си къща,
където живеела и баба В.. И двамата свидетели споделят, че К. имал намерение да се върне
да живее в ****, тъй като бракът му не вървял добре. Живеел иначе от 19 години в гр.Варна,
но често се връщал за да лови риба и рапани. Според втория свидетел Х., и двете баби били
болни като едната била с деменция и не познавала дори собствения си син /бащата на К./.
Между починалия и бабите имало чудесни отношения като баба и внук, винаги у дома
имало наготвено. К. се държал с бабите си нормално.
Воденият от насрещната страна св.С.К., съпруга на починалото лице, заявява, че
живеела с К. от 2012г. Според свидетелката, К. бил по-близък с едната баба /В./, а другата
дори не била виждала. Баба В. била гледала К. като малък. В годината семейството
гостувало на баба В. около 3-4 пъти. Често баба В. се обаждала на К. да помага, защото
синът Дари я биел. Бабите не били на погребението на внука си. Баба В. обичала внука си
и децата му. К. си ходел на **** често не за да види бабите си, а да се гмурка за рапани.
Когато бил там, отсядал в къщата на баба В., бащиния му дом. Свидетелката отрича да са
имали конфликти в семейството. Според свидетелката, другата баба М. била на легло, а баба
В. развила нещо като деменция, може би две месеца след смъртта на К.. Тя търсела К. и
Стефка по телефоните и знаела добре кои са, била с разсъдъка си.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.432 КЗ и чл.86 вр.чл.497 КЗ, от две лица, легитимиращи се като възходящи от
втора степен на починалото лице К.К. /негови баби по майчина и бащина линия/, за
заплащане от застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на внука на ищците. Изложени са
твърдения, които сочат допустимостта на исковите претенции.
От приложената по делото застрахователна претенция на ищците се установява
редовното сезиране на застрахователя както и предявяване на иска с изтичане на срока по
чл.380 вр.чл.498 от КЗ. Това сочи на допустимостта на производството.
Съобразно влязлата в сила присъда по НОХД №895/2020г. на ВОС, НО,
противоправното поведение, деянието, настъпилите вреди и виновността на дееца са
обхванати от задължителните предели на съдебния акт като са задължителни за настоящия
състав. Предмет на преценка по настоящото производство е единствено наличието на
6
съпричиняване от страна на починалото лице и неговата степен, съответно отражението му
върху размера на обезщетението.
Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги
поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със
собственото му поведение. Когато и поведението на пострадалия е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Като обективен факт, то се определя
единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличие на вина в
действието или бездействието на пострадалия. /те са ирелавантни/ За да е налице
съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-
малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия
механизъм на увреждането. Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни
правила за поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличие на
съпричиняване. Или, определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването и
вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на нарушаването.
От изслушаната САТЕ и СМЕ, се установява, че водачът на мотоциклета е бил с
поставени предпазна каска и защитно облекло, но също така, че при този механизъм на
ПТП, последните се явяват без значение за настъпилите последици. В този смисъл, това
възражение на застрахователя се явява неоснователно. Същевременно, се установява, че
вина за настъпване на ПТП имат както водачът на МПС, така и мотоциклетистът. При
преценка наличието на съпричиняване, съдът следва конкретно да обсъди дали настъпилите
при ПТП вреди се дължат изцяло на поведението на деликвента или за тях е допринесло и
поведението на пострадалия, съответно в каква степен. Безспорно в случая, и двамата
участници в произшествието са допуснали нарушения на правилата за движение по
пътищата. Водачът на лекия автомобил е нарушил правилото на чл.5, ал.2 ЗДП да бъде
внимателен и предпазлив към уязвими участници в движението, каквито са и
мотоциклетистите. Нарушено е и правилото на чл.25 ЗДвП, съгласно което преди да
предприеме маневра на пътя водачът да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. От друга страна, мотоциклетистът, движейки се зад деликвента,
при създадената временна организация на движението в едно платно, не се е съобразил с
поставените пътни знаци, указващи ограниченията в движението на ППС и ограничението
на скоростта на движение - нарушил е общото правило на чл.6 ЗДвП във връзка с чл.51 от
закона, да се съобразява с пътните знаци. Нарушил е и разпоредбата на чл.20, ал.2, съгласно
която водачите са длъжни да избират скорост, съобразена с конкретните пътни условия, при
която да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. От заключението на САТЕ се установява, че мотоциклетистът се е
движил с 86 км./ч непосредствено преди удара, при което не би могъл да избегне същия,
тъй като е бил в опасната зона за спиране. /л.200/ Разрешената скорост на движение в
пътния участък е била 30 км./ч. Налице е обобщение на вещото лице, че ПТП би било
избегнато, или поне предотвратен леталният му изход, ако мотоциклетистът се бе движил с
7
разрешената скорост. Същевременно, водачът на МПС е предприел изненадваща маневра
завой наляво, но при липса на забранителни знаци за това, но се е движил със скорост от 10
км/ч. За да изпревари колоната от автомобили преди него, мотоцикретистът навлязъл в
лентата, отредена за насрещно движещи се автомобили – от центъра на гр.Варна към
Виница, при това с превишена скорост. Същият не е съобразил, но и не е могъл да забележи
подадения от л.а. Фолксватен Голф, светлинен сигнал за завой наляво. С оглед на тази
фактология, установена безспорно както в наказателното производство, така и посредством
изслушаната САТЕ в настоящото производство, съдът намира, че двамата водачи имат равен
процент участие за настъпване на ПТП. Степента на съпричиняване от страна на
пострадалото лице съдът определя на 60%, ако ли не и по-висока, съобразно констатираните
нарушения на ЗДвП. Поради това, определеното от съда по реда на чл.52 ЗЗД обезщетение
ще подлежи на редукция с процента на съпричиняване. /не е налице нарушаване на
диспозитивното начало, доколкото застрахователят твърди по-висок процент
съпричиняване/.
