Решение по дело №157/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.07.2019 г.

                                                                          

В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                                    РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                                                                                                                                                 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 157 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 12 от 09.01.2019 г., постановено по гр. дело № 293/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд е отхвърлен изцяло предявеният от А.Г.Г. с ЕГН: ********** *** 052,89 лв. против С.Р.Д. ***, като неоснователен. Ищецът А.Г. е осъден да заплати на С.Д. разноски в размер на 750,00 лева.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство, с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че с влязло в сила на 08.05.2009 г. решение на КРС, постановено по гр.д. № 171 по описа на съда за 2008 г. е осъден да заплати на ответника С.Р.Д. сумата от 3500 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 60 лева. По така присъденото вземане ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 20.05.2009 година от КРС. По молба на ответника от 09.07.2009 г. е образувано изпълнително дело № 200986404000112 по описа на ЧСИ В.Н., рег. № 864, с район на действие СОС. С постановление от 16.11.2017 г. на ЧСИ В. Н. делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради обстоятелството, че взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от 2 години от образуване на делото. От материалите по изпълнителното дело било видно, че освен връчване на покана за доброволно изпълнение и действия по проучване на имущественото му състояние, други действия не са били извършвани. Налице били данни за извършени плащания по сметката на съдебния изпълнител общо за сумата около 1000 лева, но от трето лице, за което липсват данни за даден изричен мандат или упълномощаване. Тези частични плащания не могат да се приемат като конклудентни действия на ищеца за доброволно плащане, което е прекъснало давността. Позовава се на ТР №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна С.Р.Д., чрез адв. Ц.З. е подал писмен отговор на въззивната жалба и е взел становище за нейната неоснователност..

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

         Ищецът А.Г.Г. е предявил иск срещу С.Р.Д., че не съществува вземане на ответника, обективирано в покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20181850400014 на ДСИ при КРС, в общ размер на 7052,89 лева, от които: 60, 00 лева неолихвяема сума, 3500 лева главница, 2054,53 лева лихви и 70, 00 лева разноски, както и таксата по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС-Костинброд в размер на 618,36 лева, както и други суми, дължими по този раздел в размер на 750, 00 лева, поради погасяването им по давност.        

         Ответника С.Р.Д. в отговора на исковата молба е оспорил същата. Навежда съображения за недопустимост, евентуално неоснователност на иска.

         Издаден е изпълнителен лист от 20.05.2009 г. по гр.д. № 171/2008 г. по описа на КРС, от който се установява, че А.Г.Г. е осъден да заплати на С.Р.Д. сумата от 3500 лева, представляващи обезщетение в резултат на увреждане, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 60 лева.

         По делото са приложени копие от и.д. № 20098640400112 по описа на ЧСИ В.Н. и копие от и.д. № 20181850400014 по описа на ДСИ при РС-Костинброд.

         С молба вх. № 00939/09.07.2009 г. от С.Р.Д. до ЧСИ-Васил Недялков е образувано и.д. № 20098640400112, въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2009 г. за вземането в размер на 3500 лева, представляващи обезщетение в резултат на увреждане, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 60 лева.

         На 16.11.2017 г. ЧСИ В.Н., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратил изпълнителното производство по и.д. № 20098640400112, което постановление е влязло в сила на 22.12.2017 г.

         С молба вх. № 59/07.02.2018 г. от С.Р.Д. *** е образувано и.д. № 20181850400014, въз основа на същия изпълнителен лист от 20.05.2009 г. за вземането в размер на 3 500 лева.

         От покана за доброволно изпълнение по и.д. № 20181850400014 по описа на ДСИ при РС-Костинброд се установява, че длъжника А.Г.Г. е поканен да изплати в полза на взискателя С.Р.Д. общо сума в размер на 7 052,89 лева, която покана е получена лично на 15.02.2018 г.

 

        С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

         Ищецът А.Г.Г. е предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за защита срещу материлноправна незаконосъобразност на насочено срещу него принудително изпълнение.

Искът е подаден от лице, което има качеството на длъжник по изпълнително дело срещу взискателя по изпълнението. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени твърдения за изтекла в полза на ищеца-длъжник погасителна давност след влизане в сила на решение от 03.11.2008 г., постановено по гр.д. № 171/2008 г. по описа на КРС, с което А.Г.Г. е осъден да заплати на ответника С.Р.Д. сумата 3500 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както  и разноски в размер на 60 лева.  С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на  новонастъпили след влизане в сила на съдебното решение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.

         Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно право за определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане. Съгласно чл. 117, ал. 2 ГПК ако вземането е установено с влязло в сила решение, какъвто е настоящият случай, срокът на новата давност е всякога пет години.

         Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсване на давността започва да тече нова давност – чл. 117, ал. 1 ЗЗД.

         Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които  пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. В този смисъл е даденото тълкуване в т. 14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага и в т. 10 от същото ТР, според която действия за принудително изпълнение на вземането представляват предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. В тълкувателното решение е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността – образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и т.н.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В. т.10 от ТР№2/2015 г. е посочено, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

По изп.дело № 20098640400112  на 29.03.2010 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, от която дата давността е прекъснатта и е започнала да тече нова давност, която изтича на 29.03.2015 г. Малко преди да изтече петгодишния срок взискателя  С.Р.Д. е поискал  по изп.дело № 20098640400112  на 16.02.2015г - да бъде наложен запор по сметките на длъжника, което се явява последното поискано изпълнително действие. С постановление на съдебния изпълнител от 19.02.2015 г. е наложен запор на вземанията на длъжника, представляващи трудово възнаграждение, получавано от Е.-И ЕООД. Поради което и новата погасителна давност за вземанията предмет на изпълнителен лист от 20.05.2009г. започва да тече от дата - 16.02.2015 г. и изтича на 16.02.2020г. До изтичането на петгодишния давностен срок обаче, взискателят с молба от 07.02.2018 г. повторно е поискал предприемане на принудителни изпълнителни действия. На 22.03.2018 г.  е наложен запор по сметките на длъжника в банка ДСК ЕАД, което представлява извършено изпълнително действие. Въззивният съд намира, че с налагане на запора на 22.03.2018 г.   е извършено валидно изпълнително действие, с което погасителната давност за вземането по изпълнителен лист от 20.05.2009 г. е прекъсната отново.

С оглед на така изложеното, въззивният съд приема, че процесното вземане срещу А.Г.Г., не е погасено по давност към момента на налагане на запора по второто /ново/ изпълнително дело по повторно представения изпълнителния лист от 20.03.2006г. по изпълнително дело 20181850400014 по описа на ДСИ при РС-Костинброд и предприемането на действия по принудително изпълнение спрямо длъжника.

С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

За въззивното производство А.Г.Г. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна С.Р.Д. разноски в размер на 300, 00 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 от 09.01.2019 г., постановено по гр. дело № 293/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд, с което е  отхвърлен като неоснователен, предявеният от А.Г.Г. с ЕГН: ********** ***, иск против С.Р.Д. с ЕГН: ********** *** за признаване за установено спрямо ответника, че не съществува вземане по издаден изпълнителен лист на 20.05.2009 г. по гр.д.№ 171/2008 год. на РС-Костинброд и образувано и.д. № 20181850400014 по описа на ДСИ при РС-Костинброд за задължение в размер на 7 052,89 лева /седем хиляди петдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/, поради погасяването му по давност.

 

ОСЪЖДА А.Г.Г. с ЕГН: ********** *** да заплати на С.Р.Д. с ЕГН: ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста/ лева за въззивното производство.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването, при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                      2.