Решение по дело №26/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 561 от 17.11.2023 г., постановено по НАХД № 1048 по описа за 2023г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 22-2300024 от 09.03.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на „Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Сементал” СНЦ, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ. Със същото решение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - София е осъден да заплати на „Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Сементал” СНЦ гр. Плевен сумата от 450,00лева, представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, чрез юрисконсулт С. С., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон. Посочва се, че съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на 24.10.2022г. на „Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал” е дадено задължително предписание, а именно: Работодателят да изплати на Е. Ц. Г. възнаграждението за времето на платен годишен отпуск през месец юни 2022г., съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ, със срок за изпълнение - 02.11.2022г., като при извършена последваща проверка в периода от 07.12.2021г. до 23.12.2022г. работодателят не представил на контролните органи платежни документи, с които да удостовери изплащане на възнаграждение за времето на платен годишен отпуск през месец юни 2022г. на посоченото в предписанието лице. Счита се, че от текста на предписанието се вижда, че то е ясно за разбиране, и съдържа конкретно нареждане какво следва да бъде извършено, поради което по никакъв начин не може да се обоснове извод, че в предписанието има нещо неточно и неясно или неконкретизирано, което да осуетява неговото възприемане и изпълнение от страна на задължения субект. Твърди се, че работодателят е бил наясно какъв е размерът на дължимата към лицето сума с оглед представената по делото платежна ведомост за възнаграждения за месец юни 2022 г., в която е начислено дължимото възнаграждение на лицето. Счита се, че липсата на посочване на цифровия размер на тази сума не е от съществено значение при описание на нарушението, доколкото то касае неизпълнение на парично задължение. Посочва се, че съдът е осъществил инцидентен контрол върху законосъобразността на предписанието, което е влязло в законна сила, и това е недопустимо в производството по обжалване на НП. Счита се, че фактическият състав на нарушението, за което е съставен АУАН и издадено обжалваното НП, включва само неизпълнение на предписание, и само това е въпроса, който е следвало да разгледа районния съд. Посочва се практика в този смисъл. Твърди се, че към момента на извършване на последващата проверка и в хода на съдебното следствие не са представени доказателства и не е установено изпълнение на предписанието, за което е бил определен срок за изпълнение. Посочва се, че задължителното предписание е подлежало на изпълнение до 02.11.2022г. и след тази дата нарушението по чл.415 ал.1 от КТ се смята за довършено, поради и което правилно в НП като дата на нарушението е посочено 03.11.2022г. – първия ден след изтичане на срока за изпълнение на предписанието. Твърди се още, че не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, като правилно е ангажирана отговорността на сдружението, в качеството му работодател. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не представлява. По делото е депозирана молба от процесуален представител, с която се поддържа касационната жалба, моли се за отмяна на решението и се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Подадена е молба от пълномощник- адв.К., в която са наведени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на сдружението за това, че при извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство и осъществен последващ контрол по отношение изпълнението на предписанията, дадени с Протокол от 24.10.2022г. е установено, че сдружението, в качеството на работодател, не е изпълнило предписание под №3, а именно: да изплати на Е. Ц. Г. възнаграждение за времето на платения годишен отпуск през месец юни 2022г., съгласно чл.177 ал.1 от КТ, а срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 02.11.2022г., като до приключване на проверката на 24.01.2023г. не са представени документи, удостоверяващи изплащането в пълен размер на възнаграждението за времето на платения годишен отпуск през м.юни 2022г. на Е. Г.. Т.е. на 03.11.2022г. сдружението, в качеството на работодател, не е изпълнило принудителна административна мярка, приложена от орган по спазване на трудовото законодателство – предписание №3 по протокол за извършена проверка от 24.10.2022г. Нарушението е квалифицирано по чл.415 ал.1 от КТ.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че направеното плащане с платежно нареждане от 02.11.2022г. за кредитен превод на сумата от 115,92лева, представлява частично, а не изцяло заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от Е. Г. за м.юни 2022г. За да достигне до този извод районният съд е съобразил и обстоятелството, че дължимата на лицето сума не е указана нито в даденото предписание, нито в акта и издаденото НП. Съдът е счел, че последното представлява нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН /неправилно посочено т.7/, касаеща описание на извършеното нарушение. Посочил е, че по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му. В заключение е счел, че нарушението, за което е наказано сдружението, в качеството му на работодател, не е доказано по несъмнен начин, поради което и неправилно е издадено НП.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за недоказано нарушение по чл.415 ал.1 от КТ. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. В конкретния случай районният съд не прави преразглеждане на даденото предписание на сдружението, в качеството му на работодател. Напротив, в самия АУАН и издаденото въз основа на него НП е отразено, че не са представени доказателства удостоверяващи изплащането в пълен размер на възнаграждение за времето на платения годишен отпуск на Г. за м.юни 2022г., като не е посочено какъв е пълният дължим размер на задължението и какво от него е изплатено. Последното е от съществено значение в случая, доколкото по делото и представено платежно нареждане от 02.11.2022г. за кредитен превод на сумата от 115,92лева, за която е отразено, че е изплащане на 7дни отпуск за м.юни 2022г. по трудов договор. От свидетелските показания е видно, че тези документи за извършено плащане са представени и на контролните органи, но те са преценили, че това не представлява пълно изплащане на задължението към лицето. Ето защо, е било задължително да се отрази в акта и НП факта на частично плащане и оставащата сума, каквито са твърденията на контролните органи, за да може наказаното лице да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение, след като същото твърди, че плащането към лицето е на цялото задължение. Т.е. правилен е извода на районния съд, че вмененото нарушение за неизпълнение на даденото предписание е недоказано, поради което и неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Предвид последното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно направено искане за разноски и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК, следва в полза на сдружението да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 450лева за касационната инстанция

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 561 от 17.11.2023г., постановено по НАХД № 1048 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен, с което е отменено Наказателно постановление № 22-2300024 от 09.03.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.София да заплати в полза на „Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Сементал” СНЦ, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, [ЕИК], представлявано от председателя А. А., направените по делото разноски в размер на 450лева /четиристотин и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.