По възражението на застрахователя относно материалната легитимация на ищците:
Няма спор, че ищците са баби /възходящи от втора степен/ на починалото лице, които
не са живеели с него към датата на ПТП. Същите твърдят, че са понесли изключително
силна емоционална травма от смъртта на техния внук, поради което имат право да бъдат
компенсирани от застрахователя за тези неимуществени вреди. С оглед постановките на ТР
№1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на конкретни факти и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуване на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие като тяхното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Съобразно тълкувателното решение, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС 4/61г. и ППВС 5/69г. и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Съгласно цитираното ППВС 4/1961г., кръгът
на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
и обхваща най-близките роднини като низходящи, възходящи и съпруг/-а/, допълнено е с
8
осиновени и отглеждани лица както и живеещи на съпружески начала с пострадалия.
В този смисъл, за доказване материалната легитимация на правоимащи лица, не е
достатъчно качеството „възходящи от втора степен“ на двете ищци, а следва пълно и главно
да бъде установено, че всяка от ищците действително е претърпяла и търпи вреди от
смъртта на К.К.; че между тях и починалото лице е била създадена трайна и дълбока
емоционална връзка.
Съдът намира, че от събраните доказателства се установява единствено, че К.К. не е
живеел в общо домакинство със своите баби, тъй като от 19 години е живеел във Варна със
семейството си. Установява се също така, че е поддържал близки отношения с една от
ищците – баба В., която живеела в бащиния му дом в гр.****. През почивните си дни /около
2-3 дни седмично/ се е връщал в ****, където отсядал именно при баща си и баба си В.
/майка на баща му/. Отношения извън обичайните не се установяват с другата ищца –М.Т.,
също баба на починалия, също живуща в гр.****. Поради липса на каквито и да е данни за
отношенията и преживяването на ищцата М.Т. по повод смъртта на К.К., искът на същата за
обезщетяване на неимуществени вреди, подлежи на отхвърляне. Както бе посочено по-горе,
единствено качеството на баба на починалото лице, не установява основанието за
присъждане на обезщетение. По отношение на другата ищца В.А., и двете групи свидетели
установяват близки отношения с починалото лице – ищцата е отглеждала внука си, живеели
са съвместно през детските му години, често е гостувал /всяка седмица/ и след
изместването си в гр.Варна, търсила го е за съдействие и помощ, били са изградени
отношения на доверие и обич между нея и семейството на внука . Поради влошените
отношения със сина – баща на починалия – свидетелите сочат, че е търсила помощ от К..
При това положение, съществува голяма вероятност В.А. да е разчитала на грижите на К..
След смъртта му баба В. изпаднала в състояние на отчаяние и около два месеца след това
развила деменция. Тъй като независимо от паричния еквивалент, обезщетението се определя
от субективни преживявания и нагласи, които са строго специфични и конкретни за всеки
ищец, съдът следва да отчете и това състояние на ищцата, което нарушава възприятията за
действителността. Не са събрани доказателства за конкретните преживявания на ищцата по
повод смъртта на К. както и дали състоянието и се дължи на преживения шок от загубата на
внука ѝ.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. В Раздел ІІ на ППВС 4/68г., което е задължително за съдилищата
/т. 2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/, както и в съдебната практика на ВКС е указано, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размер на обезщетението. Така в решение №27/2015г.,
постановено по т. д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че за да реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди като се съобразят редица обстоятелства, като
9
характера и тежестта на увреждането, степента и интензитета на болките и страданията,
икономическата конюнктура на страната и др. При смърт – отношенията между пострадалия
и неговите близки, съдържанието на общуването между починалия и преживелия:
взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или взаимна привързаност и др. Доколкото
неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват
физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на
пострадалия, преживяването им за всеки индивид е конкретно. Предвид специфика на
съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по характер
увреждане, може да има разлика в размера на обезщетението, която ще се дължи на разлика
в обстоятелствата от значение за определяне на справедливо обезщетение. В тежест именно
на ищците е установяване на тези обстоятелства по реда на главното и пълно доказване,
посредством допустимите от ГПК доказателствени средства. Следвайки тази практика съдът
намира за справедлив размер на обезщетението на В.А. сумата от 60 000 лева. Този размер
следва да бъде редуциран с оглед доказаното съпричиняване на вредите от К.К., което съдът
възприема до 60%. Поради това, искът за разликата над 24 000 лева до претендираните
90 000 лева подлежи на отхвърляне. По отношение на втората ищца, искът се явява изцяло
недоказан и неоснователен.
В полза на ищцата В.А. следва да бъдат присъдени и законните лихви върху
главницата, считано от предявяване на иска съгласно чл.86 ЗЗД както и мораторни лихви за
предходен период съгласно чл.497 КЗ. На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В хипотеза на предявен
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно чл.497 КЗ, отговорността на застрахователя е
ограничена по отношение на законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако то не е определено и изплатено в срок, за периода от по-ранната от двете
дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ.
По настоящото дело е установено, че ищцата В.А. /ведно с останалите пострадали
лица/ е уведомила застрахователя за събитието, настъпило на 17.08.2018г., със заявление за
изплащане на обезщетение, входирано от застрахователя на 22.04.2020г. съгласно исковата
молба. В уточняваща молба ищецът твърди, че е изпратил по пощата уведомление за
застрахователното събитие, на 29.10.2020г. Съгласно представените от застрахователя
писмени доказателства, се установява входиране на заявлението за изплащане на
обезщетение, на 03.11.2020г. /л.51, л.96 и сл. от делото/. Видно е, че на 11.11.2020г., на
ел.адрес, пълномощникът на ищците адв.Б. е изпратил на застрахователя присъдата по
НОХД /влязла в сила на 16.10.2020г./ С оглед изложените мотиви за отказа, а именно
качеството на двете ищци на лица извън кръга на правоимащите, представянето на
присъдата не е било от съществено значение, мотивиращо отказа. Поради това, законна
лихва за забава се дължи от застрахователя, считано от срока по чл.497, т.1 КЗ – 15 дневен
10
срок, считано от 03.11.2020г., или от 18.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. За периода преди това, считано от 22.04.2020г., искът подлежи на
отхвърляне.
Съобразно изложените мотиви, отговорността за дължимата държавна такса върху
уважения размер на претенцията, дължима от застрахователя, възлиза на 960 лева, на
основание чл.78, ал.6 ГПК. В полза на ищците се следва съразмерно на уважените искове,
част от сторените разноски, или сумата от 1250 лева, платими на адв.Б., на основание чл.38,
т.1 ЗАдв. В полза на ответното дружество се следват също разноски, съответно
отхвърлените искове, или сумата от 692.80 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска, предявен от М. К. Т., ЕГН **********, от гр.****, чрез
пълномощник адв.Т.Б. от АК-Пловдив, за осъждане на ответното дружество ЗК ЛЕВ ИНС
АД, ЕИК *********, София, да заплати сумата от 90 000 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейния внук К.Д.К., починал
при ПТП на 17.08.2018г., причинено от П.В.П., признат за виновен с присъда по НОХД
№895/2020г. по описа на ОС-Варна ведно със законна лихва върху главницата, считано от
22.04.2020г. до изплащане на задължението както и сторените разноски, на основание
чл.432, чл.497 КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати на В. С. АТ., ЕГН
********** от гр.****, представлявана от адв.Т.Б. от АК-Пловдив, сумата 24 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на
внука К.Д.К., починал при ПТП на 17.08.2018г., причинено от П.В.П., признат за виновен
с присъда по НОХД №895/2020г. по описа на ОС-Варна, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.432 вр.чл.497 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. АТ., ЕГН ********** от гр.****, чрез адв.Т.Б., за осъждане
на ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, за разликата над 24 000 лева до
претендираните с иска 90 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на нейния внук К.Д.К., починал при ПТП на 17.08.2018г.,
причинено от П.В.П., признат за виновен с присъда по НОХД №895/2020г. по описа на ОС-
Варна както и за претендираната законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2020г. до
18.11.2020г., на основание чл.432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата държавна такса съобразно уважената част
от иска, в размер на 960 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
11
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати в полза на адв.Т.Б.
от АК-Пловдив, гр.Пловдив, бул.Марица №93, адвокатско възнаграждение в размер на 1250
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА М. К. Т. и В. С. АТ., двете от гр.****, да заплатят на ЗК ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, сторените от ответника разноски в размер на 692.80 лева, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис на
страните с ВЖ пред ВнАС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12